№ 1151
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110110184 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена от
ищеца ВЛ. М. М., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес - този на процесуалния
му представител - адвокат от АК Варна Й.А. : *** против ответника ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
***, със седалище: ***,
Исковата молба е заведена във ВРС на 12.07.2021 г., надлежно уточнена с
допълнителна молба от дата 29.07.2021 г., а предявеният осъдителен иск, с който е
сезиран РС Варна е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД, частичен в
размер на 100,00 лв. от 5 625,60 лв.
Отправеното до съда искане по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК /съгласно уточнението
сторено с допълнителната молба е: Да бъде постановено Решение, по силата на което съда
да осъди ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес - този на процесуалния му представител - адвокат от АК Варна Й.А. : ***
СУМАТА от 100.00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 5 652,60 лв.
представляваща действителната стойност на л.а. „***“ „****“ с ДКН ***, вследствие на
реализирано на 17.04.2021 г. в гр.Варна, ПТП, което ПТП е реализирано по вина на водача
на л.а.“***и“ с ДКН *** застрахован по договор за гражданска отговорност №
BG/02/120002317336 от застрахователна компания „Б. И.“ АД, със срок на действие
18/08/2020 - 17/08/2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -12.07.2021
г, до окончателното изплащане на сумата,на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективирано е искане на ищеца да бъдат присъдени и сторените по делото съдебно -
деловодни разноски.
1
Ищецът Вл.М. от гр.Аксаково, чрез адв. Й. А. от ВАК е предявил осъдителните си
искове против ответника - застраховател - ЗД „Б. И.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К..
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 17.04.2021 г., около 18.00 часа, в гр. Варна, на кръстовището между бул.“ *** „ и
ул. „***“, управлявайки собственият си лек автомобил марка „ *** **** „, с ДК № ***,
твърди ищецът, че бил блъснат от л.а. „***и“, с ДК № *** управляван от Д.Д.. ПТП
настъпило при следните обстоятелства: На 17.04.2021г., около 18.00 часа, в гр.Варна,
управлявайки лек автомобил марка „*** ****“, с ДК № ***, Вл. М. се движел по ул. „*** „
посока бул. „***“. На кръстовището с бул. „*** „ се престроил за наляво да продължи
движението си по бул. „***“ , като спрял да изчака разрешаващ сигнал на светофара. След
като светнал зелен сигнал за наляво, ищецът се огледал за преминаващи автомобили, като
нямало такива и потеглил. В този момент по ул. „*** „посока бул. „***“ се движел л.а.
„***и“, с ДК № *** управляван от Д.Д., като водачът не спрял на кръстовището при
наличие на червен сигнал на светофара, навлязъл в кръстовището и блъснал управлявания
от М. л.а. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като
посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието съставил
Протокол за ПТП № 1823295. В Протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а.
марка „***и“, с ДК № *** а като причина за настъпване на произшествието, че същият при
движение по ул. „***“ посока бул. „***“, като на кръстовището с бул. „***“ преминава на
неразрешаващ сигнал на светофарната уредба и блъска завиващия наляво лек автомобил
„*** ****“, с ДК № ***.Твърди се в исковата молба, че л.а. на виновния водач бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от Застрахователна компания „Б. И.“
АД, със срок на действие 18/08/2020г. - 17/08/2021г., която полица била действаща към
датата на ПТП. Отделно от изложеното по-горе, ищецът сочи, че 14.04.2021г. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета с № **********. В описа,
като увредени детайли били описани: преден капак, лайсна хром преден капак, маска предна
решетка - комплект, калник преден ляв, калник преден десен, фар за мъгла преден десен,
облицовка предна броня с отвори за халогени, рамка радиатори, воден радиатор, климатичен
радиатор, фар ляв, казанче течност чистачки, фар десен, фар за мъгла преден ляв, основа фар
ляв, основа фар десен, основа преден ляв калник, основа предна броня, капак корпус ДВГ,
охлаждащ вентилатор, дифузор вентилатор, рог преден ляв, рог преден десен, кутия бушони
и релета, кутия въздушен филтър, резонаторна кутия, абсорбер предна броня, стойка
акумулатор, разделен съд хидравлика, стойка казанче антифриз и казанче антифриз.
Автомобилът бил много увреден и негоден за употреба, поради което на 04.06.2021г.
ищецът го предал за разкомплектоване и получил сумата в размер на 339.66 лв., а на
07.06.2021 г. прекратил регистрацията на автомобила. След като МПС било увредено до
степен на неизползваемост и негодно за употреба по предназначение изцяло, тоест налице
2
била „тотална щета“, счита ищеца, че на собственика се дължи обезщетение за
действителната му цена. Автомобилът преди ПТП бил в перфектно техническо и визуално
състояние, поради което действителната му стойност към датата на ПТП, твърди ищецът в
исковата си молба, че възлиза на 8 000 лв. Ищецът също така е посочил, че на дата
26.05.2021г. получил като обезщетение сумата в размер на 2 007.74 лв., която сума била
доста под действителната цена на автомобила, поради което за него възниквал правен
интерес от завеждане на настоящия иск.Сумата, която застрахователят следвало да му
заплати за закупуване на идентичен с увредения автомобил ,обобщава ищецът , че е в размер
на 8 000 лв., от която сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер
на 2 007.74 лв., както и сумата в размер на 339.66 лв., която ищецът получил от предаването
на автомобила за разкомплектоване. Т.е. сумата която следвало да му изплати ответника
възлизала в размер на 5 652.60 лв.
Предявеният иск пред Варненския районен съд,още в исковата си молба е посочил
ищеца, че е на основание чл.115, ал.2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по
Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в
чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване
на застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от
особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1,
изр. 1 от ГПК.
В изпълнение на законовата разпоредба на чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил,че
желае плащането да бъде извършено чрез пощенски запис.В последващата уточнителна
молба ищецът е изпълнил дадените му указания, прецизирайки петитума на иска си. В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания .
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника-
застраховател, чрез адв. М. Г. от САК.
Ответника оспорва изцяло предявената искова молба и по основание и по
размер по следните съображения:
Твърди се от ответника липса на деликт. Оспорва се механизма на ПТП, като
ответника - застраховател счита, че представените по делото доказателства нямали
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено
доказателство за механизма, което ангажирал ищеца бил съставения по случая Протокол за
ПТП № 1823295 от 17.04.2020г., който не се ползвал с материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното лице да
било възприело лично настъпването на инцидента. Без да бъде установен механизма на
ПТП, сочи ответника, че не може да бъде направен извод за това кой от участниците е
действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. С отговора на искова молба ответника
оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не
3
намирали опора в доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, ответникът оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по
отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на МПС „***и“ с рег. № ***. Счита, че твърдяното произшествие не
било настъпило по начина описан в Протокола за ПТП и виновен за настъпване на
процесното ПТП бил водача на МПС „*** ****“, който бил отнел предимството на водача
на МПС „***и“, с което нарушил императивни норми на ЗДвП.В допълнение, ответника в
срока по чл. 131 ГПК е направил и възражение за съпричиняване, считайки, че водача на
МПС „*** ****“ с рег. № ***, при завой наляво отнел предимството на движещото се срещу
него направо МПС „***и“ и се движел с несъобразена с интензивността на движението
скорост, в противоречие на императивните норми на ЗДвП, в резултат на което реализирал
ПТП.
Ответникът оспорва предявените искове и по размер. Счита, претендираната от
ищеца сума в размер на 100.00 лева като частичен иск от 5 652.60 лева представляваща
застрахователно обезщетение за ремонт на увредения автомобил, че се явява силно завишена
и не отговаряща на действителния размер на щетите. Счита, че автомобилът не бил
ремонтиран, тъй като нямало приложени доказателства за това от ищеца. Липсвала фактура
за извършен ремонт, както и приемо-предавателен протокол за издаването на възстановения
автомобил от сервиз-извършил ремонта. Ищецът твърдял, че щетата по автомобила е
тотална и е икономически нецелесъобразно да се прави ремонт на процесното МПС. В тази
връзка ответника счита, че ищецът направил проучвания за цената на ремонт на автомобила
в оторизиран или официален сервиз или сервизи, в които цента за ремонт значително
надвишавала средно пазарните, а увредения автомобил не следвало да се ремонтира в
оторизиран сервиз на марката, тъй като към датата на ПТП автомобилът бил в експлоатация
повече от 13 години. Не се налагало възстановяването на автомобила да бъде в официален
сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за
пазара. Тази негова претенция , твърди ответника, че била неоснователна, тъй като липсвали
каквито и да било доказателства за пазарно проучване, оферти, предложения и ценоразписи
от сервизи за ремонт на автомобили. Отделно от горното ответника счита , че били
надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не били необходими, както и
дейности и части, които не били увредени следствие на процесното събитие.
На следващо място ответника оспорва преди настъпването на ПТП увреденото
процесно МПС „*** ****“ с рег. № *** да е било в добро състояние и без щети.
Претендираната с исковата молба сума в размер на 5 652.60 лева, твърди ответника, че не
отговаря на действителната стойност на причинените щети. Тъй като ищецът не бил
представил на застрахователя доказателства за ремонт на автомобила, фактура или друг
разходен документ и МПС било в експлоатация повече от 13 години към датата на ПТП,
обезщетението, според застрахователя – ответник, следвало да бъде определено съобразно
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета
4
с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ. В тази връзка ответника представя и моли съда да
приеме като доказателство по делото калкулация на щета № ********** от 19.04.2021 г. по
полица № BG/02/120002317336 за „*** ****“ с рег. № ***.
В случай, че се установи основателността на исковите претенции, сочи на следващо
място ответника в отговора на искова молба, че действителната вреда, не може да
надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Обезщетението не можело да
надвишава действителната (при пълна увреда) стойност или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да получи друго със същото качество. В случай, че
цената на ремонта на автомобила надвишавала със 70 на 100 действителната стойност на
процесното МПС, съгласно чл. 390 от КЗ:/ цитира ответника: „чл. 390. (1) Преди изплащане
на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано
в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпилата тотална щета.(2) Тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1.издадена от сервиз
проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2.експертна оценка - при
изплащане на парично обезщетение.“
В случай, че се установи, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2, т. 2 от
КЗ, ответникът моли съда да вземе предвид, че при определяне на обезщетението следва да
се приспадне и стойността на запазените части на увредения лек автомобил.В тази връзка е
наведено и възражение, че не били описани изрично запазени и годни части на автомобила,
поради което в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба №
24/2006 г., т.е. да се приемат за запазени 25 % от действителната стойност на МПС.На
последно място, в отговора на искова молба ответникът моли съда да вземе предвид и
обстоятелството, че ставало въпрос за таксиметров автомобил и цената му следвало да бъде
значително по-ниска от автомобили, които не са таксита.В подкрепа на възраженията си
ответника е направил доказателствени искания.С оглед на изложеното в срока по чл.131
ГПК, ответника моли съда да отхвърли изцяло предявения иск ведно с присъждане на
сторените от ответника разноски в производството, в това число и адвокатско
възнаграждение. Моли в случай на частично уважаване на иска, да бъдат присъдени
съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Евентуално, ако претендираното от ищцовата страна възнаграждение за
процесуален представител е по - голямо от минималното по Наредба № 1 на ВАДС,
ответникът моли съда да приеме възражение за прекомерност и да намали адвокатското
възнаграждение на насрещната страна до минималния размер.Моли за даване на
възможност с оглед представяне на доказателства за твърдяното ПТП и становището на
5
ищеца, да ангажира доказателства по реда на чл. 146,ал.3 от ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.04.2022 г. ищецът,
представляван от адв.Й.А. е обективирал искане на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, да бъде
допуснато допуснете на иска, като същият се счита предявен за сумата от 3452,60 лв. -
частичен от общия в размер 5652,60 лв. Представени са и доказателства за довнесена
държавна такса. Сумата, сочи адв.А., че е получена като от действителна стойност в размер
на 5800 лв. е приспадната сумата от 339,66 лв., получена от скрапта, и сумата от 2007,74 лв.,
получена извънсъдебно.
Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание, ВРС е приел, че са
налице предпоставките за допускане на исканото изменение на иска, поради което и е
допуснал изменение предявените от ВЛ. М. М., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен
адрес този на процесуалния му представител - адвокат от АК Варна Й.А. : ***, срещу ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 5 652,60
лв. представляваща действителната стойност на л.а. „***“ „****“ с ДКН ***, вследствие на
реализирано на 17.04.2021 г. в гр.Варна, ПТП, което ПТП е реализирано по вина на водача
на л.а. „***и „с ДКН *** застрахован по договор за гражданска отговорност №
BG/02/120002317336 от застрахователна компания “ Б. И. „ АД, със срок на действие
18/08/2020 - 17/08/2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
12.07.2021 г, до окончателното изплащане на сумата, като същите се считат за предявени от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.07.2021 г., за сумата от 3452,60 лева
(три хиляди четиристотин петдесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща
частичен иск от остатъка в размер на 5 652,60 лв., представляваща действителната стойност
на л.а. „***“ „****“ с ДКН ***, вследствие на реализирано на 17.04.2021 г. в гр.Варна, ПТП,
което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „***и „ с ДКН *** застрахован по
договор за гражданска отговорност № BG/02/120002317336 от застрахователна компания „Б.
И. „ АД, със срок на действие 18/08/2020 - 17/08/2021 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 12.07.2021 г, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК.
В откритото съдебно заседание от 08.04.2022 г., ищецът представляван от адв.Й.А.
от ВАК желае съда да уважи иска ведно с присъждане на законната лихва и сторените
разноски. Изрично е направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В същото открито съдебно заседание ответната страна не изпраща представител,
но в писмено становище с рег. вх. № 23544/07.04.2022г.поддържа становище за
неоснователност на иска, желае присъждане на сторените по делото разноски , а в условията
на евентуалност е обективирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
6
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 432,ал.1 КЗ , вр. с чл. 86, ал.1
ЗЗД и процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество Както бе
посочено - първоначално искът е бил заявен като частичен, след което е допуснато на осн.
чл.214 ГПК изменение на размера на частичния иск вместо 100 лв. от остатъка от 5652,60 лв.
на 3452,60 лева (три хиляди четиристотин петдесет и два лева и шестдесет стотинки),
представляваща частичен иск от остатъка в размер на 5652,60 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на сезиране на съда - 12.07.2021 г. и до окончателното
изплащане на вземането .
По предявените искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът с
проекта за доклад, обявен за окончателен, е отделил безспорните между страните факти и
разпределелил тежестта на доказване.
Безспорно е по делото съществуването на валидно застрахователно правоотношение
обективирано в застрахователна полица „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на автомобил „***и“ с рег. № ***, че застрахователната полица
„гражданска отговорност „ е била действала към датата на която се твърди от ищеца, че е
настъпило застрахователното събитие.
При така отделените за безспорни факти, съдът е указал на страните, че съгл. чл. 154
ГПК всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се
позовава и от които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищеца е било
възложено да докаже: настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в
исковата молба начин, увреждането на всички посочени в исковата молба детайли на
застрахования автомобил; наличието на причинно-следствена връзка между твърдените
щети по автомобила и настъпилото застрахователно събитие; размера на разходите за
отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на
настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ищеца съда е възложил да установи и
докаже, че застрахователно обезщетение по повод застрахователно събитие се дължи от
ответника в претендирания размер, да установи и докаже не само горните правно
релевантни факти и обстоятелства, а и твърдението си ,че в резултат на застрахователното
събитие увредите по собствения му л.а. са били от такова естество, че отремонтирането йм
не е било целесъобразно, т.к.е налице „ТОТАЛНА ЩЕТА“. В тежест на ищеца съда е
възложил и да докаже какъв е бил размера на действителната пазарна стойност на лекия му
автомобил, респективно, че с плащане на сумата от 2007,74 лв. от застрахователя и
приспадане на сумата от 339,66 лв. получена от ищеца за предаване на автомобила за
разкомплектоване, остава дължимото се от ответника парично вземане, претендирано като
застахователно обезщетение. Отделно от горното ищецът е следвало да докаже, че
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на главното парично задължение, началния
момент от който ответникът е изпаднал в забава.В тежест на ответника съдът е възложил да
докаже възраженията залегнали в отговора на искова молба, които възражения касаят и
7
основанието и размера на иска. Ответникът е следвало да установи и докаже, че
застрахователното събитие не е настъпило по описания от ищеца начин, че ищецът е
виновен за ПТП -то или че е допринесъл за настъпването на ПТП-то /че е налице
съпричиняване/. Ответникът е следвло да установи и докаже и твърденията си, че не е
налице „тотална щета“, както и възраженията си за прекомерно завишен размер на исковата
претенция. В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже, че не е изпадал в
забава, както твърди ищеца, като се позове само на положителни факти и обстоятелства
изключващи дължимостта на акцесорното вземане за законна лихва и то за периода за който
се претендира.В тежест на ответника е било и да установи и докаже правоизключващи
възражения и възраженията си, че щетите по л.а. на ищеца не са причинени /изцяло и или
отчасти/ при твърдяното ПТП.
При така разпределената тежест на доказване, отделените за безспорни факти, се
налага извод, че липсва спор относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника - застраховател и водача на л.а. „***и „ с ДКН ***обективирано в
застрахователен договор „Гражданска отговорност „, валидна към датата на
застрахователното събитие – 17.04.2021 г.Отделно от горното ответникът не е оспорил ,че е
заплатил на ищеца сумата от 2007, 74 лв. застарахователно обезщетение във връзка със
ПТП-то от 17.04.2021 г., при което са били нанесени щети по л.а. на ищеца МПС *** *** с
ДКН ***.
При така разпределената тежест на доказване и от приобщените по делото писмени
доказателства ангажирани от двете страни и от изготвеното от в.л. Хр.К. заключение по
допуснатата САТЕ, анализа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за
установена и изяснена следната фактическа обстановка:
На 17.04.2021 г., около 18.00 часа, в гр.Варна, ищецът В.М. управлявайки лек
автомобил марка „*** ****“ , с ДК № *** се движел по ул. „*** „ посока бул.“***“. На
кръстовището с бул.“***“ се престроил в лентата за наляво за да продължи движението си
по бул. „***“, като спрял да изчака разрешаващ сигнал на светофара. След зелен сигнал за
наляво, В.М. предприел преминаване през кръстовището. В този момент по ул. „***“ посока
бул. „***“ се движел л.а. „***и“, с ДК № *** управляван от Д.Д., като водачът не спрял на
кръстовището при наличие на червен сигнал на светофара, навлязъл в кръстовището и
блъснал лекия автомобил марка *** ****, с ДК № ***.
Установява се от заключението на вещото лице инж.Хр.К., че при съпоставка на
уврежданията на лек автомобил марка „*** ****“, с ДК № *** (описани от застрахователя
/т.е. приложения на л. 8 и 9 опис -заключение по щета и видими на предоставения снимков
материал- приобщен на л. 31 -33 , схемата в представения Протокол за ПТП – л.7-ми), че
реалният и възможен механизъм на настъпване на ПТП е следния : пряк контакт между две
превозни средства, при което едното завива наляво, а другото се движи направо, като не го
пропуска и го блъска.
Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от
представител на застрахователя и описани подробно в представените описи /л.8,9/ според
8
вещото лице инж.К. са в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на
увредени детайли. При съпоставяне механизма на произшествието и установените
увреждания, заключава в.л.К., че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил марка „*** ****“, с ДК № *** и е възможно
същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Безспорно по делото е установено, че по повод процесното ПТП е съставен Протокол
за ПТП № 1823295 от 17.04.2021г. от служител на ПП при ОД МВР Варна, като в протокола
са посочени данните за участник 1 и 2 , вписани видимите щети по двата автомобила,
съставена е и схема на произшествието, а в раздел „ обстоятелства, причини и условия за
ПТП, извършени маневри и други материални щети „ е посочено ясно, че водач 1 – Д. Д. е
причинил произшествието като при навлизане в кръстовището на неразрешен сигнал е
блъснал завиващия на ляво водач 2- т.е.извършващия маневра ищец.
От приложения по делото на листи 8 и 9 в заверено за вярност с оригинала копие на
Опис заключение на щета № ********** , се установява , че по л.а. управляван от ищеца,
инспектор при ответника – застраховател, на 20.04.2021 г. е установил 31 увредени детайла,
вписани в описа на щета, със забележка : следва допълнителен оглед, след разглобяване .
Същите детайли са посочени и от вещото лице в САТЕ, а именно, в т.2 на САТЕ
в.л.К. дава заключение по въпроса в какво се изразяват щетите по автомобила, на каква
стойност са същите,по отделно и като обща сума по средни пазарни цени за части към
датата на ПТП. Видно от л.91 –ви / отговора на т.2 от заключението по САТЕ / - за
определяне на средната пазарна цена на труда експерта е извършил справка в посочените
общо шест автосервиза за да пресметне средна пазарна цена на труда 31,57 лв. с ДДС за един
нормочас .
В Таблицата към т.2 на САТЕ в.л. е посочило увредените детайли, степен на увреда –
за подмяна или ремонт, монтаж, демонтаж, разоборудване, н/ч., възстановяване н/ч, труд за
боядисване, нови части в лева без ДДС , като за възстановяването на 31 –те детайла е
определя всичко общо 7 188,62 лв. без ДДС, а с ДДС 9 456,12 лв.
Изяснено е на база протокола за ПТП, описа заключение на щета и заключението на
в.л. по САТЕ, че в резултат на ПТП –то по л.а. *** **** са увредени следните детайли:
преден капак, лайсна хром пр.решетка, маска пр. решетка –комплект, калник преден ляв,
калник преден десен,фар за мъгла пр.десен, облицовка предна броня с отвори за халогени,
рамка радиатори, воден радиатор, климатичен радиатор, фар ляв, казанче течност чистачки ,
фар десен, фар за мъгла преден ляв, основа фар ляв, основа фар десен , основа преден ляв
калник, основа предна броня, капак корпус ДВГ, охлаждащ вентилатор, дифузьор
вентилатор , рог преден ляв, рог преден десен, кутия бушони и релета, кутия въздушен
филтър, резонаторна кутия, абсорбер предна броня, стойка акумулатор, разделителен съд
хидравлика, стойка казанче антифриз и казанче антифриз ).
Стойността за боя , камера и тониране за възстановяването на щетите по л.а., в.л.
инж.К. сочи в таблица към т.2 на САТЕ , на л. 93 –ти – 767,53 лв. с ДДС, или общата сума
която определя вещото лице за отстраняване на щетите по л.а. е 10 223,65 лв. с ДД.
9
В т.3 от САТЕ вещото лице дава отговор на въпроса каква е пазарната стойност на
л.а.“ *** **** „, с ДКН *** към датата на ПТП – 17.04.2021 г. Отчитайки характеристиките
на МПС, в частност и датата на първата регистрация 20.03.2007г. вещото лице се спира на
първо място на определението „ пазарна стойност„ на един актив ,а именно неговата текуща
стойност на пазара, продаваема стойност . Сочейки източниците, които вещото лице е
ползвало за употребявани МПС , в сайтовете за продажба на автомобили mobile.bg , cars.bg,
в.л. е определило пазарна стойност на аналогичен автомобил от 5 483,33 лв. към момента .
Поради факта, че произшествието е станало на 17 април 2021 г., след около 11 месеца след
извършване на пазарното проучване от вещото лице, в.л. намира, че цената следва да се
завиши с 13,75 % /при средно годишно овехтяване на автомобил от същия вид от 15% или
1,25 % месечна стъпка /, т.е. вещото лице получава следния сбор 5483,33+13,75% = 6 237,29
лв., поради което и определя средна пазарна стойност на л.а. *** **** с ДК№ *** към
17.04.2021 г. от 6 200 лв.
Безспорно е установено на база отговора на въпрос № 5 ,че по делото липсват данни
каква е била скоростта на л.а. *** към момента на произшествието , както и данни които да
могат да послужат за определянето й .
В точка 6 от САТЕ вещото лице е дало отговор на въпроса и каква е стойността на
щетите по същия л.а., при съобразяване на Методиката за изчисление на щети по Наредба
№ 49 / 2014 , предвид годините на експлоатация на автомобила – 13 . Видно от л. 95, 96, в
т.6 от заключението си в.л.инж.К. сочи, че по Наредба № 49/ 2014 г. сумата необходима за
пълното възстановяване на л.а. възлиза на общо 5 975,54 лв.
В т.7 от САТЕ вещото лице е изчислило размера на щетите по л.а. по средни пазарни
цени към датата на ПТП –то, но при използване на алтернативни части – общо 7 294,81 лв. с
ДДС .
На следващото място в т. 8 и т. 9 от заключението си в.л.К. дава отговор на въпросите
– каква е стойността на увредения л.а., към датата на ПТП-то, като се вземе предвид, че
автомобилът е бил таксиметров и след като сравни цените на таксиметрови автомобили от
същата марка и модел, като и на двата въпроса вещото лице дава отговор, че средната
пазарна цена на л.а. е 5 800 лв.
По същество на спора, от отговора на въпрос № 10 даден от в.л. К. по САТЕ , се
доказват твърденията на ищеца, че в резултат на застрахователното събитие,при уведените
31 детайла, стойността за отремонтиране и пазарната стойност на л.а. към датата на
застрахователното събитие е налице „ тотална щета „ .
Макар и вещото лице да се спира в заключението си изрично на правната норма на
чл.390, ал.2 от КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, в.л. дава заключение, че независимо коя от трите определени
стойности необходими за възстановяване на автомобила бъде възприета за възстановяване
на щетите и при двете пазарни стойности, при използване на всички оферти на марката,
10
модела и оборудването на процесния автомобил, както и само на таксиметрови автомобили,
при всички варианти е налице тотална щета. В случая,според автоексперта - икономически
не е целесъобразно да се прави ремонт на процесното МПС . Поради факта, че не е наличен
единен ценоразпис за продажба на резервни части втора употреба, а собственика като
физическо лице не е оторизиран да извършва демонтиране на детайли и тяхната продажба,
нужно е място за съхранение на автомобила в неопределен период от време, лица с
технически умения да извършват демонтирането на детайлите и други, експертизата не се е
ангажирала с точни стойности на детайлите като употребявани резервни части.
Вещото лице изрично е посочило, че при справка в пунктовете за изкупуване и
разкомплектоване на автомобили и продажбата на употребявани резервни части, е
установило, че собствениците на такива пунктове не проявяват интерес към процесния
автомобил, тъй като същият е използван за таксиметрови услуги и е силно пострадал при
тежко пътно - транспортно произшествие, поради което не било възможно да се гарантира
изправността на агрегатите и детайлите от него.
В случая, дава заключени вещото лице, а и е доказано по делото, че собственикът е
предал автомобила на рециклираща компания за разкомплектоване, като получил сумата в
размер на 339.66 лв.
Така изложената фактическа страна на спора се установява както от писмените
доказателства, така и от обстоятелствената част на САТЕ, изготвена от вещото лице
К.,кореспондира напълно и с гласните доказателства на свидетея Д.Д., разпитан в пърното
по делото отклито съдебно заседание . / л. 81/.
При така изложената по –горе фактическа страна на спора,съдът прави
следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :
РС Варна е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което се
твърди, че е отговорен водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество – ЗД“Б. И.“ АД
.Съгласно нормата на чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда, да е отправило към
застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. По делото страните не спорят, че извънсъдебна процедура по
отправяне на претенция за изплащане на обезщетение от ищеца към ответника е била
проведена, както и че в хода на същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 2 007,74лв., която сума според ищеца е „доста под действителната пазарна цена на л.а. „.
Отделно от горното още в исковата си молба ищецът е твърдял и е представил
доказателства затова , че е предал л.а. за разкомплектоване, получил сума от 339,66
лв.,респективно същият намира, че след приспадане на сумата от 2007,74 лв. и 339,96 лв.
ответникът му дължи разликата от общо 5 652,60 лв. т.к. пазарната стойност на л.а. била от
11
8000 лв.
Предявения първоначално частичен иск пред РС Варна е с цена от 100 лв., а размерът
му изменен на осн. чл.214 ГПК в о.с.з. от 8.4.2022 г. на 3 452,60 лв. от 5 652,60 лв.
При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира
производството по делото за допустимо.Основателността на осъдителния иск е обусловена
от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на
застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца съдът е възложил да проведе пълно и главно доказване на
тези факти, както и да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен между ответника – застраховател ЗД „Б. И. „АД и собственика на лек автомобил
***и с ДК № ***, следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност
по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени
и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в
периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.Несъмнено и по категоричен начин по
делото е доказано на база писмените доказателства ангажирани от ищеца, заключението по
допуснатата САТЕ , разпита на св. Д.Д., че по време на действие на застрахователния
договор, е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие .
ПТП е доказано, че е настъпило на дата 17 април 2021 г. именно по описания в
исковата молба начин, време и място, така както е отразено и в Протокола за ПТП,приложен
на л. 7 –ми по делото, а и прието от в.л. инж.Хр.К. по допуснатата и приобщена по делото
на листи от 89 до 101 САТЕ .
Механизма на ПТП , представляващо застрахователно събитие е описан по-горе в
настоящия акт, като в подкрепа на извода, че ПТП-то се е осъществило имено по начина
установен от САТЕ са и показанията на водача на л.а.*** – св.Д.Д., заявил пред съда,че
вината за ПТП – то е негова, т.к. е навлязъл на червен сигнал в кръстовището и блъснал
МПС –то, управлявано от ищеца.Св.Д. твърди пред съда, че двамата водачи на МПС-та ,
участници в ПТП не са имали спор относно вината, което от своя страна изключва
възможността застрахователното събитие да е произтекло по вина на ищеца и / или при
съпричиняване на вредоностния резултат, каквито възражения е навел ответника в срока по
чл.131 ГПК .
По делото на база съставения от експерт при застрахователя –ответник опис-
заключение на щета се установяват увредените 31 детайла по л.а. управляван от ищеца „***
12
****“с ДКН *** .
На база кредитираното от съда обективно и компетентно заключение на в.л.К. по
допуснатата САТЕ , кореспондиращо изцяло с писмените и гласни доказателства, ВРС
намира, че е доказано че щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което е
налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
застрахования при ответното дружество водач – св.Д. Д. и настъпилите имуществени вреди
за ищеца, като собственик на увреденото МПС.По отношение субективния елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице
оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията, въпреки
възраженията на ответника, не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно. С оглед наличието на всички
елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е
доказан по основание.
Спорът между страните по делото се концентрира върху размера и дължимостта на
претендираното от ищеца неизплатено обезщетение. За да даде правилен отговор от правна
страна относно основателността и доказаността на предявения осъдителен частичен иск ,
ВРС съобразява следното : Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по
договор за застраховка "Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал.
1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума
(лимита на отговорност). За действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност - стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 КЗ). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната
застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.
д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г.
на ВКС, ТК, II т. о. и др.,постановена по приложението на КЗ (отм.), но запазила действие и
при действието на новия КЗ.
13
Според настоящия първоинстанционен съдебен състав, напълно неоснователно се
явява възражението на ответника, според което застрахователното обезщетение следва да
бъде определено по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително
застраховане. Съгласно Решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., І т.
о.,ТК,а и редица други актове на ВКС, Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя, а същата представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката, и при съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За определяне действителната, респ. възстановителната стойност на процесния
автомобил по делото е допусната, изготвена и приобщена САТЕ,възложена на вещото лице
инж.К.. Съдът кредитира заключението на съдебно –автотехническата експертиза, т.к.
действителната стойност на л.а. към датата на застрахователното събитие 17.04.2021 г. е
определена от вещото лице при съобразяване на предлаганите цени за труд в различни
автосервизи, възможността да бъде закупен подобен автомобил, характеристиките на
автомобила, изминалите 13 г. от първа регистрация на МПС –то, вкл.и използването му като
таксиметров автомобил.
По делото са представени изисканите от трето на спора лице писмени доказателства,
че л.а. *** е бил ползван като таксиметров автомобил, представено е на л. 6 –ти още с
исковата молба писмено доказателство за прекратена регистрация на МПС – то – с вписване
„ разкомплектоване „ 07/06/ 2021 г., представен е и Договор за покупко –продажба от
04.06.2021 г. и РКО на л. 10 –ти от които е видно, че л.а. е бил предаден от ищеца на „ *** „
ЕООД, за което ищецът е получил сумата от 339,66 лв., а на кантарната бележка е вписано
теглото на л.а. 1020.00.
Отделно от горното, с исковата си молба ищецът е представил и по делото на л. 11 –
ти е приложено и Удостоверение от 04.6.2021 г. издадено на осн. чл.19 ал.1 от Наредбата за
излезлите от употреба МПС от „***“ ЕООД на ищеца Вл.М., което отразява предаването на
л.а. *** и приемането му за разкомплектоване, с цел удостоверението да послужи на ищеца
М. за прекратяване на регистрацията на МПС –то във вр. чл. 18 а, ал.2 т.3 , чл18а ал. 2 т.1 от
Наредба № I – 45 / 2000 г.
При така изложеното се налага извод, че по делото е несъмнено доказано, че след
разкомплектоване на процесния л.а. на 04.06.2021 г., получаване на сумата от 339,66 лв.,
ищецът е извършил дерегистрация на л.а. на 7.6.2021 г. , респективно МПС –то не е
налично, дерегистрирано е, а и липсват запазени части .Според кредитираното заключение
на в.л. инж.К. средната пазарна цена на процесния автомобил възлиза на 6 200 лв. съгласно
т. 3 от заключението, а съгласно т. 8 и 9 към датата на настъпване на застрахователното
14
събитие 5 800 лв.
Видно от т. 7 на заключението на в.л. К. стойността за ремонт и възстановяване на
увредените детайли по л.а. при използване на алтернативни части е 7 284,81 лв., а по т. 6
съобразно методиката на Наредба 49/ 2014 г- е 5 975,54 лв.
Независимо от това дали стойността по т. 7 или т. 6 бъде приета за действителната
възстановителната стойност, както и самото вещо лице е установило, същата надхвърля 70
% от действителната такава, поради което увреждането представлява „тотална щета „ на
процесното моторно превозно средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Т.е.
отремонтирането на лекия автомобил „*** „ се явява икономически неизгодно, поради което
и дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според действителната
стойност на погиналата вещ .За действителна стойност, доказана по делото на база САТЕ,
ВРС приема стойността 5 800 лв., стойност съобразена с факта, че л.а. е бил използван за
превоз на пътници и по-ниската от двете посочени .
Тази сума не може да бъде намалена със стойността на евентуално запазените части
на автомобила, тъй като ответникът, макар и да е сторил подобно възражение в срока по
чл.131 ГПК, не е ангажирал доказателства за наличието йм, а и по делото е установено, че
автомобилът е бил предаден за разкомплектоване, след което и дерегистриран, като при
разкомплектоването ищецът е получил сума от общо 339,66 лв. При така изложеното по –
горе, от сумата от общо 5 800 лв. следва да бъде приспаднато доброволно изплатеното
обезщетение от 2007,74 лв. ,както и сумата получена от ищеца при разкомплектоване на л.а.
от 339, 66 лв. , при което разликата, за която ответникът е останал задължен, възлиза на
точно размера на частичния иск – 3 452,60 лв. Следователно, предявения размер на
частичния иск от 3 452,60 лв. ,съгласно изменението по чл.214,ал.1 ГПК, се явява доказан
напълно и подлежи на уважаване.
ВРС дължи произнасяне и по акцесорното искане , заявено още с исковата молба за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба -в съда 12.07.2021 г. и до окончателното изплащане на вземането. Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Трайна е съдебната практика, че забавата на застрахователя е обусловена от
административната процедура по дерегистрация на тотално погиналия автомобил ( така
напр.:решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че с нормата на чл. 193, ал. 3 КЗ отм. (аналогична с тази на 390, ал. 1 от действащия
КЗ) законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а
именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за
плащане. Задължението е въведено ex lege и инициирането на административната процедура
не е поставена в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документа за
15
дерегистрация или не. Предприемането и е в правомощията на потребителя на
застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона
доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. В случая ищецът е
ангажирал доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил,
поради което законна лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, така както е предявено искането.
На последно място съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за
разноските,така както повелява нормата на чл. 81 ГПК.Видно от списъка по чл. 80 ГПК,
ангажиран от ищеца и приобщен на лист 105 –ти ищецът, представляван от адв.Й.А.
претендира присъждане на следните съдебно-деловодни разноски :1.сумата от 50 лв. за
внесена първоначално държавна такса, 2.150,00 лв. депозит за САТЕ, 3.88,10 лв. доплатена
държавна такса във връзка с увеличението на цената на иска и 4. 570,00 лв. адвокатско
възнаграждение – общо 858,10 лв.Така претендираните съдебно – деловодни разноски
следва да бъдат присъдени изцяло в полза на ищеца, т.к. размерът и основанията йм са
доказани по делото , а и заплатения в брой адвокатски хонорар съгласно договора да правна
защита и съдействие Серия Б № ********** е съобразен с размерите визирани в Наредба №
1/2004 г. С оглед горното и ВРС не дължи произнасяне по евентуално въведеното
възражение от ответника по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, а присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
съдебно-деловодни разноски сторени пред настоящата инстанция в размер на общо 858,10
лева ( осемстотин петдесет и осем лева и десет стотинки ) .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН ********** с адрес ***,
със съдебен адрес този на процесуалния му представител - адвокат от АК Варна Й.А. : ***,
СУМАТА от 3452,60 лева (три хиляди четиристотин петдесет и два лева и шестдесет
стотинки), представляваща частичен иск от предявения остатък в размер на 5 652,60 лв.,
представляваща незаплатена част от действителната стойност на л.а. „***“ „****“ с ДКН
***, вследствие на реализирано на 17.04.2021 г. в гр.Варна, ПТП, което ПТП е реализирано
по вина на водача на л.а. „***и „ с ДКН *** застрахован по договор за гражданска
отговорност № BG/02/120002317336 от застрахователна компания „Б. И. „ АД, със срок на
действие 18/08/2020 - 17/08/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3452,60
лева,считано от датата на подаване на исковата молба - 12.07.2021 г, до окончателното
изплащане на сумата , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 390 КЗ и чл. 86 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответника ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано от
16
С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес този на процесуалния му представител - адвокат от АК Варна Й.А. : ***,
СУМАТА от общо 858,10 лева (осемстотин петдесет и осем лева и десет стотинки ) –
представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми може да бъдат изплатени в полза на ищеца по посочения в
исковата молба начин – чрез пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от получаване на преписа.
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17