№ 9
гр. гр.Несебър , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20202150200696 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на С. С. Р., ЕГН
**********, живущ в гр. София, против Наказателно постановление № 754/27.07.2020
г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на
основание чл.34а, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Релевират се възражения за допуснати
процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено наказателното
постановление. Не се ангажират доказателства.
РУ- гр. Несебър, редовно уведомено, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 939852/16.07.2020 г. е съставен за това, че на 01.07.2020г., около 01.50 ч., в
КК „Слънчев бряг“, източна част, южен плаж, в близост до жилищна зона и курортен
комплекс, нощен бар „К.“, жалбоподателят, в качеството си на управител на
заведението, допуска озвучаване на открити площи, за времето от 23.00 ч. до 08.00 ч.
1
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че
деянието е извършено виновно от страна на Р. и издал наказателното постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
видно от приложената заповед от 23.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно действащата към 01.07.2020 г. норма на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, се
забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 на открити площи в
зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение, за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от
23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни
гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за
предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. С ДВ бр.101/2020 г., в
сила от 27.11.2020 г., е изменена и допълнена разпоредбата, като е посочено, че в
обхвата на нормата влиза и озвучаване от място извън строителните граници на
селищната територия или от неурбанизирана територия. Преценката за извършване на
административното нарушение в настоящия случай, обаче, следва да се извърши
съобразно нормата, във вида, в който е действала към момента на извършване на
нарушението.
За да е изпълнен състава на соченото административно нарушение е необходимо
наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно: озвучаването да е от
физическо лице или от обект по ал.1; да се озвучават открити площи в посочените зони
и територии; озвучаването да се извършва в сочените часови зони.
В настоящият случай се касае за заведение, за което е посочено, че се намира на
плажната ивица в близост до жилищна зона и курортен комплекс. От заключението по
изготвената СТЕ и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се
установява, че статута на имота, в който се намира заведението- на морски плаж
„Слънчев бряг юг“, е защитена територия, изключителна държавна собственост.
Същият не е включен в регулационния план на курортния комплекс, не е разположен в
зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение. От така извършеното в АУАН и в НП
кратко описание местонахождението на обекта е видно, че същия не попада под нито
една от хипотезите, заложени в чл.16а от ЗЗШОС, тъй като нормата изисква обекта да е
2
разкрит и разположен в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в
жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, а не в близост или около тях.
На следващо място в описанието на нарушението е посочено, че се озвучават
„открити площи“, с което се изчерпва индивидуализацията на озвучената територия.
Законът изисква, обаче, не само озвучаващия обект, а и озвучаваните територии да са
определени открити площи, а именно такива в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение. Липсата на точно и пълно описание в АУАН и в НП не дава
възможност да се извърши преценка дали този елемент от състава на нарушението е
изпълнен.
На следващо място нарушението е посочено единствено като „озвучава“ без да
се конкретизира начина, по който това е сторено. Дали е налице озвучаване или не на
една площ също подлежи на съдебна преценка и доказване, като липсата на конкретика
и в тази насока възпрепятства тази възможност. Ясното посочване на източника на
шума дава възможност и на преценка дали е възможно с него да се озвучава сочената в
наказателното постановление територия, съобразно например вида и възможностите
му.
С оглед на така изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено. Допуснати са съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непълното и точно описание на нарушението в разрез с
нормите на чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление. Наред с това от
заключението на вещото лице се установи и че обекта не попада под хипотезата на
цитираната като нарушена норма, което прави издаденото наказателно постановление
и материално незаконосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски. Съобразно
изхода на производството и предвид направеното изрично искане в тази насока, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски, възлизащи на сумата от
325 лв.- възнаграждение на вещо лице. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде
присъждано предвид на това, че видно от приложения договор за правна помощ, няма
уговорено нито реално заплатено такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 754/27.07.2020 г. на Началник на РУ-
Несебър, с което за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34а, ал.1 от
същия закон, на С. С. Р., ЕГН **********, живущ в гр. София, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, да заплати на С. С. Р., ЕГН
**********, живущ в гр. София, сумата от 325 лв., представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4