Решение по дело №5530/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 19.06.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 5 530 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „А. АД да заплати следните суми:

1. на В.П.А. - 135 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син П.П., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 23.11.2016 г., плюс законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на Л.М.А. - 135 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син П.П., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 23.11.2016 г., плюс законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на В. и Л. А.– 570,38 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

4. на адвокат Й. Д.– 6 432,72 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

5. на СГС – 10 800,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ всеки от исковете по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) на В.П.А. и Л.М.А. срещу З. „А.“ АД за разликата над 135 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В. и Л. А.да заплатят на З. „А.“ АД 251,88 лева разноски по делото и 97,50 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5 400,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

 

[6] Решението е постановено при участието на ЗД „Б.И.“ АД - трето привлечено лице, помагач на ответника.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              По исковата молба на ищеца

 

[7] В искова молба от 04.05.2017 г. В. и Л. А.са заявили, че на 23.11.2016 г. техният син П.П. е починал вследствие на ПТП, което е било предизвикано от П.Н.. Гражданската отговорност на П.Н. е била застрахована при ответника З. „А.“ АД (А.).

 

[8] От смъртта на П.П. ищците са претърпели неимуществени вреди, които оценяват на 200 000,00 лева за всеки. А. не е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда на осъди А. да им плати по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. В. и Л. А.търсят и законната лихва от 12.04.2017 г. (искова молба, л. 2-5).

 

2.              По писмения отговор на ответника

 

[9] Ответникът А. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. П.Н. не е причинил ПТП, евентуално то е било причинено и от водача на втория автомобил, участвал в него;

2. П.Н. не е починал от уврежданията, вследствие на ПТП, а поради налични заболявания и несвоевременно лечение;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта му, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Затова А. моли съда да отхвърли исковете
(писмения отговор, л. 21-31).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] В.А. е бил роден на *** г., съпругата му Л.А. е била родена на *** г., а техният син П.П. е бил роден на *** г. (удостоверение за наследници, л. 12). Ищците са живеели заедно с П.П. и съпругата му в една къща в село Върбица. Те са имали и две дъщери, които не са живеели с тях. Починалият е помагал на родителите си и се е грижел за тях (показанията на свидетеля М., л. 158-159).

 

[11] На 23.11.2016 г. около 16:32 часа В.Д.е управлявал лек автомобил "Опел" по второстепенен път III-10123 с посока на движение от с. Габровница към кръстовището на пътя с републикански път II-81 в с. Вировe (заключението на тройната автотехническа експертиза, л. 213-223; заключението на единичната основна и допълнителна автотехническа експертиза, л. 148-153 и л. 177-183). На задна лява седалка в автомобила е пътувал П.П. (показанията на свидетеля Я., л. 156). Той е бил без поставен обезопасителен колан (заключението и показанията на вещото лице д-р Ш., л. 233-238 и л. 243-245).

 

[12] Път II-81 е бил с предимство и по посоката на движение на автомобила „Опел“ на кръстовището между двата пътя в с. Вирове е имало пътен знак "Стоп" (заключението на тройната автотехническа експертиза, л. 213-223; заключението на единичната основна и допълнителна автотехническа експертиза, л. 148-153 и л. 177-183). В.Д.е управлявал автомобила „Опел“ с 63 км/ч и вместо да спре пред знака „Стоп“, той е навлязъл в кръстовището с път II-81.

 

[13] По същото време П.Н. е управлявал лек автомобил „БМВ“ със 71 км/ч по път II-81 от гр. Монтана за гр. Ловеч (показанията на свидетеля Н., л. 224; заключението на тройната автотехническа експертиза, л. 213-223). Той се е движил по средата на неговата пътна лента (показанията на свидетеля Н., л. 225). Поради внезапното излизане на автомобила „Опел“ от пътя без предимство, между двата автомобила е настъпил удар в лентата за насрещно движение на лекия автомобил „БМВ“, чиито леви гуми са били на 30-40 см в тази лента. Ако лекият автомобил „БМВ“ се е движил с до 50 км/ч, не би настъпил удар между него и лекия автомобил „Опел“ (показанията на вещите лице от тройната автотехническа експертиза, л. 226).

 

[14] Вследствие на удара П.П. е получил увреждания, от които е починал. Ако той е бил с поставен обезопасителен колан, отново би могъл да получи увреждания, от които да почине (показанията на вещото лице д-р Шаранов, л. 244-245). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на В.Д.е била застрахована при ответника А..

 

[15] Когато са разбрали за смъртта на сина си, ищците са изпаднали в шок. Впоследствие са загубили апетита си и все още не са преодолели случилото се (показанията на свидетелката М., л. 159).

 

[16] Не се спори, че А. не е изплащал обезщетение на В. и Л. А.обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях. Ищците са заплатили: 825,00 лева за вещи лица (л. 55-56, л. 193-194); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 57а, л. 130, л. 160а). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 211). А. е заплатил: 715,00 лева за вещи лица (л. 51-52, л. 114 и л. 212); 60,00 лева за призоваване на свидетел (л. 53). Той е бил представляван от юрисконсулт

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[17] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.      По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[18] Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. В. и Л. А.са родители на П.П., който е участвал в процесното ПТП;

2. от ПТП П.П. е получил увреждания, които са довели до смъртта му;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил П.Н., а неговата ГО е била застрахована при А.;

4. ищците са преживели тежко смъртта на П.П.;

5. А. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на В. и Л. Асенови.

 

[21] Съдът приема, че П.Н. е причинил ПТП поради следното: 50 км/ч е максимално разрешената скорост за движение на леки автомобили в населени места (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП). В случая съдът установи, че П.Н. е управлявал автомобила „БМВ“ със 71 км/ч. Скорост, която е над максимално разрешената. Съдът установи, че, ако П.Н. е управлявал автомобила „БМВ“ с до 50 км/ч, удар между автомобилите „БМВ“ и „ОПЕЛ“ не би настъпил. Следователно поради противоправното си поведение П.Н. е причинил процесното ПТП. ПТП е било съизвършено и от В.Димитров, който не е спрял пред знак „Стоп“.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[23] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 23.11.2016 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[26] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Съдът установи, че към 23.11.2016 г. П.П. е бил на 47 години, а родителите му В. и Л. А.са били съответно на 67 и 70 години. П.П. е бил едно от три деца. Той и съпругата му са живеели заедно в една къща с неговите родители. Когато са разбрали за смъртта на сина си, В. и Л. А.са изпаднали в шок; имали са проблеми с апетита и все още не са преодолели загубата на сина си.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди или смърт от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[1];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[2].Увеличението на МРЗ oт 19.07.2015 г. до 23.11.2016 г. е 10,53%.

 

[30] Съдът установи, че предмет на решение на САС 2435-2017-1-ви с-в по в. гр. д. 2079/2017 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди на 73-годишна майка от смъртта на неин 49-годишен син, който е имал собствено семейство и не е живеел в едно домакинство с майка си. Смъртта е била настъпила на 19.07.2015 г. САС е определил обезщетение от 120 000,00 лева[3].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че случаят от цитираното решение на САС е много близък до процесния, но случаят на САС е от по-ранен период, когато МРЗ е била с 10,53 % по-ниска, а по него починалият е живеел на 80 км от майка си, а в процесния случай пострадалият е живеел в една къща с родителите си, което предполага по-близка връзка. Затова съдът приема, че 135 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от В. и Л. Асенови. Затова съдът осъжда А. да заплати на всеки от един от ищците по 135 000,00 лева обезщетение, като отхвърля исковете до пълните им предявени размери от по 200 000,00 лева.

[32] А. твърди, че П.Н. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Възражението е неоснователно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59- 2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съдът установи, че П.П. е бил без обезопасителен колан. Съдът също така установи обаче, че дори пострадалият да е бил с обезопасителен колан, той отново би получил смъртоносни увреждания. Ето защо макар и противоправно, поведението на П.П. не е допринесло за настъпването на смъртта му. Затова възражението на А. е неоснователно.

 

2.      По разноските

 

[35] В. и Л. А.търсят разноски. Те са направили такива за 845,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на В. и Л. А.за общо 270 000,00 лева при предявен общ размер от 400 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда А. да заплати на ищците 570,38 лева разноски по делото (845,00х270 000,00/400 000,00), а на адвокат Д. 6 432,75 лева адвокатско възнаграждение (400 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х270 000,00/400 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда А. да заплати по сметка на СГС 10 800,00 лева държавна такса.

 

[37] А. също търси разноски. Той е направил такива за 775,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за общо 130 000,00 лева при предявен размер от 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда В. и Л. А.да заплатят на А. 251,88 лева разноски по делото (775,00х130 000,00/400 000,00) и 97,50 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х130 000,00/400 000,00).

 

Съдия: