Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр.Видин, 16.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
3478 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против В.П.Й. ***, ЕГН ********** е предявен
иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от
ищеца, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-15482903 ответникът е дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard.
Сочи се, че
на 02.07.2018 г. ответникът е активирал, предоставената му от ищеца кредитна
карта № CARD-15872384 с
максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева.
Излага се,
че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез
издадената му кредитна карта,както и че върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент.
Посочва
се,че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Подържа се,
че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.02.2019 г., когато е последното му плащане по нея,включително и че балансът й е в размер на минус 888.94 лева,което
принудило кредитора да блокира
използването й,както и че задълженията на ответника не са изпълнени, въпреки отправените му покани.
Твърди се,че
ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 3104/2019 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми :сумата в размер на
800.19 лева – главница по револвиращ кредит, 88.75 лева - договорна лихва по
кредита за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г., 42.62 лева – обезщетение
за забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират
се и направените разноски.
Посочено е
отделно, че ако установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в
условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за горецитираните суми,
като се счете , че иска има характер на волеизявление за обявяване на кредита
за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
От ответника,
чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска, както и условията по
договора за кредит, прави се възражение за нищожност на договора за покупка на
стоки и услуги,както и за липса на обявена предсрочна изискуемост .
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 3104/2019 г. по описа
на РС - Видин.
В молба вх.
№ 262322/12.03.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 3104/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 29.10.2019 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2144/29.10.2019 г. за сумата в размер на 800.19 лева-главница, сумата от
88.75 лева-възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г.,
сумата от 42.62 лева - мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до
11.10.2019 г. и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 28.10.2019 г. до
изплащане на вземането, както и разноски
в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника,
за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 3104/2019 г. по описа на ВдРС,
по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
От ангажирания договор е видно, че на 27.11.2017
г. между ищеца, като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги CREX-15482903, в който е предвидено, че кредиторът може
да предостави за ползване от кредитополучателя на кредитна карта с кредитен
лимит. С подписването на договора ответникът е дал съгласието си освен посочения кредит,
да бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта Master Card с номер № CARD-15872384, като
в случая издадената кредитна карта, съгласно заключението на вещото лице, е
активирана на 02.07.2018
г., и е с максимален кредитен лимит 1000
лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции – теглене в брой от
банкомати АТМ. Уговорено е, че кредитополучателят може да извършва трансакции /операции/
чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с
кредитна карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит, като договорът е безсрочен, както и че за ползването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит, за срока на ползване на кредитния лимит, видно от чл.16 от Условията по договора. В Приложение
към договора са посочени дневния лимит за теглене на пари в брой, както и минимална
погасителна вноска. Съгласно чл.12 от Приложение кредиторът следва да издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при липса
на такава или по негово искане на посочения адрес, като е регламентирано и че неполучаването
на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.
Приложено
е месечно извлечение по кредитна карта, детайли на извлечението, последна
покана и обратна разписка до ответника, удостоверяваща получаването на
съответната пратка.
Към договора е приложен и
Сертификат, издаден на 27.11.2017 г. удостоверяващ, че между ответника, от една
страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор за
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, при упоменати застрахователни
рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като
писмени доказателства и: стандартен европейски формуляр, касов бон от
27.11.2017 г. за закупената от ответника стока, по която като получател е
вписан ответника, фигурира подпис за получател, последна покана от 08.04.2019
г. до ответника за изпълнение при предсрочна изискуемост, която видно от
върнатата разписка е връчена на ответника.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се
установява, че дължимите
се:- главница, възнаградителна и
мораторна лихва, са в претендирания размер, както и че ответникът
е направил плащания по кредитната карта в общ размер на 533.18 лв., като
последното е от 31.01.2019 г..
Със заключението на вещото лице е даден отговор на
поставените задачи. Същото
е обективно,
компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради
което е прието от съда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Не се спори
между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на
ищцовото дружество срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена на длъжника по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и
че искът по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване
на вземането, за което е издадена процесната заповед
за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, от
която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т. е. че е предоставил
дължимата сума;
настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на
уведомяване на ответника за това; размера на главното и акцесорните задължения
за процесните периоди. В тежест на ответника е да
установи погасяване на задължението.
По делото,от
страна на ответника,е направено възражение за липса на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.В тази връзка следва да се приеме,че е
спорен въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по - точно настъпила ли
е предсрочната изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл.
20 от процесния договор, при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски кредиторът блокира кредитната карта. В случай, че плащане не бъде
извършено в рамките на два месеца от
последното плащане се прилага разпоредбата на чл. 3 – вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по прилагане на закона разрешение:
1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е
упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Настоящият
съдебен състав, на основание посоченото тълкувателно решение и предвид
оспорването от страна на особения представител на ответника, приема, че в
случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в
заявлението, поради липсата на доказателства за отправено към него изявление от
страна на ищеца, че последният счита процесното вземане за предсрочно
изискуемо. Ето защо настоящият състав приема, че към момента на подаване на
процесното заявление не е била настъпила изискуемостта на претендираното с него
вземане. Последното води до неоснователност на иска по чл.
422 ГПК, тъй като той има за предмет да установи изискуемост и дължимост на оспореното
вземане.
Поради
неоснователност на главните искове, съдът дължи произнасяне по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
Съгласно
приетото в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
искът по чл. 422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, като
приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е
изрично изключена от законодателя. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност, от която процесуална възможност се е възползвал
ищецът в настоящия случай /в същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г.
на ВКС,I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По
предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба съдържа
и изявление в този смисъл. За разлика от установителното исково производство по
чл.422 от ГПК, предмет на което е съществуване на вземането към минал момент -
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е
надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, то в производство по осъдителен иск исковата молба
има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост – в този смисъл решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на
ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо в настоящия случай
и по така предявения осъдителен иск следва да се приеме, че нарочно
волеизявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до
знанието на ответника,чрез особеният му представител, с връчване на препис от
исковата молба.
От приетите
по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
съществували облигационни отношения във връзка с предоставен от ищцовото
дружество в полза на ответника револвиращ потребителски кредит. В качеството си
на кредитополучател ответникът е усвоил суми по кредита, но не е изпълнил
договорните си задължения по погасяването му по начина и в сроковете, уговорени
между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение
ведно с обезщетение за забава. Тези обстоятелства се установяват от
заключението на извършената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано изготвено.
Ответникът
не е ангажирал по делото доказателства за погасяване изцяло на задължението си по договора или за
настъпването на други правопогасяващи обстоятелства. Фактът,че е налице
погасяване,макар и частично,е безспорно доказателство,че за ответника,в
качеството на кредитополучател, е налице
валидно облигационно правоотношение по процесния договор,което е породило и
съответните задължения за изпълнение и връщане на заетата сума.
С оглед
изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за заем,
тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на
ответника, който обаче от своя страна не
е изпълнил поетото насрещно задължение да погаси при съответните условия по
договора всички дължими се месечни
вноски по кредита.
Доказателства
относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор
не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че същият е
неизправна страна.
Поради горното,
предявените осъдителни искове са основателни в заявените размери и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
Във връзка с направените
възражения и с оглед служебната
преценка за неравноправност на договорни клаузи настоящия състав приема следното: договора отговаря на законовите
изисквания по ЗПК, и в частност чл.11 ал.1 т.7-12,поради което надлежно
обвързва страните и не е недействителен.
В случая не
се разкрива противоречие с разпоредбите
на ЗПК: Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1
чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК
писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна
вноска, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи
условия, поради което чл.11 ал.2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с
чл.143 от ЗЗП и нарушаване принципа на
добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията, като
договорените клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл.143 от ЗЗП
случаи на неравноправни клаузи. В договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната
вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в
качеството на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени
доказателства за сключването на договора и предоставената сума, усвоена чрез
активиране на кредитната карта от ответника. Същият е преустановил обслужването на кредита
01.02.2019 г., като видно от представеното месечно извлечение балансът по
кредитната карта е на минус 888.94 лв.,
което се подкрепя и от заключението на вещото лице.
Договорът
отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия
са предмет на индивидуална договорка между страните/обективиран е индивидуален
погасителен план с посочени размер,брой, периодичност на погасителните
вноски,падеж и т.н./,поради което чл.146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка не
е налице неравноправност.
Не се
разкрива неравноправност и при уговорените- годишен процент на разходите и на
възнаградителната лихва.
Към момента
на сключване на процесния договор – 22.01.2017 г. е била приета разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК.
С приемането
на посочените разпоредби е поставена „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите и съответно при нарушение на
законовата разпоредба клаузите в договора за дължимостта на всеки един от
компенентите на ГПР са нищожни.
Преди
приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените
разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит
е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора –
потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в
правоотношението.
Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното й положение.
Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорената лихва в размер на 31.88 % и ГПР- 36.98 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази
причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на
морала, като ограничаващи договорната свобода.
В случая
възнаградителната лихва, представляваща по естеството
си договорна лихва, се дължи, както се посочи по-горе, в размера в който е уговорена и
посочена.
С изложеното
предявените осъдителни искове следва да се уважат, като ответника се осъди да
заплати на ищеца следните суми: сумата в размер от 800.19 лева- главница по
револвиращ кредит, 88.75 лева - договорна лихва по кредита за периода от
01.02.2019 г. до 03.04.2019 г., 42.62 лева – обезщетение за забава за периода
от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-20.12..2019 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед
изхода на делото ответника
следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето
производство, а именно: 125.00 лв.-платена държавна такса, 300.00 лв. за особен
представител, 80.00 лв.-депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв., или
сумата в общ размер от 605.00 лв..
По отношение
на направените разноски в заповедното производство съдът намира, че такива не
следва да бъдат присъждани, поради отхвърлянето на предявените установителни
искове.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените на основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“,
клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против В.П.Й. ***, ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 800.19
лева – главница по револвиращ кредит, 88.75 лева - договорна лихва по кредита
за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г., 42.62 лева – обезщетение за
забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 28.10.2019
г./ датата на подаване на заявлението / до окончателното изплащане на дължимите
суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2144/29.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3104/2019
г.по описа на Районен съд – Видин, като
неоснователни,а така също отхвърля и искането
за присъждане на разноските по
посоченото ч.гр.д. № 3104/2019 год..
ОСЪЖДА В.П.Й. ***,
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
следните суми: 800.19
лева – главница по револвиращ кредит, 88.75 лева - договорна лихва по кредита
за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г., 42.62 лева – обезщетение за
забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-20.12.2019
г. до окончателното изплащане на дължимите суми
ОСЪЖДА В.П.Й. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в общ
размер на 605.00 лв., направени в настоящето производство разноски
за: 125.00 лв.-платена
държавна такса, 300.00
лв. за особен представител, 80.00 лв.-депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв..
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 3104/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: