М О Т И В И
по НЧХД № 457 / 2020 г.,
по описа на Районен съд – Русе, седми наказателен
състав
Частният
тъжител З.Р.И. *** обвинила подсъдимия Б.Д.Б. от с.гр.,
както следва:
1. В престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, тъй
като на 28.08.2019 г. в гр.Русе ѝ
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство
на здравето, вследствие на нанесени кръвонасядания на дясна мишница.
2. В престъпление
по чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2019 г. в гр.Русе в нейно присъствие ѝ
казал, нещо унизително за честта и достойнството, като я нарекъл „русская сволоч“.
По делото
е приет за съвместно разглеждане предявения от нея срещу Б.Д.Б. граждански иск
за сумата от 1500 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, и 1000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане.
Частният
тъжител и граждански ищец, заедно с повереника си поддържа обвинението и моли
съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатите обвинения и да
присъди претендираните обезщетения.
От своя
страна подсъдимият дава обяснения по делото. Отрича да е автор на деянията.
Сочи, че всъщност на инкриминираната дата тъжителката му е нанесла шамар. Заедно със защитника си пледира, съда да
постанови присъда, с която да го оправдае и да отхвърли гражданската претенция
за обезщетяване.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.Д.Б. е роден на *** ***, ЕГН **********,
български гражданин, женен, със средно специално образование, неосъждан,
работи, живущ ***.
Тъжителката работела като козметик в собствен салон.
Същата имала кредит получен от „Изи Асет
Мениджмънт“АД, по който месечните вноски за погасяването му,
предоставяла на ръка на кредитен консултант – свидетеля В.П.П.. На 28.08.2019 г. тя следвало да му
предостави 20 лева, но имала само една банкнота от 50 лева. Тъй като свид. П. нямал възможност да ѝ върне остатъка,
двамата се уговорили на следващия ден да получи от нея 40 лева. След което той
напуснал салона. Същият ден подсъдимия, който работел в „Изи Асет Мениджмънт“АД имал работа в района около салона на
тъжителката. По този повод свид. П. го помолил да отиде
при тъжителката за да вземе от нея 20 лева, като му обяснил причината поради
която не е взел пари от нея. Подсъдимият знаел за тъжителката и това, че има
кредит, по който закъснявала с месечните вноски. До салона отишъл със свид.Д. В. Т., но тя останала да го чака отвън в служебния
автомобил. Когато отишъл в салона ѝ, тя обслужвала като клиент
свидетелката В.П.П.. Въпреки присъствието на П.
подсъдимия започнал да вика на тъжителката, хванал я за ръката и я извил, след
което и заявил, че е „русская сволоч“. Уплашена от действията
му П. му извикала да престане. Тогава подсъдимия пуснал тъжителката и излязъл
от салона. На улицата срещнал свид. С.И., пред която заявил,
че тъжителката му зашлевила шамар. Същото заявил и на свид.Т..
Когато се прибрал в офиса обяснил, че не е взел парите, както и това че получил
шамар от И.. На 03.09.2019 г. чрез националния телефон на „Изи
Асет Мениджмънт“АД тъжителката подала сигнал до фирмата
за възникналия инцидент, а по-късно депозирала пред съда тъжба, с която
повдигнала срещу подсъдимия горните обвинения.
Изложените
релевантни на делото фактически констатации се установяват отчасти от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В.П.П.,
Д.К.М., С.В.И., В.П.П., Д. В. Т. и В. В. З., заключенията на съдебномедицинската и допълнителна експертизи,
справка „Изи Асет Мениджмънт“АД и диск със
запис на подадения от тъжителката сигнал по телефона, техническа експертиза на съдържанието
на предоставения диск, медицинска документация, интернет извадка от решение №
111 / 24.09.20215 г. по ВНАХД № 496 / 2015 г., по описа на РсОС,
материалите по АНД № 1706 / 2015 г., по пописа на РсРС,
превод на израза „русская сволоч“,
справка за съдимост и характеристична
справка.
Чрез
показанията на свидетелката В.П.П. пряко
се потвърждава обвинителната теза на тъжителя. Същата лично възприела как
подсъдимият крещял, говорил грубо и непристойно, как извил ръката на тъжителката
и ѝ заявил, че е
„русская сволоч“, което наложило П. лично да се намеси, за да
преустанови действията си. От свидетелката Д.М. косвено се потвърждават
обвиненията. Същата възприела разказа на тъжителката относно случилото се,
което напълно съвпада с показанията на свидетелката – очевидец. Обвинителната теза относно извиването на
ръката и причиненото увреждане се потвърждава и от наличните обективни находки
по делото, намерили израз в СМЕ, в която се установява по категоричен начин механизма
и начина на причиняване на уврежданията. От заключението ѝ е видно, че на
тъж. И. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето, вследствие на нанесени кръвонасядания на дясна мишница. Тези
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по
давност могат да бъдат получени на 28.08.2019 г. по описания в тъжбата начин и
както сочи свидетелката П., а именно при стискане с ръце в областта на дясната
мишница.
Подсъдимият отрича да
е извършил горното и твърди, че тъжителката му нанесла шамар. От показанията на
свидетелите С.В.И., В.П.П., Д. В. Т. и В. В. З., става ясно, че той е поддържал именно
тази версия пред тях. Съдът намира, че тя е измислена от подсъдимия
непосредствено след инцидента, за да прехвърли вината върху тъжителката и да
омаловажи действията си. Съдът счита, че това му твърдение е невярно, тъй като
на първо място противоречи на показанията на свидетелката П., която не е
заинтересована от изхода на делото, а от друга страна изброените свидетели не
са били очевидци, а само пресъздават неговото обяснения във връзка с инцидента.
От показанията на Д.М. се установява, че заради причиненото телесно увреждане на
тъжителката се наложило за около един месец да поеме част от клиентите ѝ.
От
приобщената характеристична справка за подсъдимия
изготвена от ОДМВР – Русе се констатират добри характеристични данни.
Видно от
справката за съдимост, Б. е с чисто съдебно минало.
От интернет извадка
от решение № 111 / 24.09.20215 г. по ВНАХД № 496 / 2015 г., по описа на РсОС и материалите по АНД № 1706 / 2015 г., по пописа на РсРС, се установява, че подсъдимият е наказван по УБДХ.
От справката
„Изи Асет Чениджмънт“АД,
предоставеният от тях диск и техническа експертиза на съдържанието му, се
установява подадения от тъжителката сигнал по телефона, при който описва същата
фактическа обстановка.
От извършения превод на израза „русская сволоч“, става ясно, че
същият е с много преводи и точен такъв няма. Могат да се намерят много синоними
като „мръсник“, „копеле“. Думата „сволоч“ е обидна и
ругателна, и се използва се когато се цели някой да бъде наранен и наруган.
От правна страна, след анализа на събраните по
делото доказателствени материали, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият
е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК може да бъде
субект на престъпленията, за които е обвинен.
1.
С действията
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на
28.08.2019 г. в гр.Русе причинил на З.Р.И. лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание без разстройство на здравето, вследствие на нанесени
кръвонасядания на дясна мишница.
Изпълнителното
му деяние се изразило в хващане и стискане на ръката, и последвалото ѝ
извиване. В резултат на това причинил на
тъжителката описаните увреждания, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето.
Тази болка представлявала краткотрайно преживяване на неприятно усещане, което
произтекло от физическото въздействие върху него, а страданието му – от
продължаването на болката.
От
субективна страна действал при пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял
настъпването им.
При индивидуализация
на наказанието за причинената на тъжителя лека телесна повреда, съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства,
като чистото съдебно минало на Б., добрите характеристични данни за него
и изградените му трудови навици. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
намери.
Не се установяват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се
явява несъразмерно тежко, поради което и не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни, нито пък изключителни по своя характер.
Съобразявайки горното и на основание на
основание чл.130, ал.2 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК, съдът му наложи наказание ГЛОБА
в размер на 100 лв.
2. С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2019 г. в гр.Русе казал на З.Р.И., в нейно присъствие, нещо
унизително за честта и достойнството, като я нарекъл „русская
сволоч“.
Безспорно
изразът „русская сволоч“
има унизителен характер от гледна точка на господстващия в обществото морал.
Същият е отправен към тъжителката устно, чрез непосредствено казване в нейно
присъствие.
От субективна
страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, искал и целял настъпването им.
При индивидуализация на наказанието за
причинената на тъжителката обида, съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, като чистото съдебно
минало на Б., добрите характеристични данни за него и изградените му трудови
навици. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намери.
Не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се явява
несъразмерно тежко, поради което разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито пък
изключителни по своя характер.
Съобразявайки горното и на основание чл.146, ал.1 вр. с
чл.54 вр. с чл.36 от НК съдът наложи на подсъдимия
наказание ГЛОБА в размер на
1000 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК така определените
наказания следва да се групират, като му се наложи най-тежкото от тях, а именно
ГЛОБА
в размер на 1000 лв.
По отношение на предявения от И. граждански иск, съдът съобрази,
следното:
Гражданският иск е допустим,
своевременно предявен от лице, което е от кръга на правоимащите обезщетение за
нанесени неимуществени вреди.
По делото е доказано наличието на противоправни деяния от страна на подс.Б.,
като от първото като пряка и непосредствена последица на И. били причинени визираните
по-горе увреждания, а от второто отрицателно
емоционално преживяване, свързано с накърняване на личното ѝ чувство за
достойнство и положителната оценка, която има за собствената си личност и
обществена ценност.
При така установеното съдът приема, че
са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на
пострадалата да претендира обезщетения.
Предвид изложеното предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по основание.
Подсъдимия Б.Д.Б. следва да заплати на З.Р.И. сумата от 1 000 (хиляда) лева, като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от , ведно със
законната лихва от деня на деликта – 28.08.2019
г., до окончателното ѝ изплащане. В останалата му част за размера над 1 000 лв. до 1 500 лв.,
гражданския иск следва да се отхвърли.
Подсъдимия следва да заплати по сметка на РсРС д.т.
60 лева върху уважения размер от 1 000 лв.
Подсъдимия Б.Д.Б.
следва да заплати на З.Р.И. с ЕГН: ********** *** и сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на
деликта – 28.08.2019 г., до окончателното ѝ изплащане. В останалата му
част – за размера над 500 лв. до 1 000 лв,
гражданския иск следва да се отхвърли
Подсъдимия следва
да заплати по сметка на РсРС д.т. 50 лева върху
уважения размер от 500 лв. на гражданския иск.
При този изход на делото подсъдимия Б. следва
да заплати на З.Р.И. и сумата от 842 лв., представляваща направените от нея
разноски по делото, а по сметка на РсРС сумата от 521,95 лева, представляваща разноски от
съдебното производство.
Мотивиран от горните си съображения съдът
постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: