Р Е Ш Е Н И
Е № 260714
гр. Пловдив, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14659 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника Г. Н. А., че последния дължи на ищеца
сумата от 533,18 лв., представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за
периода от 19.04.2017 г. – 17.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****,
както и обезщетение за забава в размер на 36,50
лв. за периода 30.06.2017 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението в съда – 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4121/ 20.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 7689 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
Претендира и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на ползвател на водоснабден
недвижим имот, като наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговаря за
задълженията, натрупани по партидата. Посочва, че отчетът в имотът бил
извършван при условията на неизправно измервателно устройство съгласно
разпоредбите на чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР. Ищецът е поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7689 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив, XIV гр.с. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника Г. Н. А.. В откритото съдебно заседание се
явява назначения от съда особен представител и оспорва предявените искове, като
моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 7689 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански
състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4121/ 20.05.2019 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.45, ал.5 ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени
настоящите искове. Налице е идентичност между претендираните в настоящото
производство суми и сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, затова исковете са допустими и следва да се разгледат по същество.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период за обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. По делото се установи, че по силата на
Заповед № *****г., издадена от ***** на Район Източен, Община Пловдив, ответникът
е настанен и ползва общинско жилище, апартамент, находящ се в гр. *****. Между
общината и ответникът е сключен договор за наем № *****., съгласно който срокът
на договора е 10 години. Видно от декларация от 07.03.2017 г. ответникът е
декларирал, че при заплащането на наемната цена на „ОП Жилфонд“ Пловдив, ще
представя и бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК.
Представени са и констативни протоколи, видно от които ответникът обитава
жилището през 2017 г., 2018 г., 2019 г.
От така приетите за установени факти се
извлича и качеството на „потребител” на ответната страна, който има
задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник, които влизат в сила е едномесечен срок от
публикуването им. С оглед изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на закона, като
възраженията на ответника за липса на сключен договор са неоснователни.
На
следващо място, по делото се установи, че ищецът е предоставял в имота на
ответника претендираните услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода. Досежно размера на претенцията, съдът кредитира представените към
исковата молба справка за неплатени задължения, опис на фактури, опис на сметки
за лихви, както и карнет за процесния имот. Затова съдът намира, че предявеният
иск следва да се уважи до пълния му размер от 533,18 лв. за периода от
19.04.2017 г. – 17.04.2019 г. Като последица от уважаването на иска в посочения
размер е присъждането на законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на акцесорната искова
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От представения опис на фактури
се установява, че процесните суми са фактурирани, като първата фактура е
издадена на 19.04.2017 г. С оглед наведеното възражение за погасителна давност,
претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи за претендирания период
от 30.06.2017 г. до 31.03.2019 г. в размер на 36,50 лв.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер
на сторените разноски от ищеца по делото е 475 лв., от които 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – за ДТ; 300 лв. – за възнаграждение за
особен представител. която сума следва да се присъди в полза на ищеца. Следва
да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно –
сумата от 75 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Н.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 533,18 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 19.04.2017 г. – 17.04.2019 г. за обект,
находящ се в гр. *****, както и обезщетение за забава в размер на 36,50 лв. за периода 30.06.2017 г. –
31.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 4121/ 20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7689 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
ОСЪЖДА
Г.Н.А., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева) - съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 7689 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.