Решение по дело №10144/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№172

гр. Велико Търново, 25.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети юни  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.И.,   разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10144/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

              Образувано е по  касационна жалба на М.Н.П. *** против Решение № 260026/ 25.2.2021г. постановено по НАХД 372/20г. по описа на Районен съд Свищов, с което е потвърдено изцяло обжалваното НП № 20-0352-000625 от 31.8.2020г. на Началник група към ОД на МВР В. Търново, РУ Свищов.

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., . 1  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че е налице формално нарушение на чл. 42 т. 3 и 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,т. 5 от ЗАНН, като по този начин съществено му е нарушено правото на защита, тъй като не е разбрал в какво е обвинен. На следващо място смята за недоказано нарушението по чл. 6, ал. т.1 от ЗДвП тъй като не съобразява поведението си с пътен знак Б2, доколкото от мястото на патрула няма видимост към знака Стоп. Не е доказано и нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, доколкото същият е бил с колан, но го е махнал след като е видял стоп- палката, с цел да обекчи проверката. Признава, че не е носил Контролен талон към СУМПС , с което е нарушил чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и не носи свидетелство за регистрация на МПС, нарушение по чл. 100,ал.1, т.2 от ЗДвП , на ако контролните органи му бяха разрешили същият в рамките на 10-15 минути би ги представил, и тогава би се приложил чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени НП в обжалваната част.

            В открито съдебно заседание, редовно призован  не се явява, не се представлява .

 

            Ответникът по жалбата –РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ Свищов към ОД на МВР В. Търново , редовно призован не се представлява, не заема становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата.Неоснователно намира възражението в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата. Споделя установяванията на СвРС, както и правния извод за законосъобразност на НП от формална страна и доказаност на нарушенията. Намира, че безспорно е установено, че същият е извършил нарушенията, като е могъл да разбере в какво е обвинен , поради което не е нарушено правото на защита.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 260026/ 25.2.2021г. постановено по НАХД 372/20г. по описа на Районен съд Свищов, с което е потвърдено изцяло обжалваното НП № 20-0352-000625 от 31.8.2020г. на Началник група към ОД на МВР В. Търново, РУ Свищов.

                От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че касаторът на 22.7.2020г. в 12,25 часа, в гр. Свищов, ул. 33 Свищовски полк в посока Винпром Свищов АД , е управлявал лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ 1,9 ТДИ с рег. № ..., като на кръстовището образувано от ул. Нова и ул.33-ти Свищовски полк не съобразява поведението си с пътен знак Б2 –Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство, не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение. По време на извършената проверка не е представил контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация част втора на МПС. Касаторът е управлявал с с наложено наказание глоба към НП № 19-0362-001017/12.7.2019г. , влязло в сила на 19.6.2020г.

                За извършените нарушения е съставен АУАН № 167996 от същата дата, който е предявен и подписан от касатора с възражения. В тридневния законов срок са постъпили писмени възражения от страна на касатора, които са приети за неоснователни от АНО и същият е издал НП, предмет на въззивното производство. В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена жалба до СвРС.

                Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, разпита на свидетелите К.С.– актосъставител и К.Д.– свидетел в АУАН.

                При така установените факти, съдът е направил извод за неоснователност на въззивната жалба срещу НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.45.2018г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите съдържат подробно описание на претендираните нарушения. Събраните доказателства са му дали основание да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на касатора.

               Съдът  е намерил, че правилно е приложен и материалния закон, доколкото по делото не е спорно, че на посочената дата касаторът е управлявал МПС. От преписката и свидетелските показания съдът е намерил за доказано извършването на нарушения: по чл. 6, ал. т.1 от ЗДвП, тъй като не съобразява поведението си с пътен знак Б2 ,по  чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, доколкото същият е управлявал без колан,по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП  не носи контролен талон към СУМПС и  нарушение по чл. 100,ал.1, т.2 от ЗДвП- не носи свидетелство за регистрация на МПС. АНО правилно е посочил нарушените материално- правни норми, като е приложил санкционните такива, и определеното наказание е абсолютното такова, определено в тях. С оглед представената справка за нарушител от ответника, съдът е намерил, че спрямо касатора има влезли в сила осем НП, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд – Свищов потвърдително решение е правилно, постановен при правилно прилагане на материалния закон.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивният съд водещи до потвърждаване на НП, като се позовава на правилото на чл.221, ал.2 от АПК по силата на препращащата норма на чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Съдът споделя и доводите на СвРС досежно спазването на формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. От приложените АУАН и НП се вижда  че всички имат законоустановените реквизити по горепосочените норми, връчени са надлежно на касатора, дадена му е възможност да прави възражения и да сочи доказателства. С оглед на това не се установява, че описанието на нарушенията е неясно- напротив посочена е датата и мястото на извършване на нарушенията, качеството на касатор- водач на МПС, словесно описание на всяко едно нарушение, посочена е нарушената материално – правна норма, санкционната такава. Определеното наказание е в предвидения размер, като от страна на АНО са изложени мотиви, защо не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Съдът е изпълнил служебното си задължение по чл. 103 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, събрал е относимите доказателства, ценил ги е в тяхната съвкупност и поотделно, като правилно е установил фактическата обстановка по спора.

Съдът споделя изводите на СвРС досежно спазването на материалния закон . Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушенията и авторството им, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Не се споделят възраженията на касатора, че е налице недоказаност на нарушенията досежно  това  по чл. 6, ал. т.1 от ЗДвП и по  чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Твърдението му, че е бил с колан, но го е махнал с цел да улесни проверката е голословно, неподкрепено с доказателства и представлява една защитна негова теза. Актът  за установяване на административно нарушение съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на касатора. Същият единствено посочва, че от мястото на полицейските служители не е виден знак Б 2, но свидетелските показания на незаинтересованите такива оборват това негово твърдение. От показанията на полицейските служители  се установява, че на процесната дата и място, изпълнявайки дежурство по КАТ, същите ясно са възприели автомобила, управляван от касатора, който е приближил към кръстовището, не е спрял на пътен знак Б2 като по този начин с поведението си несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението следва да съобразяват поведението си "....пътните знаци и пътната маркировка". В конкретният случай нарушителят не се е съобразил с пътен знак относно предимството, който определя реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. От свидетелските показания на полицейските служители се установява, че кръстовището  е било регулирано с пътни знаци и конкретно не е спазен знак Б2 "Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Посочените обстоятелства са били ясно възприети от контролните органи, предвид  мястото, на което се намирали полицейските служители. От субективна страна  нарушението е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в действията на правоспособния водач. Правилно е посочен чл.183, ал.2,т. 3 от ЗДвП , който предвижда, че водач, който не спира на пътен знак Б2 се наказва глоба в размер на 20 лева.

Съответно нормата на чл.137а от ЗДвП, въвежда условие за водачите и пътниците в моторни превозни средства от изброените в текста категории, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.Верни са изводите на СвРС , че  АНО правилно е посочил нарушената материално – правна норма, както и санкционната такава-чл.183,ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП  че наказанието в размер на 50 лева се налага на водач, който не използва предпазен колан. Както се посочи по- горе твърдението на касатора, че е махнал впоследствие колана е останало недоказано, а освен това е ирелевантно, доколкото същият е задължен да спре за извършване на проверка, без да слиза от МПС, без да извършва каквито и да било други действия.

Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява задължение на всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Самият касатор не оспорва, че виновно не е изпълнил това задължение, единственото му възражение е, че следва да му се даде възможност да го отстрани, каквото задължение нямат полицейските органи.  Споделя се извода на СвРС , че правилно е посочена санкционната норма на чл. 183, ал.1, т. 1 предл. 2  от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП вменява задължение на всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; Възражението е същото като за горното нарушение и по същите съображения е неоснователно. Споделя се извода на СвРС , че правилно е посочена и санкционната норма чл.183, ал.1,т.1 предл. 3 от ЗДвП.

 

Съдът намира, че санкционните норми са приложени правилно, наложените санкции са във фиксиран размер, поради което на административнонаказващия орган не е предоставено правото да преценява размера им.. Извършеното нарушение не сочи на по-малка степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи от този вид, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260026/ 25.2.2021г. постановено по НАХД 372/20г. по описа на Районен съд Свищов, с което е потвърдено изцяло обжалваното НП № 20-0352-000625 от 31.8.2020г. на Началник група към ОД на МВР В. Търново, РУ Свищов, с което е ангажирана административната отговорност на на М.Н.П. ***

.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.