Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 20 16.02.2023 г. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 228 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда
/КТ/.
Образувано е по
жалба на Л. П. Т. от гр. И., ул. „*******” № **, срещу задължително предписание по т. 1 от Протокол
за извършена проверка № ПР 2225824 от 22.08.2022 год. на Дирекция” Инспекция по
труда” – Разград. В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен,
необоснован и несъобразен с целта на закона. Оспорват се констатациите в
Протокола за проверка, съставен във връзка със смъртта на лицето Г. Г., че оспорващият е имал качеството на работодател, че липсва ограждение между къщата на
оспорващия и обора, в който са се отглеждали животни, както и че е нарушил
разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ - конкретно чл. 14 и чл. 16, ал. 5 от закона. Жалбоподателят
твърди, че не е установена каквато и да е причинно следствена връзка между
евентуално неизпълнение на конкретно задължение за осигуряване на безопасни
условия на труд и настъпилия инцидент. От съда се иска да отмени оспореното
предписание. Не се претендират разноски.
Ответната по жалбата страна – Дирекция „Инспекция по
труда” - Разград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.-М. С. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага
доводи, че оспорващият, като лице работещо за своя сметка сам, е субект на задълженията, вменени със ЗЗБУТ в
т.ч. и на това по чл. 16, ал. 5 от закона. Претендира за направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Л. Т. е регистриран като земеделски производител през м. март 2021 год., и е пререгистриран
като такъв и през 2022 год. Съгласно Удостоверение за
регистрация на животновъден обект №
00615 от 10.02.2022 год. същият е регистрирал животновъден обект – Ферма,
предназначен за отглеждане на животни – до 45 бр. телета, с ветеринарен
регистрационен № 7400-0004, намираща се в гр. И., ул. „*******” № **, УПИ ХV, в кв. 9 по
плана на гр. И., имот № 2309, като технологията
на отглеждане на животните е оборно.
С доклад № ДОК22010152 от 08.08.2022 год. – инж. С. В. – старши инспектор при Д „ИТ” – Разград, уведомява
инспекцията, че на 07.08.2022 год. около 22 часа в животновъден обект, находящ
се в гр. И., ул. „******” № **, собственост
на земеделския производител Л. П. Т. с ЕИК *********, КИД 01.50 /комбинирано растениевъдно-животновъдно
стопанство/ е настъпила злополука, при която е
пострадал Г. В. Г. с ЕГН **********, който по късно около 03 часа e починал в болницата в гр. Исперих. До момента на
изготвяне на доклада не са били установени данни, доказващи съществуването на
трудово правоотношение. По обяснение на оспорващия Т., той е приютил Г. в находящата се на адреса къща, тъй като бил
бездомник.
По този повод
в стопанството на оспорващия, разположено
в гр. И., ул. „******” № **, на 08.08.2022 год. била извършена проверка от
Дирекция „ИТ” – Разград по спазване на
трудовото законодателство и организацията по осъществяване на здравословни и
безопасни условия на труд, която продължила и по документи до 22.08.2022 год. Констатациите от проверката били отразени в
Протокол за извършена проверка № ПР2225824 от 22.08.2022 год. В протокола
е посочено, че към датата на
произшествието не са констатирани данни, доказващи съществуването на трудово
правоотношение между земеделския
стопанин Л. Т. и починалия Г. или други лица. Наред с това в т. 1 от протокола е
посочена констатацията, че в обор за отглеждане на телета, находящ се в гр. И., ул. „*******” № **, в нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ, оспорващият като лице работещо за своя сметка
е длъжен, и не е направил оценка на риска и не е предприел необходимите мерки
за предотвратяване или намаляване на риска”.
Във връзка с тази констатация и на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ на оспорващия е наложена ПАМ като е направено Предписание по
т. 1 от Протокол № ПР2225824 от 22.08.2022 год. в срок до
22.09.2022 год. на основание чл. 16, ал.
5 от ЗЗБУТ оспорващият, в качеството си на земеделски производител като лице
работещо за своя сметка, да направи оценка на риска и да предприеме
необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска за ферма,
находяща се в гр. И. ул. „******” № **, УПИ ХV, в кв. 9 по плана на гр. Исперих, имот № 2309.
Протоколът е връчен на оспорващия на 22.08.2022 год.
С жалба вх. № 22098237 от 05.09.2022 год. Т. е оспорил даденото по т. 1 от Протокола предписание
по административен ред пред Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда. С Решение изх. № 22079258 от 13.09.2022
год. директорът на ИА „ГИТ” отхвърлила
жалбата на Т. Решението е връчено на Т. на
19.09.2022 год. С жалба от 03.10.2022 год. Т. е оспорил даденото Предписание по т. 1 от Протокол №
ПР2225824 от 22.08.2022 год. на Д „ИТ” – Разград пред АС – Разград.
В хода на съдебното производство по делото беше
разпитан като св. Т. Т. В показанията си същият заявява, че дворът, в който се намират стопанските постройки, в
които оспорващият отглежда животни, е разделен на две части. В едната се намира
жилище, а в другата – две стопански постройки. Жилищната част от двора и
стопанската част са разделени от ограда – двойна мрежа със бетонови стълбчета с
височина около два метра, в която има порта за достъп затваряща се с две
резета. При така установеното от фактическа страна и при проверка на основание
чл. 168 от АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в
закона срок, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, съгласно разпоредбата на 404, ал. 1, т. 1, предложение последно
във вр. с чл. 399, ал. 1 от КТ и чл.54, ал. 2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 21, ал. 1
от Устройствения правилник ИА „Главна инспекция
по труда /ДВ 6/2014 г., отм./.
Същият е издаден в писмена форма, съдържа фактически и
правни основания. Доколко фактическите основания са доказани и правилно ли са
подведени под съответните правни норми е въпрос на материална законосъобразност
на оспорения акт.
В производството по издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
По отношение на съответствието на оспорения
административен акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗБУТ с него се уреждат
правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите,
представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата,
които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и
юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Според чл. 2, ал. 1 от същия закон той се прилага във всички предприятия и
места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение,
независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на
което се извършва работата или обучението.
В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ е посочено,
че по смисъла на закона „работодател” е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, както и всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията.
Според §1, т. 1 от ДР на КТ "Работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;
В § 1, т. 2в от ДР на ЗЗБУТ е посочено, че
„предприятие” е понятието определено в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на КТ,
съгласно която "Предприятие" е
всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение,
обект и други подобни, където се полага наемен труд;
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЗБУТ
"Работещ" е всяко лице, което е
наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително
обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.
С разпоредбата на чл. 14 , ал. 1 от ЗЗБУТ на юридическите
и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие с други е вменено задължението да осигурят здравословни и
безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места.
С чл. 16, ал. 5
от ЗЗБУТ е вменено на лицата, които за
своя сметка работят сами или в съдружие с други, задължението да правят оценка
на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат
необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.
В настоящия случай оспорващият Л. Т. е регистриран
земеделски производител, който работи сам за себе си в животновъден обект - Ферма, предназначена
за отглеждане на животни – до 45 бр. телета, с ветеринарен регистрационен №
7400-0004, намираща се в гр. И., ул. „******” №
**. Несъмнено оспорващият Т. осъществява трудова дейност в тази ферма, като за своя сметка работи сам за
себе си. По делото няма доказателства в
обекта да се полага наемен труд или да се осъществява трудова дейност от друго
лице по трудово или друго гражданско правоотношение.
Съпоставяйки тези факти с цитираните по-горе правни
норми съдът намира, че оспорващият Т. няма
качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като не
наема самостоятелно работници. Той няма това качество и по смисъла на
по-широката разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, според която, за да е
работодател едно лице извън хипотезата на §1,т. 1 от КТ, то следва
да са налице кумулативно двете посочени предпоставки: 1. да възлага работа и 2. да носи цялата отговорност за
предприятието. В настоящия случай оспорващият Т. не
възлага работа на другиго, тъй като не е установено друго лице да полага труд в обекта.
От данните по делото и приложеното към преписката
удостоверение за регистрация на процесната ферма като животновъден обект –
регистрирана е на основание чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, съдът намира, че същата не представлява
животновъден обект– лично стопанство по смисъла на § 1, т. 55а от ДР на ЗВМД
във вр. с § 1, т. 47 от ДР на Закона за животновъдството, тъй като в него не се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храна за лична консумация. Въпреки
това обаче, тя не може да се квалифицира
като предприятие по смисъла на § 1, т.
2в от ДР на ЗЗБУТ , тъй като в нея не се полага наемен труд, каквото е
изискването на § 1, т. 2 от ДР на КТ,
към която тя препраща.
Независимо от горните правни изводи оспорващият Т. е задължен субект по ЗЗБУТ по следните съображения:
1. Той е лице, което за своя сметка работи сам, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от
ЗЗБУТ, т.е. лице, което работи за себе си и неговите права и задължения като
такъв се уреждат от ЗЗБУТ. 2. Той работи
на място, където се осъществява трудова
дейност и в което този специален закон действа, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗБУТ.
3. Като работещ за себе си, той е и „работещ” по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на
ЗЗБУТ.
С оглед на тези правни изводи съдът счита, че
оспорващият Т. е длъжен, съгласно чл.
14, ал. 1 от ЗЗБУТ, като лице, което работи за своя сметка само , да осигури
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите – в случая на себе си като „работещ”, така и на
всички останали лица, които по друг повод се намират или могат да се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места.
Едно от тези задължения, изрично вменено на Т. с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ, като
лице, което за своя сметка работи сам, е именно да направи оценка на риска за
здравето и безопасността на работещите и да предприеме необходимите мерки за
предотвратяване или намаляване на риска. Изготвянето на Оценка на риска е
необходимо с оглед предприемане на необходимите мерки за предотвратяване или
намаляване на риска. Редът, начинът и периодичността на извършване на оценка на
риска е регламентиран в наредба № 5 от 11.05.199 год., издадена от министъра на
труда и социалната политика и министъра на здравеопазването / ДВ бр. 47/1999
год./ Съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 от нея предвижда, че лицата, които за своя сметка работят сами или
в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.
По делото е безспорно установено, че оспорващият Л. Т. като лице, което работи за своя сметка, не е направил
Оценка на риска в обор - Ферма за
отглеждане на телета, намиращ се в гр. И., ул. „******” № ** . По този начин
не е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ и е нарушил
законовата разпоредба.
След като посочените предпоставки за
прилагането на процесната ПАМ, предвидени в закона и описани от фактическа
страна в оспорения административен акт,
са безспорно установени, и са били налице към момента на издаване му, то
актът е материално законосъобразен.
Представената от оспорващия в хода на
съдебното производство Резолюция от
21.09.2022 год. на директора Д „ИТ”-
Разград за прекратяване на административно-наказателното производство,
образувано с АУАН № 17-220050 от 22.08.2022 год. не променя правните изводи на
съда. Това производство е образувано за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба №
7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 год./,
което е различно от нарушението на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ. Наред с това
правните изводи относно описаното в АУАН деяние и неговата квалификация, дадени от
административния орган в резолюцията
не обвързват съда.
Обжалваният акт е издаден и в
съответствие с целта на закона, която е
да се осигурят
здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта, в т.ч. и на
оспорващия, както и на всички останали лица, които по друг повод се намират
във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН ПАМ се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици. В случая оспорената ПАМ е приложена именно
за преустановяване на нарушението на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ и предотвратяване
на вредните последици от него.
По изложените по-горе съображения твърденията на
оспорващия, че оспореният административен акт
е постановен в нарушение на
материалния закон, тъй като той няма качеството на „работодател” и не е субект на задълженията по чл. 14 и чл. 16,
ал. 5 от ЗЗБУТ е неоснователно. Както
беше посочено, на оспорващият е наложена ПАМ като лице, което за своя сметка
работи сам, а не в качеството му на „работодател”, което изрично е посочено в
предписанието по т. 1 от протокола за проверка.
Представената от оспорващия в хода на
съдебното производство Резолюция от
21.09.2022 год. на директора Д „ИТ”-
Разград за прекратяване на административно-наказателното производство,
образувано с АУАН № 17-220050 от 22.08.2022 год. не променя правните изводи на
съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Това
производство е образувано за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 год./, което е
различно от нарушението на чл. 16, ал. 5 от ЗЗБУТ. Наред с това правните изводи
относно описаното в АУАН деяние и неговата правна квалификация, дадени от
административния орган в резолюцията
не обвързват съда.
По изложените съображения съдът намира,
че оспореният административен акт е валиден административен акт и не са налице
основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което
оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като своевременно
направено е основателно и следва да бъде уважено. На ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.
Мотивиран
така и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л. П. Т. от гр. И., ул. „******” № **, срещу
задължително предписание по т. 1 от Протокол за извършена проверка № ПР 2225824
от 22.08.2022 год. на Дирекция” Инспекция по труда” – Разград.
ОСЪЖДА Л. П. Т. с ЕГН ********** от гр. И., ул. „******” № ** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” – Разград
100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд чрез Разградския административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/