Решение по дело №1696/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. И. Д., [ЕГН], чрез адв. Й. С. – ВАК, против Решение № 841/25.06.2024 г. по АНД № 20243110202154/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0442-001564/06.02.2024 г., с което, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, на Д. е наложена глоба в размер на 150 лева.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че ВРС се е произнесъл при неправилно ценене на събраните доказателства. Оспорва, че при постановяване на решението си ВРС не е изложил мотиви, като сочи, че такива липсват и в процесното НП относно твърдяната опасност. Счита, че при постановяване на решението си въззивният съд е подходил формално и липсва конкретика по отношение на нарушението. Излага доводи, че в НП не се твърди да е налице непосредствена опасност, като сочи, че нито в административната преписка, нито в решението на ВРС се откриват такива данни. Според касатора твърдението за непосредствена опасност е декларативно и по този начин се нарушава правото му на защита. Моли съда да отмени решението и потвърденото с него НП, като му присъди сторените разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, редовно призована не се явява, не се представлява. С депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. И. Д. против Наказателно постановление № 23-0442-001564/06.02.2024 г. на Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 25.12.2023 г., около 13:55 часа, по ГП 1-9, АМ „Черно море“ посока Бургас, като водач на товарен автомобил с рег. № [рег. номер], преминава през единична непрекъсната линия М1, като предприема маневра – изпреварване, и застрашава здравето и живота на останалите участници в движението. На 25.12.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на М. Д., който му е връчен на същата дата и е подписан без възражения. Въз основа на съставения акт е издадено и процесното НП, с което на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

За да потвърди наказателното постановление, първостепенният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства ВРС е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено. Въззивният съд е приел, че са описани всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото му обвинение. Счел е, че не са налице основния случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати в производството съществени нарушения на процесуалните правила, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д.. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на приетата за установена по делото фактическа обстановка настоящият съд намира, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

От обстоятелствата по делото, които са правилно установени, следва единственият възможен извод, че изпреварването, предприето от Д., представлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, водачът на МПС е длъжен при предприемане на маневра изпреварване да се съобрази с пътната маркировка. В конкретния случай изпреварването е предприето на път с положена надлъжна пътна маркировка М1 – непрекъсната линия, за която съществува забрана за водачите на МПС да я застъпват и пресичат – арг. от чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност наличието на елемент от състава на посочената санкционна норма, а именно „създадена непосредствена опасност за движението“. Тези твърдения изцяло се опровергават от събраните в хода на производството пред районния съд доказателства. По преписката са приложени сведения от полицейските служители, които са и преки очевидци на извършеното нарушение. От тях се установява, че движението е било интензивно и в двете посоки, поради което всяко едно изпреварване и движение по маркировката М1, създава предпоставка за ПТП. В подкрепа на тезата за висока интензивност на движението следва да се посочи и датата на извършване на нарушението, а именно - 25.12.2023 г. /Коледа/. Т.е., в конкретния случай опасността от настъпването на ПТП при предприето изпреварване по непрекъсната линия е била реална.

При извършения анализ на събраните доказателства Районен съд - Варна е достигнал до правилен извод, че с поведението си санкционираното лице е допуснало вмененото му нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, който напълно се споделя и от настоящата инстанция. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първостепенния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 841/25.06.2024 г. по АНД № 20243110202154/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА М. И. Д., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.