РЕШЕНИЕ
№ 1133
гр. Перник, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102342 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Ж. Б., чрез
пълномощника адв. И. М., срещу С. З. С., с която се иска предоставяне на
родителските права върху малолетното дете З. С. З., с ЕГН **********, на майката, да
се определи местоживеенето на детето при майката, да се определи режим на лични
отношения на бащата с детето, като бащата има право да взема детето от дома на
майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа
в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и бащата да бъде осъден да заплаща на детето, чрез
неговата майка, месечна издръжка в размер на по 170 лева, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на просрочието до окончателното
изплащане на сумите до настъпване на обстоятелства, прекратяващи или изменящи
това право, с падеж на месечните вноски- всяко първо число на месеца за всяка текуща
вноска на текущия месец.
В исковата молба се твърди, че майката и бащата живеели на семейни начала от
началото на 2015 г. до месец юни 2021 г., като на 29.11.2015 г. се родил синът им З. С.
З.. Посочва се, че от раждането на детето неговият постоянен адрес е на адреса на
родителите на майката, където сега тя живее заедно със своята майка, чиято подкрепа
има при отглеждането на детето. Поддържа се, че детето е силно привързано към
майка си, а бащата обича детето, но не е демонстрирал способности да се справя с
предизвикателствата по отглеждане на едно дете. По тези съображения майката моли
предявеният от нея иск да бъде уважен. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговор и насрещна искова молба, подадени
от С. З. С., чрез адв. С. Р., срещу Д. Ж. Б. за предоставяне упражняването на
1
родителски права по отношение на детето З. С. З.. Бащата твърди, че детето му е
споделило, че не се чувства добре при майка си и нейния съпруг Р.К.Б., както и че в
дома му постоянно се говори против бащата. Посочва, че майката е осъдена с влязла в
сила присъда от 14.02.2017 г. по нохд 1733/2016 г. за неплащане на издръжка за двете
си по-големи деца. Твърди, че майката често взима детето си на работа и го прибира
късно по влаковете. Поради това бащата счита, че е по-пригодният родител, който да
упражнява родителските права по отношение на детето З..
По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, подаден от Д. Ж. Б.,
чрез пълномощника адв. И. М., с който насрещният иск се оспорва като неоснователен
по подробно изложени съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, а и от приетото по делото като писмено
доказателство удостоверение за раждане се установява, че по време на фактическото
съжителство на страните на 29.11.2015 г. е роден синът им З. С. З..
Видно от постъпилите по делото заверени преписи на съдебни актове, с
протоколно определение от 27.07.2015 г. по гр.д. № 1010/2015 г. на РС-Видин е
одобрено постигнатото между Д. Ж. Г. /с настояща фамилия Б./ и В.Б.К. споразумение,
по силата на което родителските права по отношение на децата Д.В.К., с ЕГН
**********, и Е.В.К., с ЕГН **********, са предоставени за упражняване на бащата
В.Б.К., при когото е определено местоживеенето на децата, а на майката Д. Ж. Г. е
определен режим на лични отношения с децата, както и размер на месечната издръжка,
която следва да им заплаща. С влязла в сила присъда от 14.02.2017 г. по нохд 1733/2016
г. на РС-Видин Д. Ж. Г. е призната за виновна в това, че след като е осъдена с
определение от 27.07.2015 г. по гр.д. № 1010/2015 г. на РС-Видин да издържа с месечна
издръжка двете си деца, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно- за периода от 03.08.2015 г. до 03.12.2016 г.
вкл.- 16 месечни вноски по 120 лева за детето Д.В.К., на обща стойност 1920 лева, и за
периода от 03.08.2015 г. до 03.12.2016 г. вкл.- 16 месечни вноски по 100 лева за детето
Е.В.К., на обща стойност 1600 лева, за което на основание чл. 183, ал. 1 НК на Д. Ж. Г.
е наложено наказание пробация с посочени в присъдата пробационни мерки за срок от
6 месеца.
Видно от служебно изготвени справки в регистъра на трудовите договори към
НОИ, Д. Ж. Б. има сключен с „Теди 05“ ЕООД трудов договор от 01.12.2020 г. за
длъжността „работник сладкарско производство“ с основна заплата 610 лева, а С. З. С.
работи като кондуктор към Поделение за пътнически превози- София. От
представеното удостоверение за брутния договор, издадено от Поделение за
пътнически превози- София, се установява, че С. З. С. е получил за периода от месец
декември 2021 г. до месец май 2022 г. брутни доходи в размер на общо 8822,96 лева,
поради което средно месечното му брутно трудово възнаграждение възлиза на 1470,49
лева.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 21.06.2021 г., по силата на
който С. З. С. е наел апартамент в кв. П., на който е регистриран по настоящ адрес
съгласно приложеното удостоверение. Приети са и платежни нареждания за извършени
от бащата С. плащания на издръжка на детето З. чрез неговата майка Д., както и
фискални бонове за закупени от бащата ученически пособия, дрехи, обувки за детето.
Като писмени доказателства са приети и разписки за извършени от Д. Б. в
периода от януари 2022 г. до септември 2022 г. плащания на дължимата в полза на
нейните по-големи деца издръжка чрез техния баща В.Б.К..
2
По делото е приет социален доклад, от който се установява, че до юни 2021 г.
детето З. е отглеждано от двамата си родители в жилище, собственост на баба му по
майчина линия, а след това живее основно при майката Д., но пребивава често и в дома
на бащата С.. Майката Д. е сключила граждански брак на 17.12.2021 г. с Р.Б. в
жилището на когото, находящо се в с. *****, живее. Според социалния работник всеки
от двамата родители има подходящи жилищни условия и постоянни доходи, познава
потребностите на сина си и се старае да полага добри грижи за времето, когато детето е
в дома му.
От социялния доклад и от представено удостоверение № 138/02.08.2022 г., се
установява, че за учебната 2022 г.-2023 г. детето З. записано като ученик в първи клас в
ОУ „** ***** * *******“- с. ********, но поради ремонтни дейности училището
ползва помещения в сградата на читалището в с. *****. Родителите на З. са от Видин и
нямат близки роднини в гр. Перник, на чиято помощ могат да разчитат за отглеждане
на детето. Бащата е посочил пред социалния работник, че ще разчита на помощта на
майка си, на която предстои пенсиониране, а майката Д. е подпомагана при
отглеждането на З. от съпруга си Р., към когото детето е позитивно настроено.
От социалния доклад се установява още, че майката Д. работи в гр. София, кв.
Горна баня с работно време от неделя до четвъртък от 08,30-9,00 часа до 17,30 часа и за
прибирането на детето З. от училище разчита на съпруга си Р., който е пенсионер.
Бащата С. работи на график, но е споделил пред социалния работник, че ако му бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на З., ще поиска
разреден график. И двамата родители са взимали детето З. със себе си на работните си
места.
Във връзка с твърденията на майката Д., че не е плащала издръжка на двете си
по-големи деца, тъй като този период е бил по време на бременността и
непосредствено след раждането на З., когато тя не е работела и не е получавала
обезщетение за майчинство, тъй като не е била осигурена, социалният работник е
извършил справка в Интегрираната информационна система на Агенция за социално
подпомагане. От тази справка е установено, че действително в периода от 01.01.2016 г.
до 30.11.2016 г. Д. Б. е била подпомагана от ДСП-Перник по реда на чл. 8, ал. 1 ЗСПД
и е получавала помощ в размер на 100 лева месечно за отглеждане на дете до 1-
годишна възраст.
Според социалния работник, детето е емоционално привързано и лоялно и към
двамата родители и е възможно на всеки от тях да дава сигнали според очакваният му,
тъй като не би искал да нарани никого от тях.
По реда на чл. 59, ал. 6 СК са изслушани двамата родители. При изслушването
си майката Д. сподели, че няма проблем бащата да взима детето З., когато пожелае и че
никога не го е спирала. Раздялата на страните е била в резултат на конфликти между
тях. Майката счита, че има има възможност да гледа детето си, има постоянни доходи
и покрепа от близки, интересува се от него и от емоционалното му състояние. Пред
майката детето е споделило, че при последното си посещение при бащата неговият
дядо по бащина линия му е пускал да гледа нецензурни клипчета с животни, които
правят секс, което не било за първи път. Детето плакало, защото баща му бил казал, че
ще остане бездомно и няма да вижда нито един от родителите си. Според майката
подходящ режим на лични отношения между детето и бащата са две съботи и недели в
месежа, ваканциите да се споделят между родителите, съответно бащата да взима
детето лятото за месец или два.
По време на изслушването си бащата С. отрича при последното взимане на
детето дядо му по бащита линия да е бил в града, като посочва, че същият живее в село
към община Лом. Пред бащата детето многократно е казвало, че не иска да живее при
3
майката, а при баща си, както и че е запознато с настоящото дело още от месец март и
то от майката. Според бащата детето се отглежда в неподходяща и неприемлива за
развитието му среда, а той може материално да го подсигури. От постановяване на
определението за привременни мерки по настоящото дело бащата не е имал проблем да
взима детето. След пенсионирането на майка му, бащата ще може да разчита на
нейната помощ за отглеждането на З.. Бащата твърди, че на детето не му се е давало да
говори с него, когато е искал.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н.И.Н., се
установява, че е била съседка на Д. и С. и е чувала скандалите между тях. Според св.
Н., майката Д. е проявявала голяма загриженост за детето, имала е доходи, както и
близки, които да помагат при отглеждането на детето, включително св. Н. се е
случвало да го гледа. Пред св. Н. майката Д. е споделила, че нейният нов съпруг
угажда на детето З. и се гиржи за него, когато тя е на работа.
От показанията на св. П.Ц.Т.- майка на С. С., се установява, че детето се чуства
отлично, когато е при баща си, и не иска да се прибира в дома на майка си. Пред баба
си- св. Т., детето З. е споделило, че е тормозено от новия мъж на майката, който го
хващал за врата, и от някаква баба, която го заплашвала, че ще викне полиция и че ще
го завърже. Съпругът на св. Т. и баща на С. С. е пенсионер, живее в с. ****** ******,
община Лом, и през последните няколко месеца не е виждал З.. Св. Т. изразява
готовност на помага на сина си С. при отглеждането на З..
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Д.М.Д., се установява, че
същата работи заедно с бащата С. от 7 години в БДЖ, където имат специални групи и
едната е от 4.00 часа сутрин до 14.20 часа на обяд, а другите две групи работят от обяд.
Пред св. Д. детето З. е споделяло, че иска да живее при баща си, когато е бил заедно с
баща си на работата му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, като цени показанията на св. Т. съгласно чл. 172
ГПК с оглед на всички други данни по делото, имайки предвид възможната нейна
заинтересованост от изхода на делото с оглед близката роднинска връзка с бащата С..
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключение на вещото лице по
назначената съдебнопсихологична експертиза. Получените при изследването на
вещото лице резултати показват, че майката Д. и бащата С. нямат изразен доапазон на
тенденция към акцентуация. Приемат ситуацията с разбиране, показват силни емоции
при засягане на темите за семейството. Отличават се с добро самочуствие и висок
жизнен тонус. Детето З. има правилно преморбидно развитие, липсва обективна
медицинска документация и данни за психиатрични проблеми на детето и лечение. От
проведеното с детето психологично интервю е направено заключение, че същото е с
правилно физическо и психическо развитие, отговарящо на скалата DP-3 за
съответната възраст. В средата, в която към момента се отглежда З., не са констатирани
преки рискови фактори по отношение на полагащите се за него грижи. Предвид
ниската възраст на детето и установената емоционална привързаност и към двамата
родители, не следва да се нарушава установения до момента режим с оглед неговото
психично здраве. Родителите имат добри възпитателски качества- способност да се
грижат, да възпитават детето, да му създават навици, и двамата родители притежават
необходимия родителски капацитет, желание и мотивация да отглеждат детето, като
имат умения да използват разнообразни положителни методи при възпитанието му.
Според вещото лице, поради ниската възраст на детето З. и конкретните му
нужди и потребности, както и възможностите на родителя да ги задоволи, на този етап
по-пригодният родител да упражнява родителските права спрямо З. е неговата майка.
Бащата също е пругоден, но детето е на седем години и на тази възраст все още има
4
силна връзка между него и майката. В тази възраст детето има нужда да придобие
качества като дисциплинираност и подчиняване на правила, нужни за житейското
функциониране и успешното адаптиране към обществото от авторитета на бащата, но
все още има по-голяма нужда от майчина ласка, нежността и топлотата на майката,
която да го прегръща и успокоява и да бъде опора за крехката детска психика.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице Г. уточни, че детето е във
възраст, в която започва да се оприличава на родителя и да се идентифицира по пол.
Вещото лице изясни, че е налице конфликт на лоялност от страна на детето към
неговия баща, изразяващ се в демонстриране на по-голяма емоционална привързаност
към родителя, напуснал семейството. За да не се чувства напусналият родител
отстранен, детето започва да приема поведението си по-прилепчиво към тази личност.
Изследването при бащата и комбинираноето изследване са показали, че детето сяда
основно при баща си, за да му демонстрира, че го обича и не иска да го изгуби, тъй
като не може да му каже, че му е обидено, тъй като бащата е напуснал дома, и по този
начин се старае да му привлече вниманието.
Според вещото лице ще е подходящ за детето режим на съвместно отглеждане
от двамата родители, тъй като се чуства комфортно и в двете среди. Детето не е
проявило интерес при кого от двамата си родители предпочита да живее. Детето З.
възприема цялата ситуация като игра. Има сериозно развито въображение и може да
излъже и да изманипулира съответния родител, ако иска да получи нещо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката на
детето, спорът относно тези въпроси се решава от съда.
В настоящия случай и двамата родители претендират родителски права върху
детето, като пред вещото лице- психолог и пред социалния работник детето не е
изразило желание при кого от двамата предпочита да живее. Напротив, психологът и
социалният работник са категорични, че детето е емоционално привързано и към
двамата родители и има склонност да лъже и казва неща, които да се харесат на
родителите му. Ето защо съдът не следва да вземе предвид изказаното от детето З. пред
баща му и пред свидетелките Т. и Д. желание да живее при баща си. Още повече, че
пред майката детето е споделило съвсем различни неща, като дори е обвинило дядо си
по бащина линия, че му показва нецензурни клипчета.
При извършване на преценката относно въпросите за предоставяне
упражняването на родителските права, съдът се основава на интересите на детето. В §
1, т. 5 от ДР от ЗЗакрД се посочва, че „Най-добър интерес на детето“ е преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
В т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания и
разяснения, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и
интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да
5
съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по
съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата
родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата,
желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода,
привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността
трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното
обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно
битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага,
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото
противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на
децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени
изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в §
1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Следва да се подчертае, както е посочено и в множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (пример: Решение №
215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение №
163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), че съдът е
длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства,
давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия
морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки
данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата
родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит,
нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите
му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да
съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да положи и
максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези
обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.
Съдът съобрази, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет,
възпитателски качества и морален облик, желание на родителите да отглеждат и
възпитават детето З., привързаността на детето и към двамата, както и полаганите
грижи и отношение към детето. Всеки един от двамата родители може да разчита на
помощта на своите близки- бащата на своята майка, а майката- на своя съпруг.
По делото не се установиха твърденията на бащата С., че майката Д. не е способна
да се грижи за детето З.. Действително майката е била осъдена за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като съзнателно не е изпълнила задължението
си за заплащане на издръжка на двете си по-големи деца за периода от 03.08.2015 г. до
03.12.2016 г. вкл. в размер на повече от две месечни вноски с влязла в сила присъда от
14.02.2017 г. по нохд 1733/2016 г. на РС-Видин. Следва да се има предвид обаче, че в
същия този период майката е била в напреднала бременност и е родила детето З.- на
29.11.2015 г., като от социалния доклад се установява, че е получавала и помощи по чл.
8, ал. 1 ЗСПД и е получавала помощ в размер на 100 лева месечно за отглеждане на
дете до 1-годишна възраст, която се предоставя на майка, която не е осигурена и не
получава обезщетение за бременност и раждане, като доходът на член от семейството
им е бил по-нисък или равен на дохода по чл. 4 ЗСПД. Тези обстоятелства са били
известни на С. С., с когото са живеели на семейни начала в същия период. В
допълнение следва да се посочи, че няма данни за последващо или предходно
осъждане на майката Д., поради което са налице предпоставките по чл. 86, ал. 1, т. 2
6
НК за нейната реабилитация по право- била е осъдена на пробация и в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не е извършено от
нея друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
Съгласно разясненията на т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. възрастта на децата е от
значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени
родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с
разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи
майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата
във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от
непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и
нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. Когато
майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено
момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно
предоставянето на детето на майката. До такова решение следва да се дойде и когато
майката има лош морал или лошо здравословно състояние.
Прилагайки горните правни разрешения и предвид обстоятелството, че към
настоящия момент детето З. все още не е навършило 7 години то майката е по-
пригодният родител да упражнява родителските права по отношение на детето. В този
смисъл е и заключението на вещото лице по съдебнопсихологичната експертиза,
според което в тази ниска възраст детето има по-голяма нужда от грижата на майка си,
с която все още има силна връзка и която може да бъде опора за неговата крехка
психика. Следва да се има предвид също така, че детето от повече от година живее
отделно от баща си, а никога не се е разделяло с майка си. Липсват основания за
толкова сериозна промяна не само на родителя, при когото живее детето, но също така
и на неговата социална среда, доколкото училището на детето е в селото, в което сега
живее майката, а бащата живее в гр. Перник.
Поради това съдът намира, че майката е родителят, при когото следва да живее
малолетното дете З. С. З. и на нея следва да се предостави упражняването на
родителските права, като на нейния адрес се определи и местоживеенето на детето.
По отношение на личните отношения:
С оглед предоставянето на родителските права на майката, на бащата, следва да
се определи режим на лични контакти с детето. При определяне режима на личните
контакти, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, но винаги с оглед
интересите на детето, за да се осигури неговото правилно отглеждане и развитие във
физически, емоционален и интелектуален аспект. Целта е да се организират
родителските функции по начин, който най-пълно да отговаря на интересите на детето.
В ТР № 1/17 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е
приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на
споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите
пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че
следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е
носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба,
е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване
на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и
действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез решението
си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
7
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите
им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за
тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие
относно упражняването на родителските права.
С постановлението е указано на съдилищата, че като изхождат от
обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения
между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на
тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим, който
принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на
тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни,
учебни ваканции на децата, почивни дни в края на седмицата), което е необходимо
условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето
с оглед правилното му развитие. Конкретно се преценява липсата на обективни пречки
за по-разширен контакт с другия родител в отклонение от възприетия в практиката на
ВКС като общ режим, като се съобразява дали разширяването на мерките при личните
отношения не надхвърля посочената цел. Мерки, които ще създадат като резултат
условие за по-интензивна намеса от родителя с право на лични контакти в ежедневните
дейности и отговорности по отглеждането на детето и по същество пряко включват
този родител в разпределението на тези отговорности, надхвърлят целта на режима.
Родителят с право на лични контакти не може да настоява да бъде включен в графика
от ежедневни грижи по отглеждане на детето. Не следва да се забравя, че родителските
права са предоставени за упражняване на единия родител и тяхното упражняване като
комплекс от дейности е право и отговорност на последния. Мерки, установени по
настояване на родител с право на личен контакт, имащи като резултат включването му
пряко в грижите по отглеждане на дете, към което се числи и воденето и вземането му
от детска градина (или от училище, докато е малко), без това да е обективно
необходимо, да е желано от отглеждащия родител или да е налице затруднение, което
последният не може да преодолее в най-добър интерес на детето, излишно утежняват
отношенията между родителите, създават напрежение и са предпоставка за
възникването на затруднения от практическо естество при отглеждането на дете /в този
смисъл- решение № 176 от 30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2018 г., III г. о., ГК /.
С решение № 51 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2019 г., III г. о., ГК е
прието, че при възлагане на родителските права за упражняване на единия родител е
преценен интересът на детето с оглед обезпечаването му с жилище, битови условия и
семейна среда, непосредствено отглеждане и възпитание. Това предоставяне не може
да бъде отречено с определяне на режим на лични отношения на детето с родителя,
който не упражнява родителските права, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи
за детето и местоживеенето му да се разпределят по равно между двамата родители/без
споразумение между тях/, като детето е за по две седмици в месеца при всеки родител.
При разрешаване на спора по настоящото дело съдът се ръководи от указаното в
цитираната задължителна и трайна практика на ВКС. С оглед запазване на
съществуващата привързаност на детето към бащата и осигуряване на предпоставки за
изграждане на силна емоционална връзка между тях, съдът счита, че следва да се
определи режим на лични отношения, който да е максимално разширен. Не се
установи по делото основание за определяне на ограничен режим, като се доказа, че
бащата има родителски капацитет и успешно полага грижи за детето си.
Съобразявайки гореизложените правни разрешения, съдът намира за подходящ
8
следния режим на лични отношения, изразяващ се в това бащата да има право да взема
детето при себе си с преспиване всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на
петъчния ден до 17:00 ч. на съответния неделен ден, 1 месец през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и всяка нечетна година за
коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване.
На детето следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка
да контактува чрез съвременни технологии с бащата, но не неограничено, а в рамките
на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя, под чиито
постоянни грижи са децата- майката/ в този смисъл- решение № 51 от 13.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о., ГК/.
По издръжката на детето.
Всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите
възможности и материално състояние. Правото на детето да получава издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството “ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът следва да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя, като вземе предвид представените по делото
доказателства.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ, която в настоящия момент е 650 лева.
Детето З. е ученик в първи клас и има разходи за учебни пособия. Предвид
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получават издръжка по 300 лева
месечно.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето ще
продължи да живее при майката, което е свързано с ежедневно полагане на грижи за
него. Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява месечна
издръжка в размер на 130 лева, а останалите 170 лева следва да се поемат от бащата.
Съгласно т. 7 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., на Пленума на ВС
началният момент на служебно присъдената издръжка за деца е влизането в сила на
решението относно развода и родителските права. Когато детето живее при другия
родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният
момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за
родителските права. Съдът присъжда служебно издръжка при постановяване на
решението по брачния иск и в случаите, когато се присъди привременна издръжка. Във
всички тези случаи на издръжка съдът присъжда служебно и лихви от деня, определен
за заплащане на ежемесечната издръжка, като в случая съдът намира, че издръжката
следва да се заплаща на всяко първо число на текущия месец.
На основание чл. 242 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта му за издръжката.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото ищцата има право да получи
от ответника направените по делото разноски, които са в размер на 300 лева за
адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Перник държавна такса в размер на 244,80 лева за
присъдената издръжка.
9
Платената от страните държавна такса по исковете за упражняването на
родителските права остава за страните поради характера на производството по спорна
съдебна администрация.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК упражняването на
родителските права върху малолетното дете З. С. З., с ЕГН **********, на неговата
майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес град П., ул. „**** ******“ бл. **,
вх. *, ет. *, ап. ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете З. С. З., с ЕГН **********,
при неговата майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между
малолетното дете З. С. З., с ЕГН **********, и неговия баща С. З. С., ЕГН **********,
с настоящ адрес гр. П., кв. „П.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, в следния смисъл: бащата има
право да взема детето при себе си с преспиване всеки първи и трети петък от месеца от
19:00 ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на съответния неделен ден, 1 месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и всяка нечетна година
за коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване, като бащата има
право да общува с детето и чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна
връзка свободно и по преценка на детето в рамките на свободното му време съобразно
дневния режим, определен от майката Д. Ж. Б., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „П.“ бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 170 /сто и седемдесет/
лева на малолетното си дете З. С. З., с ЕГН **********, считано от влизане в сила на
настоящото решение, платима на всяко първо число на текущия месец чрез неговата
майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес град П., ул. „**** ******“ бл. **,
вх. *, ет. *, ап. 143, ведно със законната лихва върху всяка вноска от датата на падежа
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „П.“ бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес град
П., ул. „**** ******“ бл. 40, вх. Е, ет. 8, ап. 143, сумата в размер на 300 /триста/ лева
– направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. П., кв. „П.“ бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Перник сумата в размер на
244,80 лева /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ – дължима
държавна такса.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10