№ 17354
гр. ***, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110168006 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „****“ ЕАД
против С. П. А..
Производството по делото е образувано по предявени от „****“ ЕАД
против С. П. А. обективно кумулативно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 9 667,51
лева - главница по Договор за потребителски кредит №***/16.09.2015 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 996,57 лева - договорна лихва за период от 16.09.2015 г. до
21.11.2016 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.08.2022 г. по гр. д. № 37536/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.
Ищецът се позовава на Договор за потребителски кредит
№***/16.09.2015 г. сключен между длъжника и "****" ЕАД, вземанията по
който са станали изискуеми на 07.06.2021 г. Вземанията по договора са
цедирани на заявителя с договор за цесия от 21.11.2016 г. Ответникът е
уведомен за цесията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не
оспорва да е сключил договора и да е усвоил отпусната сума. Оспорва
исковете по размер. Оспорва вземанията да са станали изискуеми с изтичане
срока на кредита на 07.06.2021 г. Твърди, че вземанията са обявени за
предсрочно изискуеми на 21.11.2016 г., поради което исковете са погасени по
давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по
делото и доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
1
установено следното от фактическа страна:
По делото са представени договор за кредит от 01.07.2015г., сключен
между "****" ЕАД и ответника, както и погасителен план и общи условия,
неразделна част от договора.
Представен е договор за цесия от 21.11.2016г., както и приложение №
1/21.11.2016г., с които "****" ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото
вземането си към ответника.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне – л.18.,
уведомлението за цесия, изхождащо от ищеца, не е достигнало до ответника.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти по отношение на претенциите: възникнало
облигационно отношение между страните; размер на претендираните суми; че
задължението за плащане е изискуемо и че ответникът е в забава
изпълнението на задълженията си.
От представените по делото доказателства се установява наличието на
облигационно правоотношение. Видно от договора между "****" ЕАД и
ответника, дружеството е предоставило на А. заем при посочените в договора
условия. Ето защо, съдът намира, че между ответника и първоначалния
кредитор е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. С
получаването на настоящата искова молба и приложеното уведомление и
пълномощно следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на
длъжника от предишния кредитор по договора за заем. Част от приложенията
към исковата молба са и процесният договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, както и уведомление до длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
чиито вземания са предмет на договора. С получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея ответникът следва да се счита за
надлежно уведомен за извършената цесия. В този смисъл съдът съобрази и
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - решение №
137/2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III ГО; решение № 78/2014г. на
ВКС по т.дело № 2352/2013г., II ТО и цитираните в него решения. Няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия да уведоми длъжника за
извършената цесия, поради което, неоснователни са възраженията на
ответника в тази връзка, направени в хода на устните състезания.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както
и на поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има
правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
2
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. (така в
определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., I т.
о.).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори, ако нарушението на тези норми не е
въведено в отговора на исковата молба като възражение.
След извършена проверка, съдът установи, че не са налице
неравноправни клаузи, нито се установява нищожност на договора за заем.
Същия е сключен в изискуемата от закона форма, спазени са всички
изисквания по ЗПК. Приложен е погасителен план, с посочена разбивка на
сумите по пера за всеки месец.
Ответникът не оспорва размера на дължимите суми, а единствено
твърди, че същите са погасени по давност.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения № 65 от
06.07.2018г. по т.д. №1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. №
523/2011 г. на III ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на IV ГО и
обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС,
решение № 50173/13.10.2022г. по гр. д. № 4674/20221г. на ВКС, III ГО,
уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това
задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата
на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3- годишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски. В решение № 50173/13.10.2022г. по гр. д. № 4674/20221г.
на ВКС III ГО, съдът посочва, че в решаващите мотиви, съдържащи се в ТР
от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС, се утвърждава
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което
по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при
3
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. „Приема се,
че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и
въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за
разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира
само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент,
от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за
който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита”.
След като началната дата на изискуемостта е датата на последната
вноска, която в случая е 07.06.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 11.07.2022 г., вземането за главница не е погасено
по давност.
Установява се обаче, че в главницата се включва такса за разглеждане
на кредит в размер на 700 лв., които съдът намира за недоказани. Видно от
договора за кредит и погасителния план е посочен размер на потребителския
кредит от 10 700 лв. Тази сума обаче включва отпуснатия кредит от 10000 лв.,
ведно с калкулирана такса за разглеждане на кредит от 7000 лв.
Видно от 4 бр. преводни нареждания от 01.07.2015г. - л. 48-51 от
делото, на ответницата е платена сума в размер на 10 000 лв. На първо място
предоставените за тази цена услуги са изброени в споразумението, но не е
посочено как следва да се формира цена за всяка от услугите поотделно. в чл.
10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Наред с това в ал. 2 на чл. 10а ЗПК е
посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато е таксата
за разглеждане на кредит.В тази връзка, съдът намира тази клауза за
нищожна, като противоречаща на чл.10а от ЗПК. Ето защо, от дължимата
неплатена главница следва да се приспадне сумата от 700 лв.
С оглед на изложеното, искът за главница следва да бъде уважен за
4
сумата от 8967.51 лв.
Съгласно приетото в решение № 50173/13.10.2022г. по гр. д. №
4674/20221г. на ВКС III ГО „началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита“.
След като началната дата на изискуемостта е датата на последната
вноска, която в случая е 07.06.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 21.06.2022 г., вземането за възнаградителна лихва
също не е погасено по давност, дори да се приеме, че се прилага тригодишен
давностен срок, каквито са твърденията на ответника.
Размерът на възнаградителна лихва, изчислена върху уважената част от
главницата, възлиза на 924,41 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК. Ето
защо, искът за лихва следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП). Съдът съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да му се присъди такова в
размер именно на 100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 284,80 лв., както и разноски в
заповедното производство в размер на 264,80 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, в
размер на 47,06 лв. в настоящето производство разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. А., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, бул.“****, че дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.“****, ***, по предявения
иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. 99 ЗЗД сумата от
5
8967.51 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит № *** от 01.07.2015 г., сключен между „****” ЕАД и ответника,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
21.11.2016г., ведно със законна лихва от 11.07.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 924,41 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 07.07.2015 г. до 01.06.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 37536/2022г. на СРС, 66 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над уважената част от 8967.51 лв. до пълния
предявен размер от 9667,51 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата
над уважената част от 924,41 лв. до пълния предявен размер от 996,57 лв.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул.“****, да
заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул.“****, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 284,80 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от
264,80 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 37536/2022г. на СРС,
66 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, бул.“****, *** да заплати на С. П. А., ЕГН **********, с адрес гр.
***, бул.“****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 47,06 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6