Решение по дело №17800/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2578
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330117800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2578
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330117800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК – решение по исково производство,
постановено при признание на иска от ответника.
Иск на Т. Ц. К., ЕГН **********, с адрес в ************************* да бъде
признато за установено по отношение на ответника „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че е нищожна клаузата
на чл. 11 ал. 1 от договор за потребителски кредит, сключен на дата 28.08.2021 година.
Според съдържанието на исковата молба, на 28.08.2021 год. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит № ************** към искане № ************,
по силата на който К. получил в заем сума в размер на 1000 лв., усвоена изцяло. От своя
страна, последният се задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на
кредитора в размер на 63.13 лева; кредитора приел разсрочено на вноски плащане : една
вноска от 7.79 лева и тридесет вноски от по 81.18 лева, общо 14 броя седмични
погасителни вноски, или 1063.13 лева. Договорено било между страните и обезпечение, а в
случай , че такова не бъде представено – и неустойка за неизпълнение на това задължение, в
размер от 364.87 лева, разсрочени като част от вноските. По този начин, размера на
месечната вноска станал 102 лева, а общия размер на всички дължими плащания – 1428
лева.
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, а договорения размер на възнаградителната лихва
противоречил на добрите нрави, тъй като следвало да включва и неустойката за
1
непредставено обезпечение, което не било направено; недействителна – нищожна – поради
противоречие със закона била и клаузата от договора , която предвиждала задължение за
заплащане на неустойка при непредставено обезпечение, тъй като противоречала на добрите
нрави. Затова се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 11 от договора,
предвиждаща неустоечно плащане в размер от 364.87 лева в случаите на непредставено
обезпечение, за нищожна на основанието по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите
Моли се за присъждане на разноските , а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество е признало иска , моли разноските по него да останат за сметка на
ищеца , доколкото то не било дало повод за предяваването му .
Искове с правно основание в чл. 26 от ЗЗД , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и
чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Исковете са признати, като признанието не е оттегляемо.Клаузата на чл. 11 от договора е
нищожна , тъй като противоречи на добрите нрави; никоя клауза не може да бъде нищожна
на повече от едно основание и съдът няма да се произнася по останалите съединени искове .
Липсата на представени обезпечения е безспорен факт. Съдът следва да я прогласи за
нищожна на основанието по чл. 26 ал. 1 предл. ІІІ от Закона за задълженията и договорите ,
поради противоречие с добрите нрави.
Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество , което е дало повод иска да
бъде заведен; нищожност на договорка между страните може да се прогласи единствено по
съдебен ред. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за
имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение
за липса на средства).
Воден от изложеното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожна , по иска на Т. ЦВ. К., ЕГН **********, с адрес в
****************** против „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че е нищожна на основание чл. 26 ал. 1
предл. 3-то , клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит №************** към
искане №***************, поради противоречие с добрите нрави.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Т. Ц. К., ЕГН **********, с адрес в
****************** сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул.„Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на адвокат С.К. Н., БУЛСТАТ **********, адрес на
дейност *************************, сума от 300 лева хонорар по делото.
2
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3