№ 20323
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110137401 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 411 от КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът ЗК „.........“ АД твърди, че на 18.02.2016 г. на строителна площадка в
Германия при управление на товарен автомобил-влекач „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“, с
рег.№ В 4853 РМ, с прикрепено към него ремарке, с рег. № В 0339 ЕС, водачът Георги
Цветанов реализира ПТП, като уврежда върха на самоходен кран SL 3800 (ID 189), като към
тази дата за влекача е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговороност“, полица № BG/22/116000381413, със срок на действие от 16.02.2016 г. до
15.02.2017 г. Заявява, че изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2050.21 лева на
06.02.2017 г. Поддържа, че с изплащане на същото встъпва в правата на застрахования
собственик на увреденото МПС, срещу застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремарке, с рег. № В 0339 ЕС, застрахователна полица №
47121275, със срок на действие от 26.03.2015 г. до 25.03.2016 г., издадена от ответника, за 1/2
част от изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че тъй като събитието е
настъпило в Германия по силата на чл. 59, §2, изречение 1 от Застрахователния кодекс на
Германия, застрахователят на ремаркето следва да поеме половината от щетите/
застрахователното обезщетение. Заявява се, че по преюдициално запитване Съда на ЕС е
потвърдил прилагането на немското право, в случай на ПТП на територията на Германия.
Поддържа, че с писмо ответника е поканен да заплати 1/2 част от преведената сума, но
последния е отказал мотивирано. Претендира да бъде признато за установено сумата 1025.11
лева, представляваща 1/2 част от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на заявлението - 06.10.2021 г. до окончателното изплащане.
1
Ответникът ЗАД „...........“ АД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че съгласно Решение на Европейския съд от
21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, отношенията между влекача и
ремаркето следва да се уредят на база разпоредби на Регламент 593/2008 РИМ I и Регламент
864/2007 РИМ II, относно приложимото към извън договорните отношения право, а не от
мястото на настъпване на събитието. Твърди, че в случая приложимо право е на държавата
членка по местоживеене на виновния водач, а не по мястото на настъпване на
произшествието. При съчленена композиция с български регистрационни номера, приложим
е българския материален закон, съгласно който отговорността се носи единствено от
застрахователя на влекача, съобразно чл. 479, ал. 1 КЗ. Алтернативно заявява, че предявения
иск е в завишен размер.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление (вх. № 66244/06.10.2021 г.) ищецът е направил искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесната сума, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата. На
13.12.2021 г. съдът е издал Заповед №22043/13.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело №57579/13.12.2021 г. В срока по чл. 414 от ГПК е
постъпило възражение на длъжника - ответник в настоящото производство, срещу
издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок заявителят е предявил иск за
вземането си.
По делото е представена Застрахователна полица BG/22/116000381413, със срок на
действие от 16.02.2016 г. до 15.02.2017 г., от която се установява, че за товарен автомобил-
влекач „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“, с рег. № В 4853 РМ е съществувала действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговороност“ към датата на процесното ПТП, което
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е приел за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство в доклада, обективиран в Определение
№9146/09.03.2023 г.(лист 6 от делото).
Горното се доказва и от приета по делото справка от ГФ (лист 7 по делото).
Щетата по увредения лек автомобил е определена на база представени фактури и
калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро чрез AVUS,
като същата е заплатена в размер на 2050.21 лева. С доклади по щета, ЗК „.........“ АД е
одобрило да се изплати сума, като същата е заплатена чрез преводно нареждане за кредитен
превод. Към исковата молба се представят доказателства за завеждане на щета и
фактуриране на разходи във връзка с възстановяване на разходите по причинените вреди, но
не и платежни документи за заплащане на сумите за възстановяване на вредите.
Видно от Платежно нареждане от 06.02.2017 г. ищецът е заплатил на посредника при
уреждане на претенцията - АВУС Хамбург, сумата от 322257.89 евро (лист 47 по делото).
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които приема за безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
От представените към исковата молба писмени доказателства и експертните изводи в
заключението по назначената съдебно-автотехическа експертиза, които съдът изцяло
кредитира като обстойно и компетентно изготвени от специалист в съответната област съдът
счита за доказано, че на 18.02.2016 г. на строителна площадка Рипахтал товарна композиция
в състав товарен автомобил „Даф FT XF 105.410“, с peг. № В 4853 РМ и прикрепено към
него полуремарке с peг. № В 0339 ЕС, управлявано от Георги Цветанов при неподсигурена
маневра на заден ход удря самоходен Кран „Superlift 3800“, като ударът е нанесен със задна
дясна част на полуремаркето в придържащ прът на стрелата на крана. Настъпва ПТП с
последици. Всички увреждания по самоходен кран „Superlift 3 800“, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице посочва, че в зависимост от годината на производство и
техническото състояние на ППС-стойност на самоходен кран „Superlift 3800“, изчислена по
каталог „Шваке“ към датата на настъпване на процесното ПТП варира от 1 000 000 до 6 000
000 евро. Стойността, необходима за възстановяване на самоходен кран „Superlift 3800“,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 848.26 евро.
При тази установеност на фактите, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи
от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, наличие на валидно
сключени договори за „Гражданска отговорност” по отношение на товарния автомобил и
полуремаркето към него, в срока на застрахователното покритие, по които и вследствие
виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Даф FT XF 105.410“, с
peг. № В 4853 РМ и прикрепено към него полуремарке с peг. № В 0339 ЕС, застраховано от
ответника е настъпило събитие, за което ищеца и ответника носят отговорност по 1/2 от
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото
лице застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
към датата на твърдяното ПТП (18.02.2016 г.) е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, между ищеца и собственика на товарен автомобил-влекач „ДАФ“, модел „ФТ
ХФ 105.410“, с рег.№ В 4853 РМ, застрахователна полица № BG/22/116000381413, със срок
на действие от 16.02.2016 г. до 15.02.2017 г.
Спорно по делото е дали, когато застрахователното събитие е настъпило при
управление на композиция – влекач и полуремарке, чиято гражданска отговорност е
застрахована от различни застрахователи (както в случая), следва да бъде ангажирана
отговорността и на застрахователя на полуремаркето, наред с тази на застрахователя на
влекача, който е функционално обусловен от въпроса за приложимото право спрямо
отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на влекача и полуремаркето.
3
В случая съгласно Решение от 21.01.2016 г. на СЕС по съединени дела С-359/14 г. и
Ц475/14 г. задължението на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да
обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата
вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице.
Съгласно т. 61 и 62 от Решението на първо място следва да се определи по какъв
начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на
пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна и от друга страна, държателя на полуремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент „Рим ІІ“, а на второ място следва да
се определи в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо
договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните
производства и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен
тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото
лице спрямо застрахователя на ремаркето.
Съобразно изложеното и по правилата на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим II“) за процесното ПТП по отношение правата на
увредения е приложимо германското деликтно и застрахователно право, като в съответствие
с чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са
застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в
съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице
съгласно съответния договор.
Поради това, приложимото материално право в отношенията между застрахователите
на влекача и на тегленото от него полуремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година,
относно приложимото право към договорни задължения (Рим І). Съгласно чл. 7, пар. 2,
доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се
урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя.
В случая това е българското право, защото спорът е между застрахователни дружества,
регистрирани и извършващи дейност на територията на Република България.
В чл. 479, ал. 1 КЗ изрично е посочено, че вреди, нанесени от ремарке(полуремарке)
по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. Ето защо дори и по делото да се приеме за установено към момента на ПТП
полуремаркето да е било свързано със застрахования при ищеца влекач, то застрахователят
по застраховка „Гражданската отговорност“ на последното не отговаря за нанесените от
събитието вреди, респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне.
4
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са представени преки
доказателства, от които да се установяват останалите елементи от фактическия състав на
предявения иск. Не са представени от ищеца констативен протокол за ПТП на съответните
органи в Германия, административно – наказателна преписка и/или свидетелски показания.
От наличната документация не се установява при условията на пълно и главно доказване
нито твърденият механизъм на ПТП, нито причинените вреди и тяхната стойност, съответно
и не може да се приеме, че изготвената въз основа на тези доказателства авто-техническа
експертиза е пресъздала обективно фактическата обстановка, вида и стойността на щетите.
По разноските:
Исковете са отхвърлени изцяло, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в пълен размер.
С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство (ответник по
настоящото производство) е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не
е посочил размер на последното.
Съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 26 от Наредбата за защита по бързи производства, заповедно
производство и производства за обезпечение на бъдещ иск, възнаграждението е от 50 лева
до 180 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за заповедното производство.
В исковото производство ответникът своевременно е поискал присъждане на
разноски с отговора на исковата молба, като е представил списък на разноските по чл. 80
ГПК. Съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25 от Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за исковото
производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „.........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а, срещу ЗАД „...........“ АД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“№7, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца на основание чл. 411 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата 1025.11 лева,
представляваща 1/2 част от изплатеното застрахователно обезщетение, във връзка с ПТП,
настъпило на 18.02.2016 г. в Република Германия с участието на товарен автомобил-влекач
5
„ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“, с рег.№ В 4853 РМ, с прикрепено към него полуремарке, с
рег.№ В 0339 ЕС, в резултат на което са причинени вреди на самоходен кран „SL 3800 (ID
189)“, ведно със законната лихва от датата на заявлението - 06.10.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед №22043/13.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 57579/2021 г. по описа на СРС, 52-
ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „.........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а, да заплати ЗАД „...........“ АД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“№7, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6