№ 11386
гр. София, 24.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110163879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 41796 от 15.02.2023 г. от
длъжника по делото И. С. Б. чрез адв. Е. Д., уточнена с молба от 17.02.2023 г., с искане за
спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документи по чл. 417 от ГПК от 13.12.2022 г. издадена по ч.гр. дело № 63879/2022 г. на СРС,
II ГО, 178 състав, въз основа на която е образувано изп. дело № 2023...0400073 по описа на
ЧСИ Г.Д. с рег. № ... на КЧСИ. С молба от 17.02.2023 г. молителят е направил и нарочно
искане по чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело,
в което са изложени доводи, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора –
420, ал. 2, т. 2 от ГПК, както и че размерът на вземането е изчислен погрешно – чл. 420, ал.
2, т. 3 от ГПК.
Съдът, като взе предвид материалите по делото, намира следното:
Искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК е подадено от легитимирано лице в предвидения от
закона срок. Разгледано по същество, искането е основателно.
Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на документ или
извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните
учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е
представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения, включително приложимите общи условия.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 10, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. С нормата на чл. 420, ал. 2 ГПК е регламентирано правото на
длъжника в заповедното производство да иска спиране на изпълнението, като е посочено, че
постановеното незабавно изпълнение може да се спре и без да е необходимо обезпечение по
чл. 180 и 181 от ЗЗД, когато направеното искане за спиране, е подкрепено с писмени
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; или 3. размерът на вземането по договор, сключен
с потребител е изчислен неправилно.
В настоящия случай, от събраните на този етап от делото доказателства, с оглед
твърдяното от молителя плащане на част от дълга от главния длъжник, оспорване на реда за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и датата, на която се е случило това, не може
1
да бъде категорично установено какъв е размерът на дълга по кредита, както общо, така и по
пера, съответно към кой компонент от него – главница, лихви или такси са отнесени
принудително събрани суми от двете задължени лица, евентуално доброволно извършените
плащания и респективно дали отнасянето на последните е било законосъобразно извършено
от кредитора по реда на чл. 76 ЗЗД. При оспорена дата на обвяване на кредита за предсрочни
изискуем не може да се установи и от кой момент е започнал да тече срокът по чл. 147 от
ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя, независимо, че съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. Всички тези обстоятелства подлежат на установяване в производството по чл.
422 ГПК, където следва да се разрешат и въпросите във връзка с това кога и дали кредитът е
станал изискуем по отношение на поръчителя с оглед направените възражения и
разрешенията, дадени в Решение № 6 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 50203 /2016 г. на ВКС,
Решение № 7 от 19.05.2017 г. по т.д. № 60053/2016 г. на II ГО на ВКС, Решение № 41 от
29.05.2017 г. по т.д. № 60106/2016 г. на II ГО на ВКС, Определение № 555 от 02.10.2009 г.
по ч. т. д № 505/ 2009 г. на II ТО на ВКС, Решение №149/19.12.2016 по т.д. № 2142/2015 г.
на I ТО на ВКС, Решение № 23/24.03.2015 г. по т.д. №1717/2013г. на I ТО на ВКС).
С оглед изложеното, молбата за спиране на изпълнението срещу молителя на този етап
от производството е основателна, поради което принудителното изпълнение на заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК следва да бъде спряно по отношение на него.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документи по чл. 417 от ГПК от 13.12.2022 г. издадена по ч.гр. дело № 63879/2022 г. на
СРС, II ГО, 178 състав, въз основа на която е образувано изп. дело № 2023...0400073 по
описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № ... на КЧСИ, по отношение на И. С. Б., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
На страната да се издадат преписи при поискване и след внасяне на държавна такса
по чл. 23, т. 2 от ТДТ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2