Решение по КНАХД №265/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от ОДМВР – Монтана, против решение № 78 от 15.05.2025 г. на Районен съд – Монтана по АНД №197/2025 г.по описа на съда, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К, № 5027364, издаден от ОДМВР – Монтана, с което на М. П. Г. от [населено място], за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

Касационният жалбоподател счита въззивното решение за неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди изцяло електронен фиш серия К, № 5027364 на ОДМВР – Монтана. Излага съображения, че административното наказание е наложено законосъобразно, тъй като на 30.06.2021 г. в 10:38 ч. мобилна система за контрол на скоростта е заснела лек автомобил Л. 2121 с рег. № [рег. номер], движещ се със скорост 59 км/ч при ограничение 40 км/ч., въведено с пътен знак извън населено място. За нарушението е бил съставен електронен фиш серия К № 5027364 срещу М. Г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. С обжалваното решение Районен съд – Монтана е отменил електронния фиш, приемайки, че е изтекла тригодишната давност за преследване. Касационният жалбоподател твърди, че този извод е неправилен и необоснован, тъй като съгласно трайната практика абсолютният давностен срок за подобни нарушения е четири години и половина. Поддържа, че при издаването на електронния фиш са приложени правилно материалноправните норми, не са налице нарушения на ЗАНН и ЗДвП и всички релевантни факти и обстоятелства са установени и удостоверени. Счита, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на издадения акт. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. Д., която поддържа касационната жалба по изложени в нея съображения. В допълнение сочи съдебна практика по идентични съдебни спорове. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на ответника, както за настоящата така и за въззивна инстанция.

От ответника по касационната жалба М. П. Г. е постъпил писмен отговор по същата, с който излага, че в жалбата се позовават на решение на Административен съд – Монтана от 07.02.2024 г. по АНД № 79/2023 г., което не е открито в публичния регистър на съда. Счита, че изложените от касатора доводи относно приложението на абсолютната давност от четири години и шест месеца са ирелевантни за настоящия спор, като твърди, че в конкретния случай е приложима обикновената тригодишна давност, която правилно е отчетено от първоинстанционния съд. Ответникът сочи, че абсолютната давност намира приложение само когато липсва изтичане на обикновената давност. При наличие на тригодишния срок, твърди, че се изключва възможността за прилагане на четири години и шест месеца. В тази връзка счита, че решението на Районен съд – Монтана е правилно и законосъобразно, тъй като е приложил вярно института на обикновената давност. Поради изложеното ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното решение на Районен съд – Монтана да бъде потвърдено изцяло. Претендира направените разноски в касационното производство. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява. От пълномощникът му адв. Кънчевски е постъпила молба, с която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото. Моли въззивното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски за касационна инстанция, за които представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС - Монтана -правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Към датата на връчване на електронния фиш е изтекъл давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отменил електронния фиш, поради което предлага същото да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срока по чл. 211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по посочените по-долу съображения.

С обжалваното съдебно решение, от фактическа страна, въззивният съд е възприел, че на 30.06.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 630 е заснемала автомобили, движещи се с превишена скорост, сред които и автомобилът на Г.. Установено е, че в 10:38 часа, в [населено място], [улица], в района на бившия комбинат, в посока от [населено място] към [населено място], при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26, автомобил „Л. 2121“ с рег. № [рег. номер] се е движил със скорост 59 км/ч, над допустимата за този участък. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия К № 5027364, с който на М. П. Г., в качеството му на собственик и водач на МПС, е вменено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Съдът е възприел също, че електронният фиш е съставен на 16.07.2021 г. и връчен на жалбоподателя на 05.02.2025 г., като същият не е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП.

За да отмени процесния електронен фиш, от правна страна въззивният съд е приел, че уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН, като са приложими както правилата за обикновена, така и за абсолютна давност. Специалните срокове по чл. 34 ЗАНН не се прилагат, тъй като електронният фиш не е АУАН или наказателно постановление. Районният съд е счел, че в случая е приложим е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – три години, тъй като електронният фиш е издаден на 16.07.2021 г. и връчен едва на 05.02.2025 г., а след издаването му не са предприети действия спрямо нарушителя в рамките на този срок. Съдът е приел, че връчването след изтичането на тригодишната давност не може да я прекъсне. За да отмени електронния фиш, първоинстанционният съд е приел, че към 16.07.2024 г. е изтекла обикновената тригодишна давност за наказателно преследване, поради което отпада възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност. Абсолютната давност от четири години и шест месеца не намира приложение, тъй като обикновената е изтекла по-рано и изключва нейното действие.

Настоящата касационната инстанция намира оспореното решение на Районен съд – Монтана за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона.

С обжалваното решение Районен съд – Монтана е отменил електронния фиш, като е приел, че е изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Според съда фишът е издаден на 16.07.2021 г., а е връчен на нарушителя едва на 05.02.2025 г., т.е. след изтичане на тригодишния срок. Настоящият касационен състав намира този извод за неправилен. Въззивният съд е приел, че електронният фиш е издаден на 16.07.2021 г., тъй като тази дата е изписана върху приложената по делото разпечатка от снимковия материал /л.7 от въззивното дело/. Подобен извод обаче не почива на относимите доказателства.

Съгласно чл. 189, ал.5, вр. с ал. 4 ЗДвП електронният фиш е писмен акт с определени задължителни реквизити – данни за нарушителя, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и дата на издаване на фиша. Тази дата следва да бъде вписана в самия електронен фиш, издаден по утвърдения образец. Разпечатка от снимка, генерирана от автоматизираното техническо средство, не е доказателство за момента на съставяне на самия акт. Тя удостоверява единствено датата на генериране на самата разпечатка, като на същата изрично е посочена и дата и час на установеното нарушение – 30.06.2021 г., в 10:38 ч., както е посоченото и в процесния ЕФ. В конкретния случай в административната преписка липсват доказателства, удостоверяващи съставяне на електронния фиш именно на 16.07.2021 г. Датата на издаване на ЕФ е и датата, на която деянието е заснето от техническото средство и записано на магнитния носител. Доколкото нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш чрез запис върху магнитен носител съвпадат. При липсата на надлежен документ, който да сочи друга дата, следва да се приеме, че релевантната дата за издаване е датата на установяване на нарушението – 30.06.2021 г., когато е заснето движението на автомобила и са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш.

Относно приложението на давностните срокове, настоящият състав следва да посочи, че съгласно чл. 11 ЗАНН, при липса на специална уредба, приложими са правилата на НК относно погасителната давност. Наред с обикновената давност по чл. 80 НК, в чл. 81, ал. 3 НК е предвидена абсолютна давност – краен срок, след изтичането на който наказателното преследване се изключва независимо от настъпили спирания или прекъсвания.

Съдебната практика на Административен съд – Монтана е трайна в този смисъл. В решенията по КАНД № 467/2024 г. и КАНД № 28/2024 г. съдът е приел, че абсолютната давност за реализиране на административнонаказателна отговорност е четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Този срок представлява краен предел за упражняване на административнонаказателното преследване. Изложеното се основава на дадените разяснения в тълкуватено постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и на ОСС на II-ра колегия на ВАС, постановено по т. д. № 1/2014 г., доколкото в ЗАНН липсва изрично регламентирана абсолютна давност за наказателно преследване, а в хипотезата на издаден електронен фиш и обикновена такава, то по силата на чл. 11 от ЗАНН следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, поради което абсолютната такава следва да е четири години и половина, като посочените давностни срокове започват да текат от датата на извършване на нарушението и същите се прекъсват с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на извършителя /чл. 80, ал. 3 от НК/. В случая нарушението е извършено на 30.06.2021 г. Абсолютната давност изтича на 31.12.2025 г. Към момента на връчването на електронния фиш – 05.02.2025 г., този срок не е бил изтекъл. Следователно въззивният съд неправилно е приложил обикновената тригодишна давност и е приел, че тя изключва действието на абсолютната. Подобно тълкуване е в противоречие със закона и със съдебната практика, според която абсолютната давност действа като краен, окончателен срок за реализиране на отговорност.

В заключение настоящият състав приема, че доводите на касатора, че административнонаказателното производство не е погасено по давност, са основателни. Напротив, изводите на въззивния съд и възраженията на ответника, че тригодишната давност е изключила действието на абсолютната, не се споделят от настоящия състав. Обратното би довело до правна несигурност и до неправилно ограничаване на приложението на института на абсолютната давност.

Като е приел, че електронният фиш е издаден на 16.07.2021 г. въз основа на отбелязана дата върху снимков материал, и че към датата на връчването му е изтекла тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, районният съд е постановил неправилен съдебен акт. Същият следва да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение.

От страна на касатора не е заявено искане за присъждане на разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат в негова полза.

При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд ,на основание чл.226,ал.3 АПК същият следва да се произнесе по разноските, включително сторените пред касационната инстанция, съобразно окончателния изход на спора, като обсъди направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 78 от 15.05.2025 г., постановено по АНД № 197/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Монтана,съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.