№ 6859
гр. С, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №0211110153446 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл., срещу
Прокуратурата на Р Б, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” №, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца
незаконно обвинение по пр.пр.№/2016 г. по описа на СРП.
В исковата молба се твърди, че срещу ищeца е образувано наказателно производство
по обвинение за заплаха с убийство на съдия В Г от СРС. Сочи се, че П. е бил привлечен
като обвиняем на 17.09.2018 г.
Обяснява се, че наказателното производство е инициирано от съдия В Г при СРС,
като сигналът й е бил разпределен на прокурор Г.И., който според ищеца познава лично
жалбоподателката. Поддържа се, че ищецът е бил извикан за рапит по образуваното
производство, при който той е уведомил разследващия, че през една част от годината живее
в чужбина, но не е проблем да комуникира по телефон. Според П., въпреки това, той е бил
обявен за общодържавно издирване и задържан на границата. Впоследствие
производството, по което е привлечен като обвиняем е прекратено, без да е обжалвано
издаденото в тази връзка постановление от заинтересованата страна – съдия Г.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от неказонно повдигнатото му
обвинение, изразяващи се в загуба на лично време по повод задържането му на границата и
при явяване за разпити, убеждението, че производството е образувано за спашването му,
усещане, че всичко в държавата е нагласено, срам и страх.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Ответникът оспорва
иска поради липса на доказателства, които да покрепят изложените в исковата молба
твърдения, очертаващи предмета на спора. На първо място се обръща внимание, че не е
установено постановлението на прокуратурата за прекратяване на воденото срещу ищеца
наказателно производство да е влязло в сила, съобразо указанията на ВКС в т.4 на ТР №
3/22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК.
На следващо място се поддържа становище, че отговроността на държавата за
1
дейността на правозащитните органи се простира до вредите, прияка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, т.е. тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат. Ответникът се позовава на съдебната
практика, съобразно приетото от която за вреди от накърняване на авторитета и доброто име
следва да се представят доказателства относно репутацията преди твърдяното накърняване.
Според ответника ,спрямо ищеца са налице 2 влезли в сила осъдителни присъди, като има и
висящо наказателно производство.
Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства органи на прокуратурата
да се извършвали спрямо ищеца действия, извън правнорегламентираните в хода на
наказателното производство, както и с тяхно разрешение да е разпространявана информация
за обвинението или да са правени изявления в публичното пространство, поради което на
ищеца не са причинени притеснения и неудобства, повече от обичайните.
В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно
приложението на чл.52 от ЗЗД.
Иска се от съда да приеме, че в случая е налице изключително ниска степен на
увреждане и интензитет на търпените вреди, поради което не може да се обоснове
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.
С оглед на това се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, а в
условията на евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, а ответникът се представлява от
пълномощник и поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно
искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът претендира
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато му обвинение за
престъпление, за което е наказателното производство е прекратено. Разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по
повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява
Прокуратурата на Р Б.
По делото не е спорно, а и от приобщеното ДП №/2017 г. по описа на 6 РУ СДВР,
пр.пр.№/25016 г. по описа на СРП, е видно, че с постановление от 03.10.2016 г. на прокурор
при СРП, е постановено извършване на проверка по повод, материали, получени от съдия
В.Г, съдържащи данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление на
прокурор при СРП от 13.01.2017 г. е образувано досъдебно производство срещу ищеца Т. Д.
П. за това, че на 05.04.2016 г. се е заканил на длъжностно лице с убийство по повод на
изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК.
С оглед обстоятелството, че в периода от м.октомври - м.декември 2017 г. Т.П. не е
намерен на посочения от него адрес при разпита му от 13.09.2017 г. по процесното
досъдебно производство, с постановление от 10.01.2018 г. на прокурор от СРП, той е обявен
за общодържавно издирване. С оглед на това е издадено и постановление от 26.01.2018 г. от
разследващия полицай от 6 РУ СДВР.
2
С постановление от 17.04.2018 г. на разследващия полицай при 6 РУ СДВР, Т.П. е
привлечен като обвиняем по ЗМ 261/2017 г., пр.пр.№/2016 г. по описа на СРП, за
престъпление по чл.144, ал3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, като спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка”. Разследването е предявено на обвиняеми с протокол от 17.08.2018
г. На 17.09.2018 г. разследващият полицай от 6 РУ СДВР е изпратил досъдебното
производство на СРП с мнение за предаване на съд на обвиняемия П..
С постановление от 08.11.2018 г. на прокурор от СРП, ДП №/2017 г. по описа на 6 РУ
СДВР, пр.пр.№/2016 г. по описа на СРП, е прекратено, като взетата спрямо обвиняемия П.
мярка за неотклонение „подписка”, е отменена.
По делото обаче липсват доказателства това постановление да е съобщено на
обвиняемия и на пострадалия /доколкото престъплението, за което е повдигнато обвинение
на П. е резултатно/. Съобразно предвиденото в чл.243, ал.4 от НПК, препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия,
на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат
да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от
получаването на преписа. Едва след изтичане на този срок, респ. след преминаване на
съдебния контрол /доколкото определението на първоинстанционния съд подлежи на
обжалване пред въззивния съд/, постановлението влиза в сила и се приема, че наказателното
производство е прекратено. В същото време, съобразно приетото в мотивите по т.4 на ТР
3/2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГКВКС, отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Предвид липсата на
ангажирани доказателства в тази насока, съдът намира, че не се установи основанието за
възникване отговорността на прокуратурата към П..
Предявеният иск се явява неоснователен и на друго основание, а именно поради
недоказаност на претендираните неимуществени вреди. По искане на ищеца до разпит като
свидетел бе допуснат и изслушан Г. Д. ИВ.. В показанията си същия твърди, че не познава
лично ищеца. Според И. той е имал една единствена среща с П., която е била в Комисията за
защита от дискриминация, но няма лични впечатления за това дали ищецът е търпял
неимуществени вреди във връзка с процесното обвинение.
Тук следва да се посочи, че претендираните вреди, макар и с неимуществен характер,
също подлежат на пълно и главно доказване – чрез обективиране по определен начин на
психичните изживявания на ищеца или чрез възприятията на други лица на конкретно
негово състояние и преживявания, чрез видимите отражения в личния му живот, уронване
на доброто му име в обществото и пр. Нещо повече, тези вреди трябва да се прияка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, т.е. да са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Извод в тази насока не може
да се направи не само поради липсата на данни за конкретно претърпени от ищеца
неудобства от процесното обвинение, но и поради факта, че към момента, в който същият е
привлечен като обвиняем, той има това качество и по друго досъдебно производство /пр.пр.
№/2016 на СРП, НОХД 18203/2016 г. по описа на СРС/ и междувременно е осъден с влезли
в сила присъди по две обвинения /в тази смисъл е отразеното в представената от ответника
справка за съдимост/.
Ето защо, при съвкупния анализ на всички посочени по-горе обстоятелства съдът
намира предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл., срещу
Прокуратурата на Р Б, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” №, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца
незаконно обвинение по пр.пр.№/2016 г. по описа на СРП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4