МОТИВИ : Срещу подсъдимият Е.М.Х. *** било предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, за това, че
на 12.10.2009 г. в гр.Ловеч, около 23.00 часа, от кафе-аператив „Черната сърна”
в бл.116, отнел чужди движими вещи : пари на обща стойност 125 лева, от
владението на Г.Д.М. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не
представлява маловажен случай.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Пледира за налагане на съответното наказание, близко до
минимума, като се отчетат както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Излага, че деянието е извършено в срока на условно предсрочно
освобождаване по предишна присъда, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК. Сочи също така, че следва да бъде
приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и му се определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Счита предявения
граждански иск за основателен и че следва да бъде уважен.
Предявен е граждански иск от Г.Д.М.
*** против подсъдимият Е.Х., за сумата 125 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди. Искът като допустим е приет за разглеждане ведно с
наказателното производство, а Г.М. е конституирана като граждански ищец. В хода
на устните прения, същата пледира да бъде уважен иска като основателен.
Подсъдимият, редовно призован се
явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен, изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да
не се събират доказателства за тях. При дадената му последна дума заявява, че
се признава за виновен и съжалява за извършеното. Служебно назначения защитник
на подсъдимият Х. – адвокат Караджов от ЛАК също не оспорва приетата от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Изтъква наличието на
смекчаващи вината обстоятелства и пледира наказанието лишаване от свобода да е в
границите на минималното такова по НК. Изтъква, че предявения граждански иск е
основателен.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания и от самопризнанията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство и потвърдени от него по реда на съкратеното съдебно
следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Е.М.Х. *** с майка
си, която починала през 2007 година. От тогава е бездомен и безработен. Бил
многократно осъждан за престъпления от общ характер, като на 28.08.2009 г. е
бил предсрочно условно освободен от Затвора – Белене, където изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” по присъда по НОХД № 68/2009 г. по описа на РС
– гр.Левски.
На 12.09.2009 г., следобед
подсъдимият Х. отишъл в заведението „Черната сърна”, което се намирало в бл.116
в гр.Ловеч, тъй като разбрал, че там предлагат работа. Собственик на
заведението била свидетелката Г.Д.М. ***. Тя се съгласила да го наеме на
работа. Показала му основните помещения в заведението и започнала да го въвежда
в работата. При влизането им в складовото помещение, подсъдимият Х. забелязал
на бюрото чаша, в която имало някаква сума пари.
Вечерта, преди да затвори
заведението, около 23.00 часа подсъдимият Х. влязъл в складовото помещение и
взел парите, които се намирали в чашата на бюрото. Сумата била 125 лева.
Веднага след това, без да уведоми никого, той си тръгнал.
Сервитьорката, която била втора
смяна в заведението – М. ***, забелязала, че липсват парите и уведомила за това
собственичката Г.М., както и колежката
си от първата смяна – свидетелката Е.Д.П..
Свидетелката М. подала жалба в
РУ на МВР – Ловеч, която била възложена за работа на мл.разузнавач В.В.. Същият
установил, че парите изчезнали, когато на работа бил подсъдимият Х. и в
разговор с него, последния му признал, че ги е взел той и си тръгнал.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Е.М.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, като на 12.10.2009 г. в гр.Ловеч,
около 23.00 часа, от кафе-аператив „Черната сърна” в бл.116, отнел чужди
движими вещи : пари на обща стойност 125 лева, от владението на Г.Д.М. ***, без
нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Съдът намира, че подсъдимият Е.Х.
е извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като е преустановил фактическата власт на собственика на вещите (банкноти)
и е установил свое владение върху тях. Обстоятелството, че преди това е бил
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 68/2009 г. на РС-Левски за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, квалифицира деянието
като извършено повторно по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Случаят също така не е
маловажен, независимо от ниската стойност на отнетата сума пари, тъй като преди
това подсъдимия Х. многократно е бил осъждан на пробация, все за кражби.
От субективна страна подсъдимия е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е
обществено опасния характер на деяниято, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Приетата за установена
фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй
като се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските показания и
от самопризнанията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство пред съдия
/л.16/ и потвърдени от него в хода на съкратеното съдебно следствие.
Предвид така изложените съображения
съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват липсата на средства за препитание и семейна среда, стремежа
за облагодетелстване по неправомерен начин и трайно изградените престъпни
навици.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият Е.М.Х. съдът съобрази направените от него
самопризнания, младата му възраст и тежко социално положение, както и оказаното
съдействие при разкриване на случая и изразено съжаление за стореното, а от
друга – многобройните му предишни осъждания. Въпреки, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, то съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК съдът определи наказанието при
условията на чл.55 от НК. Ето защо на основание чл.195, ал.1, т.7, във връзка с
чл.194, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода в
размер на 9 (девет) месеца.
На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът приспадна от определеното наказание „лишаване от свобода” времето, през
което подсъдимият Х. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 24.11.2009 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.57, ал.1, във
връзка с чл.61,т.2 от ЗИНЗС, така определеното наказание лишаване от свобода,
подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
Тъй като деянието по настоящата
присъда е извършено от Х. в срока на условното предсрочно освобождаване от
наказанието по присъда № 34/09.03.2009 г. по НОХД № 68/2009 г. по описа на РС –
Левски, то на основание чл.70, ал.7 от НК съдът постанови той да изтърпи
отделно и неизтърпяната част от наказанието по тази присъда, също при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, съдът уважи изцяло предявения от Г.Д.М. против подсъдимия Е.М.Х.
граждански иск за сумата 125 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди. Безспорно се доказа, че подсъдимият Х. с виновното си и
противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е причинил на ищцата М. вреда, като й е отнел и изхарчил сумата
125 лева. Събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка между
виновното поведение на подсъдимия и ответник по иска, от една страна и от друга
– настъпилия вредоносен резултат в патримониума на ищцата.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимият Е.М.Х. да заплати на Ловешки районен съд сумата 40,00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :