Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 02.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи февруари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия
Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 4692 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.В.В. срещу решението от 15.01.2018г. на СРС, 41 състав, постановено по гр. дело № 18551/2017г., с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК срещу
„Ч.Е.Б.“ АД , с предмет- признаване за установено, че Й.В.В. не дължи на
„Ч.Е.Б.“ АД сумата от сумата от 1 222,54лв., представляваща цена на
ел.енергия, начислена от ответника по
корекция на сметка за периода 14.11.2015г.- 11.02.2016г. с фактура №
**********/ 27.09.2016г. за обект, находящ се на административен адрес:
с.Ковачевци, община Самоков, ул.“******, с клиентски номер 300126503238.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът,
Й.В.В. заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като постановено
в нарушение на процесуалните правила и на материално-правните норми. Възразява, че в нарушение на процесуалното
правило на чл.146 от ГПК с доклада по делото от първата инстанция са обявени за
безспорни факти, по които страните по делото спорят. Поддържа, че от ответника
не е доказано наличие на основание за корекция на сметките за ползваната от
него ел.енергия през процесния период от време.
Въззивникът счита, че от негова страна е проведено насрещно доказване, с
което е оборено твърдението на ответника, че СТИ не е измервало реално
потребената ел.енергия. В тази връзка се позовава на издадените за процесния
период от време фактури, от които е видно,
че ел.енергия е отчитана ежемесечно. Възразява, че от ответника не е
доказано наличие на осъществена манипулация върху СТИ- няма нарушени пломби и
те е осъществен достъп до вътрешната част на електромера. Поддържа, че установеното при проверката на
БИМ наличие на парченца от изолацията на стъклото на капака във вътрешната част
на електромера не е резултат от външно въздействие. Възразява, че неизпълненото задължение от
страна на оператора на преносната и разпределителна мрежа да монтира и поддържа
СТИ в изправност, съгласно чл.9 от ПИКЕЕ, не следва да влече неблагоприятни
последици за него като потребител. Поддържа наличие на нарушение на нормата на
чл.43 от Закона за измерванията, като счита, че дружеството „Независим
електромерен контрол“ ЕООД няма
правомощия да извършва проверки за метрологичната годност на СТЕ. Намира за незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд, с който е прието, че от ответника е спазено изискването
на чл.98“а“, ал.2, т.6 от ЗЕ, като възразява, че Общите условия на ответната
страна съдържат само задължение за уведомяване за извършената корекция /чл.17/,
но не и ред за това уведомяване, съгласно законовото изискване. Въззивникът
твърди, че Общите условия в нарушение на закона не са публикувани , като
липсват и доказателства за публикуването им в местен ежедневник, който да се
разпространява на територията, в която е разположен процесният обект. На
последно място възразява, че нормите на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ са приети извън
законовата делегация и са предмет на обжалване по висящо административно
дело. С изложените доводи
въззивникът-ишец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо
него – постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен като
основателен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Ч.
Е.Б.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното с нея решение като законосъобразно и правилно. Твърди,
че корекцията е извършена при спазване на ПИКЕЕ, които са приети от
компетентния държавен орган в рамките на законовата делегация, предоставена с
нормата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Възразява, че в приетите от него Общи условия
/ОУ/ е установен редът за уведомяване на
клиентите на ел.енергия за извършената корекция - с клаузата на чл.17,ал.2 от
приложимите към исковия период ОУ, като самото уведомяване е достигнало до
знанието на клиента – ищец, съгласно представените по делото писма, изпратени с
обратни разписки. Поддържа, че дружеството „Независим електромерен контрол“
ЕООД е надлежно оправомощено да извършва експертизи на електромери още от
2003г., съгласно представената по делото заповед № А-0-06/ 12.08.2003г. ,
издадена от ДАМТН. Поддържа, че в конкретния случай е доказано наличието на
предпоставките на ПИКЕЕ за ангажиране обективната отговорност на ищеца за
заплащане на претендираната сума. Възразява, че невярно е твърдението на ищеца,
че от страна на последния е заявено възражение относно факта, че СТИ с фабричен
№ 11836943 обслужва процесния имот.
Поддържа, че това твърдение се навежда от ищеца за пръв път с подадената
от него въззивна жалба в нарушение на забраната на ГПК за посочване на нови
факти и доказателства във въззивното производство. Твърди, че ОУ за продажба на
ел.енергия са публикувани в централен и множество местни ежедневници, с което е
изпълнено от негова страна законовото задължение. На последно място поддържа,
че доколкото нормите на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ не са отменени с влезлите в сила
решения на ВАС, то неоснователно се явява
твърдението на ищеца, че те са приети извън рамките на законовата
делегация. Заявява искане за присъждане
на разноските във въззивното производство, включително юрисконсултско
възнграждение. При условията на евентуалсност- в случай, че жалбата на ищеца
бъде уважена- поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от Й.В.В. срещу „Ч.Е.Б.“ АД , с предмет - признаване
за установено, че ищецът не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД - сумата от 1 222,5433лв.,
представляваща цена на ел.енергия, начислена
от ответника по фактура № **********/ 27.09.2016г. въз основа на корекция по констативен
протокол № 6010139 от 11.02.2016г. за имот, представляващ къща, находяща се в
с.Ковацевица, община Самоков на ул.“******.
С обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена
като неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на
първата инстанция за неоснователност на предявения отрицателен установителен
иск.
Настоящата инстанция намира за частично основателно
възражението на ищеца за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение –
на нормата на чл.146,ал.1т.3 от ГПК. Действително с изготвения от първата инстанция
доклад по делото, инкорпориран в определението по чл.140 от ГПК са обявени за безспорни факти, за част от
които въззивникът-ищец изрично е заявил, че поддържа наличие на правен спор. С
исковата молба от страна на ищеца е заявено признание на факта, че е потребител
на ел.енергия за процесния имот, призната е математическата правилност на
корекционните изчисления, както и че при
изчислението на сметката е спазена методиката, установена с нормите на ПИКЕЕ,
както и факта, че корекцията е извършена по утвърдени от ДКЕВР цени по тарифни
зони, валидидни за ищеца- потребител. По
отношение на останалите обстоятелства, за които от първата инстанция с
определението по чл.140 от ГПК е прието, че са безспорни и ненуждаещи се от
доказване, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е налице
правен спор. Ето защо с определение на въззивната инстанция , постановено в
съдебно заседание на 21.02.2019г. е отменено определението на СРС от
04.08.2017г. постановено по реда на чл.140 от ГПК в частта, в която е
инкорпориран докладът по делото относно обявените за безспорни и ненуждаещи се
от доказване факти, с изключение на следните факти, за които между страните по
делото няма спор: че ищецът е потребител
на ел.енергия за процесния имот, математическата правилност на корекционните
изчисления, фактът, че изчисленията са извършени с математическа правилност, че
при изчисленията е спазена методиката, установена с нормите на ПИКЕЕ и ме
корекцията е извършена по утвърдени от ДЕКВР цени за тарифни зони, валидни за
потребителя, като всички останали факти, извън изброените са обявени от
въззивната инстанция за спорни между страните с оглед твърденията на ищеца и
възраженията на ответника. Независимо, обаче, от така допуснатото процесуално
нарушение от първата инстанция при отделянето на спорните от безспорни между
страните факти по делото, това нарушение
не се отразило на правилността на доклада, инкорпориран в определението по
чл.140 от ГПК в частта, с която от първата инстанция е разпределена
доказателствената тежест при установяване на правно-релевантните факти по
спора, поради което от настоящата инстанция не са дадени нови указания по
разпределението на доказателствената тежест. Като
последица от това правилно с обжалваното решение от първата инстанция е прието,
че ищецът има качеството на потребител на ел.енергия за процесния имот през
исковия период от време – ищецът не оспорва този факт, както и изрично с
исковата молба признава факта, че е обвързан от договорно правоотношение с
ответника, с предмет- доставката на ел.енергия за процесния имот, възникнало от
сключен договор по чл.98“а“ от ЗЕ. Няма
спор, че за собствения на ищеца процесен недвижим имот е доставяна ел.енергия
от страна на ответника. Правният спор е относно дължимостта на процесната сума,
която е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен протокол
/КП/ № 6010139 от 11.02.2016г.
по реда на чл.48 от ПИКЕЕ.
Настоящият съдебен състав приема за законосъобразен и обоснован извода
на първоинстанционния съд, с който е прието, че от събраните по делото
доказателства е доказано наличието на законовите предпоставки, регламентирани
от нормата на чл.48 от ПИКЕЕ за извършване на корекцията и въз основа на нея-
начисляване на процесната сума като дължима от ищеца за нормативно установения
период от време на неточното измерване на ел.енергия, доставена за имота му.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и чл.83,ал.2 от ЗЕ/в
приложимата към конкретния релевантен момент на съставянето на констативния
протокол и периода на корекцията редакция, публ. в ДВ, бр.54/ 2012г.- в сила от
17.07.2012г./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството ел.енергия, включително
и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия . В
изпълнение на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ , от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн.
В ДВ, бр.98/12.11.2013г. са приети ПИКЕЕ. , които са в сила от 16.11.2013г. и
са отменени с влязло в сила на 23.11.2018г. решение на ВАС, но са приложими към
исковия период, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от АПК. Неоснователно е
възражението на ищеца, че законовата делегация на горепосочените норми е
ограничена единствено до установяването на случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел.енергия и не включва правото на ответника за
корекция в тези случаи и съответно- за ангажиране отговорността на потребителя
за заплащане на тази ел.енергия. Нормата
на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично
постановява, че правилата следва да съдържат регламентацията на измерването на
ел.енергия, включително и в случаите на неизмерена, неточно или неправилно
измерване, като в последния случай
именно поради липсата на обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по нормативно
установената формула. В конкретния случай КП № 6010139 от 11.02.2016г.
е съставен в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.47, ал.2 и ал.3
от ПИКЕЕ /отм./, след извършена проверка по реда, регламентиран от чл.41-чл.44 от ПИККЕ /отм./. При извършената
проверка е установено, че липсва пломба
на щита на ел.табло, както и че дискът на електромера не се върти при собствен
товар от 2 А, в резултат на това – електромерът не измерва консумираната
ел.енергия. От констативният протокол се
установява, че електромерът, монтира на процесния имот с фабричен номер
11836943 е демонтиран и на негово място е монтиран нов, като демонтираният
електромер е поставен в безшевен чувал , пломбиран с пломби с № TZ OB 0002681; НТЗ
504/0001095.
От протокола на БИМ под № 1534/ 12.09.2016г.- за
извършена метрологична експертиза на гореописаният демонтиран електромер се
установява, че броителният механизъм е блокирал и при задаване на количество
енергия тя не се отчита на показващото устройство, поради което е налице грешка
при отчитането от -100%- т.е.- не се отчита въобще доставената за процесния
имот ел.енергия. Установено е при експертизата и при оглед на вътрешността на
електромера, че парченца от изолацията на стъклото на капака се намират в
свободно във вътрешността на електромера.
От протокола на БИМ се установява,
че извършената експертиза е именно на процесният електромер, демонтиран от имота
на ищеца, като СТЕ освен , че е индивидуализирано с фабричните му номера,
изрично е посочено, че е предоставено за експертиза в плик, който е пломбиран с
пломби с № TZ OB
0002681; НТЗ
504/0001095, при липса на данни за нарушаване пломбите на плика. С оглед
последния факт- неоснователно се явява заявеното от ищеца възражение за липса
на доказателства, че експертизата, извършена от БИМ касае именно СТЕ ,
демонтирано от процесния имот при извършената проверка, удостоверена с
констативния протокол. Въз основа на
констатациите на извършената експертиза от БИМ, законосъобразно корекцията е
извършена на основание нормата на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./. Следва да се
посочи, че в конкретния случай наличието или липсата на реализирано
противоправно въздействие върху СТЕ от
страна на ищеца-потребител или трето лице противоправността има правно значение само за ангажиране на
наказателната отговорност на установения автор на деянието, но е ирелевантна за
ангажиране на гражданската отговорност на ищеца-потребител за заплащане на
претендираната от него сума, представляваща цена на ел.енергия, тъй като
дължимостта на последната е обусловена единствено от получената доставка на
ел.енергия, което не е била измерена в доставения обем в резултат на
въздействието върху уреда за измерване, поради което размерът на дължимата цена
се определя по нормативно установената формула. Ето защо и ПИКЕЕ
не установяват нормативно изискване за доказване на конкретно виновно
поведение от страна на ищеца-потребител, което да е причинило промяната в
схемата на свързване на уреда за търговско измерване, поради което
неоснователно се явява заявеното от него възражение за недоказано по делото
виновно поведение от негова страна, в резултат на което да е осъществено
въздействието върху измервателния уред, доколкото от приетото по делото
експертно заключение на БИМ се установява, че СТЕ не измерва доставената
ел.енергия изцяло- на -100%. В този
смисъл са разрешенията на съдебната практика, която се споделя от настоящия
съдебен състав – постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение №
115/20.05.2015г. по гр.дело № 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение №
164/02.03.2016г. по гр.дело № 2446/2014г. и решение № 118/ 18.09.2017г. по
т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС, с които е прието, че до влизане в сила на
ПИКЕЕ /т.е.- до 16.11.2013г./ не
съществува нормативно основание за ответника – като доставчик на ел.енергия,
едностранно да коригира сметките на потребителите при наличието само на
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на ел.енергия,
без да е доказан периодът на неточното/неотчетено измерено количество
ел.енергия и без доказано виновно поведение на потребителя, резултат, от което
да е неточно измерената или неизмерена ел.енергия, поради което за периода
преди 16.11.2013г. е в сила постановената задължителна практика на ВКС, касаеща
едностранните корекции на сметките за ел.енергия от страна на ответника. С
цитираните по-горе решения е прието, че с влизане в сила на изменението на
чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ и
приетите в изпълнение на това изменение ПИКЕЕ /отм./ е създадена нова правна
уредба, която регламентира нормативен ред за измерване на количеството
ел.енергия и в случаите на неточно отчитане или неотчитане на доставена
ел.енергия, без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя, довело като резултат до неточното измерена
или неотчетена ел.енергия, /такова не се изисква от нормата на чл48 от ПИКЕЕ-
отм./, като корекцията на задълженията на потребителя във връзка с това е
ограничена за период до 90 дни, назад, от датата на установяване на повредата
или неточността на електромера /чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ- отм./. Прието, че
в договорните отношения между страните по принцип важи правилото на чл.81 от ЗЗД /за виновния характер на
договорната отговорност/, освен в случаите, когато приложението му е
нормативно изключено и е предвидена
обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана с нормата на
чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. В тази връзка
заявеното от ищеца възражение за липса на доказателства за манипулация на СТЕ е
ирелевантно, доколкото правно значение има единствено безспорно доказания по
делото факт, че СТЕ не е измервало доставяната до имота ел.енергия и то изцяло,
като ирелевантен е фактът дали неизправността на СТЕ е резултат от обективна
причина или от субективно въздействие на конкретно лице. Издаваните за
процесния период фактури , с които са определяни задълженията на ищеца не
опровергават отрицателния факт, че ел.енергия не е измервана и съответно- не
доказват твърдението на ищеца, че енергията е измервана реално в доставеното
количество, , доколкото сумите по фактурите са определяни по неверни показания
на СТЕ, тъй като последното не е отчитало доставената реално ел.енергия.
Въззивникът-ищец изрично признава с исковата молба
правилността на размера на корекцията , като математически точно изчислена по реда на
чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕ /отм./. По делото
се установява, че доставката на ел.енергия е извършена през процесния период от
време, като този факт не се и оспорва от ищеца, но това реално доставено
количество не е отчетено или е отчетено неточно, поради което и като в резултат
на нейното неотчитане или неточно отчитане,
количеството й се определя по нормативно определена формула. Що се отнася до периода на корекцията- при
липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда за търговско
измерване /както при дадения казус/, периодът на корекцията е ограничен до 90
дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно
обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид вероятността
неизмерената или неточно измерената ел.енергия да е както за период от 2 дни,
така и в пъти повече от 90 дни. Въведеният
период , за който е допустима корекцията, цели да гарантира именно
равнопоставеност на страните и разпределението на риска между тях от
неизмерената или неточно измерената ел.енергия, като гаранция за недопустимост
на неоснователното обогатяване на някоя от тях.
Съдът намира ,
за неоснователно възражението за изключване отговорността на ищеца, основано на
твърдението, че от страна на оператора на преносната мрежа не е изпълнено
задължението да достави, монтира и поддържа в изправност СТИ, установено с
нормата на чл.9 от ПИКЕЕ /отм./, което неизпълнение не следва да носи
неблагоприятни последици за него / ищеца/. Действително, от представения по делото
протокол за извършена последваща проверка на индивидуални трифазни електромери,
се установява, че проверката е извършена от „Независим електромерен контрол“
ЕООД /л.116 от делото на СРС/, като процесният демонтиран електромер е преминал
такава проверка една година преди издаването на спорния констативен протокол.
При проверката е установено, че към датата 24.06.2015г. електромерът е
отговарял на законоустановените метрологични изисквания. Така извършената проверка има действие в
рамките на нормативно установения 2 годишен срок, след изтичане на който СТИ
подлежи на нова последваща проверка. Действително, основателно се явява
възражението на ищеца, че дружеството, извършило метрологичната проверка не е
надлежно оправомощено да извършва такава проверка, с оглед представените по
делото доказателства, тъй като видно от представения по делото списък на
л.117-118 от делото на СРС, дружеството, извършило метрологичния контрол е
надлежно оправомощено да реализира тази проверка едва със заповед по чл.11,ал.2
от Наредбата за реда за оправомощаване на на лица за проверка на СТИ /обн. в
ДВ, бр.17/21.02.2003г./ под № А-10-/
12.05.2017г., изменена със заповед № А-13/ 30.08.2017г. Именно в тази връзка, обаче, корекцията на
л.69 от делото на СРС, която не е оспорена като точно изчислена математически,
е извършена по реда на чл.48,ал.1,б.“Б“ от ПИКЕЕ – като е приета липса на точен
измерител на количеството на ел.енергия, а не по реда на б.“а“ – при наличие на
точен измерител.
На настоящия съдебен състав е служебно е известно
решение № 12897/01.12.2015г. по адм.дело № 9462/2014г. на ВАС и окончателното
решение от 06.02.2017г. на 5-чл. състав
на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., като с последното ПИКЕЕ са отменени, с изключение на нормите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, които са приложимите в конкретния
случай. На настоящия състав са служебно
известни и решение № 2315/ 21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г. и влязлото в
сила решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.дело № 4785/ 2018г. на 5 чл. състав
на ВАС, с което първото решение е потвърдено и с които са отменени и нормите на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се посочи,
че тези съдебни
решение за отмяна имат действие само за в бъдеще – от момента на влизането им в
сила, съгласно изричното разпореждане на нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради
което и постановената с тях отмяна на нормите на ПИКЕЕ не рефлектирала върху приложимите правни норми
за конкретния казус.
На последно място, настоящият съдебен състав намира за
правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че в конкретния
случай е доказано наличието на втората
нормативно установена предпоставка с разпоредбата на чл.98“а“,ал.1 от ЗЕ - за
ангажиране безвиновната отговорност на ищеца и съответно- за неоснователно
възражението на ищеца за неизпълнено от
ответника задължение по чл.98,“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ- за приемане на Общи условия,
в които да е установен редът за уведомяване на потребителя за извършената
корекция. В приложимите към исковия
период ОУ, /представени по делото/ е предвидено изрично връчване на
констативния протокол за корекцията на потребителя с клаузите на чл.17 и чл.18
от тях. Нормата на чл.98“а“,ал.2,т.6 от
ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на потребителя, но тя в конкретния
случай реално е обезпечена от ответника, тъй като ищецът е надлежно уведомен за
корекцията по реда, установен с горепосочените клаузи на ОУ с представеното по
делото писмо с изх.№ NTZ42213/
12.02.2016г., /л.63 от делото на СРС/, връчено на ищеца – лично с писмо с
обратна разписка на 22.02.2016г. /л.64 от делото на СРС/. Нещо повече, дори и
при липсата на уведомяване, за ищеца съществува гарантираната правна възможност
да заяви и докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на исковия
процес. С оглед изложените мотиви, съдът намира за неоснователно възражението
на въззивника-ищец за недължимост на исковата сума, основано на твърдяно
нарушение на нормата на чл.98“а“,ал.1 от ЗЕ.
Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, а въззивната жалба срещу него- оставена без
уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК, въззивникът-ищец дължи на въззиваемия-ответник направените от
последния разноски във въззивното
производство в размер на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.01.2018г. на СРС, 41 състав, постановено по гр. дело № 18551/2017г.
ОСЪЖДА Й.В.В. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД – сумата от 100,00лв. – разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3
и ал.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.