Решение по дело №101/2009 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2010 г.
Съдия: Весела Стоянова Николова
Дело: 20092200900101
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И Е   № 15

                               гр. Сливен, 10.06.2010г.

 

 

В      ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание при закрити врати, проведено на десети май,  през две хиляди и десета, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

 

          При секретаря Е. Х. и в присъствието на прокурора………като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА НИКОЛОВА дело № 101/2009 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е за обявяване несъстоятелността на търговско дружество по молба на кредитор и намира правното си основание в част четвърта от ТЗ.

                   Постъпила е молба от АДВ – София, представляваща Държавата като кредитор с частни държавни вземания в производството по несъстоятелност до 31.12.2009г., за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на длъжника  “ ИНТЪРГ” АД- Сливен, ведно с произтичащите от това законни последици.

                    В молбата се твърди, че Държавата има изискуемо вземане срещу ответника в качеството му на правоприемник на “ИНТЪРГ” ЕАД, произтичащо от Договор сключен на  10.01.1995г. по чл.12 от ЗУНК между МФ, МП и ответното дружество. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнява задълженията си по посочения договор и допълнителното споразумение от 06.11.1998г. в размер на 461 593,11 щатски долара, констатирани с Акт № 247/12.07.2002г. и Акт № 30/29.12.2006г. за установяване на частно държавно вземане съответно в размер на 95 222,69 щ.д. и 547 468,80 лева /по първия акт/ и 721 951,03лв. и 52 968,26 щ.д. /по втория акт/, поради което АДВ се е снабдила с изпълнителни листи. Твърди се, че въпреки образуваното изпълнително производство срещу длъжника задължението не е изплатено  като последното доброволно плащане е извършено на 06.01.1998г. и поради неизпълнението задължението на “ИНТЪРГ” АД към 01.11.2009г. възлиза на 2 141 164,71лв. и 248 190,95 щатски долара, включващи главница, редовна, наказателна и законна лихва.

                   Като се твърди, че длъжникът не е в състояние да изпълни задължението си по посоченото частно държавно вземане и размерът на дълга към държавата значително надвишава имуществото на длъжника, се иска обявяване на неговата неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост с начална дата 06.01.1998г. /датата на последното доброволно плащане/, откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на дружеството в несъстоятелност както и прекратяване на дейността му, постановяване на обща възбрана и запор на имуществото му и назначаване на временен синдик, а също и прекратяване правомощията на органите на управление, постановяване започване на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността ведно с произтичащите от това правни последици.

                   С писмения си отговор ответното дружество оспорва исковата претенция по основание и размер. Чрез законния си представител признава наличието на задължение към държавата  по частно държавно вземане, произтичащо от договора от 10.01.1995г., но оспорва твърдените от ищеца размер и неизпълнение. Твърди, че чрез съдебния изпълнител държавата събира вземанията си по ЗУНК, че дружеството обслужва задълженията си към други кредитори и доставчици / ВИК, EVN и др./, поради което не е неплатежоспособно и свръхзадължено. С тези доводи се иска отхвърляне на молбата на АДВ за откриване на производство по несъстоятелност.

                    В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител НАП като правоприемник на АДВ /съгл. § 36 ал.1 от ПЗР към ЗИДДОПК в сила от 01.01.2010г./ поддържа всички свои искания по исковата молба. Претендира за разноски и юрисконсултско възнаграждение.

                   От извършените преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

                   Длъжникът "Интърг" АД, гр. Сливен е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т. 1 от Търговския закон – търговско дружество,  вписано в ТР на Сливенски окръжен съд с решение по ф.д. № 2364/1991г. на СлОС.

          С договор от 10.01.1995г. между Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и „Интърг" ЕАД, гр. Сливен,  задължението на дружеството към БСИ „Минералбанк" АД в размер на 461 593.11 щ. д. (четиристотин шестдесет и една хиляди, петстотин деветдесет и три щатски долара и единадесет цента) е преоформено по ЗУН. Съгласно погасителния план по договора задължението на "Интърг" АД, гр. Сливен се разсрочва до 15.12.2006г. за валутния, като се фиксират падежите за обслужване на главница и лихви по кредита, дължимата лихва за забава и дружеството се задължава да осигурява счетоводна информация на органите, събиращи задълженията по договора по реда на ЗСДВ (отм.). С допълнително споразумение от 06.11.1998г. е договорено намаляване на уговорения лихвен процент от 10% на 7%.

                   С Акт № 247 от 12.07.2002г. за установяване на частно държавно вземане е констатирано, че към 08.07.2002г. държавата има изискуемо вземане срещу "Интърг" АД, гр. Сливен (като правоприемник на "Интърг" ЕАД) в размер на 195 222.69 щатски долара и 547 468.80 лева, от които: главница - 368 751.71 лева (триста шестдесет и осем хиляди седемстотин петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки); редовна лихва - 195 222.69 щ. д. (сто деветдесет и пет хиляди двеста двадесет и два щатски долара и шестдесет и девет цента); наказателна лихва - 178 717.09 лева (сто седемдесет и осем хиляди седемстотин и седемнадесет лева и девет стотинки).

                   С Акт № 30/29.12.2006г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания е установено, че за периода 08.07.2002г. - датата, към която са установени задълженията по Акт № 247/12.07.2002г. до 20.12.2006г. държавата има срещу "Интърг" АД, гр. Сливен (като правоприемник на „Интърг" ЕАД, гр. Сливен) изискуемо вземане, извън установеното с Акт № 247/12.07.2002г. в размер 721 951.03 лева (седемстотин двадесет и една хиляди деветстотин петдесет и един лева и три стотинки) и 52 968.26 щ. д. (петдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и осем щатски долара и двадесет и шест цента), от които: главница -441 424.83 лева (четиристотин четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки); редовна лихва - 52 968.26 щ. д. (петдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и осем щатски долара и двадесет и шест цента); наказателна лихва - 280 526.20 лева (двеста и осемдесет хиляди петстотин двадесет и шест лева и двадесет стотинки).


                   Предвид констатирано неизпълнение на задълженията на “Интърг” АД по договора, Агенцията за държавни вземания се снабдява за сумите, установени с Акт № 247/12.07.2002г. и Акт №30/29.12.2006г. съответно с изпълнителен лист от 05.12.2002г., издаден от Софийски районен съд, 64-ти състав по гр. д. №08105/2002г. и изпълнителен лист от 03.08.2007г., издаден от Софийски районен съд, 76-ти състав по гр. д. №17157/2007г., по които е дължима и законова лихва.

                   Въз основа на издадените изпълнителни листи е образувано изп. д. № 9/2003г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Сливенски районен съд, а по-късно и изп.д. № 244/07г., впоследствие присъединено към първото дело, по които обаче задължението на длъжника остава неизплатено.

                   Последното доброволно плащане е извършено на 06.01.1998г.

                   Ответното дружество не извършва погашения по установените с горните актове задължения, както и тези за главница и редовна лихва по последващи падежи, които настъпват съобразно приетия с договора от 10.01.1995г. погасителен план. Начисляват се и наказателни лихви, поради неплащането на главницата.

                   И понастоящем дружеството не извършва плащания по погасителния план, предвиден в договора от 10.01.1995 година.

                   От заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че дружеството е неспособно да изпълни задължението си към държавата, възникнало по реда на ЗУНК, и тази му неспособност е трайна и необратима. Изчислените към 31.12.2009г. коефициенти на ликвидност на дружеството са изключително ниски / коефициент на обща ликвидност - 0.037, коефициент на бърза ликвидност - 0.026, коефициент на  незабавна ликвидност - 0.026, коефициент наа абсолютна ликвидност - 0.023, коефициент на финансова автономност - - 0,955 и коефициент на задлъжнялост - -1.047. Изведени са от вещото лице констатации за трайни финансови затруднения на дружеството.

                   Дружеството не осъществява производствена дейност. Приходите му произхождат от договори за отдаване под наем на сгради и от реализация на произведена преди години продукция, като формира отрицателен финансов резултат, а задължението по ЗУНК продължава да нараства.

                   Въз основа на установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

                   Молбата за обявяване неплатежоспособността, респективно на свръхзадължеността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност е основателна и следва да бъде уважена.

                   От представените от кредитора и неопровергани от длъжника данни от писмени доказателства и експертно заключение, прецизно проверени и анализирани от съда, се установи по категоричен начин състоянието на неплатежоспособност на длъжника.

                   Изпълнена е хипотезата на чл.608 ал.1 от ТЗ: длъжникът е търговец по смисъла на чл.1 от закона, който  не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по частно държавно вземане.

                   Не се спори между страните, че длъжникът е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т. 1 от Търговския закон и не извършва банкова или застрахователна дейност, поради което по отношение на него са приложими разпоредбите на Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност.

                   Налице е и втората изискуема от закона предпоставка – изискуемо парично задължение по частно държавно вземане, което ответникът не изпълнява и не е в състояние да изпълни. Задължението на дружеството към държавата, произтичащо от преоформен по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990г. (ЗУНК) валутен кредит, отпуснат от БСИ „Минералбанк" АД, представлява частно държавно вземане по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗСДВ /отм./ и чл.3 ал.7 от ЗНАП. В тази връзка активно легитимирана да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е АДВ, с правоприемник след 01.01.2010г. НАП / чл.12в ал.2 ЗУНК вр. чл.87 ал.7 ЗСДВ отм. и чл.3 ал.1 т.10 от ЗНАП.

                   Длъжникът не погасява задълженията си съгласно договора по ЗУНК от 01.01.1995г. Към 31.12.2009г. /респективно към датата на предявяване на искането по чл.625 ал.1 от ТЗ/ общият размер на задължението към държавата по ЗУНК възлиза на сумата 248 190,95щ.д. и 2 177 895,68лв. Дружеството има задължения и към други кредитори /доставчици, персонал,осигурителни предприятия и др./ като общата стойност на всички задължения на длъжника възлиза на 2 739 000лв. според заключението на ССчЕ.

                   Дружеството-длъжник е неплатежоспособно. Същото е спряло плащанията на задълженията си към държавата по договора по ЗУНК на 06.01.1998г. Видно от заключението на назначената експертиза същото е неспособно да изпълнява задължението си към държавата като изчислените към 31.12.2009г. коефициенти на ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/ са изключително ниски и те безусловно налагат извода, че активите на дружеството са недостатъчни да покрият задълженията му, че трансформирани в парични средства те заедно с вземанията на длъжника не са в състояние да погасят повече от 0,37% от задълженията му, а бързо ликвидните му парични средства  - едва 0,26% от тях.  Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост сочат на пълна зависимост на дружеството от привлечения капитал и невъзможност за самостоятелно възстановяване на разходите и реализиране на печалба. Тези показатели утвърждават констатацията на експерта за трайни финансови затруднения на длъжника.

                   Безспорно се установи, че дружеството-ответник не осъществява производствена дейност като приходите му произтичат от наеми за отдадени под наем сгради и реализация на стара произведена продукция.

                   Всички тези констатации водят до крайния извод, че дружеството-длъжник не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения към държавата по частното държавно вземане, а и към други свои кредитори и тази му невъзможност с оглед тежките му финансови затруднения /поради липсата на парични средства и недостатъчно имущество - ниска ликвидност на активите, и увеличаване на пасивите/  е трайна и прогресираща.

                   Гореизложеното обуславя извода за неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на ответника, което му състояние застрашава интересите на кредиторите.

                   Следователно с пълно и пряко доказване ищецът доказа наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност -  чл.607а вр. с чл.608 ал.1 и 2 от ТЗ. Съгласно чл.630 ал.1 от ГПК, съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата -06.01.1998г., да открие производство по несъстоятелност на същия, да назначи временен синдик, да наложи обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, и определи дата на първо събрание на кредиторите на длъжника.

                   Тъй като продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността и с действията си ръководството на дружеството може да застраши интересите на кредиторите, на основание чл.630 ал.2 от ТЗ съдът следва да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати неговата дейност, както и на основание чл.635 ал.2 от ТЗ да лиши органите на управление на дружеството от правото да управляват и се разпореждат с имуществото му като предостави това право на синдика.

                    Длъжникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на сумата 450лв. и сумата 50 142лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

                   Ръководен от изложените съображения, на основание чл.630 ал.1 и 2 от ТЗ и чл.635 ал.2 от ТЗ, съдът

 

 

                                Р    Е    Ш    И    :

 

 

                   ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “ИНТЪРГ“ АД – гр. Сливен, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. С.” № *, представлявано от изпълнителния директор И.С.С. с ЕГН **********, с начална дата   06.01.1998г.

                   ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на  “ИНТЪРГ“ АД – гр. Сливен.

                   ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  “ИНТЪРГ“ АД – гр. Сливен и ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ на дейността му.

                   НАЗНАЧАВА временен синдик Л. Г. А.  с ЕГН ********** ***  с адрес: гр. С., ул.”М.” № * с текущо възнаграждение в размер на 500лв., платимо ежемесечно от молителя за сметка на масата на несъстоятелността.

                   НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на “ИНТЪРГ“ АД – гр. Сливен.

                   ЛИШАВА “ИНТЪРГ“ АД – гр. Сливен, представлявано от изпълнителния директор И.С.С. от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

                   СВИКВА първо събрание на кредиторите на “ИНТЪРГ“ АД – гр. Сливен на 12.07.2010г. от 10.00ч. в зала 227 на  Съдебна палата - гр.Сливен с дневен ред, визиран в чл. 672 ал.1 от ТЗ.

                   Осъжда “ИНТЪРГ” АД – Сливен да заплати на НАП- София сумата 450лв. разноски по делото /заплатена държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице/, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 142лв.

                   Решението подлежи на незабавно изпълнение.           

                    Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.

                   Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред ВКС.

                  

 

                                  СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА: