Р
Е Ш Е
Н И Е №260 081
Гр.Варна, 06.11. 2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 295
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на Ф.К.Ч. *** срещу решение № 124 от
10.02.2020г. по търг.дело № 1149/19г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Строителен и
технически флот“ АД със седалище гр.Варна иск с правно основание чл.74 ал.1 от ТЗ за отмяна на взетото по т.5 решение на проведено на 27.06.2019г. общо
събрание на акционерите, касаещо освобождаване от отговорност на членовете на
СД за дейността им през 2018г. и жалба на „Строителен и технически флот“ АД със
седалище гр.Варна срещу същото решение, но в частта му, с която са отменени
като незаконосъобразни решенията на общо събрание на акционерите от
27.06.2019г. както следва: по т.8 – за отхвърляне на предложението на акционера
Ф.К.Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на
отговорността на члена на СД И П Дза причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ
и за овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка
на дружеството, по т.9 - за отхвърляне на предложението на акционера Ф.К.Ч. за
вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на
члена на СД С Я Сза причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и за овластяване
на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и
по т.11 за назначаване на И Д Г– д.е.с.
за контрольор за проверка на ГФО за 2018г.
В жалбата
на Ф.К.Ч. се твърди че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон.
Твърди че
съдът не е обсъдил доводите му, изложени в исковата молба срещу гласуването „ан блок“. Твърди че
съставения от органите на събранието протокол отразява невярно направените
изказвания, искания, бележки и възражения. Твърди че при гласуването на
точки 5, 8 и 9 от дневния ред е
допуснато нарушение на решението в обжалваната от него част
Сочи че
от него изрично е направено искане да се гласува поотделно за освобождаването
от отговорност на всеки от членовете на СД на дружеството и при гласуването да
не участва този член, чието освобождаване от отговорност се гласува предвид
въпросите, включени в дневния ред на основание чл.223а от ТЗ под №№ 8 и 9. Сочи
че решението по т.5 от дневния ред изисква оценка на действията или
бездействията на конкретния член Съвета. Излага, че целта на решението за
освобождаване от отговорност на членовете на СД е да се изключи възможността
дружеството да предяви срещу тях иск или да се обори вменената от закона
солидарна отговорност на членовете на СД, която е лична и не е ограничена от
внесената гаранция. Сочи че след като отговорността е лична, то очевидно
акционерът, който гласува за освобождаването си е лично заинтересован от
приемането на такова решение, поради което и е налице конфликт на интереси.
Обратното означава да се допусне опорочаване на волята на ОСА поради личната
заинтересованост на членовете на СД, особено когато гласуват и като акционери,
какъвто е настоящият случай. Твърди че въпреки приетото решение от ОСА да се
гласува „ан блок“ това гласуване е проведено в нарушение на нормата на чл.229
ал.2 от ТЗ. Твърди че решението по т.5
от дневния ред е взет с мнозинство от акциите, което е постигнато с гласовете
на акционерите Д и С – същите и членове на СД. Изключването на гласовете им или
на който и да е от двамата прави невъзможно приемането на това решение. Излага,
че това обстоятелство прави взетото решение порочно поради наличието на
конфликт на интереси, който не може да бъде преодолян от никакви законови правила, включително и от чл.240а от ТЗ, тъй като това решение обезмисля упражняване на правото по чл.240а от ТЗ.
Оспорва изложеното от съда, че правото му може да бъде защитено с иск по
чл.240а от ТЗ, което освен дискусионно е и в противоречие с принципа на
диспозитивното начало. Твърди че съдът не е обсъдил и доводите за липса на
предпоставки за освобождаване от отговорност. Във въззивната жалба повторно
излага сочените в исковата молба твърдения за действия на членовете на СД Д и С във вреда на дружеството.
Твърди че
първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за начина на формиране на
мнозинство и за приемане на решението по т.5 от дневния ред. Твърди че правото на ОСА да извършва преценка
за начина на гласуване е ограничено от императивната норма на чл.229 от ТЗ.
Въпросът трябва да се разгледа като се отчита функционалната връзка между
нормите на чл.221 т.10, чл.229 и чл.240а от ТЗ.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и вместо него да постанови
друго, с което да отмени решението по т.5 от дневния ред на ОСА от 27.06.2019г.
Претендира направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата
страна по жалбата на Ч. – „Строителен и технически флот“ АД със седалище
гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
решението в обжалваната от него част по т.5 от дневния ред на ОСА от
27.06.2019г.
Във
въззивната жалба на „Строителен и технически флот“ АД се твърди че решението в
обжалваните от него части касаещи т.8, т.9 и т.11 от дневния ред на ОСА от
27.06.2019г. е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон.
По
отношение на решенията по т.8 и т.9 от дневния ред:
Оспорва
извода на съда че решенията на ОСА по тези точки противоречат на разпоредбата
на чл.229 т.2 от ТЗ. Сочи че разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ забранява на
акционер да участва при гласуване на решения от ОСА за предприемане на действия
за осъществяване на отговорността му към дружеството, а процесните решения по
т.8 и т.9 от дневния ред не попадат в тази хипотеза, доколкото касаят вземане
на решения за предявяване на искове за вреди индивидуално против двама от
членовете на СД за дейността им през определен времеви период /2018г./, а не
приемане на решение за предявяване на искове или осъществяване на отговорността
към дружеството на акционери. Сочи че разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ касае
вземане на решения от ОСА за реализиране на имуществената отговорност на
акционери към дружеството, а не и за реализиране на отговорността за вреди на
членове на СД и няма никакво основание да се тълкува разширително.
Твърди че
не е допуснато нарушение на императивната
разпоредба на чл.229 т.2 от ТЗ и защото тази норма не регламентира
изричната забрана за акционер, дори и когато е член на управителен орган, да
гласува против ангажирането на отговорността му за вреди, поради което и не
следва да се тълкува разширително. Позовава се на нормата на чл.240а от ТЗ,
даваща възможност на миноритарни акционери да предявят иск за търсене на
отговорност на членове на СД, съответно на НС, като твърди че чл.240а от ТЗ не
предвижда процесуална пречка за водене на този иск вземането на решение за
освобождаване от отговорност на членове на СД. Сочи че да се постави като
предпоставка да не е взето решение за освобождаване от отговорност означава да
се отрече възможността миноритарните акционери да защитят правата си. Излага
също че ако се приеме тезата че гласовете на акционерите следва да се изключват
не само в точно посочената хипотеза на чл.229 т.2 от ТЗ, но и при всякакви
решения, касаещи дейността по управление, ако то се осъществява от акционер, то
това би наложило да се отрече и правото на акционера да гласува сам за себе си
при предложения за състава на органите, което би довело до абсурден резултат
само малцинството да избира доверените лиза, коти да управляват финансовите
средства, предоставени от мнозинството.
Твърди че
решенията по т.8 и т.9 от дневния ред са законосъобразни и поради взетото преди
гласуването им решение по т.5 от дневния ред за освобождаване от отговорност на
членовете на СД. Излага че след като членовете на СД са били вече освободени от
отговорност за дейността им през 2018г. то решението по т.8 и т.9 за отказ да
бъдат предявени искове за ангажиране на имуществената им отговорност за вреди в
резултат на дейността им са законосъобразни, тъй като решението по т.5 има
ролята на опрощаване и е материалноправна пречка за предявяване на искове за
вреди против всеки от членовете на СД.
Оспорва
извода на съда, че доколкото членовете на СД са взели участие в гласуването на
решенията по т.8 и т.9 от дневния ред, то това обстоятелство изначално
опорочавало гласуването по тези точки от дневния ред, независимо дали и без
гласовете на тези акционери се постига мнозинство за вземане на съответните
решения. Сочи че при аритметично изчисление съобразно процента представен
капитал на ОСО и начина на гласуване от всеки от акционерите и при приспадане
на гласовете на участващите в управлението акционери, гласувалите за решенията
по т.8 и т.9 други акционери отново ще имат мнозинство, необходимо за вземане
на решенията за отказ да бъдат предявени искове за вреди срещу всеки от
членовете на СД. Поради което и твърди че няма никакво значение за
законосъобразността на тези решения с оглед приложението на чл.229 т.2 от ТЗ
дали акционерите са участвали в гласуването им или не, ако и в двата случая
биха били постигнати кворум и мнозинство за вземането им.
Твърди
също че решенията по т.8 и т.9 са законосъобразни и защото предложението на
миноритарния акционер Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за вреди
против членовете на СД С и Д не е подкрепено с никаква смислена обосновка
относно основанието за ангажиране на имуществената отговорност и по този начин
акционерите са били поставени в невъзможност да вземат информирано решение.
По
решението по т.11 от дневния ред:
Оспорва
извода на съда че не е бил спазен срокът по чл.223а ал.2 от ТЗ. Излага че
списъкът с въпросите, с които миноритарни акционери желаят да бъде допълнен
дневният ред на събранието е представен за обявяване на 12.06.2019г., а ОСА е
проведено на 27.06.2019г. Сочи че след като правната норма повелява че
обявяването следва да се извърши 15 дни преди провеждането на ОСА, то денят на
самото общо събрание следва да се изключи от течението на 15 дневния срок. Но
денят на самото входиране на заявлението за допълване на дневния ред по чл.223а
от ТЗ не следва да бъде изключван от течението на срока, като в случая този
извод следва от установения в закона начин на броенето му, а именно 15 дни
преди откриване на ОСО или отзад напред. Ако се брои и денят на входиране на
заявлението в ТР, то 15 дневният срок по чл.223 ал.2 от ТЗ е спазен. Сочи че
контролът за законосъобразното включване на допълнителни точки в дневния ред на
ОСА от миноритарен акционер е упражнен от длъжностното лице по регистрацията
при АВ, допълването на дневния ред е обявено законосъобразно, и съдът е няма
основание да приеме че срокът по 223а ал.2 от ТЗ е спазен. Поради което и ОСА
правилно и законосъобразно е гласувало и е формирало воля по включената
допълнително точка от дневния ред.
Оспорва
извода на първоинстанционния съд че нормата на чл.223а ал.2 от ТЗ е
императивна, като твърди че срокът е инструктивен. Излага че действително
същият цели да даде на акционерите достатъчно време да се запознаят с проектите
за допълните решения на ОСА, но в достатъчен срок от вписването им по партидата
на дружеството, който в никой случай не е 15 дневен. Аргумент за това е и
обстоятелството че от момента на заявяването на допълването на дневния ред до
обявяването му по партидата на дружеството винаги изминава по-кратък период от
време. Твърди че невъзможността за внасяне на допълнителни въпроси към дневния
ред в предвидения срок по чл.223а ал.2 от ТЗ не е от естеството да опорочи
взетите от ОСА решения.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
предявеният срещу дружеството иск за отмяна на взети решения на ОСА от 27.06.2019г.
по т.8, т.9 и т.11 да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемата
страна по жалбата на дружеството - Ф.К.Ч. ***, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от дружеството части.
В съдебно
заседание, редовно призован, се явява процесуален представител на Ф.К.Ч., който
поддържа своята жалба и оспорва жалбата на другата страна.
Представител
на „Строителен и технически флот“ АД, не се явява в съдебно заседание,
депозирана писмена молба в която поддържа своята жалба и оспорва жалбата на Ч..
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 1149/19г. по описа на ВОС е образувано по предявен
иск с правно основание чл.74 от ТЗ от Ф.К.Ч. *** срещу „Строителен и технически
флот“ АД със седалище гр.Варна за отмяна на решения по т.т.5, 8, 9 и 11 от
дневния ред на общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“
АД от 27.06.2019г. Предмет на въззивно обжалване са и четирите решения от
дневния ред на общото събрание.
Не е спорно че въззиваемият Ч. е акционер в „Строителен и технически
флот“ АД.
На 27.06.2019г. е проведено общо събрание на акционерите, на което са
взети решения по единадесет точки от предварително обявен дневен ред. Предмет
на обжалваните в настоящето въззивно производство са решенията: по т.5 –
освобождаване от отговорност на членовете на СД, по т.8 и т.9 – вземане на
решения за предявяване на иск за реализиране на отговорността на членовете на
СД И П Ди С Я Сза причиняване на вреди и овластяване на акционера Ч. да предяви
исковете от името и за сметка на дружеството и по т.11 за назначаване на И Д Г–
дес за контрольор за проверка на ГФО за 2018г. Преди вземане на решението по
т.5 от дневния ред с мнозинство на гласовете е отхвърлено предложението на
акционера Ч. освобождаването от отговорност на членовете да се гласува
поотделно за всеки.
Безспорно е между страните че членовете на СД Д и С са акционери в
дружеството, както и че същите са гласували „за“ приемане на решението по т.5 и
„против“ решенията по т.8 и т.9.
Спорен между страните пред въззивна инстанция е въпросът допуснато ли е
нарушение на императивната норма на чл.229 от ТЗ при гласуването по т.5, т.8 и
т.9 от дневния ред.
Нормата на чл.229 от ТЗ регламентира, че акционер или негов представител
не могат да участват в гласуването за предявяване на искове срещу него или за
предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството.
Тази норма е приложима за всеки акционер, включително и за акционер, член на
СД. Забраната в чл.229 от ТЗ е израз на идеята, да се изключи злоупотребата с
права от акционера, когато интересите му противоречат на тези на дружеството
при вземане на решения, които го засягат. Нормата е императивна и нарушението и
обусловя незаконосъобразност на взетите решения.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на дружеството –
въззивник, че уреденият в чл.229 от ТЗ конфликт на интереси е само между
акционер и дружеството, но не и в качеството му на избран член в състава на
управителен орган, както и че нормата, регламентира само решения за реализиране
на имуществена отговорност, а не и решение за освобождаване на отговорност на
член на СД. Възможността акционер да бъде член на СД не променя качеството му
на акционер, поради което и при взимане на решение за освобождаването му от
отговорност като член на СД е налице конфликт на интереси. Нормата на чл.229
т.2 от ТЗ – предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към
дружеството – е обща и от нея не може да бъде направен извод, че касае само
решения за предявяване на съдебни искове или реализиране на имуществена
отговорност. Чл.229 т.2 от ТЗ обхваща всякакви различни случаи, при които може
да се стигне до търсене на отговорност към акционера. И доколкото наличието на
решение на общото събрание, взето в правомощията му по чл.220 т.10 от ТЗ за
освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на
отговорността за вреди, причинени при управлението на дружеството, гласуването
на това решение влиза в обхвата на действия за осъществяване на отговорност по
чл.229 т.2 от ТЗ.
Липсата на решение на общо събрание на акционерите по чл.221 т.10 от ТЗ
за освобождаване на членовете на СД от отговорност е юридически факт от
съществено значение за успешното провеждане на иск за реализиране на
имуществената отговорност на членовете на управителния орган на дружеството.
Наличието на валидно и стабилизирано решение с това предметно съдържание
погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на СД и
ако този факт бъде надлежно релевиран и доказан в производството по иск с
правно основание чл.240 от ТЗ това би довело до отхвърляне на този иск.
Уреденият иск в чл.240а от ТЗ не променя извода на съда за наличие на
конфликт на интереси между акционера, член на СД и дружеството при гласуване на
решение по чл.221 т.10 от ТЗ. С иска по чл.240а от ТЗ малцинството упражнява
право на дружеството от свое име, без да е необходимо съдействие или насрещно
поведение от страна на дружеството. Малцинството е титуляр на правото на иск,
но не и на спорното материално право. Ответниците по предявен иск по чл.240а от ТЗ могат да противопоставят на малцинството всички възражения, с които
разполагат срещу дружеството, в това число и възражението, че са освободени от
отговорност за дейността си като членове на управителен орган.
В правомощията на общото събрание на акционерите като върховен орган на
дружеството е да вземе решение за освобождаване от отговорност на членовете на
СД – всички, или само някои от тях. Суверенно право на общото събрание е да
извърши преценката по чл.240 ал.3 от ТЗ без законът да изисква обвързването на
тази преценка с решението за други членове на СД, респ. със солидарната
отговорност по чл.240 ал.2 от ТЗ. Принципно дневен ред с предвидено
освобождаване от отговорност на членове на СД „ан блок“ е допустим и не е в
нарушение на повелителна норма на ТЗ. Но доколкото в настоящия случай е налице
конфликт на интереси по отношение на двама от акционерите – членове на СД
същите следва да бъдат изключени при гласуването на основание чл.229 от ТЗ.
Това при гласуване „ан блок“ за всички членове на СД, означава да се изключат
гласовете и на двамата акционери. Другата възможност за отделно гласуване за
освобождаване от отговорност на всеки член на СД поотделно е отхвърлена с
мнозинство с процедурно решение на събранието, прието преди гласуването по т.5
от дневния ред.
Участието на акционерите Д и С при приемането на решения по т.5 –
освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им пред 2018г. и
решенията по т.8 и т.9 - за предявяване на иск за реализиране на отговорността
на членовете на СД Д и С за причиняване на вреди са в противоречие със
законовата забрана по чл.229 от ТЗ за упражняване на право на глас от акционер
при конфликт на интереси, респ. когато интересите на акционера противоречат на
тези на дружеството при вземане на решения, свързани с предявяване на искове
срещу него и предприемането на действия за осъществяване на отговорността му
към дружеството. Акционерът в АД не може да гласува собственото си
освобождаване от отговорност като член на СД, тъй като е налице очевидно
противоречие между неговите интереси и тези на дружеството.
Въззивният съд намира че е опорочен самият начин на гласуване – „ан
блок“ за всички членове на СД и без изключване на гласовете на акционерите –
членове на СД, поради което и взетите решения на общото събрание противоречат
на нормата на чл.229 от ТЗ и следва да бъдат отменени. Налице е нарушение на
императивна правна норма, регламентираща забрана за гласуване, което е в
обхвата на съдебната проверка по реда на чл.74 от ТЗ. Съдът намира, че при
констатирането нарушение на императивна правна норма извън правомощията му е да
извършва преценка за това какво решение би се взело без участието на гласовете
на двамата акционери.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за
отмяна на решенията по т.т.5, 8 и 9 на общо събрание на акционерите от
27.06.2019г. за основателен и следва да бъде уважен.
По т.11 от решението на общото събрание:
Т.11 от дневния ред е включена в дневния ред по реда на чл.223а от ТЗ по
искане на акционера С. Видно е от търговския регистър по партидата на
дружеството, че списъкът на въпросите е представен за обявяване в търговския
регистър на 12.06.2019г. и е обявен в търговския регистър на 18.06.2019г.
Поставеният и пред въззивна инстанция въпрос е спазен ли е срокът по чл.223а ал.2
от ТЗ, съобразно който допълнителните въпроси за включване в дневния ред на
вече насроченото общо събрание на акционерите следва да бъдат представени за
обявяване в търговския регистър не по-късно от 15 дни преди откриването на
общото събрание.
С оглед нормата на чл.223а ал.2 от ТЗ настоящият състав на въззивния съд
намира, че релевантната дата, от която следва да бъде правена преценка за
спазването на срока е датата на представяне в търговския регистър на
заявлението за обявяване на предложението на акционера за включване на въпроси
в дневния ред, или в случая датата 12.06.2019г. Към датата на откриване на
общото събрание – 27.06.2019г. не са изтекли изискуемите от ТЗ 15 дни.
Въззивният съд намира, че при броенето на регламентирания 15 дневен срок следва
да бъдат изключени както датата на представяне на заявлението в търговския
регистър – 12.06., така и датата на откриване на общото събрание – 27.06.
Срокът се брои на дни и изчислението му е съобразено както с нормата на чл.60
ал.5 от ГПК, така и с нормата на чл.72 ал.1 от ЗЗД, като денят, от който
започва да тече срока и денят на събитието не се броят. Проверката за
законосъобразно свикване на общото събрание, включително и проверката за
спазване на срока в хипотезата на чл.223а от ТЗ при допълнително включване на
въпроси към предварително обявения дневен ред е в правомощията на съда,
разглеждащ иска по чл.74 от ТЗ при въведено от ищеца твърдение за такова
нарушение, а не в правомощията на длъжностното лице по регистрация.
Предвид на така изложеното, въззивният съд намира че въпрос № 11 е
включен в дневния ред на общото събрание на 27.06.2019г. в нарушение на
императивната норма на чл.223а ал.2 от ТЗ, гарантираща правото на информираност
на акционерите, поради което и взетото по нея решение е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният от ищеца Ч.
иск за отмяна на решения по т.т.5, 8, 9 и 11 от дневния ред на общо събрание на
акционерите на „Строителен и технически флот“ АД от 27.06.2019г. за доказан и
основателен по отношение на четирите атакувани решения. Предвид на това,
решението на първоинстанционния съд в частта му, с която искът по чл.74 от ТЗ
относно взетите решения по т.т.8, 9 и 11 е уважен следва да бъде потвърдено, а
решението в частта му, с която искът относно т.5 от дневния ред е отхвърлен
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
уважен и в тази му част.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода
на спора пред въззивен съд в полза на ищеца Ч. следва да бъде присъдена
допълнително сумата 20лв., представляваща направени пред първа инстанция
разноски и сумата 40лв., представляваща направени разноски за държавна такса
пред въззивен съд. Следва да бъде отменено и първоинстанционното решение в
частта му, с която ищецът е осъден да заплати на насрещната страна направени
пред първата инстанция разноски в размер на сумата 375лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 10.02.2020г. по търг.дело № 1149/19г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, с която са отменени като незаконосъобразни
на основание чл.74 от ТЗ решенията на общо събрание на акционерите от
27.06.2019г. както следва: по т.8 – за отхвърляне на предложението на акционера
Ф.К.Ч. за вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на
отговорността на члена на СД И П Дза причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ
и за овластяване на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка
на дружеството, по т.9 - за отхвърляне на предложението на акционера Ф.К.Ч. за
вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на
члена на СД С Я Сза причиняване на вреди по чл.240 ал.2 от ТЗ и за овластяване
на акционера Ф.К.Ч. да предяви исковете от името и за сметка на дружеството и
по т.11 за назначаване на И Д Г– д.е.с.
за контрольор за проверка на ГФО за 2018г.
ОТМЕНЯ решение № 124 от 10.02.2020г. по търг.дело № 1149/19г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Ф.К.Ч. *** срещу „Строителен и технически флот“ АД със седалище
гр.Варна иск с правно основание чл.74 ал.1 от ТЗ за отмяна на взетото по т.5
решение на проведено на 27.06.2019г. общо събрание на акционерите, касаещо
освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2018г. и в
частта му, с която Ф.К.Ч. е осъден да заплати на „Строителен и технически флот“
АД направените по делото разноски в размер на сумата 375лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно на основание чл.74 от ТЗ решение по т.5 от дневния ред
на общо събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК
*********, от 27.06.2019г. –
освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2018г. по
иск на Ф.К.Ч. срещу „Строителен и технически флот“ АД.
ОСЪЖДА „Строителен и технически флот“ АД със
седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Дунав“ № 5, ет.5, ЕИК
*********, да заплати на Ф.К.Ч. ***, ЕГН ********** сумата 20лв. /двадесет
лева/, разноски за първа инстанция и сумата 40лв. /четиридесет лева/, разноски
за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: