Р Е Ш
Е Н И Е-328
Гр.В.
16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: С. С.
Членове :1. Г. Й.
2. Д. В.
при
секретаря В. У. ...........................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. № 451
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори
,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
Решение №307 от 29.06.2020 г. по гр.д.№2437 /2019 г. по описа на Районен
съд-В. е осъдена Г. Д. „П. Б. И З. НА Н. – С. с адрес: гр. С., да заплати на В.П.Г. с ЕГН **********
*** сумата
от 1 703,07 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
22.08.2016г. до 22.08.2019г. получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 23.08.2019г. до
окончателното плащане.
Осъдена е Г. Д. „П. Б. И З. НА Н. – С. с адрес: гр. С., да заплати на В.П.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 207,46лева,
представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до
предявяване на иска в съда - 23.08.2019г.
Осъдена е Г. Д.„П. Б. И З. НА Н.“ – С. с адрес: гр. С. да заплати на В.П.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 363,74 лева, разноски за адвокатско възнаграждение, като искането в останалата част е отхвърлено като
неоснователно.
Отхвърлено е искането на Г. Д.„П. Б. И З. НА Н.“ – С. с адрес: гр. С. за
присъждане разноски в производството, като неоснователно.
Осъдена е Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“ – С. с адрес: гр. С., да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 76,42
лева
разноски за държавна такса.
Осъдена е Г. Д. „П. Б. И
З. НА Н.– С. с адрес: гр. С., да заплати в
полза на Районен съд В. сумата от 100,00 лева разноски за възнаграждение за вещо лице.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е
обжалвано от Главна дирекция „П. б. и з. на н.”, ЮЛ, съгласно
чл. 37, ал.5 от ЗМВР гр. С. чрез юрк. Е. Р.- пълномощник по делото .
С въззивната жалба се обжалва решението по основание и размер .
Прави се възражение относно размера на сумата от 363,74
лв. присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, сумата 76,42 лв. - дължима
държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 100,00 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК и размера на разноски по чл.78, ал.6 от ГПК.
Поддържа се ,че в посочената обжалвана част решението е незаконосъобразно като неправилно
поради нарушение на материалния закон.
По отношение на предявения главен иск се поддържа ,че за да постанови решението си в
обжалваната част съдът бил приел в мотивите си, че липсата на изрична норма за
преизчисляване на положените от служителите в МВР нощен труд в дневен
представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Според
съдебния състав поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР,
следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено
нощните часове да се превръщат с соефициент.
Поддържа се ,че не е налице такава празнота, тъй като в чл. 187, ал.3 от Закона за МВР (обн. ДВ бр.53 от 2014 г.) било прието ,че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Периодът, за който ГДПБЗН-МВР била осъдена да заплати
допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд
в дневен с коефициент 0,143 е от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.
През този период действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).
Наредба №8121з-407/2014 г. била отменена със
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/2015 г. в сила от 01.04.2015г.
С Решение №8586/2016 г. по адм. дело №5450/2016 г. Върховният административен
съд отменя Наредба №81213-592/2015 г.това решение било обнародвано в ДВ
бр.59/2016 г. и е в сила от 29.07.2016 г.
Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконов нормативен акт
се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, предвид
което за едни много кратък период от време от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. се
прилагали разпоредбите на Наредба № 8121з-407/2014 г.
В чл.3, ал.3 на споменатите дотук наредби било
регламентирано,че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на
КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0,143.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която съдът прилага, за да постанови
решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Това правило определяло коефициент за превръщане на отработените нощни
часове в дневни, което произтичало от различната нормална продължителност на
дневното и нощното работно време ,установени в чл. 136 и чл.140 от Кодекса на
труда.
Поддържа се ,че съдът неправилно е приложил разпоредбите на
Кодекса на труда, тъй като в Закона за МВР в чл.187, ал.3 законодателят е
определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова се
поддържа ,че не била налице празнота, а
имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната
продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не била обявена
за противоконституционна.
От изложеното следвало, че няма основание да се
приложи общата разпоредба на за структурата и организацията на работната
заплата , а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и от ЗМВР и издадените
наредби по същия закон. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР била 8 часа, а за положеният труд през нощта бил 8 часа за
всеки 24-часов период. Следователно нямало празнота в специалната уредба, а
съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР била 8часа/8 часа, което било равно на коефициент 1, а не
както по КТ - 7 часа към 8 часа ,което е
равно на коефициент 0,143.
Обжалва се и размера на присъдените разноски ,като са
изложени подробни аргументи.
Иска се да бъде постановено решение,с което да се
отмени обжалваното решение в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска
за допълнително възнаграждение за извънреден труд като неоснователен,
необоснован и недоказан.
Претендират се и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е депозирал писмен отговор
на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на
същата.
Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :
Пред
районния съд са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от В.П.Г. с ЕГН ********** *** против Г. Д.„П. Б. И З. НА Н.“ – С.
Твърди се, че по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът работи на
длъжност Мл. Експерт –КЕ в РС ПБЗН-В. повече от три години. Сочи се, че служебните
задължения изпълнява на 24 часови дежурства, поради което е полагал труд повече
от 40 часа седмично. Ответната страна не е заплатила извънреден труд, формиран
чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР/отм./ за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по
коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени
часове. Налице е забава в плащането на същия извънреден труд. Твърди се, че за
периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г. ищецът е полагал нощен труд, за което
му е заплатена добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час. Поддържа, че
ответникът е следвало да му заплати допълнително възнаграждение за извънреден
труд, формиран чрез превръщане на нощните часови в дневни съобразно чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли
положения нощен труд по коефициент 0,143. Сочи се, че след отмяната на Наредба
№ 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2 от която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по коефициент 0,143, е
налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следвало да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ от
26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Иска се от съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 1 703,07 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд от нощен труд за периода от 22.08.2016 г. до 22.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 207,46 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от датата на падежа до подаване на исковата молба в съда.
Претендират се разноските по делото.
Ответната страна е
подала писмен отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете.
Не се оспорва обстоятелството, че страните се намират в служебно правоотношение
на посоченото основание. Поддържа се, че в процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от посочената
наредба, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР към
нормалната продължителност на нощния труд е 8:8, което е равно на коефициент 1,
а не както е по смисъла на КТ 7 часа: 8 часа, с коефициент 0,143. Налице е
специфична законова уредба, с която е допусната продължителност на часовете
нощен труд от 8 часа. При това положение нямало основание за прилагане на
общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а
специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба.
Положеният нощен труд не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи (по 0,25
лв. на час). Претенцията за лихви, която е с акцесорен характер, се оспорва
като неоснователна поради недължимост на главното вземане. Претендират се
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
По делото са
събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
Въззивната инстанция въз основа на събраните по делото
доказателства ,приема ,че от фактическа страна не се оспорва, че страните се намират в служебно
правоотношение на посоченото основание, както и не се оспорва, че за исковия период ищецът е
работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото
трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се
установява, че през исковия период ищецът е отработил общо 1 704 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 243,67 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1 703,07 лева. Според
заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците
за заявения три годишен период по периоди на възникване предявяване на иска е в
размер на 207,46 лева.
При така
установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са
налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на
нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/,
но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Второинстанционното производство е
ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата,
и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото
си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението
на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като
ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване
на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и
доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на
въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването
на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Районният съд правилно е дал правна квалификация на
правата на ищеца- чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ответната
страна, че е полагал нощен труд за исковия период , който не е преобразуван,
чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и размера на претендираното
възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния
коефициент .Искът се явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.
31, ал.2 от Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г..
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Районният съд законосъобразно е
приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира
за необходимо да отбележи ,че този коефициент е 1,143 и че се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в
чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в
чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент -1,143 ,но формулиран по друг математически начин ,който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.Може да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода
,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата .Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия
и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията
на РБ. утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната
му реализация.Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд,поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период.
С оглед на гореизложеното се явява правилен изводът на
първоинстанционния съд ,че исковата
претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е доказана по
своето основание.
Във въззивната жалба се поддържа ,че бил
неправилен изводът на Съда са
субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни с оглед на изложените по –горе мотиви,които
се възприемат и от другите равни по степен съдилища-напр.решение №186/10.10.2017
г.на ОС-Т. по в гр.д.№182/2017 г.,решение
№64/21.01.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 2300/2018 г. , решение №464/12.04.2019
г. на ОС-В. по в .гр.д. 255/2019 г., решение
от 16.02.2018 г. на ОС-П. по в
.гр.д. 912/2017 г., решение №400/29.03.2019 г. на ОС-В. по в .гр.д. 44/2019 г.
и мн.др.
По спорния въпрос има формирана задължителна съдебна
практика на ВКС ,обективирана в Решение №311 /08 януари 2019 г.на ВКС ,
Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г . в производство по чл. 290 от ГПК.С определение
№ 588/27.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос - намират ли
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните
празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от
2006 г. (отм.).Съдебният състав е приел, че отговорът на този материалноправен
въпрос е положителен със следните мотиви :“През периода 09.08.2008 г. -
31.12.2010 г. субсидиарното приложение на ЗДСл (респ. - на разпоредбите на чл.
67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от него) по отношение на държавните служители в
системата на МВР е изрично уредено с § 1а (нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. - ДВ,
бр. 88/2010 г.) от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.). Съгласно принципните
разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, предвид които е прието, че разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл
за освобождаване от държавни такси продължава да намира субсидиарно приложение
по отношение на държавните служители в системата на МВР и след отмяната на § 1а
от ДР на ЗМВР от 2006 г. (отм.), следва да се приеме, че след тази отмяна и
независимо от нея, и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 от ЗДСл за
заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници, продължават
да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в системата на
МВР - до отмяната на 01.07.2014 г. на ЗМВР от 2006 г. и влизането в сила на
действащия ЗМВР, с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от който, отново изрично е
предвидено да им се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта и
на официалните празници. Възприемането на обратното разрешение на поставения
материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време
(01.01.2011 г. - 30.06.2014 г), като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264
от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБичл. 14 от
ЕКЗПЧОС.“
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС,
който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за меродавна правната логика, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение
.
На въззивната инстанция е известно наличието на
противоречива съдебна практика относно приложението на горецитираните правни
норми ,което обстоятелство е наложило образуването на Тълкувателно дело на ОСГК
на ВКС .Известни са и подробните мотиви в защита на всяка една от двете тези
,като въззивната инстанция в настоящия състав счита за правилно изложеното
по-горе тълкуване на закона .При наличието на неяснота в правната уредба съдът
тълкува закона ,като търси целта на закона съобразно Чл.46 ЗНА.Повече от
очевидно е ,че единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на
труда на служителите в МВР е да се спази конституционната повеля на Чл.48 ал.5
от Конституцията на РБ. заплащането да съответства на извършената работа
.Нощният труд ,положен от служителите на МВР ,разстройва биологичния ритъм на
живота и нервната система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм
,поради което следва да получи адекватно заплащане .Повече от очевидно е ,че
предвиденото в закона заплащане от 0,25 лв.на час нощен труд нито има характера
на допълнително трудово възнаграждение ,нито корелира по какъвто и да било начин на конституционното
задължение трудовото възнаграждение да съответства на положения труд .
Въззивният съд не следва да се произнася по отношение
на направените възражения за разноските пред районния съд,тъй като по силата на
Чл.248 ал.3 ГПК въззивната инстанция е компетентна единствено при постановено
повторно произнасяне на районния съд по реда на Чл.248 ал.1 ГПК ,а такова
не е налице.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 700 лв.,които следва да бъдат присъдени
с оглед на обстоятелството ,че няма възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №307 от 29.06.2020 г. по
гр.д.№2437 /2019 г. по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА Главна дирекция
Г. п. с адрес гр.С. и съдебен адрес ***,
пк.2210 да заплати на В.П.Г. с ЕГН **********
*** разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 700 лева.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/