Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 10.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 3538
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***
против против *** ***, в която се твърди, че ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по
която е образувано ч. гр.д.№ 671/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната за периода 01.02.2005г-31.12.2015г. топлинна енергия в
размер на 5135,46лв, от която 2886,43 лв. представляваща главница и сумата
2249,03 лв лихва за забава за периода 03.04.2005г.- 01.02.2016г. и не е погасил
задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на
ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 582,46 лв, от която 493,97 лв. представляваща главница за
периода 01.12.2012г-31.12.2015г. и сумата 88,49 лв лихва за забава за периода
04.02.2013г.- 01.02.2016г. , ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор. В приложеното по
делото възражение срещу издадената заповед за изпълнение е направено възражение
за изтекла давност.Признава иска по отношение на сумите, които не са погасени
по давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 671/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията
при продажба на топлинна енергия между ***, наричана “продавач” и потребителите
за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. По делото не
се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът е абонат с абонатен № 17450 и е използвал
доставяната от Топлофикация *** ЕАД топлинна енергия за процесния период.Според
заключението размера на главницата за периода 01.12.2013г.- 31.12.2015 е 493,97
лв, а размера на лихвата за забава за периода 04.02.2013г.- 01.02.2016г. върху
главницата от 493,97лв е 97,71 лв.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на *** гр. *** към
ответника до момента на подаването
на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не
е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за
консумирана топлинна енергия. Видно от заключението на вещото лице В.В., което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, че размера
на главницата за периода 01.12.2013г.- 31.12.2015 е 493,97 лв, а размера на
лихвата за забава за периода 04.02.2013г.- 01.02.2016г. върху главницата от
493,97лв е 97,71 лв. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми са заплатени от
ответника.По делото не е направено изменение на предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, поради което съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 493,97 лв
представляваща главница за периода 01.12.2013г.- 31.12.2015г. и сумата 88,49
лв лихва за забава за периода
04.02.2013-01.02.2016г, до който размер е претенцията за лихва.
По
разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.Ответникът е направил
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. От представения
по делото списък на разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото
производство за юрисконсулт- 360 лв, 50 лв за държавна такса и 120 лв за ВЛ.
Съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възнаграждението на
един адвокат при материален интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. В
случаите на чл. 78 ал.5 от ГПК възнаграждението на процесуалния представител не
може да бъде по-малко от минималното предвидено в Наредбата. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв
представляваща юрисконсултско възнаграждение, 50 лв за държавна такса и сумата
120 лв представляваща разноски за ВЛ.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 22,99 лв представляваща
направени разноски в заповедното производство съобразно претендираната сума в исковото производство.
Следва да бъде
обезсилена издадената заповед по ч.гр.д.№671/2016г. за разликата от 493,97 лв до 2886,43 лв представляваща главница за периода 01.02.2005г.- 01.12.2012, както и
за разликата от 88,49лв до 2249,03 лв представляваща лихва за забава за периода
03.05.2005г.- 01.02.2013г.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че *** ЕГН ********** ***
дължи на кредитора ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК ***
сумата 493,97 лв представляваща главница за периода 01.12.2013г.- 31.12.2015г.
и сумата 88,49 лв лихва за забава за
периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.02.2016г.- датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 671/2016г
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК *** ЕГН ********** ***, да заплати на *** гр.***, със седалище и
адрес на управление гр.***, Източна индустриална зона” №128, представлявано от
законен представител *** сумата 300 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 50 лв за държавна такса и сумата 120 лв представляваща разноски за ВЛ представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК *** ЕГН ********** *** да заплати на *** гр.***, със седалище и
адрес на управление гр.***, Източна индустриална зона” №128, представлявано от
законен представител *** сумата 22.99
в представляваща деловодни разноски направени в заповедното производство
съобразно уважената част от иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената
заповед № 440/10502.2016г. по ч. гр.д.№ 671/2016г. по описа на ПлРС за разликата от 582,46 лв до 2886,43 лв представляваща главница за периода 01.02.2005г.- 01.12.2012, както и
за разликата от 88,49лв до 2249,03 лв представляваща лихва за забава за периода
03.05.2005г.- 01.02.2013г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: