Решение по дело №679/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба „Н. Дизайн“ ЕООД. с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление гр. София, р- н Лозенец, ул. “Криволак“ №42. вх.А. ап.4, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н. ЕГН **********, представлявано от адв. П.Д.–ВрАК, адрес: *** срещу решение № 334 от 27.06.2023 г .по Административно наказателно дело №840 по описа за 2023 г. година на Районен съд гр.Плевен.

В касационната жалба се посочва, че решаващият състав на PC гр.Плевен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довели до неправилност на фактическите констатации, а оттам и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакувания съдебен акт.

Посочва, че при събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението да оцени всички доказателства и е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при постановяване на решението които са го лишили да направи обоснован и правилен извод относно изпълнителното деяние авторството и вината на дееца и така постановеното решение се основава единствено и само на недопустими от закона предположения.

Моли да се отмени атакуваното първоинстанционно решение и изцяло да се отмени Наказателно постановление № 15-2300006/02.03.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Плевен.

В законоустановения срок ответникът Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен, чрез пълном. старши юрисконсулт П.П.Ч. е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и намира, че решението е правилно и законосъобразно.

Посочва, че е правилен изводът на съда, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са налице процесуални нарушения, като наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Твърди, че по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до първоинстанционната инстанция.

Посочва, че неоснователно в касационната жалба се явява твърдението, че съдът е достигнал до неправилен извод, че отношенията между работодателя „Н. ДИЗАЙН" и Д.И.И.съдържат елементи на трудово правоотношение.

Счита, че в мотивите на съда подробно и обосновано е посочено, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че Д.И.И.е предоставяла работна сила за жалбоподателя, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, като това се потвърждава от приобщената към делото писмена декларация, подписана лично от Д.И, в която е видно, че към 19.12.2022 г. (датата на проверката) в 13.48 часа лицето няма сключен трудов договор с работодателя и е „дошла, за да се пробва за работата", т.е самата тя не отрича, че е извършвала трудова дейност.

Счита, че приетите по делото показания на М.Г.Б., П.М.Т. и Д.И.Ц. съдът е кредитирал с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло съответстващи с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства и не е счел, че има нарушение на разпоредбите на ЗАНН и в тази част.

Посочва, че безспорно се установява от доказателствата, че действително с възлагането на извършването на определена работа от работника Д.И., свързана с шиене на поли в обект на дружеството, с определянето на работното място, работно време, със средства на работодателя и с уговорено възнаграждение, че между нея и дружеството - възложител „Н. дизайн" ЕООД е възникнало трудово правоотношение. Съгласно императивната уредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Навежда доводи, че в случая наетият за извършване на услуга работник е предоставял именно работна сила срещу определено възнаграждение, защото шиене на поли се е извършвало в обект на работодателя и с предоставени за целта вещи, негова собственост и за негова сметка и е била възложената трудова функция, като възнаграждението се е дължало именно за престираната работна сила. Посочва, че не е допустимо така възникналите отношения да се уредят с граждански договор, защото с наемането на работника на работа същият е престирал единствено работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче не е бил сключен писмен трудов договор. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание касаторът - „Н. Дизайн“ ЕООД. с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление гр. София, р- н Лозенец, ул. “Криволак“ №42. вх.А. ап.4, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., се представлява от адв. П.Д., който моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло наказателното постановление, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, съобразно мотиви, изложени в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно постановление № 15-2300006/02.03.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал.З от КТ на „Н. Дизайн“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Криволак“ №42, вх.А, ап.4, с управляващ и представляващ Х.В.Н., в качеството му на работодател за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е изменен и е намален на 1500 лева. Посочено е, че при извършена проверка на място на 19.12.2022г. в 13:48 часа в обект: шивашки цех, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ №1, ет.6, стопанисван от „Н. Дизайн“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на 41 управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Криволак“ №42, вх. А, ап.4, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., и при извършена документална проверка на 06.01.20223г. в офиса на Дирекция „ИТ“ със седалище Плевен се констатира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, като „Н. Дизайн“ ЕООД в качеството си на работодател на 19.12.2022г. в 13.48 часа е приел на работа в горецитирания обект лицето Д.И И., с ЕГН: ********** да изпълнява трудови функции, а именно „шивач“ без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма, тъй като при извършената проверка на място в обекта на 19.12.2022г. в 13:48 часа лицето е установено да престира работна сила като „шивач“ и е заявило, че работи от 19.12.2022г. пробно без сключен трудов договор с работно време от 12.00 часа до 14.30 часа с определено работно място шивашки цех в гр.Плевен, ул. „Васил Левски“ №1, ет.6.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Касационният състав намира, че правилно Районен съд – Плевен e приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на „Н. Дизайн“ ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно е прието, че събраните писмени и устни доказателства от РС -декларация от Д.И., свидетелските показания на Д.Ц., М.Б.и П.Т., потвърждават за наличието на трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор между дружеството – работодател и установената на място в обект на предприятието – шивашки цех работничка И. в нарушение на изискванията на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда за писмена форма на трудовите правоотношения.

Д.И. е декларирала към момента на проверката, че няма сключен нито граждански, нито трудов договор за извършваната дейност, като от свидетелските й показания пред РС- Плевен се потвърждава, че е подписала граждански договор /л. 33 от делото пред РС/ едва след приключване на работата и след проверката на ДИТ. Следователно същата е престирала работната си сила като е изпълнявала работа като шивач в обект на предприятието – шивашки цех, като заедно с други четири лица – шивачки, извършвали ушиване на поли с предоставени материали и средства шевни машини и платове на предприятието. Както в попълнената на място писмена декларация е посочила, че работи пробно, без сключен трудов или граждански договор от 19.12.2022г. на длъжност „шивач“ с определено работно време от 13:00 ч. до 14.30 ч., с определено работно място – шивашки цех в гр. Плевен, ОАПС, ет. 6, към момента на проверката не е било уговорено или изплатено трудово или друго възнаграждение.

Правилно съдът не е приел, че е налице сключен граждански договор, тъй като същият е представен едва при документална проверка , а и лицето посочва в декларацията, че няма такъв към момента на извършване на проверката.

Настоящата инстанция намира, че правилно е прието от съда, че е налице нарушение на трудовото законодателство, обсъдени са всички относими доказателства и се споделят изцяло мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационната инстанция, с оглед доказателствата по делото, намира, че в настоящият случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя “Н. Дизайн” ЕООД и работника Д.И., тъй като на 19.12.2022 г., последната е предоставила работната си сила за дружеството, изпълнявайки функциите на определена длъжност - шивач, с конкретно работно време и следователно не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и същата, а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор, който съгласно чл. 70 от КТ няма пречка да бъде със срок на изпитване.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №334 от 27.06.2023 г . по анд №840/2023 по описа на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Председател:	/П/
Членове:	/П/

                                                                                                    /П/