РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Русе,
04.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, V състав,
в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 628 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от д-р Л.Т.С., д-р Ц.С.К.
и д-р М.Д.М.-Т., в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания ІІ
състав при УМБАЛ „Канев“ АД, против Решение № 1040-17-74/04.10.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е оставена без уважение жалбата им и е
потвърдено Разпореждане № РО-5-17-00986031/30.08.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО за внасяне от жалбоподателките в приход на ДОО на
сумата от 1 860,13 лева, от които 1 688,49 лева – главница и 171,64
лева лихва. Твърди се, че в конкретния случай, макар да е налице отменено тяхно
експертно решение, не са налице предпоставките за търсене на отговорност от
членовете на ТЕЛК, тъй като произнасянето им е въз основа на предоставена им
информация от лицето за периодите на ползване на болнични, а членовете на ТЕЛК,
към момента на постановяване на решението си не разполагат с достъп до
информационна система или база данни за периодите на временна неработоспособност,
за които на лицето е бил издаден болничен лист. Възможност за такава проверка
имат ЛКК, които издават болничния лист и длъжностните лица от ТП на НОИ,
включително експерти лекари, които извършват проверки по издадените болнични
листи. Според жалбоподателите не е налице виновно поведение от тяхна страна и
това изключва реализирането на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.
Иска се от съда да отмени изцяло
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе, а алтернативно се иска
неговата частична отмяна до размера само на обезщетението, на което лицето няма
право. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, в хода на делото по същество поддържа
оспорения административен акт и счита жалбата за неоснователна.
Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност пледира за
постановяване на съдебно решение съобразно приетата по делото експертиза.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателките, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Решение № 1040-17-74/04.10.2021
г. е съобщено на жалбоподателите чрез изпращане по поща до ТЕКЛ ІІ състав при
УМБАЛ „Канев“ Русе и е получено от упълномощено лице на 07.10.2021 г. Жалбата е
подадена в деловодството на Административния съд на 20.10.2021 г., т.е. в срока
по чл. 118, ал. 1 от КСО, от процесуално легитимирани лица – адресати на оспорения
акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От събраните в хода на делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е започнало въз основа на
Заповед № ЗР-5-17-00975744/10.08.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Русе
(л. 16 от преписката), с която на основание чл. 107 от КСО е възложено
извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено
осигуряване, във връзка с отменени актове на органите на медицинската
експертиза на Л. Т., Ц.С.К. и М.Д.М.-Т.. Извършването на ревизията е във връзка
със Сигнал № 1043-17-255/31.05.2021 г. от старши експерт по осигуряването А.К.
(л. 17 от преписката). Според съдържанието на сигнала от осигурителя „Монтюпе“
ЕООД са представени болнични листове Е20201545512 за периода 24.06.2020 г. до
23.07.2020 г. и Е20201545580 за периода от 24.07.2020 г. до 22.08.2020 г. за
лицето Д.Д.Г.. По първия болничен лист било изплатено обезщетение, а вторият
болничен лист бил обжалван от ЕВН (експерт временна неработоспособност) в
протокол № 686/04.09.2020 г. Във връзка с обжалването е постановено Експертно
решение на НЕЛК № 3427-228/30.11.2020 г., с което е отменено експертното
решение на ТЕЛК като е постановено, че не следва продължаване на временната
неработоспособност след 23.06.2020 г. , тъй като болничните листове са издадени
в нарушение на чл. 6, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ),
защото лицето ползва повече от 540 календарни дни болнични без прекъсване. Със
сигнала е поискано да се установи правомерността на изплатеното обезщетение по
болничен лист № Е20201545512 за периода 24.06.2020 г. до 23.07.2020 г.
Преди подаването на сигнала са изготвени становище от
д-р Т. Ц. – председател на МК-1 към ТП на НОИ – Русе (л. 18 от преписката) и
мотивирано становище от началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Русе (л. 19 от
преписката). В първото становище се посочва, че болничен лист № Е20201545512 от
27.07.2020 г. е издаден от СЛКК (специализирана ЛКК) въз основа на ЕР на ТЕЛК
Русе ІІ състав № 1808/123/23.07.2020 г. за временна неработоспособност от 30
дни за периода 24.06.2020 г. – 23.07.2020 г. Въз основа на същото експертно
решение на ТЕЛК е издаден и следващия болничен лист № Е0201545580 за още 30
дни, с които временната неработоспособност на лицето става 560 дни непрекъснато
за периода 11.01.2019 г. – 22.08.2020 г. Този втори болничен лист е обжалван от
лекар-ЕВН при ТП на НОИ – Русе пред НЕЛК поради нарушение на чл. 6, ал. 6 от
НМЕ. НЕЛК е постановила решение № 3427/228/30.11.2020 г. с което е отменила ЕР
на ТЕЛК – Русе ІІ състав № 1808/123/23.07.2020 г. и е изразила становище, че не
се налага продължаване на временната неработоспособност на лицето след
23.06.2020 г., тъй като е нарушен чл. 6, ал. 6 от НМЕ. Въз основа на ЕР на НЕЛК
(л. 21 от преписката), въпреки че с него не е постановена отмяна на оспорения
болничен лист, не е изплатено обезщетени по този болничен лист. В становището е
посочено, че за периода 11.01.2019 г. – 23.06.2020 г. на лицето са изплатени
обезщетения за 530 дни временна неработоспособност. Доколкото с експертното
решение на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е издаден и
предходния болничен лист на лицето, председателят на МК счита, че е необходимо
да се изследва и правомерността на изплатеното обезщетение по този болничен
лист. В мотивираното становище от началника на отдел КПК е изразено становище
за наличие на основание за търсене на имуществена отговорност за изплатеното
обезщетение по болничен лист № Е20201545512 от членовете на ТЕЛК – Русе ІІ
състав, постановили отмененото експертно решение. В тази връзка е образувано
процесното ревизионно производство, приключило със съставяне на Ревизионен акт
за начет № РМ-5-17-00982047/23.08.2021 г. (л. 9-11 от преписката). В анализа
към ревизионния акт е преповторена част от становищата на председателя на
Медицинската комисия и на началник отдел КПК. Посочено е, че ЕР на НЕЛК №
3427/228/30.11.2020 г. не е обжалвано в предвидения 14-дневен срок и е влязло в
сила на 12.01.2021 г. По преписката е приложено известие за доставяне,
предоставено от НЕЛК за връчване на решението на освидетелстваното лице на
29.12.2020 г. (л. 23 от преписката). В следствие на неправилното решение на
ТЕЛК за общи заболявания ІІ състав при УМБАЛ – Русе в нарушение на чл. 6, ал. 6
от НМЕ неправомерно била изплатена на Д.Г. сума в размер на 1 688,49 лв.
за периода от 24.06.2020 г. до 23.07.2020 г. по болничен лист № Е20201545512. В
анализа се сочи още, че е установено наличие на причинна връзка между
неправомерното поведение на лекарите членове на ТЕЛК и настъпилата щета за ДОО
като отмяната на постановеното експертно решение на ТЕЛК ангажира отговорността
на членовете на ТЕЛК за солидарно възстановяване на неоснователно изплатената
сума. Вина за неправилното отпускане на обезщетението и за нанесената щета на
бюджета на ДОО, според ревизиращия експерт, има ТЕЛК за общи заболявания ІІ
състав (чийто членове са жалбоподателите), постановила неправилно експертно
решение.
Ревизионният акт за начет е заведен в ТЕЛК – Русе с вх.№
4218/232.08.2021 г., на която дата е връчен лично и на жалбоподателите.
Последните подали възражение срещу него вх.№ 1012-17-201/27.08.2021 г. (л.
12-14 от преписката). По възражението на основание чл. 110, ал. 2 от КСО е
изготвено мотивирано заключение, в което само са цитирани разпоредбите на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО, на чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от НМЕ. Липсва каквото и да е
обсъждане на възраженията на начетените лица. Изведен е извод за
законосъобразно съставен ревизионен акт за начет на основание чл. 110, ал. 1,
т. 1 от КСО с аргумент, че от ТЕЛК ІІ състав не са представени нови
доказателства, оборващи направените констатации.
Въз основа на ревизионния акт за начет било издадено
Разпореждане № РО-5-17-00986031/30.08.2021 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО, с което е разпоредено на жалбоподателите да внесат сумата по
ревизионния акт за начет – главница от 1 688,49 лв. и лихва от 171,64 лв.
(общо 1 860,13 лв.).
Разпореждането е оспорено от адресатите си пред
директора на ТП на НОИ – Русе, който се е произнесъл с Решение № 1040-17-74/04.10.2021
г. (л.л. 1-2 от преписката). Жалбата е отхвърлена, а оспореното разпореждане
потвърдено. Решението е мотивирано с извод на горестоящия орган, че в случая са
налице всички предпоставки за търсене на имуществена отговорност на начетените
лица по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като отмененото ЕР на ТЕЛК е
било постановено в нарушение на чл. 6, ал. 6 от НМЕ и с него временната
неработоспособност на Д.Г. е продължена над максимално определения срок за това
– 18 месеца без прекъсване.
Решаващият орган е приел, че след като е налице
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на основание
отменен акт на медицинската експертиза, издаден от ТЕЛК общи заболявания втори
състав към УМБАЛ „Канев“ АД, то именно ТЕЛК носи отговорност по чл. 110, ал. 3,
във връзка с ал. 1, т. 1 от цитираната разпоредба на КСО. Становището на горестоящия
орган е, че наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени
вреди на ДОО е достатъчно за да се търси имуществена отговорност по чл. 110 от КСО като не е необходимо изследването на виновно поведение, а доказването на
факта на допуснато нарушение на нормативните разпоредби при издаване на акта на
медицинската експертиза. Такова нарушение в конкретния случай е констатирано.
Решение № 1040-17-74/04.10.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ – Русе е предмет на оспорване в настоящото производство. В жалбата си до
съда тримата лекарки навеждат доводи за неправилност на извода на
административния орган, че следва да носят отговорност за изплатеното на Д.Г.
обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20201545512. Твърдят,
че дори и да се приеме обратен извод то отговорността им следва да бъде
ограничена само до дните по процесния болничен, с които се надвишава прага от
18 месеца, а не да бъдат задължавани да възстановят цялото обезщетение.
Във връзка с последното становище, по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е установила, че за периода
18.02.2019 г. – 12.03.2019 г., в който според решението на ТЕЛК е налице
прекъсване на временната неработоспособност, на Д.Г. са изплатени обезщетения
за временна неработоспособност в общ размер на 1 212,00 лева, а лихвата
върху тази сума към 30.08.2021 г. е 292,46 лв.
При така установените фактически обстоятелства, от
правна страна съдът приема следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в” от КСО. Същото
съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал.
3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. При издаване на решението не
е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Това се отнася и до потвърденото с решението разпореждане на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО. Последният е компетентен по силата на чл. 110,
ал. 3 от КСО да издаде разпореждане за събиране на сумите по ревизионните
актове за начет. В случая е налице съставен ревизионен акт за начет срещу
жалбоподателите след проведено ревизионно производство, представляващо контрол
по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване по
смисъла на чл. 107 от КСО.
Налице е обаче неправилно приложение на материалния
закон при постановяване на Разпореждане № РО-5-17-00986031/30.08.2021 г., което
е пренесено (потвърдено) и в оспореното в настоящото производство решение на
Директора на ТП на НОИ – Русе.
В конкретния случай срещу жалбоподателите е съставен
ревизионен акт за начет на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, който
ревизионен акт е послужил като основание за издаване на разпореждане за
събирана на сумите по него по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт
съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено
осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които
са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
По силата на цитираната норма отговорността на органите на медицинската
експертиза за причинени щети на ДОО произтича от отменени актове, при
издаването на които са нарушени нормативните разпоредби. При това положение, за
да са налице предпоставките за реализиране на отговорност от членовете на
органи на медицинската експертиза е необходимо да се установят по безспорен начин
всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 110,
ал. 1, т. 1 от КСО, а именно: 1. наличие на отменен акт на орган на
медицинската експертиза; 2. отмяната да е по причина нарушение на нормативните
изисквания при издаване на акта; 3. настъпили вреди за държавното обществено
осигуряване и 4. причинна връзка между настъпилите вреди и отменения акт на
медицинската експертиза, респективно нарушението на изискванията за издаването
му от органа на медицинската експертиза – издател на отменения акт.
В настоящия случай по делото безспорно се установява
наличието само на два от цитираните по-горе елементи на имуществената
отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО.
Налице е отменен акт на орган на медицинската
експертиза. ЕР на ТЕЛК № 1808/123/23.07.2020 г., постановено от ТЕЛК общи
заболявания ІІ състав при УМБАЛ – Русе, с което на Д.Д.Г. е извършено
освидетелстване за временна неработоспособност и му е дадена оценка временно
неработоспособен, е отменено. Мотивите в отмененото решение на ТЕЛК са, че
алопластиката на дясната и на лявата тазобедрени стави, направени съответно на
14.03.2019 г. и на 27.01.2020 г. дават основание за продължаване на временната
неработоспособност поради краткия срок от втората операция, персистиращ болков
синдром в областта на ставите, невъзстановения обем на движения в същите и все
още нестабилното състояние на лицето. В отменителното си решение НЕЛК сочи, че
не се следва продължаване на временната неработоспособност след 23.06.2020 г.,
тъй като в медицинската документация липсвало описано остро състояние, а след
тази дата на лицето следва да се определи трайно намалена работоспособност, а
при необходимост трудоустрояване. В решението се сочи, че е нарушен чл. 6, ал.
6 от НМЕ, без конкретизиране към кой момент е налице такова нарушение.
Тук следва да се посочи, че макар в ревизионния акт да
се твърди, че решението на НЕЛК е влязло в сила по делото не са представени
доказателства за това. Единственото писмено доказателство е за връчване на
решението на освидетелстваното лице, но липсват данни за съобщаването му на
членовете на ТЕЛК. По този начин не може да се приеме, че решението е влязло в
сила и по отношение на тях. Независимо от това, съдът приема, че решението на
НЕЛК е влязло в сила предвид факта, че не са представени доказателства за
оспорването му от страна на членовете на ТЕЛК, дори и след образуване на
ревизионното производство, в което същите са били запознати с отменителното
решение на НЕЛК.
На следващо място, предвид изричното, макар и лаконично
посочване в експертното решение на НЕЛК, че е нарушен чл. 6, ал. 6 от НМЕ при
постановяване на решението на ТЕЛК, може да се приеме, че е налице и вторият
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1,
т. 1, предл. последно от КСО, т.е. отмяната да е по причина нарушение на
нормативните изисквания за издаването на акта. Тук обаче съдът намира за нужно
да посочи, че видно от всички доказателства по делото, включително и от
становищата на ответника, към 23.06.2020 г. разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от
НМЕ, която гласи: „По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на
ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането
на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични
увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др.,
когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в
следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна
неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.“, не е нарушена. Към
тази дата Д.Г. е бил 530 календарни дни в непрекъсната временна
неработоспособност, а не 540, какъвто е максималният праг.
По отношение на последните два елемента от фактическия
състав на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО – настъпила вреда за ДОО
и причинна връзка между вредата и отменения акт на медицинската експертиза,
съдът констатира следното:
За да е налице вреда за държавното обществено
осигуряване следва да е налице неправилно извършен осигурителен разход.
Безспорно изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
представлява осигурителен разход. Той би бил обаче неправилен по смисъла на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО ако е направен без основание, включително и в
хипотезата на отпаднало основание.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност, който пък съгласно чл.
6, ал. 2 от НМЕ се оформя с болничен лист по образец, т.е. обезщетението за
временна неработоспособност се изплаща въз основа на издаден болничен лист,
когато лицето отговаря на всички условия за такова обезщетение.
Независимо, че според чл. 3, ал. 1 от НМЕ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), нормата на чл. 13 от същата наредба посочва, че болничен лист се издава само еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина (до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година) или от ЛКК (след изтичане на посочените срокове).
ТЕЛК извършва експертиза на временната
неработоспособност в две хипотези: когато пред нея се оспорват болнични листове,
издаден от ЛКК (чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето) и когато временната
неработоспособност следва да бъде продължена над 6 месеца и в изключителни
случаи (това са хипотезите на чл. 6, ал. 4 и ал. 6 от НМЕ). В тези случай обаче
ТЕЛК не издава болничен, а такъв отново се издава от ЛКК, но след решение на
ТЕЛК, установяващо временната неработоспособност на лицето.
Обсъдените правни норми, съотнесени към фактите по
настоящото дело, водят до извод, че в настоящия случай не е налице отменен акт
на орган на медицинската експертиза, въз основа на който да е било извършено
осигурително плащане. В настоящия случай е постановено жалбоподателите да
възстановят изплатените на Д.Г. суми за обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист № Е20201545512, който болничен лист дори не
е бил оспорен, още по-малко пък отменен. В случая извършеното плащане се
основава на влязъл в сила акт на медицински орган – ЛКК, който не е отменен,
поради което не може да се твърди, че платените по него суми представляват
вреда за ДОО. Обстоятелството, че е отменено решението на ТЕЛК, въз основа на
което е издаден процесният болничен лист, не означава, че болничният лист е
автоматично отменен или анулиран и не съществува в правния мир като по този
начин е отпаднало основанието за плащане на обезщетение по него. (Тук съдът
няма да коментира въобще факта, че НЕЛК е била сезирана с оспорване на болничен
лист № Е20201545580, а се е произнесла относно експертното решение на ТЕЛК.)
Дори и да се приеме обратната теза, то тогава не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност и отмененото решение на ТЕЛК, тъй като плащането е въз основа на издадения болничен лист, а не на основание решението на ТЕЛК, което има само характер на предварително становище на компетентен орган, което е предпоставка за издаване на болничен лист от ЛКК.Не на последно място следва да се посочи, че в решението на ТЕЛК не се определя период на временна неработоспособност. ТЕЛК само освидетелства лицето като временно неработоспособно и указва, че временната му неработоспособност следва да бъде продължена, но без да посочва срокът за който следва да се извърши това продължение. Съгласно чл. 6, ал. 4 от НМЕ, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца, а съгласно чл. 32, ал. 7 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и РКМЕ (ПУОРОМЕРКМЕ) срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от края на временната неработоспособност по последния болничен лист, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок. В настоящия случай ТЕЛК не е определила срок на временната неработоспособност, поради което ответния административен орган е приел, че същата е определена за два месеца и съобразно тази продължителност ЛКК е издала два болнични листа № Е20201545512 и № Е20201545580 за по 30 дни всеки. Съдът намира, че въз основа на издаденото експертно решение на ТЕЛК именно ЛКК е органът, който определя конкретния брой дни временна неработоспособност, съобразявайки и разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от НМЕ, тъй като точно с болничния лист, издаван от ЛКК се определя конкретната продължителност на временната неработоспособност, която ТЕЛК е установила с експертното си решение. В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че в настоящия случай не е изпълнен целия фактически състав на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1, предл. последно от КСО като не е налице вреда, пряко произтичаща от отменения акт на медицинска експертиза, издаден от жалбоподателите. Това обосновава незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, респективно налага тяхната отмяна. Липсата въобще на предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 110 от КСО на жалбоподателите изключва варианта, пледиран в условия на евентуалност и от двете страни по делото за изменение на решението съобразно приетата по делото ССчЕ, поради което съдът не намира за необходимо да я обсъжда.За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че не споделя аргументите на ответника, изложени в становище от д-р Т. Ц. – председател на МК-1 по въпроса защо преди изплащане на обезщетението за временна неработоспособност по болничен лист № Е20201545512 не е извършена проверка от лекар-ЕВН при ТП на НОИ – Русе, каквато процесуалният представител на ответника твърди, че се извършва задължително за всички болнични листи приети за изплащане от ТП на НОИ – Русе. Аргументът, че към м.08.2020 г. ТП на НОИ няма електронен достъп до експертните решения на ТЕЛК за временна неработоспособност и това изключва преценка по същество, а проверката се извършва само по чл. 32, ал. 7 от ПУОРОМЕРКМЕ, е напълно несъстоятелен. Към посочения момент вече е бил издаден и вторият болничен лист № Е20201545580 и въпреки липсата на посочения електронен достъп е установено несъответствието му с чл. 6, ал. 6 от НМЕ и той е бил обжалван, каквото действие не е било предприето по отношение на предходния болничен лист. Констатацията, че общата продължителност на временната неработоспособност на Г. надвишава прага, поставен с нормата на чл. 6, ал. 6 от НМЕ, не е свързана с конкретното съдържание на издаденото от ТЕЛК решение, а изисква единствено техническа съпоставка на броя дни, посочени в издадения болничен лист с общия брой дни на вече ползвания непрекъснат отпуск за временна неработоспособност от лицето. Такава съпоставка най-вероятно е заложена и като автоматична контрола в системата на НОИ. Всички длъжностни лица при ответника сочат, че са установили от „Справка в системата на НОИ“, че за периода 11.01.2019 г. – 23.06.2020 г. лицето е било 530 дни във временна неработоспособност. Това означава, че още при получаване на болничния лист № Е20201545512, ако бяха извършени необходимите проверки по него, каквито са задълженията на длъжностните лица в ТП на НОИ преди да се произнесат по изплащане на обезщетението за временна неработоспособност, те е следвало да установят, че с вписаните в болничния лист дни се надвишава прага от 540 календарни дни по чл. 6, ал. 6 от НМЕ като в такъв случай следва или да предприемат действия по обжалване на болничния лист за неговата отмяна или да извършат плащане само на тази част от него, която не е в нарушение на цитираната разпоредба.
С оглед изхода на делото и
своевременно заявената от жалбоподателите С. и Т. претенция за присъждане на
разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на
жалбоподателките сумата от 120 лв. представляваща заплатените от тях държавни
такси в размер на по 10 лева за всеки жалбоподател и 100 лв. депозит за
изготвяна на заключение по допълнителната експертиза. По отношение на претендирания
адвокатски хонорар от 300 лв., вписан в списъка с разноските, съдът констатира,
че жалбоподателките д-р Л.С. и д-р М.М.-Т. са били представлявани по делото от
адв. Е.Н. въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие №
012265 от 13.01.2022 г. (л. 24). В договора е посочено договорено
възнаграждение за адвоката в размер на 300 лв. без да е отбелязан какъв ще е
начина на заплащането му. По делото не са представени доказателства за
извършено плащане – в брой чрез разписка или по сметка с банкови документи. По
тази причина съдът счита, че заплащането на адвокатския хонорар от
жалбоподателките не е доказано и не следва ответникът да бъде осъждан за
неговото възстановяване под формата на разноски. В съответствие с § 1, т. 6 от
ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени на Националния осигурителен
институт.
По отношение на жалбоподателя д-р Ц.К.,
липсва заявена претенция за присъждане на разноски (такава не е включена в
подадената до съда жалба, а в хода на делото този жалбоподател не се явява и не
се представлява).
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба от д-р Л.Т.С.,
д-р Ц.С.К. и д-р М.Д.М.-Т., в качеството им на членове на ТЕЛК за общи
заболявания ІІ състав при УМБАЛ „Канев“ АД, Решение № 1040-17-74/04.10.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане №
РО-5-17-00986031/30.08.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
за внасяне от жалбоподателките в приход на ДОО на сумата от 1 860,13 лева,
от които 1 688,49 лева – главница и 171,64 лева лихва.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
гр. София да заплати на д-р Л.Т.С. и д-р М.Д.М.-Т. *** общо сумата от 120,00 (сто
и двадесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: