Р Е Ш Е Н И Е № 35
гр. Търговище, 08.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гергана Бачева, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 4 по описа на Административен
съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Агро - М - Драгомир Дончев“ срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01 - 6500/5796410 от 14.11.2019г. издаден от зам.
изпълнителния директор на ДФЗ - София, с който спрямо търговеца е установено
публично държавно вземане в размер на 212 663.51лв. на основание чл. 18, ал. 3,
т.3 и ал. 4, буква „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009г., представляващо 20 % от
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007г. – 2013г., направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за кампании
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. във връзка с подадените от жалбоподателя Общи
заявления за плащане на площ за 2013 с УИН 25/290313/76866, 2014 с УИН
25/130514/85835, 2015 с УИН 25/180615/92693 и за 2016 с УИН 25/310516/96992. Жалбоподателят
чрез процесуалните си представители твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради постановяването им при съществени процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона.
Конкретните оплаквания са следните: Не бил спазен редът за издаване на
административни актове по ЗУСЕСИФ, приложим на основание § 4, ал. 5 от ДР на
ЗУСЕСИФ. В акта не били посочени фактическите основания за издаването му; не
били обсъдени трите писмени възражения на жалбоподателя, направени в хода на
производството. Актът бил издаден без да се вземат предвид всички релевантни
обстоятелства досежно дължимостта на възстановяването на получената сума. В
противоречие със закона не била възприета тезата на жалбоподателя, че невъзможността
му да изпълни ангажимента се дължи на форсмажорни и изключителни обстоятелства.
В тази връзка се сочи, че разпоредбите на българското законодателство и
конкретно § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11/2009г. следва да бъдат тълкувани в
светлината на приложимото право на ЕС и в частност на нормите на чл. 45, § 4 от
Регламент (ЕО) № 1974/2006г. и чл. 47, параграф 3 от Регламент (ЕС)
1305/2013г., което от своя страна предполага да не се изисква възстановяване на
средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. На
следващо място се обосновава, че актът е издаден при нарушение на принципите на
съразмерност, последователност и предвидимост, уредени в чл. 6 и чл. 13 от АПК,
тъй като жалбоподателят не е могъл да предвиди, че нормативни изменения ще
откажат голяма част от бенефициерите да участват в мярката и респ. ще доведе до
оттеглянето им от сключените за
изпълнение на мярката доброволни споразумения по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. Не на
последно място се аргументира, че актът не е съобразен с целта на закона –
конкретно с целите на ЗПЗП и в частност с регламент (ЕС) № 65/2011г., тъй като на основание чл. 18 от регламента не
се допуска едновременно прекратяване на ангажимента на бенефициера по съответната
мярка и намаляване на предоставената субсидия за минал период, при
неизпълнението на конкретни критерии по мярката. Жалбоподателят прави искане
актът да се отмени. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се
разноските по делото – за адвокатски хонорар и държавна такса.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата. Обосновава,
че оспореният акт е законосъобразен, тъй като е налице влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент – от една страна, а сочените от
жалбоподателя обстоятелства, във връзка с неизпълнение на ангажимента му не са
форсмажорни или изключителни. Моли съдът да отхвърли оспорването. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С т. 20 от заповед № 03 – РД/2891 от
23.07.2019г. изпълнителният директор на
ДФЗ е делегирал на зам. изпълнителен директор на ДФЗ Петя Славчева правомощие
да издава актове за установяване на
публични държавни вземания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007г. – 2013г. (стр. 183 от делото).
Жалбоподателят е земеделски
производител, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП с уникален регистрационен
номер 180792 в Интегрираната система за администриране и контрол. В това си
качество през 2013г. жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007г. –
2013г., направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите“. Заявлението за подпомагане е одобрено, като жалбоподателят е поел
задължение за спазване на петгодишен агроекологичен ангажимент по посоченото
направление по реда и при условията на Наредба № 11 от 06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007г. – 2013г. Едно
от изискването, което същият се е задължил да спазва, е да изпълнява дейностите
по направлението върху едни и същи земеделски площи в продължение на пет
последователни години.
Жалбоподателят е бил одобрен за
участие с 857 ха земеделски земи, ползвани от него въз основа на споразумения
от 2012г. за стопанската 2012/2013г. за създаване на масиви за ползване по реда
на чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, в които той участва с арендована от него земя, и
респ. заповед на компетентния административен орган по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Земите са в землището на с. Водица, с. Цар Асен - и с. Ковачевец, общ. Попово,
обл. Търговище. Подобни споразумения по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ с участието на
жалбоподателя са били сключени и за следващите три стопански години –
2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016.
Не е спорно между страните, че през
тези години на жалбоподателя са били извършени всички задължителни
административни проверки и проверки на място и по заявленията му за плащания са
изплатени следните суми по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Въвеждане
на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, както следва:
-
През първата година от ангажимента, за кампания 2013 –
305 050.39лв.
-
През втората година от ангажимента, за кампания 2014 –
304 989.88лв.
-
През третата година от ангажимента, за кампания 2015 –
304 893.77лв.
-
През четвъртата година от ангажимента, за кампания
2016 – 148 383.50лв.
Общо1 063 317.54лв.
Споразумение
по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ между собствениците и арендаторите на земи в
землището на с. Водица за стопанската 2016/2017г. не е било постигнато. Съдът
намира за ирелевантни конкретните причини за непостигането на споразумение,
поради което същите не следва да се обсъждат подробно. Достатъчно е да се
посочи, че според представените по делото доказателства, няма данни
жалбоподателят да е отговорен за това. Напротив, доказателствата сочат, че той
е имал готовност и желание за участие в подобно споразумение, но е бил уведомен
от останалите участници в предходните, че желаят през стопанската 2016 – 2017г.
да обработват земеделските имоти, които ползват на валидно правно основание, в
реални граници, което автоматично е изключило възможността за постигане на споразумение
по чл. 37в от ЗСПЗЗ. При липса на подобно споразумение жалбоподателят обективно
е бил възпрепятстван да ползва през стопанската 2016 – 2017г. същите имоти, с
които е поел агроекологичния ангажимент и респ. да продължи да го изпълнява,
доколкото не е имало предпоставки и за реализиране на хипотезата на чл. 37в,
ал. 15 от ЗСПЗЗ. Предвид момента, в който най-късно следва да се сключат
подобни споразумения по ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че още към началото на
август 2016г. жалбоподателят е бил наясно с невъзможността да продължи да
ползва същите имоти през следващата стопанска година, най-късно на 30 август е
бил сигурен в това. На 23.08.2016г. същият подава жалба до РП – Попово, ОП –
Търговище с копие до Областна дирекция Земеделие – гр. Търговище и Общинска служба по
земеделие – гр. Попово, с която се твърди, че лицата, които не желаят да
сключат споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ извършват самоуправство по отношение на
чужди нему имоти.
На
29.05.2017г. – близо десет месеца след като му е било известно, че през
стопанската 2016г. - 2017г. няма да има основание да ползва имотите, с които е
участвал в мярката и осем месеца след отпадане на основанието да ги ползва –
изтичане на срока на действие на последното споразумение, жалбоподателят е подал
уведомително писмо до ДФЗ – гр. Търговище за прекратяване на агроекологичния му
ангажимент. С уведомително писмо от 23.01.2018г. търговецът е уведомен, за
откриване на производство за издаване на АКТ за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярката, поради неизпълнение на изискването на чл. 24, ал.1 от
Наредба № 11/2009г., предвид обстоятелството, че процентът на припокриване на
площта от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо
одобрените парцели за участие в мярката е 76.18%
, при необходим минимум от 90%.
С писмо с изх. № 01 – 6500/5796 от 06.08.2018г., представляващо индивидуален
административен акт, жалбоподателят е уведомен за прекратяване на агроекологичния
му ангажимент по мярката. Актът е
връчен на 17.08.2018 г. Той не е бил оспорен от жалбоподателя и е влязъл в сила
четиринадесет дни след връчването му.
След влизане в сила на акта за прекратяване на
ангажимента, с писмо от 14.11.2018г., получено от жалбоподателя на 07.12.2018г.,
зам. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
като изрично е посочено, че производството се открива на основание влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01 – 6500/5796
от 06.08.2018г. В писмото е посочено още, че общият размер на изплатената сума
е в размер на 1 063 317.54лв.; предвид прекратяване на ангажимента, на
основание чл. 18, ал.4, буква „в“ от Наредба № 11 от 2009г., от жалбоподателя
ще се търси връщане на 20 % от тази сума, което представлява 212 663.51лв. На
жалбоподателя е указано, че може да възрази по направените констатации в
седмодневен срок. От страна на жалбоподателя е подадено писмено възражение с
вх. № 01 – 6500/5796 от 18.12.2018г. срещу образуването на производство по
издаване на акт за установяване на държавно вземане. Жалбоподателят е изложил
обстоятелствата, свързани със собствеността на заявените от него площи за
подпомагане през 2013г., който той четири години е ползвал въз основа на
споразумение по чл. 37в по ЗСПЗЗ, с отказа на много стопани от агроекологичен
ангажимент през 2015г., следствие на промени в нормативната уредба през
октомври 2015г., за което им е била дадена възможност от страна на ДФЗ; с
отказа на част от участниците в предходните споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ да
сключат такова за стопанската 2016/2017г. Жалбоподателят е аргументирал, че
това са все обстоятелства, които не могъл да предвиди към момента на
кандидатстване и поради това същите следва да попаднат в обхвата на чл. 18, ал.
6 от наредба № 11/2009г. и да не му се
търси възстановяване на сумите. По този повод жалбоподателят е бил информиран,
че изложените от него доводи не обосновават прекратяване на производството.
Жалбоподателят е изпратил ново възражение, с което по същество не въвежда
каквито и да било нови твърдения, а преповтаря настояването си за прекратяване
на производството. Отговорът на ДФЗ е, че възраженията касаят актът за
прекратяване на ангажимента, не обосноват прекратяване на производството, а
посочените обстоятелства не попадат в хипотезата на чл. 18, ал.6 във връзка с §
1, т.4 от ДР на Наредба № 11. Последвало е трето възражение на жалбоподателя, с
което той приповтаря тезата си, че сочените от него обстоятелства са
изключителни и не са могли да бъдат предвидени в деня на сключване на
ангажимента.
Възраженията
на жалбоподателя не са възприети като основание за прекратяване на
производството и е издаден оспореният административен акт. С него, спрямо жалбоподателя,
е установено публично държавно вземане в размер на 212 663.51лв., определено на
основание чл. 18, ал. 3, т.3 и ал. 4, буква „в“ от Наредба № 11 от
06.04.2009г., представляващо 20 % от изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007г. – 2013г.,
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за
кампании 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. във връзка с подадените от
жалбоподателя Общи заявления за плащане на площ за 2013 с УИН 25/290313/76866,
2014 с УИН 25/130514/85835, 2015 с УИН 25/180615/92693 и за 2016 с УИН
25/310516/96992, ведно със законната лихва за периода, изминал от посочения
срок за възстановяване (50 дневен от уведомяването) и датата или на плащане от
страна на бенефициера или на прихващане от страна на Разплащателната агенция.
От правна
страна органът се е позовал на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в"
във вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013 год.; чл. 59,
ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, както и чл. 20а, ал. 1,
ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. От фактическа страна административният орган е приел, че
доколкото агроекологичният ангажимент на ЕТ „Агро - М - Драгомир Дончев“ е
прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г.,
а по заявленията на жалбоподателя са били изплатени суми по мярка 214 АЕП,
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за
кампании 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 1 063 317.54лв., търговецът
следва да възстанови 20 % от изплатената сума по мярка 214 "Агроекологични
плащания".
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Актът е
издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съгласно
чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП изпълнителният директор но ДФЗ издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове; Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Съгласно §
12. (1) от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в
сила от 13.12.2019 г.) започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. В конкретния случай производството по подпомагане е започнало по
Наредба № 11/2009г. по заявление, подадено 2013г. и уведомително писмо за
одобрение за участие в програмата от 02.10.2013г. и периодът на мониторинг е
изтичал 2019г. Предвид тази правна и фактическа рамка съдът приема, че правилно
административният орган, на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК е издал акт за
установяване на публично държавно вземане в рамките на производството,
предвидено в АПК за издаване на административен акт.
На
следващо място съдът приема, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена
форма, при посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Релевантната
фактическа обстановка е била изяснена в пълен обем.
В
производството по издаване на акта, съдът не установи съществени процесуални
нарушения – такива, които да са дали отражение върху съдържанието на акта. Жалбоподателят
е бил надлежно уведомен за образуваното производство и е имал възможност да
прави възражения и да сочи доказателства. Възраженията на жалбоподателя са
обсъдени, но не са възприети.
При
преценка на съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 18, ал. 3, т.3 от Наредба № 11/2009г. Държавен фонд
"Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: не са спазили
изискванията на чл. 24, ал. 2. Изискванията на чл. 24, ал.2 са следните: Одобрената
площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1,
т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10
%, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се
припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. На
следващо място ал. 4 от чл. 18 от Наредбата регламентира, че подпомаганите лица
възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви
в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в
която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на
третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на
петата година - 20 %; г) (нова – ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.)
след петата година – 10 %.
При
тази нормативна уредба и с оглед влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичният
ангажимент на жалбоподателя през 2018г. съдът приема, че са били налице
сочените в акта правни и фактически основания за неговото издаване и актът не
противоречи на материалния закон. Напротив, изцяло е съобразен с действащата
национална правна уредба и правото на ЕС в тази област. Посочената национална правна
уредба не противоречи на норми от правото на европейския съюз, които са директно
приложими.
Възражението
на жалбоподателя, че посочването на отменени регламенти в обстоятелствената
част на акта води до материална незаконосъобразност на акта не може да се
сподели. Преди всички видно от разпоредбата на чл. 43, § 2 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 Регламенти
(ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г., но въпреки
това тези регламенти продължават да се прилагат спрямо: а) заявленията за
помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало
преди 1 януари 2015 г., в която група попада заявлението за жалбоподателя. Цитираното
в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя съображение №
39 към Делегиран регламент (ЕС) № 640 е намерило нормативен израз в чл. 42 от
същия регламент, към който фактите по делото очевидно не могат да се
субсумират. Допълнителен аргумент за определяне на действието във времето на
обсъжданите норми е изричната уредба на член 44 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 – именуван „Влизане в сила и прилагане“, съгласно който регламентът се
прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години
и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г.
Регламент
(ЕС) № 65/2011, (въз основа на който е и препращането към правилата на
Регламент 1122/2009г.), е приложим по отношение заявленията на жалбоподателя на
основание чл .6, §1, буква „а“ от него. Съгласно чл. 18, § 1 от този регламент,
исканата
помощ се намалява или отказва, когато не се изпълняват следните задължение и не
се спазват следните критерии: а) по отношение на мерките, посочени в член 36,
буква а), iv) и v), както и буква б), v) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 —
съответните задължителни стандарти и минимални изисквания за употребата на торове
и препарати за растителна защита, други съответни задължителни стандарти,
посочени в член 39, параграф 3, член 40, параграф 2 и член 47, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 1698/2005, и ангажименти, надхвърлящи такива стандарти и
изисквания; или б) критерии за допустимост, различни от тези, свързани с
декларираните размер на площите или брой на животните; В случай на многогодишни
плащания намаления, изключвания и възстановявания на помощи са прилагат и за
сумите, вече изплатени през предишните години за този ангажимент.
Независимо
от това следва да се посочи, че обсъжданите по-горе промени в релевантната
правна уредба на ЕС не са довели до отпадане на правомощието на компетентните
държавни органи предоставената помощ да се намалява или отказва при констатирано
неспазване на поетите от бенефициерите ангажименти. Напротив. И след отмяната
на Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011, в рамките на Общата селскостопанска политика държавите
членки са длъжни да приемат всички необходими законови, подзаконови и
административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед
осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, като в
частност възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела
за целта, според случая – чл. 58, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) №
1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. На следващо място в чл.
63 от същия регламент е предвидено, че ако се установи, че даден бенефициер не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните
права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се
предоставят или се отменят.
Съдът приема, че правилно административният
орган е приел, че не са били налице условия за приложение на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009г. Според
посочения текст в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
агроекологичният ангажимент се прекратява без да се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Основанията
за този извод са следните:
Понятието
„форсмажорни или изключителни обстоятелства“ е легално дефинирано в § 1, т.4 от
ДР на Наредба № 11/2009г. Съгласно този текст "Форсмажорни или
изключителни обстоятелства" са: а) смърт на подпомаганото лице; б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; в)
отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие,
което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на оборите в
стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща всички или
част от животните в стопанството. Буквалният прочит на текста предполага, че изброяването
е изчерпателно, а не примерно, което автоматично би изключило сочените от
жалбоподателя обстоятелства от обхвата на понятието. В същото време тази норма следва да се тълкува
в контекста на релевантната правна уредба на ЕС. Съгласно чл. 75, параграф 1 от
Регламент 1122/2009г., ако даден земеделски производител не е в състояние да
спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, той
запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните, допустими към
момента на възникване на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В
параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 биват съобщени
в писмен вид на компетентния орган, със съответни доказателства, които
удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от датата, на която
земеделският производител е в състояние да направи това. Т.е. в член 31 от
Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства, които следва да се признават от държавите-членки.
Когато в резултат на такива случаи даден земеделски производител не е в
състояние да изпълни своите задължения, той не следва да губи своето право на
плащане на помощ. В същото време е определен краен срок, в рамките на който
земеделският производител следва да съобщи за възникването на такъв случай и
този срок е десет дни. Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009,
наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от
компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б) дългосрочна
професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в
стопанството;г)случайно унищожение на постройките за животни в
стопанството;д)епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло
селскостопанските животни на земеделския стопанин. Редакцията на текста
предполага, че случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства
следва да са дефинирани примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган.
Посоченият обхват на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба,
създадена с Регламент 1306/2013. В съответствие с насоките, изразени в
съображение № 5 („За да се осигури съгласуваност между практиките на държавите
членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите
членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно,
изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и
неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези
органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни
обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и
като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в
областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда“), чл.
2 на Регламент 1306/2013г. дефинира понятието изрично примерно, а не
изчерпателно. Анализирайки обхвата на понятието на ниво право на Европейския
съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т.4 от ДР на Наредба № 11/2009г.
следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Въпреки
това широко тълкуване на дефиницията на § 1, т.4 от ДР на Наредба № 11/2009г.,
причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя не могат да се
разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 от ДР на Наредбата и по
специално на тези по буква „в“.
Конкретният
факт, поради който жалбоподателят не е могъл да изпълни поетия от него
ангажимент по мярка 214, е отпадане на основанието, на което е ползвал земите –
изтичане на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г. и
липсата на такова за стопанската 2016/2017г., респ. породената от този факт невъзможност
да продължи да ползва същите земеделски земи. Този факт не може да се
квалифицира нито като непреодолима сила, нито като изключително обстоятелство,
което не е могло да бъде предвидено към момента на поемане на ангажимента. Споразуменията
по чл. 37в от ЗСПЗЗ се сключват за период от една година между субекти, които
са свободни да решат дали да участват в него. Жалбоподателят не е могъл да има
каквито и да било легитимни правни очаквания, че останалите правни субекти, собственици
или арендатори на земите, участващи в споразумението от 2013/2014г., с които
той е бил одобрен за подпомагане, ще продължат да имат воля – независимо по
каква причина, да сключват споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ за всяка година до
приключване на неговия ангажимент, така, че той да продължи да ползва земите, с
които е поел ангажимент за изпълнение на мярката за целия петгодишен период.
Отказът на лицата да сключат подобно споразумение за стопанската 2016/2017г. не
е обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено към момента на поемане на
ангажимента. Напротив, това е обстоятелство, което е могло да бъде предвидено,
защото участниците не са имали каквито и да било задължения нито да сключват
подобни споразумения, нито да съдействат на жалбоподателя да изпълнява
ангажимента си. С участието в мярката със земи, които е ползвал на основание
споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ жалбоподатят сам се е поставил в риск, защото
ползването на тези земи е било обусловено не само от неговата воля, но и от
волята на други правни субекти, които не са били зависими от него и които не са
поемали какъвто и да било дългосрочен ангажимент към него. Затова изтъкнатите
обстоятелства от жалбоподатя не могат да се разгледат като такива, подобни на
посочените в § 1, т. 4 хипотези и по специално на хипотезата по § 1, т. 4,
буква „в“ - отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да
бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Несбъдването на
представите и очакванията на жалбоподателя не може да се квалифицира като
извънредно обстоятелство, доколкото тези представи нямат каквото и да било
нормативно основание. Жалбоподателят, не е имал гарантирано право на ползване
върху земите, включени в споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ извън стопанската
година, за която това споразумение е сключено. Затова сочените от жалбоподателя
обстоятелства не могат да се приемат за сходни на отчуждаването. С участието в
програмата с чужди земи, жалбоподателят сам се е поставил в риск да не изпълни
аргоекологичния си ангажимент и този риск е настъпил към края на петгодишния
период.
Независимо
от горното, за пълнота следва да се посочи, че дори да имаше основания да се
приеме, че неизпълнението на ангажимента на жалбоподателя се дължи на
непредвидени и извънредни обстоятелства, втората предпоставка за приложението
на чл. 18, ал. 6, уредена в ал. 7 от Наредбата, също не е налице. Съгласно този
текст случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 10
работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него
лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това. Срокът е
предпоставка за отпадане на задължението за възстановяване на получени суми. Доколкото
срокът за подписване на споразумения по чл. 37в по ЗСПЗЗ е 30.08. за всяка
година, най късно до 09.09.2016г. жалбоподателят е бил длъжен да уведоми ДФЗ -
РА, че е налице обстоятелство, което го възпрепятства обективно да изпълни
ангажимента си за стопанската 2016г./2017г. Той не е сторил това. Подаването на
жалба до прокуратурата с копие до Областна дирекция Земеделие – гр. Търговище и Общинска служба по
земеделие – гр. Попово, с която се твърди, че лицата, които не желаят да
сключат споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ извършват самоуправство по отношение на
чужди нему имоти, не може да се приеме за изпълнение на условието за
уведомяване на ДФЗ по чл. 18, ал.7, защото с него не са прави каквото и да било
известяване на ДФЗ, че поетият от негова страна ангажимент няма да се изпълни.
Редовно известяване на ДФЗ за невъзможност за изпълнение на ангажимента е
направено едва на 29.05.2017г.
По
изложените мотиви съдът приема, че административният акт е съобразен изцяло с
материалния закон. При установените обстоятелства административният орган е бил
длъжен да постанови акт с обсъждания диспозитив. Размерът на установеното
публично задължение е съобразен с нормата на чл. 18, ал.4, буква „в“ и
получените от жалбоподателя плащания през годините в общ размер от 1063317.54лв.
(20 % от тази сума е 212 663.51лв.). Няма основание да се приеме, че актът е
постановен при превратно упражняване на власт. Напротив, същият е съобразен
изцяло с целите на ОСП. Жалбата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на
ответника за присъждане на разноски в размер на минималното възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. Процесуалното представителство е реално
осъществено, поради което искането е основателно. Делото е с определен
материален интерес, който е в размер от 212 663.51лв., поради което минималният
размер на юрисконсулското възнаграждение, определено на основание чл. 8, ал.1,
т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 4 656.64лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
ответника тази сума.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал. 3 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Агро - М - Драгомир Дончев“ от с. Водица, общ.
Попово, ул. „….“ № .. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 01 - 6500/5796410 от 14.11.2019г. издаден от зам. изпълнителния директор на
ДФЗ - София, с който спрямо ЕТ „Агро - М - Драгомир Дончев“ е установено
публично държавно вземане в размер на 212 663.51лв., ведно със законната лихва
за периода, изминал от посочения срок за възстановяване (50 дневен от
уведомяването) и датата или на плащане от страна на ЕТ „Агро - М - Драгомир
Дончев“ или на прихващане от страна на Разплащателната агенция.
ОСЪЖДА ЕТ „Агро - М - Драгомир
Дончев“ от с. Водица, общ. Попово, ул. „…“ № .. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, сумата от 4 656.64 лв. (четири
хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 64 ст.) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: