Р
Е Ш Е
Н И Е
№
86 08.06.2012г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 113 по описа за 2012г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 107 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ във вр. с § 8 от ПЗР на
АПК.
Образувано е по жалба на М.И.С. ***, подадена чрез пълномощника й по делото
адв. Я.Д. от САК, срещу отказ на Кмета на община Казанлък, обективиран в писмо
изх. № 94-М-3343-1-5/ 21.03.2012г., за издаване на удостоверение за наследници
на лицето Христо Иванов Караиванов по
направено от М. Антонова искане вх. № 94-М-3343-1/ 09.02.2012г. В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му в противоречие на приложимите
материалноправни разпоредби. Жалбоподателката твърди, че неправилно
административният орган е приел, че поради липса на съставен акт за смърт на
наследодателя й, заинтересованите лица следва да установят факта на смъртта по
съдебен ред, в производство по чл.542, ал.1 от ГПК. Обосновава, че представеният
Акт № 98/ 1946г., издаден на основание протоколно определение на Старозагорския
областен съд от 25.04.1946г., с което Христо Караиванов е обявен за безследно
изчезнал с предполагаема дата на смъртта 29.11.1944г., се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно факта на смъртта, тъй като по действащата към
1946г. нормативна регламентация решението на съда е пораждало същите правни
последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Поддържа, че
доколкото безспорно са установени и доказани от приложените към преписката
документи релевантните за издаването на искания удостоверителен документ факти
– смъртта на Христо Караиванов – български гражданин, бивш жител *** и
качеството й на наследник на посоченото лице, следва да се счита, че са изпълнени
законово регламентираните формални изисквания и материалноправни предпоставки
за извършване на заявената административна услуга за издаване на удостоверение
наследници. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ
на Кмета на община Казанлък, като бъде задължен административният орган да
издаде заявеното с подадената от М. Антонова молба вх. № 94-М-3343-1/
09.02.2012г. удостоверение за наследници.
Ответникът по жалбата –
Кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди че приложеният
протокол за обявяване на Христо Караиванов за безследно изчезнал, не може да се
приеме за акт за смърт и съотв. за документ, удостоверяващ с обвързваща
материална доказателствена сила факта на смъртта на лицето. С оглед на което
поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона, на М. Антонова
е отказано издаване на исканото удостоверение за наследници.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С Молба вх. № 94-М-3343-1/ 09.02.2012г. жалбоподателката в настоящото
производство – М.С. - Антонова, е направила искане да й бъде издадено
Удостоверение за наследници на Христо Иванов Караиванов – неин прадядо. Към
молбата са приложени Акт № 98/ 1946г.; Удостоверение за наследници на Христо
Иванов Караиванов № 1432/ 14.04.1973г., изд. от Градски общински народен съвет
- Казанлък; Удостоверение за наследници на Тана Йовчева Караиванова /починалата
съпруга на Христо Караиванов/ изх. № 120/ 02.11.2011г., изд. от община Мъглиж;
Удостоверение за наследници на Мария Христова Подскочиева изх. № 001239/ 16.08.2011г.,
изд. от общ. Казанлък и Удостоверение за наследници на Дешка Христева Никова
изх. № 001539/ 21.09.2011г., изд. от община Асеновград /починалите дъщери на
Христо Караиванов/ и Удостоверение за наследници на Гергана Николова
Подскочиева – С. /починала внучка на Христо Караиванов и майка на заявителката/
изх. № 008548/ 17.11.2008г., изд. от Столична община, район Слатина. Приложена
е и молба – декларация за наследници /по образец/. Съгласно представения и
приет като доказателство по делото Акт № 98/ 1946г., с Протокол за безследно
изчезнал от 25.04.1946г. и влязло в законна сила определение на Старозагорския
областен съд, Христо Иванов Караиванов, български гражданин, бивш жител ***, е
обявен за безследно изчезнал с предполагаема дата на смъртта 29.11.1944г. Заявителката М. Антонова писмено е уведомена,
че с оглед изясняване на правната и фактическа обстановка и необходимостта от
събиране на допълнителни доказателства, данни и факти, на основание чл.57, ал.5
от АПК, срокът за издаване на исканото удостоверение за наследници е до един
месец от датата на подаване на молбата. С писмо изх. № 94-М-3343-1/
05.03.2012г. на Кмета на община Казанлък, е направено искане до Главна дирекция
„ГРАО” – гр. София, да бъдат дадени разяснения дали представеният протокол за
безследно изчезнал, следва да се приеме за акт за смърт и съответно следва ли
да се издаде удостоверение за наследници. В отговор с писмо изх. № 08 – К – 28/
13.03.2012г. на Главния директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и
административно обслужване”, са дадени указания относно приложимата нормативна
уредба, като е изразено и становище, че за издаване на исканото удостоверение
за наследници, е необходимо да бъде съставен акт за смърт на Христо Караиванов,
въз основа на съдебно решение, след проведено производство по реда на чл.542 и
сл. от ГПК. По направеното от М. Антонова искане за издаване на удостоверение
за наследници, е постановен отказ, обективиран писмо изх. № 94-М-3343-1-5/
21.03.2012г. на Кмета на община Казанлък. От фактическа страна отказът е
обоснован с липсата на законово регламентираните предпоставки за извършване на
заявената административна услуга поради обстоятелството, че от една страна няма
съставен акт за смърт на Христо Иванов Караиванов, а от друга – че в Регистъра
на населението не са налице вписани данни относно посоченото лице.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на постановения отказ
за издаване на удостоверение за наследници, в законово установения срок, против
индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.3 от АПК, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и като такова е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Отказът за
издаване Удостоверение за наследници изх. № 94-М-3343-1-5/ 21.03.2012г., е
постановен в предвидената от закона писмена форма от материално и териториално
компетентния по см. на чл. 35, ал.3 от ЗГР и чл.46, ал.1, т.6 от ЗМСМА
административен орган – Кмета на община Казанлък, в качеството му на длъжностно
лице по гражданското състояние на територията на община Казанлък.
Обжалваният административен акт обаче е
издаден при неправилно установена фактическа обстановка, в противоречие на
приложимите материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Кметът на община Казанлък е бил
сезиран с искане за издаване на удостоверение на наследници на лицето Христо Иванов
Караиванов, б.ж. на гр. Казанлък. По своята правна същност обективираното в
подадената от М. Антонова молба вх. № 94-М-3343-1/ 09.02.2012г. искане, е за
извършване на административна услуга по см. § 19, т.2 от ПЗР на АПК във вр. с §1, т.2, б.”а” от ДР
на Закона за администрацията, за издаване на основание чл. 24, ал.1 от ЗГР на
официален документ, с който се удостоверяват факти с правно значение - за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Отказът за
издаване на такъв документ е индивидуален административен акт по см. на 21,
ал.3 от АПК, защитата срещу който се осъществява по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Удостоверение за наследници се
издава от общинската администрация въз основа на представен акт за смърт, с
който се удостоверява факта на смъртта и след като се извърши проверка въз
основа на съдържащите се данни в регистъра на населението, на декларираните от
подателя на искането наследници по закон на починалото лице. Следователно
материалноправна предпоставка за издаване на исканото от М. Антонова удостоверение
за наследници, е наличието на надлежен документ, установяващ и удостоверяващ
смъртта на лицето, което е посочила като неин наследодател – Христо Иванов
Караиванов.
За да постанови оспорения в настоящото производство
отказ за издаване на Удостоверение за наследници, административният орган е
приел, че приложеният към подадената от М. Антонова молба вх. № 94-М-3343-1/ 09.02.2012г. Акт № 98/ 1946г., представлява протокол за
обявяване на Христо Караиванов за безследно изчезнал, удостоверяващ единствено
факта на неговото отсъствие. С оглед на което Кметът на община Казанлък е обосновал
извод, че при липсата на съставен акт за смърт като официален документ с
доказателствена сила за отразените в него данни по см. на чл.2, ал.2 и чл.34,
ал.2 от ЗГР, по аргумент от чл.38, ал.4 от ЗГР, заинтересованото лице следва да
установи първо правата си по съдебен ред, в производство по чл.542 от ГПК.
Съдът намира, че при неправилно
определяне и квалификация на вида на представения удостоверителен документ -
Акт № 98/ 1946г., решаващият орган в противоречие с материалния закон е
направил извод, че не е налице законово регламентираната предпоставка за
издаване на удостоверение за наследници. Към 1946г. редът за съставянето и вписването
на актовете за гражданско състояние, е бил нормативно уреден в Правилника за
водене на регистрите за гражданското състояние /обн. ДВ, бр. 73 от 2.07.1929г.,
отм. ДВ, бр. 35/1950г./ В чл. 56 и сл. от посочения Правилник са регламентирани
реда, условията и изискванията за съставяне на актове за смърт, както и тяхното
съдържание. Предвидено е актовете за смърт да се съставят по образец – обр.16,
като са уредени хипотези, в които актове за смърт не се издават, а заместващите
ги документи се вписват в регистрите за гражданското състояние на общината по
местожителството на починалото лице. Регистрите за гражданското състояние,
съгласно чл.2 от ПВРГС, са регистър за ражданията, регистър за женитбите и
регистър за умиранията. В чл.65 от ПВРГС изрично е регламентирано че за лица,
които са погинали при нещастна случка, когато не е възможно да се намерят или
познаят труповете на умрелите, акт за смърт не се съставя, като в тези случаи
се вписва протокола, съставен по реда на чл.166 от Законъ за лицата /обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907г./,
изпратен от прокурора или от окръжния съд за вписване в регистъра, който
протокол се вписва изцяло в регистъра за умиранията.
В случая
видно от представения и приет като доказателство по делото препис от Акт № 98/
1946г., същият възпроизвежда съдържанието на съставен Протокол за безследно
изчезнал от 25.04.1946г. и на влязлото в сила протоколно определение на
Старозагорския областен съд, за обявяване на Христо Иванов Караиванов за
безследно изчезнал. Посоченият акт е вписан в регистъра за умиранията, воден в
Казанлъшката община, което се установява от направените отбелязвания върху
самия акт. При тази форма и съдържание на Акт № 98/ 1946г. и посочената по-горе
нормативна регламентация следва извода, че актът, възпроизвеждащ протоколът за
безследно изчезнал и определението, с което Христо Караиванов е обявен за
безследно изчезнал, замества съставянето на акт за смърт. Анализът на правната
уредба по действащия към 1946г. Правилник за водене на регистрите за гражданското
състояние сочи, че вписаният в регистъра за умиранията Протокол за
безследно изчезнал, в който изрично е посочена и датата на предполагаемата
смърт на лицето, има същата удостоверителна и доказателствена сила като
вписания акт за смърт. След като именно този протокол е актът, който съгласно
изричната разпоредба на чл.65 от ПВРГС се вписва в регистъра за гражданското
състояние /регистъра за умиранията/, вместо акт за смърт и без да се следва съставянето
на наречен акт за смърт, очевидно нормативното разрешение е, че именно на този протокол
е придаден статут на заместващ акта за смъртта документ като акт за гражданско
състояние. Ето защо съдът намира, че неправилно и необосновано
административният орган е приел, че приложеният и вписан Акт № 98/ 1946г. във
водения в община Казанлък регистър за умиранията, възпроизвеждащ съдържанието
на протоколното определение за обявяване на Христо Караиванов за безследно
изчезнал, не покрива изискванията на изискуемия се удостоверителен документ
досежно факта на смъртта на лицето и съотв. че не е налице законово
регламентирана материалноправна предпоставка за издаването на исканото от М.
Антонова удостоверение за наследници. При съществуването на надлежно вписан в
регистъра за гражданското състояние документ, който документ по силата на
приложимия закон се ползва със същата доказателствена сила за отразените в него данни
досежно факта на смъртта и има идентични правни последици със съставения акт за
смърт, вписан в регистъра за умиранията, очевидно липсва хипотезата на чл.38,
ал.4 от ЗГР и съотв. необходимост от предварително установяване на правата на
заинтересованото лице М. Антонова по съдебен ред. Макар формално да няма
съставен акт за смърт на Христо Караиванов, е налице заместващ го документ,
който съгласно действалата към датата на предполагаемата смърт на лицето
нормативна регламентация, е предвиден като такъв за удостоверяване факта на
смъртта. Ето защо преди извършването на заявената административна услуга не е
необходимо, а и е недопустимо провеждането и на производство по чл. 542 от ГПК.
Това охранително производство е приложимо само в случай, че даден факт с правно
значение, за който е предвидено да бъде удостоверен чрез документ, съставен по
надлежен ред и такъв документ не е бил съставен или макар и съставен, е бил изгубен
или унищожен. В случая както беше посочено Смъртта на лицето Христо
Караиванов, като релевантен за провежданата административна процедура факт с
правно значение, е установен и удостоверен с надлежно съставен документ, който
документ е вписан и представлява част от регистъра за гражданско състояние,
като заместващ акта за смърт документ.
Фактите,
които се посочват в удостоверенията за наследници, са раждането, брака и
смъртта и породените от раждането и брака родствени връзки. С оглед на което
тези факти, доколкото се обхващат от удостоверителното изявление на издателя на
документа, също следва да бъдат установени чрез надлежни доказателства. В
случая към представеното пред компетентния орган на необходимото за конкретното
административно производство надлежно писмено доказателство - Акт № 98/ 1946г.,
който по изложените по – горе съображения следва да се приеме, че замества
изискуемия се акт за смърт на лицето Христо Караиванов, заявителката М.
Антонова е приложила и писмени доказателства /официални удостоверителни
документи/ за родствените й връзки с починалото лице, за което лице заявява, че
е негова наследница. По аргумент от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗГР,
съгласно която общинската
администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението,
установяването на подлежащите на удостоверяване факти, се извършва на база
вписаните в регистъра на населението данни. Вписването на събитията раждане,
брак и смърт в регистрите за гражданското състояние и вписването на лицата в
регистъра на населението, съставлява гражданската регистрация на лицата,
съгласно легалното определение по чл.1, ал.2 от ЗГР. Гражданската регистрация
включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в
обществото и семейството му в качеството на носител на субективни права, като
име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. На
гражданска регистрация подлежат всички български граждани. Действащата
нормативна уредба по ЗГР регламентира два вида гражданска регистрация и
съответно два вида регистри: 1.) Регистри на актовете за гражданското
състояние, в които се вписват юридическите събития раждане, брак и смърт и 2.)
Регистър на населението, включващ електронните лични регистрационни картони на
всички физически лица, имащи или имали постоянен адрес в съответната община,
подлежащи на гражданска регистрация /чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗГР/. В чл. 25 от ЗГР е предвидено, че в електронния
личен регистрационен картон се съдържат лични данни вкл. за смъртта на лицето
(починал - дата и място на смъртта, акт за смърт - номер и дата на издаване),
както и данни за неговото семейно положение и родствени връзки между лица по
права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН.
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на
населението е въведена с ПМС № 15/11.03.1977г., с което е изменена и Наредбата
за гражданско състояние, приета с ПМС № 117/30.08.1975г. (отм., ДВ бр. 41 от
18.05.2004 г.). Дотогава са действали Правилник за водене на регистрите за
гражданско състояние обн. ДВ, бр. 73 от 2.07.1929г., отм. ДВ, бр. 35/1950г.;
Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние (обн. ДВ бр. 35 от
11.02.1950г., отм. ДВ бр. 75 от 30.09.1975г.) и Наредба за гражданското
състояние - ДВ бр. 75 от 30.09.1975г., с които е установен реда и начина за
регистрация на данни свързани с гражданското състояние и съответно за създаване,
поддържане и съхраняване на регистрите за актове за гражданско състояние. В
случая съгласно посоченото в Акт № 98/ 1946г., смъртта на Христо Караиванов е
настъпила през 1944г., към който момент не е воден специален регистър на
населението с данните, които се съдържат сега в този регистър и в личните
регистрационни картони на гражданите по ЗГР. Липсва нормативно регламентирано
задължение за общинските администрации да съставят респ. попълват регистри на
населението за свои граждани, починали преди 1977г. С оглед на което твърдяната
от административния орган „липса на вписани данни относно Христо Караиванов в Регистъра на населението”,
очевидно е обективна, доколкото към датата на смъртта на лицето такива регистри
не са се водили. Спорният по делото
въпрос е дали и доколко тази липса на вписани в Регистъра на населението данни
за починалото лице, може да бъде релевантно основание за постановения отказ за
издаване на удостоверение за наследници. Действително за извършване на
заявената административна услуга е необходимо да бъдат установени наследниците
на починалото лице. Но обстоятелството, че в Регистъра на населението няма
вписани данни за Христо Караиванов в т.ч. за семейното положение и родствените
връзки на лицето /т.е данни по чл.25, т.12 – т.19 от ЗГР/, само по себе си не
означава, че не може да бъде издаден искания удостоверителен документ и не освобождава
органа от задължението да извърши заявената административна услуга. Тази липса
не може да бъде противопоставена на субективното право на гражданите да получат
данни, касаещи собствената им регистрация, във връзка с осъществяване на свой
защитим от закона интерес. Издаването на удостоверение за наследници е
обвързано с нормативно регламентирано задължение за извършване на конкретна
административноправна дейност, която е в компетентността на сезирания орган. Ако липсват регистри на
населението от 1946г., то са налице
такива от по-късни години. Регистрите за населението до 1979г. са
водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на
сгради, като са съставяни след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910
г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г., като са
водени до 1979 г. Известни са като "семейните регистри", по образец,
определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините /обн.
ДВ, бр. 194/30.08.1935г./ и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като
са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на
домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Както
беше посочено към предполагаемата дата на настъпване на смъртта на Христо
Караиванов /29.11.1944г./, е действал Правилника за водене на регистрите за
гражданско състояние от 1929г. Официални регистри по гражданско състояние относно
ражданията, женитбите и умиранията са въведени с Правилника за забележаване на
ражданията, женитбите и умиранията от
24.03.1893г., отм. ДВ, бр. 273/1907г., а актовете са съставяни в общината, където са се случвали
събитията, като до 1929г. регистрационната система относно
гражданското състояние на лицата е двойна - в общината и в църквата.
При
така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на
физическите лица, административният орган е следвало да извърши проверка по
водените от страна на община Казанлък семейни регистри за периода до 1950 г., в
които са отразени родствените връзки. Ако такива семейни регистри не са
съхранени, общинската администрация е следвало да извърши проверка по подадената от М. Антонова
молба - декларация, като служебно издири информация и събере
доказателства относно наследниците на починалото лице. В този смисъл оспореният
административен акт е издаден и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Решаващият орган не е положил
необходимите усилия за установяване на подлежащите на доказване релевантни
факти и обстоятелства, от значение за извършване на заявената административна
услуга. В нарушение на основни принципи в съдебния административен процес,
Кметът на община Казанлък не е изпълнил в пълен обем вменените му с чл. 9, ал.2,
чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК задължения, а именно преди издаването на
административния акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая, като при нужда служебно да събере всички необходими доказателства,
включително по реда на чл. 12 от Наредбата за административно обслужване, да
осигури по служебен път документите, необходими на потребителя на
административната услуга. Не са направени служебно съответните справки вкл.
чрез Национална база „Население”, формирана от регистъра на населението, за проверка
съответствието на декларираните от заявителя родствените връзки на Христо
Караиванов и на представените за установяването им писмени доказателства, с действителното
фактическо и правно положение. Вярно е, че декларираните от М. Антонова данни
не обвързват администрацията, но могат да бъдат използвани за извършване на
справки в наличните регистри. В случая решаващият орган, независимо че на
основание чл.57, ал.5 от АПК е удължил срока за издаване на акта, не е извършил
нормативно изискуемите и безспорно необходимите действия в образуваното
административно производство за събиране на доказателства за съществени обстоятелства
по случая. В административната преписка липсват каквито и да е било данни дори
като индиция, че са били извършвани справки в регистъра на населението, както и
в регистрите на актовете за гражданското състояние, които се съставят,
поддържат, приключват и съхраняват в съответната община, както по действащия
ЗГР, така и действалите преди него уреждащи материята нормативни актове –
Законъ за лицата от 1907г.; Закон за лицата и семейството, Правилник за водене
на регистрите за гражданското състояние от 1929г.; Правилник за водене на
регистрите за гражданското състояние от 1950г.; Наредба за гражданското
състояние от 1975г. и др. След като във
всяка административна единица, съгласно действалата във времето нормативна
регламентация, са се водили регистри за гражданското състояние, в т.ч. са се
събирали и съхранявани данни и информация за раждането, за сключването на брак
и за смъртта на физическите лица, Кметът на община Казанлък, въз основа на
посоченото в подадената от М. Антонова молба-декларация за наследници и
данните, съдържащи се в представените Удостоверение за наследници на Христо
Иванов Караиванов № 1432/ 14.04.1973г., изд. от Градски общински народен съвет
- Казанлък; Удостоверение за наследници на Тана Йовчева Караиванова изх. № 120/
02.11.2011г., изд. от община Мъглиж; Удостоверение за наследници на Мария
Христова Подскочиева изх. № 001239/ 16.08.2011г., изд. от общ. Казанлък,
Удостоверение за наследници на Дешка Христева Никова изх. № 001539/
21.09.2011г., изд. от община Асеновград и Удостоверение за наследници на
Гергана Николова Подскочиева – С. изх. № 008548/ 17.11.2008г., изд. от Столична
община, район Слатина, е бил длъжен да извърши необходимите справки в наличните
регистри, водени във връзка с гражданската регистрация на лицата и ако е
необходимо - служебно да изиска информация от съответната община за
установяването на родствените връзки и наследниците на починалото лице Христо
Иванов Караиванов, с оглед извършване на исканата административна услуга. При съвкупната преценка на
представените по делото Акт № 98/ 1946г. и официални свидетелстващи документи
/удостоверения за наследници/, неоспорени от ответника по жалбата, се налага
извода, че общинска администрация при община Казанлък е разполагала най - малко
със следните данни: че Христо Караиванов е починал през 1944г. с предполагаема
дата на смъртта 29.11.1944г.; същият е имал съпруга /Тана Караиванова/ и дъщери
/Марийка Подскочиева и Дешка Никова/, съгласно Удостоверение за наследници на
Христо Иванов Караиванов № 1432/ 14.04.1973г., изд. от Градски общински народен
съвет – Казанлък, наследниците на които лица се установяват от останалите
представени по делото удостоверения за наследници. В този смисъл решаващият административен орган не е бил в
невъзможност въз основа на посочените от заявителката данни и представените официални
удостоверителни документи, да извърши справка чрез Националната база данни „Население”
и ЕСГРАОН, като
национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република
България и източник на лични данни за тях, още повече че някои от лицата,
декларирани като наследници на Христо Караиванов, са жители или бивши жители на
гр. Казанлък, по отношение на които администрацията не само е можела, но е била
длъжна да извърши служебна проверка по съдържащите се в Регистъра на
населението лични регистрационни картони, за установяването на родствените
връзки на тези лица с Христо Караиванов респ. с негови преки наследници. Вместо
да извърши необходимите справки и проверки, Кметът на община Казанлък е поискал
разяснение от ГД „ГРАО” – гр. София, при това при непълно и неточно изложена
фактическа обстановка. На практика оспореният в настоящото административно
производство отказ възпроизвежда частично дадените с писмо изх. № 08 – К – 28/
13.03.2012г. на Главния директор на ГД „ГРАО” – София указания относно
приложимата нормативна уредба и изразеното становище, че за издаване на
исканото удостоверение за наследници, е необходимо да бъде съставен акт за
смърт на Христо Караиванов, въз основа на съдебно решение, след проведено
производство по реда на чл.542 и сл. от ГПК.
Очевидно в проведеното административно производство не са изчерпани възможните
процесуално допустими способи за установяване на правно релевантните факти.
Това, освен че съставлява допуснато от решаващия орган съществено нарушение на
административно-производствените правила, като абсолютно основание за отмяна на
обжалвания акт, е довело до непълнота и неизясненост на относимата за случая
фактическа обстановка, имащо за последица неправилни и необосновани правни
изводи досежно наличието на нормативно регламентираните предпоставки за
извършването на заявената административна услуга и съотв. материална
незаконосъобразност на постановения отказ за издаване на искания
удостоверителен документ.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният отказ на Кмета на община
Казанлък, обективиран в писмо изх. № 94-М-3343-1-5/ 21.03.2012г., за издаване
на удостоверение за наследници на лицето Христо Иванов Караиванов, е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК
административната преписка следва да бъде върната на Кмета на община Казанлък,
за ново произнасяне по подадената от М. Антонова молба вх. № 94-М-3343-1/ 09.02.2012г. При
новото разглеждане и произнасяне по молбата административният орган следва да
съобрази правната същност на Акт № 98/ 1946г. като приеме, че същият е съставен
по надлежния ред документ, вписан в регистъра за гражданско състояние,
удостоверяващ смъртта на лицето Христо Караиванов и заместващ акта за смърт. В изпълнение
на задълженията си по чл. 9, ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, следва
преди издаването на административния акт да изясни всички факти и обстоятелства
от значение за случая в т.ч. служебно да събере всички необходими доказателства
и да направи съответните справки в наличните водени и съхранявани регистри
/Регистър на населението, регистри на актовете за гражданско състояние,
регистър за женитбите по ПВРГС от 1929г. и др./, както и в Национална база
данни „Население” и ЕСГРАОН, за проверка дали декларираните от заявителя родствените
връзки на Христо Караиванов съответстват на действителното фактическо и правно
положение. Предвид необходимостта от събирането на доказателства за съществени
обстоятелства, срокът за новото произнасяне, определен съгласно чл.174 от АПК,
следва да бъде едномесечен.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във вр. с чл.
173, ал. 2 и чл.174 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на М.И.С. ***, подадена чрез пълномощника й по делото адв. Я.Д. от САК,
отказа на Кмета на община Казанлък, обективиран в писмо изх. № 94-М-3343-1-5/
21.03.2012г., да издаде удостоверение за наследници на лицето Христо Иванов
Караиванов по подадена от М. Антонова
молба вх. № 94-М-3343-1/ 09.02.2012г., като
незаконосъобразен.
ВРЪЩА административната преписка на
Кмета на община Казанлък, за ново произнасяне по подадената от М.С. - Антонова молба вх. №
94-М-3343-1/ 09.02.2012г. за издаване на удостоверение за наследници, в
едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: