Р Е
Ш Е Н И Е
№14 20.02.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от съдия Костова т.д.№58 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от Т.Д.Ж., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Петър Киряков,
САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Христо Ботев“ 21, ет. 1,
офис 3, против „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1086, район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 и В.Г.Ж., ЕГН **********,
с постоянен ***, с която се иска да бъде признато за установено между страните,
че договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, вписан под акт № 155 от 07.08.2008г., том 11, дело 8965 по описа на
Служба по вписванията - Бургас, подновена с молба за подновяване на договорна
ипотека от 26.07.2018г., вписана в Служба по вписванията - Бургас, върху Дворно
място с площ от 500 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ IV-328, в
кв. 28 по плана на кв. Лозово, гр. Бургас, при граници съгласно скица №
94-В-384/05.07.2006. презаверена на 03.06.2008г. на Община Бургас, ТД
„Освобождение“: изток- УПИ V-329, запад - УПИ Ш-327, север - улица, юг - УПИ
VIII-332, ведно с построената в северната част на описания по-горе поземлен
имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от 155 кв.м.,
състояща се от приземен етаж - стая, складово помещение, подстълбищно
пространство, стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня
с тераса, баня с тоалетна, антре и стълбищна клетка, втори жилищен етаж - хол,
две спални, тераса, антре, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение,
заедно с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ
от 22 кв.м., е относително недействителна спрямо ищцата Т. А. Ж., като сключена
без съгласието на съпруга несобственик в нарушение с изискванията на закона.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа
между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по
търговски спорове.
В исковата молба са твърди, че ищцата е в законен
граждански брак с втория ответник В.Ж., от който има родени две деца. От момента
на сключването на брака, семейното им жилище се намира в ***********и
представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от 155
кв.м., състояща се от приземен етаж - стая, складово помещение, подстълбищно
пространство, стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня
с тераса, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно с построената
в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ от 22 кв.м., в УПИ IV-328, с площ от 500
кв.м., в кв. 28 – имотът обект на процесната договорна ипотека.
Сочи се още, че нормалното обитаване на семейното
жилище било смутено на 30.11.2018г. от ЧСИ Илко Бакалов, peг. № 705, който
извършил опис, за да бъде изнесено на публична продан по изпълнително дело №
20187050400575. От справка в Агенция
по вписванията ищцата установила, че на 07.08.2008г.
съпругът ѝ учредил договорна ипотека върху семейното жилище за
обезпечаване на задължения на трето лице ,,Мирър Инвестмънт“ ООД по Договор за
банков кредит - овърдрафт, сключен между дружеството и „Централна Кооперативна
Банка“ АД.
Твърди се още, че семейното жилище е лична
собственост на втория ответник, придобито по наследство от баща му (1/4 ид.ч.)
и дарение от майка му (3/4 ид.ч.), с което се разпоредил, като го обременил с
договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на трето лице, без съгласието
на съпругата си (ищцата по делото), каквото се изисквало от нормата на чл.23 от СК (отм.). Подчертава се, че ищцата не е участвала в нотариалното производство,
не е изразявала съгласие за учредяването на ипотеката и не е взимано разрешение
от съда, което водело до относителна недействителност на договорната ипотека,
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписван под акт №
155 от 07.08.2008г., том 11. дело 8965 по описа на СВ - Бургас, подновена с
молба от 26.07.2018г., вписана в СВ - Бургас, спрямо съпруга несобственик.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът В.Ж. потвърждава изложените в исковата молба фактически
твърдения и признава иска.
С депозирания писмен отговор, ответникът
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД оспорва предявената искова претенция. Счита
същата за недопустима, а при преценка на съда за допустимост - за
неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства.
Относно допустимостта – твърди наличието на
процесуална пречка, като се позовава на изтекъл 5-годишен преклузивен срок за
завеждане на иска, считано от 07.08.2008г. (от изповядване и вписване в Имотния
регистър на договорната ипотека), респективно най-късно на 19.08.2008г. (от
подписване от ищцата на застрахователен договор със ЗПАД „ДЗИ - Общо
застраховане”, с който застраховала процесния имот в полза на ЦКБ АД. Предвид
което счита, че делото следва да бъде прекратено.
Респективно прави изявление за погасяване на
исковата претенция по давност със същите начални дати, поради което счита иска
за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Развива подробни аргументи по основателността на
иска. Оспорва като неверни фактическите твърдения относно: незнанието от страна
на ищцата за процесната ипотека към момента на извършването ѝ; липсата на
съгласие; момента на узнаване за ипотеката; качеството семейно жилище на недвижимият имот - предмет на ипотеката към
момента на извършването ѝ; твърдението, че никаква част от кредита, чието
връщане се обезпечава с процесната ипотека, не била разходвана за задоволяване
жилищни нужди на семейството на ищцата.
Счита, че липсва законово изискване за форма за
действителност или за форма за доказване на съгласието, като сочи редица факти,
съставляващи индиция за наличието му към момента на сключване на ипотеката,
респективно последващото му наличие и заздравяване на сделката. Като такива
сочи: презумпция за знание на вписаното в Имотния регистър обстоятелство,
съчетано с последващото бездействие на ищцата да се противопостави на сделката;
сключването от ищцата на анекс от 19.08.2008г. към договор за застраховка на
процесния имот, с който се уговаряла застраховката полза на ЦКБ АД; фактът, че
ипотеката била учредена за обезпечаване задълженията на „Мирър инвестмънт“ ООД,
в което дружество съдружници били синът и дъщерята на ищцата, и приятелят на
последната, а управители – синът и приятелят на дъщеря ѝ.
Изтъква се, че към момента на извършване на
ипотеката ипотекираните имоти не съставляват семейно жилище на ищцата и съпруга
ѝ. Като за такова евентуално можело да се счита вторият етаж от жилищната
сграда. Счита, че обект на ипотеката са дворно място с площ от 500 кв.м. и
построените в него триетажна жилищна сграда (описана в ипотечния акт като
двуетажна, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа) със застроена площ
155 кв. м. и селскостопанска сграда с площ от 22 кв. м., построена в южната
част на поземления имот. Сочи, че към онзи момент децата на ищцата и втория
ответник били пълнолетни. Селскостопанската постройка и дворното място не
съставлявали семейно жилище. На първия (приземния) етаж от сградата живеела
майката на втория ответник и той бил нейно жилище, част от който било и
помещението, описано в ипотечния акт като гараж, а в действителност било
ползвано като част от жилището на майката. На третия етаж от сградата, описан в
ипотеката като тавански, се намирало отделно и самостоятелно жилище на Г.В.Ж. и
съпругата му М.
Счита, че искът е средство за защита срещу предприетото
принудително изпълнение. Прилага доказателства.
С депозираната допълнителна искова молба, ищцата
поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага становище във връзка
с наведените от първия ответник доводи.
На първо място посочва, че искът по чл. 23 от СК
(отм.) не е обвързан от преклузивен или давностен срок и може да бъде
предявяван безсрочно. Позовава се на съдебна практика. Освен това счита, че
5-годишен срок не е изтекъл, тъй като е завела иска след узнаването на
ипотеката.
Относно процесната ипотека и семейното жилище
счита за приложими разпоредбите на СК от 1985г. (отм.) и ППВС №12 от 1971г.
Сочи, че процесната къща, която обитавали със
съпруга си още от сключването на брак, била еднофамилна и не се състояла от три
отделни жилища. Такива не били обособени на отделен етаж, нито били обитавани
от различни домакинства и семейства,
макар и да са живели в нея заедно с други членове на семейството -
възрастната майка на В.Ж., децата на семейството.
Оспорва твърдението, че къщата е триетажна и
единствено вторият етаж от жилищната сграда е съставлявал семейно жилище на
ищцата и съпруга ѝ към датата на учредяване на ипотеката.
Развива съображения за същността на дворното
място, като прилежащ терен към сградата, обезпечаващ нормалното ѝ
ползване и невъзможностността в него да бъдат построени или разположени други
постройки, без да бъде нарушен плана за застрояване на кв.Лозово. Сочи се, че
селскостопанската постройка е обект на допълващо застрояване към къщата и не
може да съществува самостоятелно. По горните съображения счита, че към датата
на учредяване на ипотеката цялата къща е била семейно жилище.
Счита, че за да е налице валидно съгласие от
съпруга-несобственик, то трябва да изразено изрично или пред нотариуса при
учредяване на ипотеката (инкорпорирано в самия нотариален акт), или да бъде
дадено изрично с нотариално заверена декларация. Липсата на съгласие можела да
бъде санирана с потвърждение във формата по чл.42, ал.2 от ЗЗД (изрично писмено
изявление с нотариална заверка на подписите, респективно и на съдържанието,
съобразно сега действащата законова разпоредба). Позовава се на ТР № 5 / 2013
г. на ВКС, ОСГТК.
Излага доводи, че вписването в службата по
вписванията има само оповестително действие, което не може да бъде окачествено
като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства, когато законът
изисква изрично изразено писмено съгласие.
Сочи, че в приложените застрахователни полици
липсва индиция за учредяване на договорна ипотека върху семейното жилище.
Застраховката била сключена месеци преди ипотеката, а анексът след това и от
тях не се установявало нито знание, нито съгласие за обременяване на семейното
жилище с ипотека.
Твърди, че няма отношение към дейността на „Мирър
Инвестмънт“ ООД, и оспорва да е знаела
за обременяването на жилището ѝ с ипотека. Поддържа, че узнала за
наличието ѝ след като на 30.11.2018г. частен съдебен изпълнител извършил
опис на къщата.
Развива съображения относно оспорените от
ответната банка доказателствени искания.
С депозирания допълнителен отговор първият
ответник поддържа изложеното в първоначалния отговор и излага становище във
връзка с наведените от ищцовата страна доводи.
Поддържа се становището за недопустимост на иска.
Изтъква, че въпросът за наличието или отсъствието на срок за упражняване на
правото на позоваване на относителна недействителност не е бил предмет на
разглеждане в Тълкувателно
решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорват се като неверни твърденията, че:
процесното дворно място представлява прилежащ терен към сградата; в него е
невъзможно да се построи или разположи друга постройка без да бъде нарушен
плана за застрояване на кв. Лозово; селскостопанската постройка в дворното
място не може да съществува самостоятелно;
съгласието на съпругата за извършване на процесната сделка е следвало да
е налице не само по отношение на втория етаж от процесната сграда, но и по
отношение на цялата сграда, дворното място и селскостопанската постройка.
Счита, че нормата на чл. 23 СК (отм.) установява ограничение на правото на собственост
на съпруга само по отношение на семейното жилище и не може да се тълкува
разширително по отношение на други обекти на правото на собственост. То е
установено най-вече в интерес на децата в семейството. Атакуваната сделка е в
интерес на децата, тъй като ипотеката е учредена, за да бъде отпуснат кредит на
дружеството, в което децата на ищцата и на нейния съпруг - втория ответник, са
били съдружници и управители.
Поддържа липсата на предвидена в закона форма за
действителност или за доказване съгласието на съпруга-несобственик за
разпореждане със семейното жилище.
Сочи, че обстоятелството, че ищцата лично е
застраховала процесния имот в полза на банка е индиция за съгласието ѝ с
ипотеката. Освен това поддържа, че в периода 2009-2012г. ищцата продължила
лично да застрахова имота в полза на банката, лично да заплаща
застрахователните премии и лично да попълва и подписва предложения-въпросници
към застрахователя. Тези обстоятелства сочели, че било налице съгласие на
ищцата за извършване на ипотеката, респективно последната била заздравена с
последващо съгласие на ищцата, манифестирано с поведението ѝ след
сключване на сделката.
Вторият ответник не представя допълнителен
отговор.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват
процесуални пречки за разглеждане на същия, като по отношение на правния
интерес съобрази и наличието на оспорване в съдебно заседание на правото на
ищците, счита че предявените искове са допустими.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.23 от СК от
1985г. (отм.) от Т.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.
Петър Киряков, САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Христо Ботев“ 21, ет.
1, офис 3, против „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1086, район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 и В.Г.Ж., ЕГН **********,
с постоянен ***, с който се иска да бъде признато за установено между страните,
че договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, вписан под акт № 155 от 07.08.2008г., том 11, дело 8965 по описа на
Служба по вписванията - Бургас, подновена с молба за подновяване на договорна
ипотека от 26.07.2018г., вписана в Служба по вписванията - Бургас, върху Дворно
място с площ от 500 кв.м., съставляващо Урегулиран поземлен имот УПИ IV-328, в
кв. 28 по плана на кв. Лозово, гр. Бургас, при граници съгласно скица №
94-В-384/05.07.2006. презаверена на 03.06.2008г. на Община Бургас, ТД
„Освобождение“: изток- УПИ V-329, запад - УПИ Ш-327, север - улица, юг - УПИ
VIII-332, ведно с построената в северната част на описания по-горе поземлен
имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от 155 кв.м., състояща
се от приземен етаж - стая, складово помещение, подстълбищно пространство,
стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня с тераса,
баня с тоалетна, антре и стълбищна клетка, втори жилищен етаж - хол, две
спални, тераса, антре, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно
с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ от 22
кв.м., е относително недействителна спрямо ищцата Т. А.Ж., като сключена без
съгласието на съпруга несобственик в нарушение с изискванията на закона.
След указания на съда по редовността на исковата
молба се уточнява, че твърдението на ищцата, което не се оспорва от втория
ответник и съпруг на ищцата е уточнила, че семейно жилище представлява целият
ипотекиран имот, така , както е описан в договора за ипотека.
Страните не спорят по следните факти :
Ищцата е в законен граждански брак с втория
ответник В.Ж., от който има родени две деца, които са пълнолетни. От момента на
сключването на брака, ищцата и вторият ответник живеят на адрес: ***в имот,
който представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от
155 кв.м., състояща се от приземен етаж - стая, складово помещение,
подстълбищно пространство, стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол,
спалня, кухня с тераса, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно
с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ от 22
кв.м., в УПИ IV-328, с площ от 500 кв.м., в кв. 28 – имотът обект на процесната договорна
ипотека. Спори се доколко семейното жилище представлява само вторият етаж от
тази сграда или целият имот, който е описан в договора за ипотека.
Не се спори, че в имота живее и майката на
ответника В.Ж., както не се спори, че тя обитава стая на партерния етаж, която
към момента на сключване на договорната ипотека не е снабдена със самостоятелен
санитарен възел.
Не се оспорва, че договорната ипотека е сключена
като обезпечение на договор за банков кредит, кредитополучател по който е ,,Мирър
Инвестмънт“ ООД - Договор за банков кредит - овърдрафт, сключен между
дружеството и „Централна Кооперативна Банка“ АД. Не се спори, че собственици на
капитала на горното дружество са двете деца на ищцата и ответника, а управители
са сина на страните и приятеля на дъщерята на страните. Не се спори, че кредитът,
в размер на 400 000 лв., е усвоен от кредитополучателя, който не е
изпълнил задълженията си към кредитора, поради което същият е потърсил правата
си по съдебен ред, в резултат на уважаването на претенциите му се е снабдил с
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №
20187050400575 по описа на ЧСИ Илко
Бакалов, peг. № 705. Не се спори, че на 30.11.2019 год. съдебният изпълнител е извършил
опис, за да бъде изнесен на публична
продан ипотекирания имот.
Не се спори, че ипотекираният имот - семейно жилище е лична собственост на втория
ответник, отчасти придобит по наследство
от баща му (1/4 ид.ч.) и дарение от майка му (3/4 ид.ч.), с което се
разпоредил, като го обременил с договорна ипотека за обезпечаване на
задълженията на трето лице, без съгласието на съпругата си (ищцата по делото),
каквото се изисквало от нормата на чл.23 от СК (отм.). Подчертава се, че ищцата
не е участвала в нотариалното производство, не е изразявала съгласие за
учредяването на ипотеката и не е взимано разрешение от съда, което водело до
относителна недействителност на договорната ипотека, учредена с Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека, вписван под акт № 155 от 07.08.2008г., том
11. дело 8965 по описа на СВ - Бургас, подновена с молба от 26.07.2018г.,
вписана в СВ - Бургас, спрямо съпруга несобственик.
Не се спори, че не е налице писмено съгласие на
ищцата за сключване на договорната ипотека , както при сключването й, така и
по-късно до датата на хода по същество. Не се спори, че към датата на сключване
на договорната ипотека не е искано, нито получено разрешение от районния съд.
Ответникът В.Ж. потвърждава изложените в исковата
молба фактически твърдения и признава иска.
Спори се между страните дали семейното жилище
представлява част или целият ипотекиран имот, дали ищцата е знаела за
сключването на договора за ипотека преди твърдяната от нея дата – 30.11.2019
год. и какво е правното значение на знанието на този факт.
Според чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е
лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със
съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния
съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на
разпоредителната сделка с недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е
съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по
оспорената разпоредителна сделка; съпругът - собственик, съответно неговите
наследници и приобретателят. Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от
фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя
правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема
положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно
действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се
до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на
съгласие от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.),
договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително
недействителен. Договорът е породил действие между разпоредилия се съпруг и
третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова,
доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. ( Решение № 385
от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова)
Относно обстоятелството , че целият ипотекиран
имот представлява семейното жилище, съдът намира за основателни доводите на
ищцата.
Според
трайно установената практика на ВКС понятието "семейно жилище"
обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, малолетните и
непълнолетни деца, ползвано през време на брака. ( Решение № 385 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 6167/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева) . Касае се за еднофамилна жилищна сграда и
наличието на селскостопанска постройка в двора на същата, както и
обстоятелствата, че в различни периоди в сградата е живяла майката на ответника
Ж. и семейните му деца, не променят факта, че ищцата и ответника, като съпрузи
са използвали цялата еднофамилна сграда за семейно жилище. По делото не се
събраха доказателства етажи или части от етажи да се обособяване като
самостоятелни обекти на правото на собственост, нито да са учредявани право на
строеж, пристрояване или надстрояване, наличието на каквито ограничени вещни
права би означавало обособяване на имоти, различни от ипотекирания и до извод
за намаляване на обема на имот, които представлява семейното жилище на
страните. Наличието на повече от една баня, което беше установено със събраните
гласни доказателства, не е основание да се приеме, че част от сградата е
обособена в самостоятелно жилище и е намален обема на семейното жилище на
ищцата и ответника.
По отношение на съгласието на ищцата няма
твърдения такова да е давано в който и да е момент. Съдът приема , че
съгласието следва да бъде изрично дадено. Това е така, защото само по себе си
узнаването и липсата на действие по оспорването не могат да бъдат приравнени на
съгласие. В този смисъл Решение № 1212 от
23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5674/2007 г., V г. о., докладчик съдията
Камелия Маринова – „Нормата на чл. 23 от СК не регламентира като част от
фактическия състав на уредената недействителност, отчитане на причините довели
до липса на съгласие на съпруга-несобственик. Бездействието при упражняване на
права има правно значение само, доколкото закона изрично му придава такова. В
нормата на чл. 23 от СК не са регламентирани
подобни последици, свързани с узнаването на сделката, поради което факта какъв
период от време е изминал до предявяване на иска няма доказателствено значение.“
По отношение на формата на съгласието няма налице
изрично предвидена такава за действителност или за доказване, следователно
съгласието може да бъде установявано с всички доказателствени средства. В този
смисъл - Решение № 644 от 10.07.2000 г. на
ВКС по гр. д. № 38/2000 г., II г. о., докладчик председателят на отделение
Милена Жабинска – „Съгласието по чл. 23 СК не е елемент от фактическия
състав на сделката, защото семейното жилище е лична собственост на единия
съпруг. То е изискване, предвидено в СК, което обуславя правното действие на
разпореждането. Касае се за висяща нищожност, което се трансформира в
действителност с даване съгласие от съпруга несобственик. Разпоредбата на чл. 23 СК не съдържа правило относно
формата на съгласието на съпруга-несобственик. При спор за неговата липса или
наличие на допустими всички предвидени в ГПК доказателства.“
В хода на производството бяха представени писмени
доказателства, с посочен в същите автор – ищцата, а именно застрахователни
полици, добавъци и разписки към същите, които са създадени в изпълнение на
задължението на ипотекарния длъжник към банката – кредитор да застрахова
ипотекирания имот в полза на ответната банка. Подписите на ищцата под тези
документи бяха оспорени. Съдът възприема за доказано твърдението на ищцата, че
е е автор на тези доказателства с оглед заключението на вещото лице по приетата
съдебно-почеркова експертиза в този смисъл. От разпита на допуснатите свидетели
на ищцата и ответната банка не може да се установи по несъмнен начин, че ищцата
е знаела за сключването на сделката при първия оглед или в по-късен момент е
манифестирала по какъвто и да е начин съгласието си със сключената сделка.
Свидетелката С.твръди, че „първия път“ застрахователните документи са донесени
от ищцата, но не посочва изрично кога е станало това, нито кой са конкретните
документи. Посочва обаче, че това е станало преди отпускане на кредита, т.е. не
става ясно дали това се е случило преди или след сключване на процесната сделка
– за договорна ипотека. Видно от съдържанието на нотариален акт № 126, нот.д. №1069/07.08.2008
год. , договорната ипотека е сключена на 07.08.2008 год. а договорът за
предоставяне на овърдрафт – обезпечената сделка е сключен на 31.07.2008 год. ,
следователно това първо идване на ищцата с документи в банката е предшествало
сключването на договорната ипотека и не може да се тълкува като мълчаливо
съгласие или приемане на сделката с конклудентни действия.
По делото няма доказателства в подкрепа на
твърденията на ответната банка за знание и съгласие на ищцата с процесната
сделка, въпреки, че наличието на такова знание и съгласие е разумно да се
предположи предвид обстоятелството, че
се касае за договор за ипотека, сключен преди дванадесет години, от съпруга на
ищцата, за обезпечаване на договор за овърдрафт за значителна сума – 400 000
лв., усвоен от търговското дружество, чийто капитал е собствен на децата на
ищцата, с всички които лица тя живее в едно домакинство към датата на сключване
на договора. Нито събраните гласни доказателства, нито събраните и неоспорени
писмени доказателства доказват верността на горното, иначе житейски оправдано
съждение, поради което и съдът не приема за доказано това твърдение на
ответната банка.
Относно направеното от ответника изявление за
погасяване на исковата претенция по давност - като се позовава на изтекъл
5-годишен срок за завеждане на иска,
считано от 07.08.2008 г. (от изповядване и вписване в Имотния регистър на
договорната ипотека), респективно най-късно на 19.08.2008 г. (от подписване от
ищцата на застрахователен договор със ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане”, с който
застраховала процесния имот в полза на ЦКБ АД, съдът намира следното :
По делото са представени копия на „добавък към
полица № 11021073069/08.05.2008 год. „ с дата 19.08.2008 год. и квитанция към
него – лист 45 и 47 от делото. Ответникът е поискал представяне на оригиналите
на същите на основание чл.183 от ГПК, но същите не са представени. Тези
доказателства са изискани от застрахователя по реда на чл.192 от ГПК , но не са
представени, поради което съдът счита, че по отношение на тези две
доказателства следва да приложи разпоредбата на чл.183, изр. второ от ГПК и да
ги изключи от доказателствата по делото. Предвид което и с мотивите изложени
по-горе по отношение на останалите , оспорени и установени за неавтентични
писмени доказателства, съдът счита, че по делото не са налице и доказателства
за различен момент на узнаване сключването на сделката от твърдения от ищцата –
30.11.2019 год. , от която дата не е изтекъл петгодишен срок.
Според чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е
лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със
съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния
съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на разпоредителната
сделка с недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е съпругът-несобственик, а
легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна
сделка; съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят.
Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката.
По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на
извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към
извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да
бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща
недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие
от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.), договорът не
е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен.
Договорът е породил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е
непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова, доколкото може да
засегне негови права върху семейното жилище. Следва да се има предвид, че
предвиденото с нормата на чл. 23 СК (отм.) изискване за наличие на съгласие е
гаранция срещу накърняване интересите на семейството. С това правило се
ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува
разширително.
В конкретния случай е налице сключен договор за
ипотека на семейното жилище, лична собственост на съпруга, който е сключил
договора , без съгласие на съпругата – ищца и без разрешение от районния съд.
Не се оспорва действителността на сделката между
подписалите я страни. Не се доказа даването на съгласие от страна на ищцата
преди или след сключване на сделката, нито се доказа правото и да упражни
защитата си по чл. 23 СК (отм.) да е погасено поради неупражняването му по
давност.
С оглед на наличието на всички предпоставки за
уважаване на исковата претенция , съдът намира иска за основателен.
С оглед уважаването на предявения иск, съдът
намира, че направените от ищцата разноски, доказани в размер на 6006,41 лв.
следва да бъдат понесени от ответниците в равни части – по 3003,21 лв..
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1086,
район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 и В.Г.Ж., ЕГН **********, с
постоянен ***, че договорната ипотека,
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан под акт №
155 от 07.08.2008г., том 11, дело 8965 по описа на Служба по вписванията -
Бургас, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека от 26.07.2018г.,
вписана в Служба по вписванията - Бургас, върху Дворно място с площ от 500
кв.м., съставляващо Урегулиран поземлен имот УПИ IV-328, в кв. 28 по плана на
кв. Лозово, гр. Бургас, при граници съгласно скица № 94-В-384/05.07.2006.
презаверена на 03.06.2008г. на Община Бургас, ТД „Освобождение“: изток- УПИ
V-329, запад - УПИ Ш-327, север - улица, юг - УПИ VIII-332, ведно с построената
в северната част на описания по-горе поземлен имот двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, застроена с площ от 155 кв.м., състояща се от приземен етаж -
стая, складово помещение, подстълбищно пространство, стълбищна клетка и гараж,
първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня с тераса, баня с тоалетна, антре и
стълбищна клетка, втори жилищен етаж - хол, две спални, тераса, антре, баня с
тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно с построената в южната част на
поземления имот стопанска сграда с площ от 22 кв.м., е относително
недействителна спрямо Т.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.
Петър Киряков, САК, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Христо Ботев“ 21, ет.
1, офис 3 , като сключена без нейното съгласие, в
качеството на съпруга несобственик в нарушение с изискванията на чл. 23 Семеен Кодекс
(отм.)
ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1086, район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 и В.Г.Ж., ЕГН **********,
с постоянен *** да заплатят на Т.Д.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***; със съдебен адресат адв. Петър Киряков, САК, с
адрес за призоваване: гр. София, бул. „Христо Ботев“ 21, ет. 1, офис 3, съдебни разноски в размер на по 3003,21 лв. ,
общо 6006,41лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: