№ 6716
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:б в
при участието на секретаря с в
като разгледа докладваното от б в Гражданско дело № 20241110106813 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„т с” ЕАД е предявило срещу А. Ц. А. установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1945,
88 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „П..“ №.., ех. Б, ет. 7, апартамент, аб.№ .., ведно със законна лихва за период от
06.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 449, 29 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 14.11.2023 г.,
сумата 19, 78 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4, 24 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.05.2021 г. до 14.11.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 67332/2023 г. по описа на СРС, 151
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 67332/2023 г. по описа на СРС, III ГО,
151 състав, както и разноските за производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че никога не е била клиент на ищцовото
дружество. Посочва, че е собственик на друг апартамент в сградата, който се намира на
шести, а не на седми етаж, но в него няма радиатори, като тя заплаща единствено малки
суми за дялово разпределение и за сградна инсталация. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
10.08.2017 г., по силата на който ответницата А. Ц. А. е придобила правото на собственост
върху процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. „П..“ №.., вх. Б, ет. 7. На 31.08.2017
г. ответницата е подала и заявление-декларация до ищеца, с което е поискала партидата за
така описания апартамент да бъде променена на нейно име, като е посочен и абонатният
номер – .., който еднозначно идентифицира топлоснабдения имот. При така събраните
писмени доказателства съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че тя
не е собственик на процесния апартамент. Именно в качеството си собственик на процесния
имот, за който е открита партида на нейно име по нейно желание, тя дължи заплащане
стойността на реално потребената в него топлинна енергия, както и такса за услугата дялово
разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно
2
което общият топломер в процесната сграда не е преминал метрологична проверка през 2019
г. Метрологична проверка на същия е била извършена на 13.05.2017 г. със заключение за
съответствие, а след това на 21.09.2021 г. топломерът е бил демонтиран и сменен с друг, за
който има свидетелство за проверка и съответствие с одобрения тип от 15.02.2021 г. Затова,
вещото лице е изготвило два варианта на изчисление, като за периода м. 05.2020 г. – м.
08.2021 г. е приспаднало сума в размер 2005, 40 лв. поради това, че общият топломер не е
преминал изискуемата метрологична проверка. Съгласно посочения вариант с
преизичсляване, вещото лице е посочило общ размер на дължимата сума за целия процесен
период от 175, 32 лв., от които 162, 81 лв. стойност на топлинна енергия за сградна
инсталация и 12, 51 лв. топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Съдът
кредитира именно този вариант, тъй като с оглед липсата на изискуемата метрологична
проверка, на практика общият топломер не е представлявал годно средство за измерване, въз
основа на което да се изчисли потребената топлинна енергия.
В допълнение, от представените от третото лице-помагач документи за отчет,
приложени на л. 87 и л. 88 по делото, се установява, че за отоплителния период 2020 г./2021
г. до имота не е бил предоставен достъп за отчитане. За следващия отоплителен период обаче
2021 г./2022 г. във формуляра за отчет няма показания за отоплителни тела, а само отчетени
показания за водомер, поради което не е начислена и топлинна енергия за отопление. При
така установената липса на отоплителни тела, не намира приложение разпоредбата на чл. 70,
ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В него е посочено, че на
клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Следователно, при
липса на отоплителни тела в имота, дори да не е осигурен достъп до имота, няма как да бъде
начислена служебно топлинна енергия за отопление. Тази разпоредба се прилага при
неосигурен достъп и наличие на отоплителни тела, какъвто процесният случай не е. Ето
защо, съдът намира, че за процесния имот и за процесния период ответницата дължи
единствено стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и на
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване и то при втория вариант, изготвен от
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, предвид негодния общ топломер, с обща
стойност от 175, 32 лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
за процесния период са извършени плащания на обща стойност 218, 66 лв., като е била
възстановена и сума от промяна в цената на топлинната енергия в размер на 16, 18 лв.
Плащанията са били извършени на следните дати: 24.08.2020 г. и 09.04.2021 г. В
заключението е посочено още, че дължимата главница за услугата дялово разпределение за
процесния период се равнява на 19, 78 лв. Така, общият размер на задълженията за главници
за процесния имот и за процесния период става 195, 10 лв., от които 175, 32 лв. за топлинна
енергия и 19, 78 лв. за дялово разпределение. С оглед извършените от ищцата плащания в
общ размер от 218, 66 лв., съдът намира, че с тези плащания тя е погасила изцяло
дължимите главници, като предвид датите на плащанията, неоснователно се претендира от
ищеца обезщетение за забава върху двете главници, поради което исковете следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „т с“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Я..” № .. срещу А. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., ет.
4, АП.., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1945, 88 лв., представляваща главница за
3
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „П..“ №.., ех. Б, ет. 7,
апартамент, аб.№ .., ведно със законна лихва за период от 06.12.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 449, 29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 14.11.2023 г., сумата 19, 78 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 4, 24 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 16.05.2021 г. до 14.11.2023 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 67332/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
„Д..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4