Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Казанлък,02.01.2013г година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 18.12.2012г в състав : Председател : Дориана Минчева
При секретаря Д.Г. ,като разгледа гр.д № 1658 по описа за 2012г и за да се произнасе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание в чл.422 от ГПК.
Ищецът
чрез пълномощника си адв. Ж. твърди,че по силата на сключена търговска сделка
поел към ответника задължение да поцинкова
Ответникът чрез пълномощника си адв. Г. оспорва иска по основание .Твърди,че има сключена сделка,но тя била сключена без знанието и съгласието на едноличния собственик. Освен това ламарината била на трето лице,което на 10.02.2010г било изпратило рекламация. Освен това лицето Р. П.,което е сключило сделката в качеството на пълномощник не било работило при ответника по трудов договор и не било изпълнявало длъжността управител,поради което и искът следвало да бъде насочен към това лице, а не към ответника. Моли искът да бъде отхвърлен,тъй като сделката била сключена от лице без представителна власт.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на заповедното производство по чл. 410 ГПК в негова полза е била издадена заповед за изпълнение № 832/21.04.2012г по Ч. гр.д. № 1207/2012г по описа на КРС ,с която ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата 9474.08 лв главница , 1094.05 лв лихви за периода от 28.01.2010г до 03.12.2010г, 1354.61 лв лихви за периода от 04.12.2010г до 20.04.2012г и 238.39 лв разноски по делото. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът- ответник в настоящото производство е депозирал възражение срещу заповедта ,в резултат на което ищецът е предявил настоящия си установителен иск.
Реално
ответникът не оспорва наличието на търговска сделка с ищеца,изразяваща се в
поцинковане на
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорено от страните и възприето от съда се установява,че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете страни коректно и в съответствие с нормативната уредба, участвала е във формирането на данъчна основа за определяне на размера на ДДС и ответникът е ползвал данъчен кредит по нея. Потвърждава се твърдението на ищеца за извършено частично плащане по тази фактура,като неиздължения остатък по нея е в размер на 9474.08 лв. Дължимите лихви за забава за процесните периоди са 1083.39 лв върху главница от 12474.08 лв и 1324.06 лв върху главница от 9474.08 лв.
Ответникът в подкрепа на възраженията си е представил удост. за актуално състояние,от което е видно,че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е Жилберт Жан Мари Валтер т.е. посочената във фактурата Р. П. не е управител.Представил е и уведомително писмо ,изходящо от трето лице,в което се посочват недостатъци на поцинковането.Писмото е с дата 10.02.2010г.
По делото е представено пълномощно,изходящо от управителя на ответното дружество,с което той упълномощава лицето Р. К. П. да го представлява в т.ч. и да сключва договори с други фирми за извършване на доставки и продажби ,други услуги,като подписва необходимите за това документи-фактури ,касови документи и извършва плащания в брой. По делото няма представени доказателства това пълномощно да е оттеглено към датата на сключване на сделката и към настоящия момент. Следователно твърдението на ответника,че сделката е сключена от лице без представителна власт е недоказано.Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята,че търговецът потвърждава действията му ако не се противопостави веднага след узнаването. Ответникът не само ,че не се е противопоставил веднага,но е извършил осчетоводяване на фактурата на 26.01.2010г и първото плащане на 28.01.2010г.Второто плащане е извършено на 03.12.2010г т.е. след като и било получено писмото от клиента с рекламацията.По делото няма събрани доказателства за незабавно уведомяване на продавача за констатираните недостатъци по смисъла на чл.324 от ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира,че възраженията на ответника са недоказани,сделката е сключена от упълномощено лице, стоката е приета без възражения , а в последствие няма направена рекламация за констатирани скрити недостатъци и е налице задължение за заплащане на договорената цена.След извършеното частично плащане от нея ответникът е останал задължен със сумата 9474.08 лв .Поради забава в плащането,той дължи и обезщетение по смисъла на чл.86 от ЗЗД в общ размер на 2448.66 лв,изчислено върху остатъка от главницата за съответния период.
С оглед на изложеното съдът намира,че предявеният установителен иск е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
По отношение на искането за установяване размера на направените в заповедното производство разноски искът е недопустим,тъй като поради необжалване ,заповедта в тази част е влязла в сила.
Ответникът следва да заплати на ищеца 2935.89 лв разноски в настоящото производство,представляващи внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
Признава
за установено по отношение на „С.И.Р.К” ЕООД ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.
Г.,кв. „Инд.”,административна сграда на „Магнит” АД,представлявано от Жилберт
Жан Мари Валтер дължи на „ГАЛКО” АД , ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. Радомир,
ул.”Гарата” № 1 ,представлявано от Д. Иванов Димитров заплащане на сумата 9474.08 лв главница,представляваща цена на
търговска услуга- поцинковане на
Осъжда „ С.И.Р.К.” ЕООД да заплати на „ГАЛКО” АД 2935.89 лв съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се приложи по Ч. гр.д. № 1207/2012г по описа на Казанлъшки районен съд.
Районен съдия: