Р Е Ш
Е Н И Е
№ 156
гр.
Велико Търново, 31.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10175/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба, подадена от гл. *** П.С., като пълномощник на
началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП /ГДФК в ЦУ на НАП/, срещу
Решение № 26 от 21.04.2023 г., постановено по АНД № 20224140200199/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Павликени. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 531241-F531917/
15.06.2020 г., издадено от касатора и Национална агенция за приходите е осъдена
да заплати на „Товарни превози“ АД – гр. Русе, разноски за производството пред
районния съд, в размер на 950,00 лева. С отмененото от съда наказателно
постановление, на „Товарни превози“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Трети март“ № 74, за нарушения на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, са наложени осем броя наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на
500,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона и при
допуснато съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробни доводи за
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и
неправилност на изводите на съда за допуснати многобройни и съществени
нарушения на процесуални правила. Касаторът счита и че санкционираните нарушения
са безспорно доказани, като в административната фаза на производство е
установено, че от „Товарни превози“ АД са подадени неверни данни пред НАП по
дистанционна връзка чрез нивомерната измервателна система на негов обект -
бензиностанция в гр. Павликени, ул. „Деветнайсети февруари“ № 53, за 8-те броя
доставки, посочени в НП. Отрича изводите на съда в обратния смисъл, като
изтъква и че дружеството, стопанисващо обекта е могло да установи че до НАП е
подавана некоректна информация, съответно да отстрани нередовностите, чрез
подаването на вярна информация по надлежния ред. От настоящата инстанция се
иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на
спора, като потвърди наказателното постановление, издаденото от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени
бележки, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба „Товарни превози“ АД - гр. Русе, редомни призован за съдебно
заседание, не изпраща представител. В депозирано писмено становище, чрез
пълномощника си *** Г. *** заявява, че оспорва жалбата. Развива доводи за
правилност на обжалваното съдебно решение и незаконосъобразност на отмененото
от въззивната инстанция наказателно постановление, вкл. и по изложените от
районния съд съображения, като се позовава и на аргументите изложени в
представената по въззивното дело писмена защита. Моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото
производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Споделя изводите за допуснати саществени нарушения на
процесуални правила в хода на административнонаказателното производство и за
липса на съставомерни деуяния. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
Както
се посочи, с решението си районният съд е отменил Наказателно постановление №
531241-F531917/ 15.06.2020 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП,
с което на ответника, за нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.
2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, са наложени осем броя наказания „имуществена санкция“,
всяко в размер на 500,00 лева. В производството пред въззивната инстанция е
установена следната фактическа обстановка: На 14.11.2019 г. около 11:00 часа
служители на ЦУ на НАП, ГДФК са извършили проверка в обект на дружеството,
представляващ Бензиностанция в гр. Павликени, ул. „Деветнайсти февруари“ № 53,
в присъствието на управителя на обекта, при което са анализирани документите за
получавани горива и реално получените, автоматично подадени като данни за
количествата към НАП по нивомер. В резултат на това е установено, че за периода
24.10.2019 г. - 04.11.2019 г. са налице разминавания между данните по АДД и по
нивомер, на дати: 24.10.2019 г., 25.10.2019 г., 28.10.2019 г., 29.10.2019 г.,
30.10.2019 г. /двукратно/, 31.10.2019 г. и 04.11.2019 г., като констатациите са
подробно отразени в протокол за извършена проверка № 0364107/ 14.11.2019
година. При проверката е констатирано още, че липсват нарушения по водене на
данъчните книги и отчетността, както и по регистрацията на обекта. На
дружеството е връчена покана да се яви на 22.11.2019 г. в ТД на НАП за съставяне
на АУАН, като представи всички документи за доставки по видове горива за
процесния период. На посочената дата документите са представени от изпълнителен
директор на проверяваното дружество, за което е съставен протокол № 1542634/
22.11.2019 година. От участвал в проверката инспектор по приходите е съставен
АУАН № F531917/ 19.12.2019 г., в който е
описано, че при извършена оперативна проверка на 14.11.2019 г. в обект
посочената бензиностанция и последваща проверка в информационните масиви на НАП
е установено, че от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система са подавани
некоректни данни за количество гориво по дистанционна връзка, като са посочени
съответните АДД и данни на нивомерния отчет, както и съответните дати при което
общата разлика за периода от 24.10.2019 г. до 04.11.2019 г. /за 8 броя
доставки/, е общо 4 885,84 л. дизел, като по този начин търговецът не е
изпълни задължението си да подава на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение на такива. За нарушена е посочена нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ. Актът е съставен в присъствието на инспектор по приходите С.Г., който не
е участвал в извършването на проверките на място и по документи, и при
съставянето на съответните протоколи. Актът е предявен на дружеството, чрез
изпълнителния директор, срещу същия са подадени възражения в срока по чл. 44,
ал. 2 от ЗАНН. Същите са приети за неоснователни и от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издадено
наказателното постановление – предмет на производството пред РС – Павликени.
Същото е връчено на „Товарни превози“ АД - гр. Русе на дата 02.08.2021 г. и е
обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на приобщените към делото писмени
доказателства и свидетелските показания на Н.Т. /актосъставител/ и Д.Т. –
управител на „Дианел сервиз“ – дружество, осъществяващо сервизното обслужване
на нивомерната система, ползвана в обекта на „Товарни превози“ АД.
При така
установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за основателност на
подадената въззивна жалба. Приел е, че при съставяне на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като касаторът е бил в хипотезата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, която изисква актът да се състави в присъствието на
нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или при установяване на
нарушението. След като свидетеля в АУАН доказано не е участвал в проверката на
14.11.2019 г., а при липса на свидетели на извършването или установяването на
нарушението, чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изисква актът да се подпише от двама свидетели.
Освен това съдът е установил, че в АУАН е описано едно нарушение, а в НП са
описани осем нарушения по дати и констатирани несъответствия и са наложени осем
наказания, поради което е налице нарушение на чл. 42, ал. 1 ,т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Изложил е и подробни мотиви за липса на нарушение, доколкото дружеството
е подавало автоматично съответните данни, не е могло да контролира показанията
на изправната нивомерна система и да преценява съответствието на данните с тези
по документи.
Постановеното от Районен съд -
Павликени отменително решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията,
така както са формулирани в нея, е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, като независимо от посоченото отменително основание по
348, ал. 1, т. 2 от НПК, от самия касатор не се конкретизират оплаквания за
такива. Решаващият състав на РС – Павликени е формирал
изводите си въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил обстоятелствата по делото, установяващи се от събраните гласни и
писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
на въззивната инстанция са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Настоящата
инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, че АУАН е съставен при
нарушаване разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдът не е съобразил
приложимостта на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която актът може да се състави
и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В
случая е налице именно такава хипотеза, доколкото нарушението е установено при
извършени проверки от длъжностни лица в НАП, за които са съставени протокол за
извършена проверка № 0364107/ 14.11.2019 г. и протокол № 1542634/ 22.11.2019
година. Въпросните протоколи, съгласно чл. 50 от ДОПК, представляват официални
документи и се ползва с доказателствената сила по чл. 179 от ГПК, при което
обстоятелството дали АУАН е подписан свидетели, присъствали при установяване на
нарушението или не, както и броят на тези свидетели, не са от решаващо значение
за процесуалната законосъобразност на наказателното постановление.
Споделят се
изводите на районния съд за наличието на посочено в обжалваното решение,
нарушение на изискванията за форма на АУАН по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН,
което съставлява и съществено процесуално нарушение, доколкото затруднява
защитата на санкционираното лице. Както е установил и решаващия състав, в
обстоятелствената част на АУАН са описани осем нарушения, представляващи
несъответствия на подадените данни, като за всяка дата е посочено и
несъответствието /като количество и вид гориво/. Същевременно никъде в АУАН не
е посочено, че се касае за осем отделни нарушения, всяко от което осъществява
състава на чл. 3 ал. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, обратно словесото
описание /с отразяване на общата разлика в количествата/, сочи за установено
едно административно нарушение. Същевременно в НП е определено наказание за
всяко едно от нарушенията, при условията на чл. 18 от ЗАНН. Доколкото
административнонаказателното право не познава института на продължаваното
нарушение, то действително е приложима последно посочената норма, която гласи,
че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно
и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая обаче при посочено в АУАН
едно нарушение, са наложени осем наказания, което препятства първостепенния съд
да узнае действителната воля на наказващия орган. Това несъответствие не може
да бъде преодоляно по пътя на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, доколкото текстът изисква
деянието да е безспорно установено, какъвто не е настоящия случай.
Правилни са и
изводите на районния съд, че в конкретния случай не са установени
претендираните от наказващия орган административни нарушения. Разпоредбата на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко
лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива“, а алинея 10
на същата разпоредба предвижда и подаване на
„данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях“. В конкретния случай в наказателното
постановление е посочено наличието на административно нарушение на чл. 3, ал. 3
от Наредба № Н-18/ 2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, т.е.
претендира се неподаване на данни, които дават възможност за определяне на
количествата горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива. Същевременно от описаните в оспорената заповед факти е видно наличието
на изпратена неточна информация, относно количеството на горивото от
нивомерната система в обекта, което деяние не представлява соченото от органа
административно нарушение.
От
доказателствата по делото и от твърденията на административно наказващия орган
по безспорен начин се установява наличието на подадени данни от фискалната
система на документите за получено гориво и подаването на данни от нивомерната
систевм в обекта, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/ 2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Това
задължение на търговците на горива не е обвързано с верността на подадените
данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването
им от НАП и отразяването им в системата. От самия текст на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че не е
препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството
гориво, тъй като и двата вида данни са получени, извършен е анализ на тази
информация и е установено несъответствие. Липсват обаче действия на органите по
приходите, за проверка на действителното количество заредено гориво, доколкото
не може да се приеме а приори, че задължително верните количества са отразени
именно в документите за доставка, а не е извършван анализ на продаденото гориво
в периода между доставките и действителните количества към момента на
проверката. Налице е бездействие на органите по приходите, което всъщност
обуславя невъзможността да се установи точното количество гориво, заредено от
АД „Товарни превози“. Като краен извод, не са доказани административни
нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г., вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, доколкото изискуемите от закона данни са подадени. Възможно е
разминаването на подадените данни да се дължи както на неизправност на самата
нивомерна система, която използващото я дружество не е в състояние да установи,
независимо от полагане на дължимата грижа /ангажиране на специализирани сервиз
и поддръжка/, така и на други обективни фактори за които оспорващият не може да
носи отговорност /да се вмени във вина на негови длъжностни лица/, които
обстоятелства също не са били обследвани при извършените проверки. В крайна
сметка, недоказано в хода на администратвнонаказателното производство е
извършването от обективна страна на претендираните от АНО изпълнителни деяния и
като е достигнал да същия извод, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
Обжалваното
съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Основателно
е искането на ответника за присъждане на разноските направени в настоящото
производство, в размер на 250,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна услуга от 12.07.2023
г. и платежно нареждане на „Обединена българска банка“ от същата дата /л. 21 и
л. 22 от делото/. Неоснователна е претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение от 350,00 лв. за производството пред касационната инстанция при
предходното разглеждане на делото, доколкото такива вече са присъдени от
районния съд с обжалваното решение, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 26 от 21.04.2023 г., постановено по АНД № 20224140200199 от 2022 г.
по описа на Районен съд – Павликени.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.