РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе,
6 – ти състав в публично заседание на 10 март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 745 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК вр. с чл. 68 от Закон за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на В.И.Т.
чрез пълномощник –адв. П.Н. от АК-Разград срещу Решение № 504 от 14.10.2019
год. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 136/2015 год. С
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна, като
се навеждат съображения в подкрепа на направеното искане.
Ответникът – Комисия за
защита от дискриминация чрез представено по делото становище на 27.01.2020 г.
от процесуалния представител оспорва
жалбата, като неоснователна и моли да се постанови решение, с което се потвърди
оспореното решение на КЗД, като се излагат доводи в тази насока.
Заинтересованата страна: В.И.И.
- председател на ПК „Надежда" село Кацелово, чрез адв. К.Б. оспорва
жалбата и счита решението за правилно. Съображения в тази насока са развити и в
съдебно заседание .Претендира разноски
Заинтересованата страна: П.К.
И. - управител на „Мелко-ПТК" ЕООД, с адрес: област Русе, община Две
могили, село Кацелово, чрез адв. К.Б.
оспорва жалбата и счита оспореното решение на КЗД за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски
Настоящият съдебен състав,
след като се запозна с депозираната жалба, становищата на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежни страни и в срок, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред КЗД –
София е образувано въз основа на подадена жалба от В.Т. с № 44-00-934/10.03.2015г. и допълнение към
нея с вх. № 44-00-1228/24.03.2015 г срещу В.И.И. - председател на УС на ПК
„Надежда - Кацелово", с адрес: село Кацелово, ул. „Осоговска планина"
№ 2, община Две могили, област Русе и П.К. И.- управител на „Мелко ПТК"
ЕООД, с адрес: село Кацелово, община Две могили, област Русе, ул. „Осоговска
планина" № 2. с наведени твърдения
за дискриминация по признак „лично положение" ,че той е третиран
по-неблагоприятно в сравнение с другите собственици на земеделска земя
/арендодатели/ ,тъй като при сключването на договорите с посочените кооперации
е била договорена рента в размер на 20 лв. на дка годишно, както и че тази сума
подлежи на индексация, а на него поради водени съдебни дела не са му изплащани никакви суми по договора с
ПК "Надежда-Кацелово, а на другите собственици на земеделска земя,
кооперацията е изплащала рента както следва за 2011г. по 30 лв., 2012 г. по 35
лв., 2013 г. по 36 лв., 2014 г. по 40 лв. на дка., а от „Мелко ПТК" ЕООД са му изплащани за
7,5 дка по 20лв. /дка съответно за стопанските години 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г., докато на останалите собственици са изплащани по-големи суми.
Жалбоподателят изложил оплаквания, че посочените председателите на кооперациите
са му плащали по-малки суми на декар земеделска земя и не са индексирали
рентата за посочените стопански години, така както на други арендодатели
(собственици на земя) в периода от 2011 г.- 2014 г.
Първоначално
преписката е образувана с Разпореждане № 314/09.04.2015г. на председателя на
Комисията за защита от дискриминация по реда на чл.50, т. 1 от ЗЗДискр., въз
основа на жалба с № 44-00-934/10.03.2015г. и допълнение към нея с вх. №
44-00-1228/24.03.2015 г., подадени от В.И.Т.. С оглед наведените твърдения за
дискриминация по признак „лично положение", преписката е разпределена за
разглеждане от Трети специализиран заседателен състав на Комисията.
С решение №
365/ 18.09.2015г. е прекратено производството по преписката с мотив, че КЗД не
е оправомощена да разглежда гражданско правни отношения между страните по
договор за аренда.
С влязло в
сила определение № 18/23.03.2018г., постановено по адм. дело № 460/2015г. на Административен
съд – Русе
е отменено Решение № 365/18.09.2015г., постановено по преписка с № 136 по описа
на Комисията за защита от дискриминация за 2015г. и е върнал преписката за ново
произнасяне. В мотивите на съда е посочено,че действително споровете за
съществуването,изменението и прекратяването на облигационни отношения се
решават от съда по общия исков ред, но в конкретната жалба са били визирани
действия на неравноправно третиране, което е въпрос по същество, което е
налагало изясняването на фактите и обстоятелствата по казуса.
Производството
по преписка № 136/2015г. е възобновено с Разпореждане № 344/18.05.2018г. на
председателя на Комисията за защита от дискриминация. След възобновяване на
производството по преписката, жалбоподателят и посочените от него ответни страни
са уведомени от докладчика за възобновеното производство пред Комисията, като
им е дадена възможност за представяне на допълнителни писмени становища.
С вх.№
44-00-2779/10.07.2018г. в Комисията е получена молба от жалбоподателя, в която
той заявява, че поддържа първоначалната си жалба срещу посочените лица, че се
счита дискриминиран в сравнение с другите член-кооператори, които са получавали
за посочените години по-висок размер на рента в сравнение с него, като причина за
това са водени дела пред РС-Бяла и влошени лични отношения, поради това , че В.И.
има отношение към него поради обстоятелството, че РДНСК- Русе е извършила
събаряне на негова незаконно изградена постройка, която граничи с имота му. В
свое писмено допълнение посочва, че вследствие на възникналия между тях спор
относно постройката, на 19.07.2011 г. му е нанесен побой от В.И. и са му били
отправени обиди и псувни, в присъствието на неговата съпруга - Й.Б.П.. Заявява,
че на 15.10.2011г. И. е отказал да му даде дължимата рента, с думите „няма да
ви я дам, ще ви мъча". Моли Комисията да постанови двамата председатели на
кооперации - всеки един от тях лично да му изплати 10 000 лв. неимуществени
вреди. В заключение моли КЗД да уважи жалбата му ведно с направените допълнения
и уточнения към нея.
Комисията е
провела проучване по реда на чл.55 - чл.59 от ЗЗДискр. В хода на проучването са
изискани становища, информация и доказателства от конституираните ответни
страни в производството по заявените оплаквания в жалбата.
С
вх.№16-20-619/13.07.2018 г. в Комисията е получено писменото становище от ПК
"Надежда - Кацелово", представлявана от Председателя на УС В.И.И.,
който счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя относно извършена
пряка дискриминация, при наличието на конкретни договорни отношения и свобода
на договарянето. Посочва Справка-извлечение, /приложена към становището/, от
която според него е видно, че жалбоподателят за посочените три стопански години
по своя вина не е получил рентата си, тъй като той „нарочно не я е
взимал", за разлика от останалите собственици на земеделски земи. Твърди,
че на жалбоподателя не са му отказвани дължимите суми по договора за аренда,
включително и до стопанската 2012г./2013 г. За този период той не е водил
граждански дела за тези суми, а с оглед на миналото време, претенциите за тях
вече би трябвало да са се погасили, поради неговото бездействие във връзка с
получаването им. Посочил е ,че договорът е прекратен първо по искане на
жалбоподателя и с писмо „Телепоща",
подадено на 18.12.201З г. до жалбоподателя /приложено/, ПК
„Надежда-Кацелово" е приключила окончателно деловите си отношения с него.
След приключване на проучването
Комисията е провела две открити заседания. На страните в производството е
предложена помирителна процедура, но помирение между тях не е постигнато.
С молба вх.№
44-00-189/21.01.2019г. жалбоподателят е поискал от КЗД да установи нарушение за
неравно третиране с посочените като извършители физически лица В.И. Г. и П.К. И.
в качеството им на председатели на ПК, да наложи ПАМ и максимална санкция.
На
проведените открити заседания, страните поддържали първоначално заявените си
становища и искания. Представени са и приети допълнителни писмени доказателства-
анекси към договори
Въз основа на така подадената жалба и
допълнение към същата както и събраните доказателства по преписката Комисията
за защита от дискриминация с Решение № 504/14.10.2019 год. на Трети
специализиран заседателен състав по преписка 136/2015г. е приела че от страна
на В.И.И. - председател на ПК
„Надежда" село Кацелово,и от страна на П.К. И. - управител на
„Мелко-ПТК" ЕООД, не е упражнено дискриминационно отношение спрямо В.И.Т. по признак "лично отношение" и
жалбата е отхвърлена като неоснователна.
В хода на съдебното производство по искане
на жалбоподателя са разпитани двама свидетели- съпругата му и Ю.И.-бивш
касиер-счетводител в ПК „Надежда-Кацелово”, като последната категорично опровергава наличието на
т.нар.”черен списък”,както и на разпореждане да не се изплащат суми на
жалбоподателя, като посочва начина на изплащане на рентата- на ръка или с
пощенски записи.
При така установената фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1, във вр. с чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността
на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби
при издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценката за
законосъобразност следва да се извърши съобразно правните и фактическите
основания, посочени в оспореното решение.
С оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48, чл. 64, ал. 1 ЗЗД решението е взето от компетентен
орган. Постановеното решение съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 ЗЗД и е спазена установената от закона
писмена форма. При издаването на процесния акт съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна на решението само на това основание. Правилата, по които се
провежда производството пред КЗД са регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗД.
В случая производството е започнало по писмена жалба на засегнато лице. Не е
изтекъл срокът по чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Не са налице и пречките по чл. 52, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. След образуване на производството е
определен заседателния състав. Последният е определил председател и докладчик.Проведено
е проучване, дадена е възможност на страните да се запознаят със събраните
материали. Изготвено е заключение от докладчика по преписката и е насрочено
открито заседание, за което са призовани редовно всички страни. В първото
заседание, страните са приканени да сключат споразумение, като така е спазено
изискването на чл. 62, ал. 1 ЗЗД. Тъй като страните не са постигнали
споразумение, производството по спора е продължило. След изясняването му от
фактическа и правна страна, председателят на състава е закрил заседанието.
Решението съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването му.
Оспореното решение на КЗД, предмет на делото
е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, установени в чл. 50 -70 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е съответно и на материално
правните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр.
ЗЗДискр цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,
изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ат ЗЗД или на всякакви други признаци, установени
в закон или в международен договор, по който РБ е страна. За да е налице проява
на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от
обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към
дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 ЗЗД. За да е осъществен състав на
нарушение на антидискриминационното законодателство е необходимо да е
установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от закона.В този смисъл не е
достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица,
а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено
по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗД., като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая
неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва
да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. За да се обоснове извод
за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗД, следва да се направи сравнение
между начина, по който лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена
дискриминация се третира, било е третирано или би било третирано, и начина на
третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по
отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Наличието на
идентични или сравними положения не следва са се преценява абстрактно, а
единствено по отношение на твърдяната в конкретния случай дискриминация.
По делото няма спор относно
установените факти, а именно че жалб. В.И.Т. е предоставил за временно и
възмездно ползване 7,5 дка земеделска земя, находяща се в землището на село
Кацелово, област Русе, за да се обработва в „Мелко ПТК" ЕООД, с
председател П.К. И. по силата на договор сключен на 19.03.2010г. срещу годишен
наем от 20лв /дка, считано от 01.10.2010г за срок от 10 години и
71 528 дка първоначално/ и 47,464 дка
след извършена делба на 02.05.2012г./ земеделска земя в ПК „Надежда-Кацелово",
с председател В.И.И. по силата на сключен договор за аренда на 25.02.2008г. за
срок от пет години с наемна цена от 10 лв/ дка, и през 25.10.2011г. срещу годишен наем от 25 лв/дка.
С решение по протокол № 8 /14.10.2012г. на УС на ПК”Надежда-Кацелово” е взето
решение да се увеличи рентата на 30 лв/ дка.
С писмо „ Телепоща” от
25.07.2012г. от жалбоподателя до заинтересованата страна В. И. като председател на ПК”
Надежа-Кацелово” е отправено писмено предизвестие за прекратяване на договора
,изтичащ на 01.10.2012г., който договор е прекратен на 17.06.2013г. и земите не
са включени в анкетната карта на ПК Надежда за стопанската 2013-2014г
Представените от страна на
заинтересованата страна справки за начислени и неполучени суми не са оспорени
от жалбоподателя, а видно от тях / л.175-177/ за стопанските години 2010-2011,
2011-2012 и 2012-2013г. размерът на рентата е индиксиран всяка стопанка година.
От обясненията на самия
жалбоподател в с.з. и показанията на свид. Й. П. /съпруга/ той самият е
отказвал „на инат” да получава начислената и дори изпращаната му с пощенски
записи сума, която е била връщана, като не е поискал сключване на анекс към
договора за изменение на дължимата наемна цена. Показанията на свид. Ю.И.-касиер
в Пк” Надежда” сочат, че са му изплащани ренти по пощата или на ръка, както и
дивиденти и че не съществува т.нар.”черен списък” с имена на лица, на които не
следва да се изплаща рента.
По отношение на заинетерованата
страна П.К. И. председател на ПК „Мелко ПТК" ЕООД, са представените
няколко броя „Покани за паричен превод" и е видно, че за периода 2010-2011
2011 г.- 2012 г. и 2012 г. – 2013 г., са
му били изплащани сумите по договора за аренда/ показания на свидетели Петкова/
Жалбоподателят, ПК
"Надежда-Кацелово" и „Мелко ПТК" ЕООД, срещу които е подал жалба
за дискриминация, са страни в равнопоставени договорни отношения по договори за
аренда на земеделска земя.
По оплакванията на
жалбоподателя за дискриминация по признак „лично положение", която според
него се основана на неизплатени дължими суми по договор за аренда,
неиндексиране на сумата, както на другите кооператори, съдът намира оспореното
решение на КЗД за постановено при правилно приложение на материалния закон с
оглед изяснената фактическа обстановка, която сочи, че не се установява
извършено нарушение на ЗЗДискр. срещу подателя на жалбата от зантересованите
страни- председателите на двете кооперации ПК "Надежда-Кацелово" и
„Мелко ПТК" ЕООД.
Дефиницията на понятието
"дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и
подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци.
Специалната защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво
третиране, основано на въведените с този закон признаци. Следва да е налице и
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, която при всички случаи да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от
закона. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна,
така и от субективна страна.
По делото не е установено по категоричен начин
различното третиране на жалбоподателят по въведения признак спрямо останалите
субекти в еднаквостта на личното им положение.
Както правилно е отчел
ответника, в производството пред КЗД жалбоподателят не сочи на индивидуализиращ съществен личностен,
обективен и характерен само за него белег и който да е в основата на неговото
неравно третиране, допуснато от посочените заинтересовани страни. Инициирането
на жалби до РДНСК срещу В.И. през 2007г. и 2008г., в резултат на проведеното
производство се е стигнало до премахване на незаконен строеж на 28.04.2011, осъществен
от В.И./ л. 140 от адм.преписка/ и подаването на нови такива, оставени без
уважение, не би могло да се квалифицира
като признак „лично положение".
Наличието на конфликти или
противоречия не е достатъчно, за да се приеме, че е извършен акт на
дискриминация по този защитен признак. Както правилно е приела Комисията за
защита от дискриминация, не всяко напрежение в отношенията между хората изпълва
понятието за дискриминация. В тази връзка посочените влошени взаимоотношения
между жалбоподателя и В.И.И. и П.К. И. не са „защитен признак" по смисъла
на Закона за защита от дискриминация
КЗД, не може да установи
наличие на дискриминационно третиране спрямо жалбоподателя, ако не е доказано
наличието на негов защитен признак, въз основа който е допуснато
по-неблагоприятното му третиране.Доколкото има твърдения от страна на
жалбоподателя за влошени междуличностни отношения с личността на В.И. , то това
не води във всички случаи до извод за дискриминация, тъй като не се установява
по-неблагоприятното му третиране спрямо другите арендатори при еднакви или сходни обстоятелства по
признак "лично положение”.
Комисията е разгледала събраните по преписката
доказателства и ги е обсъдила в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата
налага убедителният извод, че спрямо жалбоподателят не е осъществен тормоз по
личен признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по -
благоприятно и не е установена причинна връзка между поведението по изпълнението
на арендните договори спрямо него именно във връзка с „ личен признак”. В този смисъл не е достатъчно да се установи
различно третиране на определено лице в конкретен случай, а е необходимо да се
докаже, че това третиране е извършено съзнателно, като следва да е налице и
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, която в конкретния случай не се изразява в признак "лично
положение ". Твърденията на жалбоподателя в тази насока са субективни
възприятия, които дори не са житейски оправдани с оглед на демонстрираното му
поведение да отказва изобщо получаването на дължимата му се рента и дори да не
предприема действия по индексацията й, както са сторили други арендодатели / в
тази връзка са приложени множество анекси/, а на самостоятелно основание
арендатора е приел решение за увеличаване на наемната цена. В тази връзка
твърденията на жалбоподателя за неизплатени арендни вноски от двете кооперации
категорично са отхвърлени на база представените от тях/ПК/ писмени доказателства,
които не са оспорени. Видно от тях
първоначално договорените суми са увеличени. Самият жалбоподател е
изпратил писмо "Телепоща", с дата 25.07.2012 г., адресирано до ПК
"Надежда",като е известил кооперацията, че след изтичане на договора
- на 01.10.2012г., той не желае повече ПК да обработва земите му занапред.
Видно от писмо - „Телепоща", подадено до жалбоподателя на и ПК
"Надежда" от своя страна го е уведомила, че неговите земеделски земи,
няма да се обработват за стопанската 2013г./2014 г., т.е. договорните отношения
между ПК "Надежда" и жалбоподателя В.И.Т. са приключили още преди
201З г. , поради което и претенциите за трите стопански години 2013 г., 2014 г.
и 2015 г. за допусната дискриминация срещу жалбоподателя правилно не е уважена.
Видно от представените писмени доказателства - няколко броя
„Справка-извлечение" за изплатени ренти за различни години, както и от
неговите обяснения в тази връзка, дадени в открито заседание, обстоятелството,
че чрез пощенски записи са му изплатени суми, но той не е ходил да си ги получи
на място в пощата, не разкрива признаци на неравно третиране, още повече че с
оглед показанията на св. И. изплащането на сумите по пощата е регулярна
политика на ПК Надежда.
Въз основа на събраните в
производството писмени доказателства,вкл и чрез разпита на свидетелите
твърденията , че председателят на
кооперацията В.И. „не е позволил" да се индексира сумата за посочения от
него период, правилно КЗД е приела за недоказано с оглед на чл.9 от ЗЗДискр.
По отношение на кооперация „Мелко ПТК" ЕООД, с
председател П.К. И. съдът счита за правилен извода на КЗД , че за периода 2011
г.- 2012 г. и 2012 г. – 2013 г., са му били изплащани сумите по договора за
аренда с пощенски записи, а жалбоподателят не е предприел действия за изменение на договорите за аренда по реда на
чл. 16 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/ и, че му е било отказана
индексация на сумите, определени по договорите. Напротив – представени
са доказателства, с които при условията на главно и пълно доказване
заинтересованите страни установяват, че
не са нарушил правото за равно третиране на жалбоподателя по признак в обхвата
по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр.
В хода на производството
пред КЗД не е установен да е приложен
различен подход единствено и само към жалбоподателя, въз основа на защитен
признак по ЗЗДискр, за да се изведе извод, че той е дискриминиран.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение в
установителната му част е постановено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, при точно приложение на материалния закон и в
съответствие с преследваната от него цел
С оглед на изложеното съдът
намира, че така оспореното решение на КЗД е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна да се отхвърли
Предвид
изхода на спора и направените искания, съдът намира, че на заинтересованите
страни-В.И.И. -
председател на ПК „Надежда" село Кацелово,и П.К. И. –бивш управител на „Мелко-ПТК" ЕООД, и двамата
представлявани от адв. К.Б. по
представено пълномощно и договор за правна помощ следва да се присъди на всеки
поотделно сумата от по 300лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Т. ЕГН ********** с
адрес *** Могили срещу Решение № 504 от 14.10.2019 год. на Комисията за защита
от дискриминация, по преписка № 136/2015 год., като неоснователна.
ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** с адрес ***
Могили да заплати на В.И.И. ЕГН **********-
председател на ПК „Надежда" село Кацелово сумата от 300лв –направени
разноски за адвокатско представителство
ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН ********** с адрес ***
Могили да заплати на П.К. И. ЕГН **********
-бивш управител на „Мелко-ПТК" ЕООД село Кацелово сумата от 300лв
–направени разноски за адвокатско представителство
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 14 - дневен срок от получаването му, чрез Административен
съд - Русе пред Върховен административен съд - София.
СЪДИЯ: