Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19649 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.И.К.
с ЕГН********** *** срещу
ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС,
с която са предявени обективно съединени искове по чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 2911,75 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от действия на ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно
изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по
изп.д. № 20167110400300 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС и
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени стрес, страдания и страх за оцеляване, причинени от действия на
ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от
трудово възнаграждение, причинени по изп.д. № 20167110400300 по описа на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711 в
КЧСИ, с район на действие – ВОС. Претендират се и направените по делото
разноски, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че въз основа
на издаден от ВРС изпълнителен лист от 23.02.2016г. срещу ищеца е образувано по
изп.д. № 20167110400300 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. От
ЧСИ бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя й
„Х.2.“ ЕООД. Текстът на запорното съобщение до работодателя от 12.10.2016г. бил
недостатъчен, неточен и неясен. От първата заплата след запорното съобщение на
ищцата била удържана сумата от 103.66 лева. Тя решила да не внася суми
допълнително. След това всеки месец били правени удръжки от заплатата на
ищцата. Въпреки че същата била под минималния размер работодателят изпълнявал
запорното съобщение под страх от санкция от ЧСИ. В периода от м. октомври
2016г. до м.ноември 2018г. всеки месец били удържани суми от заплатата на
ищцата в общ размер от 2911,75 лева, които засягали несеквестируемия й доход. В
този смисъл ищцата счита, че ЧСИ виновно й е причинил имуществени вреди в
размер на 2911,75 лева. В периода, в който са правени удръжките едно от децата
на ищцата било непълнолетно – ученик в гимназия. Ищцата твърди, че е претърпяла
и неимуществени вреди от посочените действия на ЧСИ. Ежемесечно удържаните суми
от заплатата на ищцата съставлявали ¼ от дохода й, като за нея и
семейството й оставали по 330 лева на месец. Същите били недостатъчни за
оцеляване и съществуване. На ищцата се наложило постоянно да се унижава като
иска пари на заем за закупуване на неща от първа необходимост, което
представлявало огромен стрес за нея и семейството й.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по
размер. Сочи, че в текста на запорното
съобщение са дадени указания на работодателя, че удръжките се правят ежемесечно
при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Разяснено било и задължението на
работодателя по чл.508 от ГПК. Твърди, че в настоящия случай отговорността за
причинените вреди следва да се носи не от ЧСИ, а от работодателя. Оспорва се
твърдението за извършени незаконосъобразни действия от ЧСИ, както и причинната
връзка между тях и претърпените от ищцата вреди. Сочи, че взискателят е посочил
способ за изпълнение чрез запор върху трудово възнаграждение, а в тежест на
работодателя било да изчисли размера на удръжките. Твърди, че налагайки запор
ЧСИ е изпълнил задълженията си по закон. Сочи се още, че длъжникът не е
направил възражение пред работодателя за размера на удръжките. Отделно от това
ищцата не е обжалвала и действията на ЧСИ по налагане на запора. В условията на
евентуалност се твърди съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като
не се е възползвала от законовите възможности по ГПК.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
становището, дадено с отговора на исковата молба.
Процесуалните представители на конституираните като
трети лица помагачи З. „Л.И.“ АД и З. „А.“ АД в писмените си становище,
депозирани преди съдебно заседание оспорват исковата молба. Сочат, че ЧСИ е
действал законосъобразно, като е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, а задължение на работодателя е да изчисли размера на удръжките при
съобразяване с несеквестируемата част.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че при ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, с рег. № 711 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС е образувано изп.д. № 20167110400300 въз основа на
изпълнителен лист от 23.02.2016г., издаден по гр.д. № 5970/2013г. по описа на
ВРС срещу длъжника В.И.К..
Приобщен по делото е препис от изп.д. №
20167110400300, от което се установяват следните обстоятелства:
С постановление от 12.10.2016г. ЧСИ Даниела Петрова-Янкова
е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.И.К., получавано
от „Х.2.“ ЕООД ***. На същата дата е изпратено съобщение за налагане на запор
до длъжника В.К..
Запорното съобщението е връчено на „Х.2.“ ЕООД на
21.10.2016г.
От „Х.2.“ ЕООД до ЧСИ Даниела Петрова-Янкова е
изпратено писмено съобщение по чл.508, ал.1 от ГПК от 24.10.2016г. , в което е
признато за основателно вземането, върху което е наложен запора, тъй като
длъжникът В.К. е служител в „Х.2.“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант, като
е заявена готовност да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на
длъжника месечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК, които да бъдат
внасяни по посочена от ЧСИ банкова сметка.
***я от „Х.2.“ ЕООД по сметка на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова в периода от
м.11.2016г. до м.011.2018г. ежемесечно са внасяни суми за задължението на В.К.,
както следва: през м.11.2016г. – 103,66 лева, през м.12.2016г. – 103,26 лева,
през м.01.2017г. – 103,66 лева, през м.02.2017г. – 103,38 лева, през
м.03.2017г. – 103,03 лева, през м.04.2017г. – 103,58 лева, през м. 05.2017г. – 115.15 лева, през м.06.2017г. –
114,66 лева, през м.07.2017г. – 104,19 лева, през м.08.2017г. – 104,47 лева,
през м.09.2017г. – 104.07 лева, през м.10.2017г. – 111.03 лева, през
м.11.2017г. – 105 лева, през м.12.2017г. – 105,25 лева, през м.01.2018г. –
112,34 лева, през м.02.2018г. – 117,29 лева, през м.03.2018г. – 116,71 лева,
през м.04.2018г. – 117,22 лева, през м.05.2018г. – 129,25 лева, през
м.06.2018г. – 123,02 лева, през м.07.2018г. – 117,84 лева, през м.08.2018г. –
117,84 лева, през м.09.2018г. – 122,26 лева, през м.10.2018г. – 118,19 лева,
през м.11.2018г. – 117,70 лева.
От В.И.К. до ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова е депозирана молба от 15.01.2019г. да й бъде
възстановена надвзетата по делото сума, като ЧСИ е преценил, че надвзета се
явява сумата от 284,48 лева, която е изплатена на ищцата по банков път видно от
платежно нареждане от 31.01.2019г.
От третото неучастващо в производството лице „Х.2.“ ЕООД по реда на чл.192 от ГПК е представена декларация от В.И.К. от 02.01.2018г., с която същата е декларирала, че във връзка с наложения й запор от съдебен изпълнител, дава съгласие да продължи внасянето на вноска от месечната й заплата.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Димитър Костов
Маринова (съпруг на ищцата) и Марияна Василева (сестра на ищцата). Съгласно
показанията им ищцата работи в хранителен магазин на минимална работна заплата.
Към периода, в който й били правени удръжки, семейството имало заем, живеели по
д наем, за който плащали 400 лева, синът им бил непълнолетен, а дъщеря им била
абитуриентка. Ищцата преживяла много тежко този период, защото останала почти
без доходи. Многократно съпругът й я виждал нощем да плаче и да пие билки,
имала забелижима нервност през същия период. Ищцата споделяла на сестра си –
св. Василева, че не им стигат парите, че много пъти се налагало да се обажда за
заеми, които не може да върне, както и че пиела различни неща за безсъние.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния период м.10.2016г.-м.11.2018г. общият
размер на сумите удържани от работната заплата на ищцата е 2911.75 лева.
Съобразно размера на несеквестируемия доход за всяка година, размерът на
надвзетите суми е 2907.35 лева. С платежно нареждане за кредитен превод от
31.01.2019г. сумата от 284,48 лева е преведена по сметка на ищцата от ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова с основание „надвзета сума“.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.441 от ГПК във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване противоправното действие на ответника, причинените имуществени
и неимуществени вреди, както и причинната връзка между поведението на ответника
и вредите.
Разпоредбата на чл.441 ГПК препраща към общия институт на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД. Отговорността
по чл.441 ГПК се носи за реално причинени вреди. Съгласно разпоредбата
на чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или
вземане на длъжника. Изпълнение не се допуска върху несеквестируемите вещи на
длъжника така, както са описани в чл. 444 ГПК и върху несеквестируем доход по видове и размер, посочен в
разпоредбата на чл. 446, ал.
1 ГПК.
В настоящия случай ЧСИ е действал законосъобразно като по искане на
взискателя е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано
от „Х.2.“ ЕООД. Установи се, че в
изпълнение на задължението си по чл.508 от ГПК работодателят е уведомил ЧСИ, че
признава вземането и е готов да прави удръжки от трудовото възнаграждение при
спазване правилата на чл.446 от ГПК. Работодателят не е посочил, че трудовото възнаграждение
на длъжника е несеквестируемо, нито е поискал разяснения или съдействие при
изчисляване на несеквестируемия доход. В тежест на работодателя, който знае
размера на трудовото възнаграждение, което изплаща, е да съобрази разпоредбата
на чл.446 от ГПК, както и самият той е посочил.
В допълнение следва да се отбележи, че самата ищца не е обжалвала
действието на ЧСИ по налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, което
с оглед размера си, се явява несеквестируемо. Отделно от това, същата с декларация
пред работодателя, изрично е заявила съгласие от заплата й да бъдат удържана
вноска за погасяване на дълга й.
С оглед всичко изложено се налага извода, че не е налице противоправно
поведение на ЧСИ. С оглед липсата на основния елемент от фактическия състав на
деликта, не е необходимо да се изследва наличието на останалите елементи.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.К. с ЕГН ********** ***
срещу ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег.
№ 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, искове за заплащане на следните
суми: сумата от 2911,75 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от действия на ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно
изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по
изп.д. № 20167110400300 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС и
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени стрес, страдания и страх за оцеляване, причинени от действия на
ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от
трудово възнаграждение, причинени по изп.д. № 20167110400300 по описа на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, с рег. № 711 в
КЧСИ, с район на действие – ВОС, ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, с рег. № 711 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС, сумата от 500
лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: