№ 344
гр. Л., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20224310100425 по описа за 2022 година
обективни /и алтернативно предявен искове и субективно предявен с правно основание чл.124 във вр. с
чл.26 ЗЗД:
Постъпила е искова молба от адв. Д.В. М., Адвокатска колегия П., с адрес на кантора
и съдебен адресат: гр. П., бул.П. Ш., в качеството на пълномощник на М. Ц. АНТ., ЕГН:
********** , с адрес: с постоянен адрес гр. Л., ул. В. Л., съдебен адресат по делото: гр.П.,
бул. П. Ш., против: "И. А. М." АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. Л. № 7, бул., Д. Н." №28, ет.2 представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., и "Ф. Б." ЕООД,
ЕИК: ******, гр. С., ж.к. Л. 7, бул. „Д. Н." № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П. Б. Д., по
която се сочи, че съгласно Договор за паричен заем № *****, А. получава заемната сума от
1000 лева, и общо дължима сума с лихва 1 111,05 лева, при срок на кредита 15 вноски, при
ГПР: 40, 39% и ГЛП:35,00% като във вр. с чл.4 тя сключва и с "Ф. Б." ЕООД, Договор за
предоставяне на поръчителство № *****, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за
заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 523.95
лева или 34.93 лева за всяка двуседмична вноска. По този начин общото задължеше но
договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне
на поръчителство е в общ размер на 1 635.00 лева. Счита, че Договор за паричен заем №
***** сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. "АД, е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т. 10 и чл, 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № ***** сключен с
ответниковото дружество „ И. А. М. " АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД,
чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита и, че така сключения Договор за предоставяне на
поръчителство № ***** е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията му за
1
това са следните: На първо място, Договор за паричен заем № ***** сключен с
ответниковото дружество „ И. А. М. " АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 11 ал. 1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК.Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричей заем
№ ***** е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за
поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямат никаква
информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва
и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за
кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават
неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост й на неустойка. От изложеното
не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради
това, Договор за паричен заем № ***** , поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1
т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
заемателя, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
2
ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от
ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на
изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи
и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по
договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит,
известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, Доколкото сключването на Договор за
поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата
на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на "Ф. Б." ЕООД е "И. А. М." АД. Основен предмет на дейност на
ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на
"Ф. Б." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в
полза на едноличния собственик "И. А. М." АД. С оглед това обстоятелство може да
заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Aceт
Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, сключен с "Изи Acer Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на "Изи Acer Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
3
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и
договора за поръчителство. В тази насока е й практиката на съдилищата в страната,
вютючително и Районен съд П.: Решение № 261766 от 18.06.2021 г, по гр. д. №16588 / 2020
г. на XXII състав на Районен съд -П., Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 /
2020 г. на V състав на Районен съд - П., Решение М 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726
/ 2020 г. на XXII състав на Районен съд - П.. Наред, с това посочването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието ,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в неносочването в
кредитния конфакг на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. В, тази насока е последователната и непротиворечива практика
на съдилищата в страната: Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. №575 / 2021 г. на
Vll състав на Окръжен съд П.. Решение № 261152 от 12.04.2021г. по гр. д. № 5608 / 2020г..
на XIV състав на Районен съд - П., Решение № 261553 от 21.05.2021г. по ГРД №14757 /2019
г. на IX състав на Районен съд – П., Решение № 262008 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 15249 /
2020 г. на XIX състав на Районен съд - П.. Решение № 261692 от 15.12.2020 г. по гр. д. №
3782/2020 г. на XIV състав на Районен съд – П.
Моли ако, ако съдът счете че Договор за паричен заем № ***** сключен с
ответниковото дружество „И. А. М." АД, е действителен, в условията на евентуалност,
счита че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем Ш ***** сключен с ответниковото
дружество, е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП, по следните съображения:
Така соченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на
доверителят му е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от
заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора, доверителят й е длъжен да
сключи договор за поръчителегво за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за
поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде
осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до
нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстваие на някоя от страшгте, за сметка на другата. За да се
приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер,
4
който чувствително надвишава насрещната престания, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна
преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с
нея се задължава доверителят й да сключи договор за поръчителство и то с предварително
избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната сума. В тази
връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи яа добрите нрави. Наред с това, клаузата
на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗД. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност
и води до неравновесие в правата на страните, като по тази начин са в ущърб на доверителя
му като потребител / чл.143 ал1 ЗЗП /. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по
ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗПУ и разглеждани сами или в съвкупност с
договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора – чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. На следващо
място счита, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на основание чл.1466
ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 от Договор за
паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от
самия Договор за паричен заем по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4 от
същия е част от едни стандарти и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитонолучателите нямат възможност да влияят върху съдържаниего им към момента на
сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По отношение на втория
установителен иск, счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство Ш
***** е нищожен на основание чл.26 ал1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал1, пр.2
вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП по следните съображения:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение №4/2009г. по
т.д. № 395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д, №5093/2007г., определение №877 по т.д.
№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение-чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 алД,предд.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на
„добри нрави" по смисъла на чл, 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
5
интересите на подзащитната му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е
налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или
както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.
„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В
настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата
която се претендира чрез него е в размер на 523.95 лева и съставлява допълнителна сума,
която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 1000.00 лева. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това,
тази сума от 523.95 лева, се заплаща без доверителят му да получава нищо насреща,
напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с
предварително избрано от заемателя дружество „Ф. Б." ЕООД, за да му бъде отпуснат заем.
Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума е над 60%, без каквато и да е насрещна престация. На
следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство № *****, сключен с „Ф. Б."
ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4
от ЗПК. В настоящия случай, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 523.95 лв, е следвало да бъде отразен в
определение ГПР Съглано чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит; които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат ва прилагането на търговски клаузи
и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да
бъде включен в ГПР. Отново се сочи мотива за връзката на двете дружества и постигането
на заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "И. А.
М." АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с "И. А. М." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "И.
А. М." АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
6
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго ирашотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство.На последно място, счита че Договор за
предоставяне на поръчителство № *****, сключен с „Ф. Б." ЕООД, е недействителен на
основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Съшият е във вреда на потребителя и не отговаря
на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравнрвесие в правата на
страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1
ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2
т.19 ЗЗП. В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй
като сумата която се претендира чрез него е в размер на 523.95 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 1000.00
лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Огделно от това,
тази сума от 523.95 лева, се заплаща без доверителят му да получава нищо насреща,
напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с
предварително избрано от заемателя дружество, „Ф. Б." ЕООД, за да му бъде отпуснат заем.
Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация.
Предвид гореизложеното, моли да се приеме, че Договор за паричен заем № *****
сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. " АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК вр, с чл.22 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № ***** сключен с
ответниковото дружество „ И. А. М. " АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,
чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че
така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № ***** е нищожен на
основание чл.26 ал.1, пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вре чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП, както и да им заплатят и направените в настоящото производство
разноски. В хода на делото се представя писмено становище 570 с подробни доводи ,списък
на разноските и практика.
В срока по чл.131 от ГПК, са постъпили отговори от ответниците, в които се моли да
се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и се сочат мотиви за това по
конкретните оплаквания в исковата молба като се мотивират защо не следва да ги приема
съда: от първия ответник: възражения по твърденията за ГПР като изтъква, че по договора
той е предложен във фиксиран размер, а не касае неизпълнение и възможните му форми,
които естествено ще го променят; счита,че не е нарушение невключването в него на
възнаграждението за гаранта , че гаранцията е в интерес и на двете страни и влиза в сила
7
при определени условия- чл.4 от договора, че това е второ акцесорно правоотношение и за
това сумата от в-ето не може да се включва в ГПР, задължението по него не е обвързано с
заемния договор, т.е той е в резултат на услуга, която епредоставена по волята на
потребителя, за това той доброволно се насочва към нея след възможността за даване на
обезпечения , а може и да се откаже от договора в 14 дневен срок; именно в изпълнение на
договора за заем е сключен и договора за гаранция срещу възнаграждение, който не е лишен
от правно основание.
От второто дружество: принципа на свободното договаряне на страните по чл.9 ЗЗ,
понятието „добри нрави“ е обща категория , която следва да се преценява във всеки
конкретен случай с оглед конкретни юридически факти ,но според тях понятието е
субективно и относително, няма нееквивалетност на престациите според тях, а напротив-
заемателя получава сигерност,че ако не изпълни гаранта ще заплати вместо него и
възнаграждението му е изчислено съгласно риска; че в крайна сметка се касае за
предоставяна възмездна услуга, но до същата се прибягва след избор от страна на заемателя;
категорично се оспорва прилагането на чл.11 и чл.19 , ал.4 ЗПК в случая като се
акцентира,че не се касае за потребителски кредит.
Депозирани са от ответниците и молби:5931 и 5932 и със списъци на разноски
Изпълнено е производството по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими
допустими представените писмени доказателства, насрочил съдебно заседание, представил
проекто – доклад.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани не се представляват.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства,
становищата на страните и предложените от тях практики, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност , прие за установено следното:
наличието на облигационни връзки между страните и доказателствата за
съществуването им-юридическите факти от които са възникнали, са представени от ищеца и
не се оспорват: Договор за паричен заем №***** и Договор за предоставяне на гаранция.
Прието е, че съгласно Договор за паричен заем № *****, ищцата получава заемната сума от
1000 лева, и общо дължима сума с лихва 1 111.05 лева, при срок на кредита 15 вноски, при
ГПР 40,39%. И ГЛП 35% като във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, сключва с "Ф.
Б." ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № *****, с който да бъде обезпечен
сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати за
поръчителстването е в общ размер на 523.95 лева или 34.93 лева за всяка двуседмична
вноска и по този начин общото задължеше но договора за заем и по допълнително
сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 1
635.00 лева. Представен е и погасителен план от което са видни месечните вноски и какво
включват.
Субективно съединените искове са за признаване на установено, че договор за
паричен заем е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а договор за предоставяне
8
на поръчителство № 16.09.2020 г. е нищожен като противоречащ на добрите нрави,
заобикалящ закона във вр. с чл.19,ал.4 ЗПК и сключен във вреда на потребитяля по чл.143
ЗЗД като според ищцовия пълномощник така фиксираните ГПР от 40,39 % и ГЛП
нарушават добрите нрави и внасят неравноправие между правата и задълженията на
страните, защото действителният ГПР е различен от посочения в договора като в случая
това е в резултат на използвана заблуждаваща търговска практика и клаузата за ГПР била
нищожна по чл. 22 от ЗПК, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на
договора- чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК-уговореното възнаграждение за поръчител / договар за
гаранция/ представлява разход, който следвало да бъде включен в ГПР, защото оскъпявал
според него кредита и именно невярната информация за действителния размер на ГПР
представлявала заблуждаващата търговска практика. В договора било посочено, че общият
размер на всички плащания е 1111,05 лева, но тази стойност е неточна и така потребителят е
лишен от възможността да разбере икономическите последици от своето задължение.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е свързано с посочване на общата дължима
сума по кредита. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. "И. А. М." АД е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това
изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /като глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя
9
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Още повече, че в самата точка е
отбелязано, че при изчислението на ГПР в размера – 40,39% са взети предвид следните
допускания:валидност досежно срока и точното изпълнение на задълженията от страните и
най важното- „няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по договора както и други разходи, освен
посочените в настоящия договор. В същото време в клаузата на чл.4 се предвижда
задължение в тридневен срок след сключването на договора, за представяне на заемодателя
на обезпечения: поръчителство при определени условия, банкова гаранция; гаранционна
сделка със срок на валидност 30-дни след крайния срок на плащане. Т.е поето е задължение
за обезпечаване на кредита, което следва да се изпълни след сключването му като
ответниците акцентират,че заемателя е могъл да не подписва и договора за гаранция , а да
осъществи обезпечението например чрез поръчители. Избора му на третата възможност в
случая е довела и до сключването на гаранцинната сделка в същия ден с втория ответник,
което според съда означава, че е направена преценка от него за невъзможност да бъдат
осигурени на някоя от другите две. Естествено е, че в същността си този договор е близък до
поръчителството, но се предоставя услуга срещу заплащане на възнаграждение в общ
размер на 523,95 лева, платимо на вноски по 34,93 лева, което е било отразено и в ПП.
Затова съдът приема, че така обявения в договора за кредит ГПР не отговаря на размерът на
действителните разходи за длъжника, защото по него не е включена категорично сумата за
възнаграждението за обезпечението по другия договор, а с нея кредитът ще се оскъпи
допълнително за него и към сключването му е било ясно и каква сума ще се дължи, разбира
се касае се за възнаграждение срещу неизпълнението от нейна страна на задължение по чл.4
от заемния договор. Т.е според съда той е един вид допълнителна санкция, оскъпяваща
кредита, с която тя от самото начало се е съгласила наистина доброволно както се твърди от
ответниците при условията на чл.9 от ЗЗД като не се отчита според съда, че целта на
заемодателката е била да сключи именно заемното правоотношение, което според съда й е
било предоставено с допълнителни тежести, влошаващи положението й. Затова и тази
клауза за обезпечение е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи
на кредита, регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за
допълнителни услуги. Така таксата за тази услуга за гаранцията прикрива разходи, които по
естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл.
21, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат
заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Тази неточност в
посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
10
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора
независимо,че е прозрачно определена сумата като възнаграждение на гаранта. Именно
затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22
от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а оттук- е налице една
нищожна кредитна сделка. Оттук и вторият иск се явява основателен, като следва да се
признае за установено, че сключеният въз основа на клаузата за обезпечение допълнителен
договор за гаранция, обезпечаващ кредита, също е предвиден в противоречие със
специалния закон и се явява нищожен.
С оглед на уважаването иска за нищожност на заемното правоотношение, не слледва
да се разглежда евентуално предявения иск за нижощност само на чл.4 от договар за паричен
заем.
Предвид изхода на делото- уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски.
По списъка се претендират 710,00 лева. Ищцата е заплатила държавна такса в размер
на 100 лева , която следва да й се възстанови поравно от ответниците. Освен това е
представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в
която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1,т.3 за оказване на защита на близък.Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение в полза
на осъществилия такава, което с оглед цената на всеки от двата иска :неоценяем иск-мин.в-е
300,00 лева и оценяем - съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение и при съобразяване на
възраженията на ответниците за прекомерност / като взе предвид множеството практика по
този вид договори и, че делото не е с правна ифактическа сложност, поради което го прие за
основателно / следва да го определи в общ размер на 600,00 лева , които следва да бъдат
заплатени, както следва – по 300 лева от всеки от ответниците, искът срещу които се
уважава.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "И. А. М." АД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. "Д. Н." № 28, "С. Ц.", ет. 2, офис 40- 46,
представлявано от управителя П. Б. Д., чрез юриск. Д. Н. със съд.а-с: С., бул. "Д. Н." № 28,
"С. Ц.", ет. 2, офис 40- 46 и М. Ц. АНТ., ЕГН: ********** , с адрес: с постоянен адрес гр. Л.,
ул. В. Л., съдебен адресат по делото: гр.П., бул. П. Ш., чрез адв. Д.В. М., Адвокатска колегия
П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П., бул.П. Ш., че сключеният между тях
Договор за паричен заем № ***** от 19.08.2021г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл.11, ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК вр, с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА "И. А. М." АД-град С., да заплати на адв. Д.В. М., Адвокатска колегия
П.да,ЕГН-**********, адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.,
бул. П. Ш., сумата 300,00 лева - адв. в-е за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1,т.3, и на М. Ц. АНТ.,с горните данни,
сумата 50,00 лева-разноски по делото-д.т.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. "Д. Н." № 28, "С. Ц.", ет. 2, офис 40- 46,
представлявано от управителя П. Б. Д., чрез юриск. М. К. със с.а-с: град С., бул. "Д. Н." №
28, "С. Ц.", ет. 2, офис 40- 46, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство
№ ***** от 19.08.2021г е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вре чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА"Ф. Б." ЕООД град С., да заплати на Д.В. М., Адвокатска колегия
П.да,ЕГН-**********, адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.,
бул. П. Ш., сумата 300,00 лева - адв. в-е за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1,т.3, и на М. Ц. АНТ., с горните данни,
сумата 50,00 лева-разноски по делото-д.т.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
12