О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр.Пловдив, 23.01.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия,
в закрито съдебно заседание на 20.01.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 6 по описа на АС - Пловдив за 2020г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по реда на чл.278, във вр.чл.274,
ал.2 ГПК.
С Определение
№1014/11.11.2019г., постановено по гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС - Стара
Загора, не се допуска привличането на “К.”
АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
законния си представител Л. Д.И. – изпълнителен директор, като трето лице -
помагач на страната на ответниците С.Д.С., И.Г.Й., М.Г.И. и Й.Т.С., по
предявените срещу тях от Д.М.Й., действащ лично и със съгласието на своя баща М.Й.П.,
пасивно субективно и обективно съединени искове за присъждане при условията на
пасивна солидарност на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и сумата от 15 208.34лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 50 000лв. за периода от
13.08.2016г. до 12.08.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на вземането.
Против Определение №1014/11.11.2019г., постановено по гр.д.№
96/2019г. по описа на ОС - Стара Загора, е постъпила частна жалба, вх.№ 15250/02.12.2019г.,
подадена от С.Д.С., И.Г.Й., М.Г.И. и Й.Т.С. - ответници в производството пред
първоинстанционния съд, чрез процесуални представители адв.В.В. и К.В.. Оплакванията
в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а
искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се допусне
привличането на “К.” АД, ЕИК като подпомагаща ответниците страна.
В постъпилия в
срок писмен отговор, вх.№ 16250/19.12.2019г. от Д.М.Й., действащ лично и със
съгласието на своя баща М.Й.П., частната жалба се оспорва, като неоснователна,
моли се за потвърждаване на обжалваното определение.
Постъпилата въззивната
частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване
определение на първоинстанционен съд от съдебния район по чл.274, ал.1, т.2,
във с чл.220, изр.2 ГПК, в законния срок от активно процесуално легитимирани
лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за отговор до
насрещната страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на поддържаното в частната жалба и
писмения отговор, след като извърши дължимата цялостна служебна проверка за
законосъобразност на обжалваното определение, след като прецени данните по
делото, намира следното:
Производството, в
което е постановено обжалваното определение, гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС –
Стара Загора, е образувано въз основа на искова молба, вх.№10441/14.08.2019г.,
подадена от Д.М.Й., действащ лично и със съгласието на своя баща М.Й.П., срещу С.Д.С.
от гр.К., И.Г.Й. от гр.К., М.Г.И. от гр.К. и Й.Т.С. от гр.К., с която са
предявени пасивно субективно и обективно съединени осъдителни искове, при
условията на пасивна солидарност, за обезщетение в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава върху тази
сума от датата на предявяване на исковетедо окончателно изплащане, заедно с
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 50 000лв. за периода от
13.08.2016г. до 12.08.2019г. в размер на 15 208,34 лв., за репариране на
неимуществени вреди от смъртта на брата
на ищеца – С. Ю. П.на 15.08.2014г. при трудова злополука, (твърдени да са) виновно и
противоправно причинени от ответниците при и повод изпълнение на трудовите им
функции, като служители в „К.“ АД.
Обжалваното Определение
№1014/11.11.2019г. по гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС - Стара Загора, е
постановено по обективираното в отговора на ИМ искане на ответниците С.Д.С., И.Г.Й.,
М.Г.И. и Й.Т.С. за привличане като тяхна подпомагаща страна на “К.” АД.
Не са предявени
обратни искове в срока по чл.219, ал.3 ГПК.
В подадения в
срок отговор на ИМ, вх.№14215/07.11.2019г., ответниците преди всичко са
възразили по допустимостта на предявените срещу тях искове и са искали
прекратяване на делото. Въведени са следните твърдения: Братът на ищеца С. П., който починал при трудова
злополука на 15.08.2014г., бил работник на „К.“ АД, чийто служители били и
ответниците.С влезли в сила съдебни решения по искове на двамата родители на С.
П. била ангажирана, на осн. чл.200 КТ, отговорността на „К.“ АД за репариране
на претърпените вреди от смъртта на С. П. от трудовата злополука.На родителите
на починалия от трудовата злополука „К.“ АД изплатило присъдените от съда обезщетения,
както и на тях били изплатени и застрахователни обезщетения. Във връзка със
смъртта на С. П. при трудовата злополука било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител, като до настоящия момент нямало повдигнато
обвинение срещу виновно длъжностно лице в т.ч. и срещу някого от
ответниците.Тъй като с влязла в сила присъда не била доказана вина на нито един
от ответниците за смъртта на С. П.при трудовата злополука с влязла, ищецът имал
правна възможност да предяви исковете си единствено срещу бившия работодател на
починалия „К.“ АД, на осн.чл.200 КТ, която изключвала възможност да се търси
отговорност по чл.45 ЗЗД.С тези твърдения е обоснован и правният интерес от
привличането на „К.“ АД, както и с твърдения, че цялата документация, която можело
да бъде необходима за делото, се намирала в „К.“ АД.
За да отхвърли
искането за привличане, първоинстанционният съд е приел, че същото е допустимо,
но, разгледано по същество, е неоснователно, поради липса на правен интерес за
това за ответниците, тъй като съдебното решение няма да се отрази по никакъв
начин на правното положение на третото лице, като го обвърже със силата на
пресъдено нещо и не е налице хипотеза, в която подпомаганата страна би имала
обратен иск срещу помагача.
В частната жалба се
оспорват мотивите, че не са налице предпоставките за
привличането на подпомагаща страна, като извършени без да бъдат анализирани
обстоятелствата, определящи основанието на предявените искови претенции.Поддържано
е, че при евентуален неблагоприятен изход на делото за ответниците, ако бъдело
прието, че следва да носят претендираната срещу тях деликтна отговорност за
трудовата злополука с брата на ищеца, отговорността им следвало да бъде „споделена“
с „К.“ АД.Евентуално приетото в мотивите досежно виновно поведение на други
служители на „К.“ АД за трудовата злополука щяло да обвърже „К.“ АД, съгласно
чл.223, ал.2 ГПК, още повече, че по повод смъртта на брата на ищеца вече имало
постановени и влезли в сила две съдебни решения, в които било прието, че „К.“
АД следва да носи отговорност за нея, тъй като е отговаряло за безопасността и
здравето на работниците, но, поради нарушения на лица, за които отговаря, била
причинена смъртта на пострадалия. В настоящото производство със сила на
пресъдено нещо щяла да бъде определена отговорността на всеки от ответниците, а
и на други лица при дружеството за съпричиняване на вредоносния
резултат.Спецификата на настоящия процес предполагала, че в него ще се осъществи
своеобразно разпределяне на евентуалната отговорност, което щяло да им даде
право на обратен иск спрямо дружеството или спрямо негови ръководни лица.
Искането за
привличане е допустимо, като заявено от една от главните страни - ответниците,
в преклузивния срок за ответника по чл.219, ал.1, пр.2 ГПК, с отговора на ИМ, и
не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл.219 ал.2 ГПК, тъй като
подпомагащата страна е вписано в ТР действащо търговско дружество.
Привличането е
конституиране на трето лице за участие като подпомагаща страна в чужд исков
процес по почин на една от главните страни, независимо от волята на третото
лице, при наличие на правен интерес за главната привличаща страна. Привличането е средство за защита и право на привличащата
страна, което се използва, когато третото лице, макар, че може да встъпи като подпомагаща
страна, не го прави, тъй като се опасява от неблагоприятен изход на делото, при
който ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.Привличането
дава защита на привличащия, тъй като чрез привличането се цели с помощта на
привлеченото трето лице да се улесни защитата на привличащия срещу насрещната
страна.Привличането е и процесуално право на привличащия, чрез което той цели при
неблагоприятен изход на делото да подчини третото лице на силата на мотивите,
за да се обезпечи правното положение на привличащия в следващия процес, водени
между него и третото лице.Привличането най-често се използва, когато привличащата
страна има обратен иск против третото лице, но с това не се изчерпват
възможните хипотези. Кръгът от лицата, които могат да бъдат привлечени са същите
лица, които по своя инициатива могат да встъпят, поради което същите
материално-правни отношения, които дават повод за встъпване, са и основание за
привличане.
Следователно, за
да е основателно искането на ответниците за привличане на подпомагаща страна, необходимо
е за тях да е налице правен интерес от това: привличането да улеснява защита на
ответниците по делото и/или, при евентуално неблагоприятен за тях изход от
делото, да обезпечава правното им положение в последващ процес между тях и
подпомагащата страна
В случая, правен
интерес на ответниците от привличането не може да се изведе от възможността за
предявяването на обратен иск в настоящия процес против подпомагащата страна,
тъй като такъв иск не е предявен в преклузивния срок за ответника по чл.219,
ал.3 ГПК.От твърдяното, че цялата документация, необходима за настоящото дело,
се намирала в подпомагащата страна, не следва безусловна необходимост от конституиране
на подпомагащата страна по делото, тъй като, съгласно чл.192 ГПК, всяко трето
неучастващо по делото лице е задължено да представи намиращи се при него
документи.
Правният интерес на ответниците от привличането би могла да се изведе от възможността да подчинят третото лице на силата на мотивите на решението, когато, при евентуален неблагоприятен изход от делото за ответниците, ще се обезпечи правното им положение в един последващ процес, воден между тях и подпомагащата страна.
В
тази връзка се налага да се изследват вътрешните материално-правни отношения на
ответниците с подпомагащата страна въз основа на въведените по делото твърдения.
Въведените
твърдения от ответниците в отговора на исковата молба и частната жалба, са, че
към момента на настъпване на трудовата злополука, при която е починал братът на
ищеца, а и сега, ответниците са служители на подпомагащата страна, трудовата
злополука е настъпила при и повод изпълнение на техните трудови функции, както
и, евентуално, и при изпълнението на трудовите задължения на други служители в
„К.“ АД, без да се дължи на извършено престъпление, поради което, като техен работодател,
„К.“ АД следва да носи отговорност за репариране на вредите от трудовата
злополука, респективно - да сподели отговорността на ответниците.
От
тези твърдения се извежда необходимостта за ответниците при евентуален
неблагоприятен за тях изход от делото да обвържат подпомагащата страна от
установителното действие на мотивите на решението по настоящото дело по
въпросите дали вредите от трудовата злополука са настъпили при и по повод
изпълнение на трудовите им функции, че не са действали умишлено и извършеното от тях не е
престъпление, както и за съпричиняването на вредите и от други служители на
подпомагащата страна, за които тя също отговаря.
Ето
защо се приема, че за ответниците е налице правен интерес от привличането,
искането е основателно и следва да бъде уважено.
При
несъвпадане с крайните изводи в обжалваното определение, като
незаконосъобразно, същото се отменя и се постановява друго, с което искането за
привличане се уважава.
С
оглед постановения инстанционен резултат настоящото въззивно определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№1014/11.11.2019г., постановено по гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС - Стара
Загора, и вместо него постановява:
ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕТО на “К.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от законния си представител Л. Д.И. –
изпълнителен директор, като трето лице - помагач на страната на ответниците С.Д.С.,
И.Г.Й., М.Г.И. и Й.Т.С., по предявените срещу тях от Д.М.Й., действащ лично и
със съгласието на своя баща М.Й.П., пасивно субективно и обективно съединени
искове за присъждане при условията на пасивна солидарност на сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени
вреди и сумата от 15 208,34лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 50 000лв. за периода от 13.08.2016г. до 12.08.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на вземането.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: