Р Е Ш Е Н
И Е
№ 369
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 01.07.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2 4 0 по описа за 2 0 1 9 г., намери за установено следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, подадена на 25.03.2019 год. от „ШЕЛ България“ ЕАД против „Г.Н.Ч.
Транс“ ЕООД със седалище с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив.
Твърди се, че ищецът е
кредитор на физическото лице Г.И.Ч.. На 24.11.2017 год. в полза на ищеца срещу Ч.
бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1803 / 2017 год. по описа на РС –
Карлово за сумата 6 000 лв. главница, ведно със законната лихва, както и
разноски в общ размер на 1 140 лв. Въз основа на издадения в полза на „ШЕЛ
България“ ЕАД изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20178500402516 по описа на ЧСИ Александър Бизов с район на действие СГС. Ищецът
бил овластен от съдебния изпълнител за предяви иск за прекратяването на „Г.Н.Ч.
Транс“ ЕООД, в което длъжникът на взискателя Ч. притежавал всички дружествени
дялове.
Поради изложеното и на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК се иска да бъде постановено съдебно решение, с
което ответното дружество „Г.Н.Ч. Транс” ЕООД бъде прекратено. Претендират се
сторените по делото разноски.
Предявеният иск е с
правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Исковата молба не страда от нередовности.
Внесена е дължимата за производството държавна такса.
Ответното дружество не
е подало отговор на исковата молба.
На вписания в Търговския регистър адрес на управление е открита единствено
съпругата на едноличния собственик на капитала, която е отказала да получи
съобщението, тъй като Ч. е в чужбина. Залепено е уведомление на 12.04.2019
год., но в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, не се е явил представител на
дружеството, за да получи адресираните до него книжа. Поради това съобщението е
приложено по делото с приложение на фикцията за надлежно връчване. В
двуседмичния срок от фингираното връчване отговор на исковата молба не е
постъпил. Ответното дружество не е изпратило представител в първото по делото
съдебно заседание и не е взело становище по иска.
Окръжният съд, като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от представените писмени доказателства, ищецът
„Шел България“ ЕАД е кредитор на
физическото лице Г.И.Ч.. На 24.11.2017 год. по ч.гр.д. № 1803 / 2017 год. по
описа на РС – Пловдив са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Шел
България“ ЕАД срещу Г.И.Ч. за сумата 6000 лв. главница, представляваща
неплатена сума по запис на заповед от 13.05.2016 год., предявен за плащане на
11.09.2017 год. с нотариална покана, ведно със законната лихва от 05.10.2017
год. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
Несъмнено по делото е, че
въз основа на така издадения в полза на „Шел България“ ЕАД изпълнителен лист е
било образувано изп. дело № 20178500402516 по описа на ЧСИ рег. № 850 Александър
Бизов, с район на действие СГС, което и към 2019 год. е висящо.
От справка в Търговския
регистър се установява, че длъжникът на „Шел България“ ЕАД – Г.И.Ч. е едноличен
собственик на капитала на „Г.Н.Ч. Транс” ЕООД, като притежава всички дялове от капитала
на дружеството на стойност 2 лв., представляващи 100% от капитала. Седалището му е в с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив.
На 14.02.2018 год. е
вписано запорното съобщение на съдебния изпълнител в Агенцията по вписванията
за налагане на запор върху дяловете на Г.И.Ч. в „Г.Н.Ч. Транс“ ЕООД.
След вписването на запора
върху дружествените дялове, съдебният изпълнител е овластил взискателя „Шел
България“ ЕАД да предяви иск за прекратяването на търговското дружество „Г.Н.Ч.
Транс“ ЕООД, видно от удостоверение с изх. № 8714/08.03.2019 год.
Според разпоредбата на чл.
517, ал. 4 ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в
дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването
на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчване на
изявление за прекратяване на участието на длъжниците в дружеството. Съдът
отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено
преди приключването на първото по делото заседание. Ако прецени, че искът е
основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в
търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване
на търговско дружество е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството взискател, а
търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност
на дружествения му дял. Втората предпоставка за допустимост на иска е овластяването на взискателя да предяви
този иск. Тези предпоставки следва да се налице и в специалната хипотеза на чл.
517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството,
доколкото в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал.
3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В
тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в т.ч. решение на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК № 104 / 10.07.2014 год. по т.д. № 2144 /
2013 год.
А според определение,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и също съставляващо задължителна
съдебна практика, овластяването от съдебния изпълнител следва да е сторено след налагането на запор върху дяловете
на съдружниците в него. С конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК взискател,
който е насочил изпълнението върху дял на съдружник в ТД, упражнява
потестативното право да иска прекратяване на дружеството с решение на съда,
след наложен запор по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Запорът създава правен
интерес на дружеството да заплати на взискателя припадащата се част от
имуществото на дружеството, определена по чл. 125, ал. 3 ТЗ. В специалната
хипотеза на насочено изпълнение срещу всички дялове в дружеството, законът
изрично е предвидил от кои задължения по ал. 3 се освобождава взискателя. Тази
разпоредба не може да се тълкува разширително. Отпада единствено необходимостта
от връчването от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за
прекратяване на участието на съдружника и изчакване на посочения срок. За да е
допустим иск на взискател за прекратяване на ЕООД, трябва да е предявен от овластен взискател.
Отново според трайната
съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния лист е
единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до
неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело /определение № 153 от
12.03.2013 год. на ВКС по т.д. № 1032 / 2012 год., второ т.о., ТК/.
При така очертаната правна
уредба и формирана съдебна практика, въз основа на съвкупния анализ на
доказателствата по делото, съдът достига до извода, че предявеният иск е процесуално допустим.
Установи се, че ищецът е кредитор на физическото лице Г.И.Ч..
Установи се, че за събирането на паричното си вземане е образувал изпълнително дело и е взискател по него.
Това изпълнително дело е висящо както
към момента на подаването на конститутивния иск, така и към момента на
приключването на устните състезания в първото по делото съдебно заседание. Към
този момент дългът към кредитора не е погасен, което се налага като извод от
обстоятелството, че ответникът, който носи тежестта за това, не ангажира
доказателства за погасяването му.
Налице е и втората
предпоставка за допустимост на иска. Вписан
в АВп по партидата на дружеството е запор
върху дяловете на Ч. в „Г.Н.Ч. Транс” ЕООД, в съответствие с чл. 517, ал. 1 ГПК. Както изрично е предвидено в изр. второ от посочената разпоредба, запорът
има действие от вписването.
Установи се и третата
задължителна предпоставка за допустимост на иска, а именно наличието на изричен
акт на овластяване на ищеца,
взискател в изпълнителния процес, постановен от съдебния изпълнител, пред който
е висящо изпълнителното производство, да предяви конститутивния иск по чл. 517,
ал. 4 ГПК за прекратяване на „Г.Н.Ч. Транс” ЕООД.
След като са налице всички
предпоставки, за да се приеме, че искът е допустим, то според посоченото вече
по-горе, погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият
релевантен към спора факт, като в тежест на ответника е да се установи това погасяване. Надлежни доказателства за
това, че дългът на Ч., едноличен собственик на капитала на „Г.Н.Ч. Транс” ЕООД,
е погасен изцяло, не се ангажираха. Поради това единственият факт, който би
могъл да обоснове извод за недоказаност на иска, не се установи по делото.
Ето защо, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде постановено прекратяване на
ответното дружество.
Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК след
евентуалното влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати
на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър. След
вписването се извършва ликвидация от
назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията
ликвидатор.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба
разноски, сторени по делото, които се констатираха в размер на 50 лв. внесена
държавна такса и 1320 лв. договорено и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК „Г.Н.Ч.
ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203 974 929, със
седалище и адрес на управление с. Ръжево Конаре 4170, община Калояново, обл.
Пловдив, ул. „40-та“ № 2, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Г.И.Ч..
ОСЪЖДА „Г.Н.Ч. ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203 974
929, със седалище и адрес на управление с. Ръжево Конаре 4170, община
Калояново, обл. Пловдив, ул. „40-та“ № 2, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Г.И.Ч., да заплати на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК 831 915 840, със седалище и адрес на управление гр. София 1505,
район Оборище, бул. „Ситняково“ № 48, Сердика офиси, ет. 8, сторените по делото
разноски - сумата 50 лева за
заплащане на дължимата държавна такса и сумата
1370 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е неокончателно и подлежи
на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,
препис от него да се изпрати на Агенция
по вписванията за вписването му в Търговския регистър и за извършване на
производство по ликвидация.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………………………...