ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
въззивно
търговско дело № 112 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №801308/07.12.2018г.
по описа на ВРС на „ПОЛИМЕКС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат К.М..
Обжалва се решение
№4494/08.11.2018г. на
Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №1953/2018г. по описа на
ВРС, в частта му, в която съдът е приел за установено в отношенията
между страните, че „ПОЛИМЕКС ГРУП”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, дължи
на „ТИГАЛАН” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 1 231,60 евро, представляваща дължима съгласно чл.5,
ал.2 от сключения между страните договор за строителство от 27.08.2007г., с
нотариална заверка рег. №3172/01.10.2007г. на нотариус рег. №434 в НК,
неустойка за забавено изпълнение от 164 дни в периода 01.02.2009г.-14.07.2009г., която сума е включена в издадената по
ч.гр.д. №10528/2014г. на ВРС, 18 състав, по реда на чл.417 от ГПК заповед
за изпълнение №5464/20.08.2014г., съответно в частта, в която ответникът е бил осъден да репарира на ищеца
сторените от него разноски в размери съответно 186,63 лева – за исковото и
119,54 лева – за заповедното производства.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 48,18 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна „ТИГАЛАН” ООД, ЕИК *********, гр. Варна. В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор вх.
№5620/24.01.2019г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е редовно учредено и допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Изложените във въззивната
жалба съображения се квалифицират като оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Оспорва се, на първо място, извода на
първоинстанционния съд, че в случая не са налице
обстоятелства, изключващи отговорността на изпълнителя за забава в изпълнение
на договорните му задължения в уговорените срокове.
Според
въззивника, дори да се приеме неправилната теза на съда, че уговорката за
задължаване на изпълнителя да представи на възложителя удостоверение за въвеждане
на сградата в експлоатация не е недействителна поради липса на предмет, то е
следвало да бъде съобразено, че за строителя не е съществувала обективна
възможност самостоятелно да осигури самото издаване на това удостоверение,
поради което и непредставянето му в уговорения срок на възложителя не може да
му бъде вменено във вина. В този смисъл, според въззивника, забавата е
настъпила по независещи от изпълнителя, негови служители или подизпълнители
причини, изрично посочени в чл.6 от договора като обстоятелства, освобождаващи
го от последиците на забавата му.
Оспорва
се и извода на първоинстанционния
съд, че претендираното
вземане за неустойка не било погасено по давност по аргументи от чл.114, ал.4
от ЗЗД, като се твърди, че дори да се приеме логиката на съда, че давностният
срок тече от последния ден на начисляване на неустойката и този ден е 13.09.2010г. – датата на издаване на удостоверението
за въвеждане на сградата в експлоатация, то към датата на
подаване на заявлението - 19.08.2014г., тригодишният давностен срок по чл.111,
ал.1, б.”б” от ЗЗД е бил изтекъл.
При тези основни оплаквания и като заявява, че
поддържа всички останали възражения, заявени в подадения отговор на исковата
молба, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му част и постановяване
на ново решение по същество на спора, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена изцяло. Претендира и присъждане на разноските, сторени за
производството по делото.
Направено е и искане да бъдат допуснати във
въззивното производство доказателствата, които не са събрани от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения и при ограничаване на
правото на защита на страната, чрез разпит на двама свидетели и изискване на
писмени документи от трето лице по реда на чл.192 от ГПК.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна
ТИГАЛАН” ООД, гр. Варна, чрез пълномощника си по делото адвокат Десислава
Везенкова, оспорва
въззивна жалба. Излага аргументирано
коментара си по оплакванията на ответника и приложимите към спора законови
разпоредби и
обосновава искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира присъждане на
разноски за въззивното производство. Противопоставя се на доказателствените
искания на въззивника като ги счита за неотносими към периода, за който се претендира
вземането, съответно към спорния предмет по делото. В условие на евентуалност
спрямо допускането на исканите гласни доказателства, моли и на въззиваемата
страна да бъдат допуснати двама свидетеля за опровергаването на твърденията на
въззивника.
Като
съобразява липсата на спор относно факта на късното присъединяване на сградата
към ВиК и електроразпределителните мрежи, съответно, че въпросът дали изграждането
на необходимите за присъединяването съоръжения е било
задължение на ответното дружество – изпълнител е правен, съдът намира, че
исканите гласни доказателствени средства за установяване на тези обстоятелства
са неотносими за правния спор, с която страните са сезирали съда.
Що
се отнася до установяване на момента на предоставяне на ищеца на издаденото на
13.09.2010г. удостоверение за ползване на сградата, евентуалната виновна забава
на възложителя за неговото получаване, доколкото не се твърди, че това е
сторено в срока по чл.5, ал.2 от договора, а след самото издаване на
удостоверението, т.е. след 13.09.2010г., установяването на този факт се
преценява като ирелевантен за спора. Същият би имал значение спрямо крайния момент на забавата, но с оглед очертания с
исковата молба период, за който се претендира вземането – до 14.07.2009г., този
факт е извън предмета на делото.
Дори да се приемат твърденията във въззивната жалба,
че с оглед мотивите на обжалвания съдебен акт, установяването на момента на
изпълнение на задължението, по отношение на което ответникът - изпълнител е бил
в забава, е от значение за определяне на началния момент на давностния срок, то
следва да се има предвид, че първоинстанционният съд не е приел като начало на
давността по-ранен момент от издаването на удостоверението.
Напротив, изрично в мотивите на решението е прието, че „давностен срок по отношение задължението за забава е започнал да тече
от момента на изпълнение на задължението, по отношение на което ответникът е
бил в забава”, което „не би могло да
е преди датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
– 13.09.2010г.” като въз основа именно на тази констатация е прието, че в
конкретния случай „давността по отношение
на вземането за неустойка за забава не е изтекло към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение”. Следователно, касае се в
случая за правилното приложение на закона относно изчисляването на давностните срокове, а не до неправилно определен
от първоинстанционния момент начален момент на давността.
По
тези съображения доказателствените искания на въззивника следва да бъдат
оставени без уважение.
За изслушване на становищата на страните делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на
разноски следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№801308 от 07.12.2018г. по описа на ВРС, на „ПОЛИМЕКС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, подадена чрез пълномощник адвокат К.М., АК-Варна, срещу решение №4494/08.11.2018г. на Варненски
районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №1953/2018г. по описа на ВРС, в частта му, в която съдът е приел за установено в отношенията
между страните, че „ПОЛИМЕКС ГРУП”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, дължи
на „ТИГАЛАН” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 1 231,60 евро, представляваща дължима съгласно чл.5,
ал.2 от сключения между страните договор за строителство от 27.08.2007г., с
нотариална заверка рег. №3172/01.10.2007г. на нотариус рег. №434 в НК,
неустойка за забавено изпълнение от 164 дни в периода 01.02.2009г.-14.07.2009г., която сума е включена в издадената по
ч.гр.д. №10528/2014г. на ВРС, 18 състав, по реда на чл.417 от ГПК заповед
за изпълнение №5464/20.08.2014г., съответно в частта, в която ответникът е бил осъден да репарира на ищеца
сторените от него разноски в размери съответно 186,63 лева – за исковото и
119,54 лева – за заповедното производства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника „ПОЛИМЕКС
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна за допускане и събиране във
въззивното производство на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели и изискване на писмени документи от трето лице по реда на чл.192 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.04.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните на посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника „ПОЛИМЕКС
ГРУП” ЕООД, гр. Варна ДА СЕ ВРЪЧИ
и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.