РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Търговище , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213500600132 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от Кр. К.- И. - частен тъжител по НЧХД № 101/2021г.
по описа на РС Търговище, против присъда № 11/ 22.04.2021г, постановена по същото
дело, с която подсъдимия Т. К. Т., с ЕГН ********** от гр.********** е бил признат за
невиновен и оправдан по възведеното му частно обвинение, за престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 и т.2 във връзка с чл.146,ал.1 от НК. Предявеният срещу него граждански иск
в размер на 10 000лв е бил отхвърлен изцяло и с оглед изхода на делото, съдът осъдил
тъжителката да заплати направените от подсъдимия разноски за защитник, в размер на
600лв.
Считайки присъдата за неправилна и незаконосъобразна, с въззивната жалба се иска
отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимияj да бъде признат за виновен за
престъплението, за което е повдигнато частното обвинение.
В съдебно заседание, тъжителката - въззивник в тази инстанция Кр.К. – И., редовно
призована се явява. Лично и чрез повереника си - адв. В.Н. от АК Търговище поддържа
въззивната жалба и искането за отмяна на първоинстанционната присъда. Неведените във
въззивната жалба оплаквания се доразвиват от повереника, адв.Н., с подробни съображения
изложени устно. Акцентира се върху незаконосъобразната доказателствена и аналитична
дейност на първоинстанционния съд и съответно фактическата необоснованост на
направените изводи, към които, с постановената оправдателна присъда е приложен
1
неправилно и материалния закон. Твърди се, че неправилно РС е приел, че
инкриминираните изрази не са обидни, като незаконосъобразно е счел, че същите са само
проява на формирана отрицателна оценка за личността на тъжителката. Излагат се доводи за
съставомерност, аргументирани с предложеното определяне на инкриминираните изрази
като такива, унизяващи човешкото достойнство и надхвърлащи допустимите граници на
конституционно предвидените свободи – на изразяване и мнение. Акцентира се върху
разпоредбата на чл.39,ал.2 от Конституцията на РБ и чл.10,ал.2 от ЕКПЧ, защитаващи
честта и достойнството на гражданите именно, чрез регламентираното ограничаване
свободата на изразяване до пределите, гарантиращи репутацията на останалите членове на
обществото. Поддържа се основното искане във въззивната жалба, за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по частното
обвинение – за нанесена на тъжителката квалифицирана обида.
В право на лично становище частния тъжител п Кр.К. - И. поддържа изцяло тезата,
развита от повереника адв.Н. и обосноваващите я аргументи.
Подсъдимият Т.Т., редовно призован се явява. Упълномощеният му защитник - адв. Н.С.
оспорва изцяло въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Устно развитите доводи от
защитата са в посока отсъствие на съставомерно деяние по смисъла на чл.146,ал.1 от НК.
Счита, че правилно РС е оценил изразите, като такива, които с оглед начинът им на казване
не са прекрачили добрия тон, а съдържателно в инкриминираните изрази не присъствали
квалификации, епитети и сравнения, които според обществения критерий биха били
оценени като обида.
В последната си дума подсъдимият Т. застъпва позиция за невинност и моли за
справедлива присъда.
След като провери оплакванията в жалбата, аргументирани подробно устно в
пледоарията на адв.Н., след като обсъди становището на защитата и като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, съдът установи
следното:
С оглед съображенията, въз основа на които РС е постановил оправдателна присъда,
респективно с оглед възраженията, наведени във въззивната жалба, основният спорен въпрос
между страните видно е, не е по отношени на фактите, а по правната им оценка. Следва да
се отбележи обаче, че доказателствената дейност на първата инстнация е изцяло съответна
на процесуалните правила, както по попълване на делото с необходимите за правилното му
решаване доказателства, така и по отношение техния анализ, като преди това
законосъобразно са били очертани и пределите на доказване, тъй като
първоинстанционният съд е преценил вярно изложените в тъжбата от фактическа страна
„обстоятелства по престъплението“ (чл.81,ал.1 от НПК). Съдът е концентрирал усилията си
именно върху изясняване на относимите фактически положения, като задълбочено и
целенасочено е разпитал свидетелите по делото. Подложил е на внимателна преценка
всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на комплексния им анализ
вярно е формирал фактическите си изводи. При собствения анализ въззивната инстанция не
намира основание да се отклони от възприетите от РС факти, а напротив - ги споделя като
2
законосъобразно установени, а и самият факт, че обект на критика и оплакване са не те, а
правната им оценка, доколкото акцентът във въззивнната жалба е върху пълното несъгласие
с приетата несъставомерност на всички, подробно посочени инкриминирани изрази. И това
е разбираемо, предвид основанията за постановената оправдателна присъда - не поради
неустановеност на обстоятелството, че изразите са с автор подсъдимия, нито поради това, че
съдържателно се различават от действително изразеното от него на посочения в тъжбата
обществен форум – заседанието на Общинския съвет, предавано пряко по телевизионен
канал KISS13 и в Интернет пространството.
Както се посочи, релевантните фактически обстоятелства, възприети от РС, не са предмет
на оспорване и като законосъобразно установена се възприемат изцяло и от въззивната
инстанция. Несъмнено е установено по делото от фактическа страна, че тъжителката и
подс.Т. се познават от дълги години по повод съвместната им работа - в Духовия оркестър
на гр.Търговище, на който тъжителката дълги години била диригент, а подсъдимия –
барабанист. На 15.05.2020г. тъжителката била освободена от длъжността Директор на
Духов оркестър, функция „Култура“ към Община Търговище. На заседание на Общинския
съвет Търговище, проведено на 30.07.2020г, под № 15 в Дневния ред на заседанието била
включена точката “Искания на местна гражданска инициатива за възстановяване на
маестра Кр.К. на длъжността Директор на Духов оркестър, функция „Култура“ към
Община Търговище“. Искането било внесено от св.М.Д. и подкрепено от св.П., като и двете
присъствали на заседанието. На заседанието присъствал и подсъдимия, в качеството са един
от 19-те оркестранти (л.62,НЧХД), подписали съгласие с освобождаването на тъжителката
като Директор на Духовия оркестър. При обсъждане на посочената точка от дневния ред,
след изслушване на вносителя св.Д. и на св.П., била предоставена думата на тъжителката, а
след нея и на подсъдимия Т.. Във встъплението си същият уточнил своята
представителност, а именно, че е „упълномощен от моите колеги да споделя някои моменти
от нашето трудово битие“ ( П-л, заседание ОС, л.29, НЧХД). Именно по този повод и в
рамките на направеното с тази цел изказване подсъдимият заявил, съответно били отразени
в представения като писмено доказателство протокол от Общинската сесия –
инкриминираните в тъжбата фрази:
1/ „периодът на отпуските и концертните графици винаги са съобразени само с
нейните предпочитания, пътуване и нужди, без да са подплатени с никакви професионални
аргументи.“
2/ „премахнати бяха стратегически функции в оркестъра като водачи на групи и
концертмайстор.“
3/ „изхвърляне на ноти от библиотеката и лични инструменти на оркестранти -
тайно и демонстративно.“
4/: „Госпожа К. си позволяваше да отправя лични обиди и квалификации не само
относно професионализма и образованието ни, а и по физически признак. Много от нас е
наричала с ..., не ми е удобно да кажа с какви думи. Лични думи.“- При покана да каже
думите — „клошар, неграмотник, за килограми.“
5/„Последните закупени еднолично от нея инструменти на оркестъра са най-нисък
3
клас — ученически. Дефектирането им не закъсня и скоро, още след закупуването им, се
появиха първите проблеми в работния репетиционен процес. Тези инструменти в момента
са на склад е оркестъра и не могат да бъдат използвани. Те просто са за снимки, те не
стават за нищо. А всички тези обществени средства бяха хвърлени на вятъра. Без да се
консултира с никой, лично аз не знаех какъв цвят ми е инструмента, цвета му. Поне като
възпитание някой да ме беше попитал, бе жълти ли искаш, оранжеви ли ги искаш, остави
марка и модел.“
6/ „г-жа К. си позволяваше и груби нарушения на трудовото законодателство.
Изготвяше списък на оркестрантите, които идват да работят по време на полагаемата
им лятна отпуска с цел уж усъвършенстване. Освен това имахме назначен обучител, на
който му се плащаше да обучава, но в рамките на работното време.“
7/„Турнета имахме без командировъчни и имайки предвид, че командировъчните са
застраховки за пътуващите оркестранти. Обясненията бяха, че Общината не иска да
отпуска средства, перманентно ни манипулираше, изграждайки конфронтация с
общинската администрация по всякакви възможни допирни точки. Няма униформи, няма
ремонти, няма дневни... Все няма и то от името на Общината, а се оказва, че оркестърът
връща неизразходвани за дейност средства.“
8/: „Неразрешаване на индивидуален платен отпуск, когато се касае за ден-два до
три, по някаква лична причина и необходимост, категорично се отказваше с мотива, че
нямаме право на това“.
9/ „Госпожа К. не зачита демократичните и синдикални ценности. Първоначално в
качеството си на директор и на синдикален секретар манипулативно включваше всички
оркестранти за задължително членуване в синдикалната организация, което е в
противовес с устава на СБМТД. Тя е демократична тази организация, пожелание. В
последствия пък, след смяна на синдикалното ръководство, правеше обратното -
вербуваше един по един отделни синдикални членове да спрат да плащат членски внос и
така организацията намаля на половина. Тя сама също спря да плаща членски внос.
Надсмиваше се над новото синдикално ръководство, че води преговори за сключване на
колективен трудов договор“.
10/„.Госпожа К. постъпи крайно неуважително с всички пенсиониращи се колеги,
които бяха отдали по 30-40 години от живота си на оркестъра. Те бяха без никакво
изпращане, без нищо. Всеки един от тях, днес тези колеги са уважавани музиканти в
Шуменския духов оркестър, който просперира „благодарение“ на мениджърските умения
на г-жа К.“
11/„Благодарение“ на мениджърските умения на г-жа К., приходите от
концертната дейност на оркестъра за последните 5 години са само 1450лв. Икономиите
от „средства за дейността“за последните 5 години са почти 100% или 52 000 лв.
(петдесет и две хиляди лева)!“ Това ни лишава от концертна дейност, нови ангажименти,
нови композиции, нови гост-солисти, нови инструменти и всичко друго. Винаги беше
казвано „пари няма за нищо“.
Обстоятелството, че подсъдимият е присъствал на заседанието именно в тоза си качество
4
– като изразител на формираната колективна воля за изразяване на мнение и становище по
повод внесеното, като редовна точка в дневния ред на заседанието, искане за възстановане
на тъжителката е безспорно установено – от показанията на разпитаните свидетели С.М.(л.
77,НЧХД), М.Д.(л.78-л.79, НЧХД), И.И.(л.79-81,НЧХД), И.Д.(л.81-л.82,НЧХД), чиято
достоверност независимо от формално пристрастното им и отношение към фактите,
правилно е преценена от РС като обуславяща възможността им същите да формират
законосъобразно изводи по фактите и с основание ги е кредитирал, защото са
непротиворечиви, включително и помежду, последователни и изцяло подкрепени от
визуализираното в съставения официален протокол фактическо положение – хронология и
съдържание на изказванията и от приложената по делото подписка (л.64,НЧХД).
Продължителният период на формиране на възприятията им, предвид установеното време,
в което същите са свирили в Духовия оркестър - между 32 години и 4 месеца(св.Д.) и 27
години(св.М.) несъмнено е предпоставка за основателност на претендираното като вярно
изградено от тях мнение по фактите, именно защото е плод на продължителни наблюдения
и оценки, а не на инцидентни прояви или внезапно възникнали ситуации. Мнението и
формираното недоволство е възпроизведено в изготвеното становище, в чиято защита, като
представител на подписалите становището оркестранти, се е явил на Общинското заседание
подс.Т..
Всъщност, както се отбеляза вече, не се спори нито по отношение на мястото, нито по
повода нито по начина и поредността на визуализираните в протокола, а от там и в тъжбата
изрази, изказани от подсъдимия Т..
Вярно е, че само факта на изразената представителност не изключва съставомерността на
деянието, стига в начинът на нейното изразяване - в ползваните изразни средства да се
съдържат обидни по естеството си изрази и фрази. В случая обаче не само поради
представителността на изказването, условията и повода на изразяването им, които, както се
посочи сами по себе си не изключват съставомерността на деянието, но именно предвид
самото им съдържание, РС е направил верни материално правни изрази приемайки, че
изразите не са натоварени с присъщата за обидните изрази смисъл и тежест.
Точното им възпроизвеждане направено по-горе, несъмнено е наложително, поради
дължимата съдържателна преценка, в аспекта на основното възражение във въззивната
жалба, за тяхната съставомерност по признаците от обективния състав на чл.146 от НК, а
именно, че съставляват обидни по естеството си квалификации и епитети.
Както правилно е отбелязал РС, от обективна страна, за да е налице обида, деецът следва
да каже (предвид изпълнителното деяние, вменено по настоящото дело) унизителни за
пострадалия думи или изрази, като унизителния им характер се проявява и чрез
възможността същите да се окачествят като непристойни, груби, вулгарни и съответно
неприемливи от гледна точка на общоприетите морални правила и норми на поведение. И
това е така, понеже обидата, както е известно е престъпление, засягащо чувството за лично
достойноство на човека. Ето защо и след като е проверил, при съпоставката с посочения
обективен критерий, че всеки един от инкриминираните изрази, по своето съдържанеие не
покрива изискването за обективна съставомерност, доколкото нито един от
5
инкриминираните изрази не съдържа вулгарни, непростойни или групи епитети, сравнения
или цинични определения по отношение личността на тъжителката, РС е достигнал до
правилния извод за несъставомерност на деянието. Необходимо е да се отбележи и това, че
в съответствие с правните характеристики на престъплението обида, е направеното от
първоинстанционният съд уточнение и относно ирелевантността, за разлика от
престъплението клевета, към обективните признаци на престъпния състав, на „истинността“
на изнесените данни или твърдения. Както е прието в правната доктрина: „обидата е
умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством
неприлично, противоречащо на общо приетите правила отнасяне с него“- уч. Наказателно
право,Особена част,т.I, проф.И.Ненов, л.428, тоест чрез изпълнението на това престъпление
се накърнява собственото усещане за чест и достойнство и се „изразява отрицателното
мнение за достойнството за засегнатия“, поради което е и без значение дали казаното е
вярно или не (вж.отново,Наказателно право, Особена част,т.I,проф.И.Ненов, стр 430).
Съдържателното обсъждане и анализ на всеки един от словесните изрази, предмет на
частното обвинение действително разкрива мнение и изразено становище на подсъдимия
по конкретни поводи и причини за възникналите несъгласия, доведи до промяната в
ръководството на Духовия оркестър. Няма как тези изрази да са положителни, защото те по
самата си насоченост – критикуващи и изразяващи несъгласие не могат да бъдат други освен
натоварени с отрицателен заряд срещу тъжителкята, но по съдържанието си нито един от
инкриминираните изрази не отговаря на заложения обективен критерий за съставомерност
по чл.146 от НК, понеже, както се отбеляза по-горе, не покрива обективните признаци за
изпълнението и посредством “унизителни епитети“, псувни или отрицателни съждения за
качеството на тъжителката, последните от които обаче също следва да са унизителни по
общо приетите обективни критерии, а не по зададените от субективното възприятие на
засегнатия параметри (вж отново уч. Наказателно право, Особена част, том I,проф.И.Ненов,
стр.428- стр.429). И само фактът, че изразите са натоварени с отрицателно значение и като
цяло са неприемливи за тъжителката не е достатъчно за да се обективират чрез тях
елементите на предвиденото в чл.146 от НК престъпление обида. В този смисъл, вярно е и
приетото в мотивите от първата инстанция заключение, че поводът и мястото на
изразените фрази: планиран обществен дебат пред т.нар „местен парламент“, както и
безспорно установените по делото данни за приноса на тъжителката към културния живот в
града и доказаните, чрез множествното признания и награди, високи професионални
достижения не поставят на различна плоскост дължимите за изследване, с оглед предмета
на доказване фактически обстоятелства. Казано другояче, личността на засегнатия не
обуславя промяна в критериите за обективна съставомерност, именно поради
законоустановеността на престъпленията и гарантираната по този начин сигурност в
наказателноправния ред.
Обективността на престъплението не зависи и от субективната собствена оценка на
пострадалия за параметрите на вътрешното му усещане за себеоценка (достойнство) или за
отношението на обществото към индивидуалната му персонализиран значимост (чест). В
контекста на казаното няма как да получат друга правна оценка установените от
6
приложените доказателства (л.44 – л.53 от НЧХД) безспорен принос на тъжителката в
развитието на културния живот в град Търговище, признание за което е и присъждането и
през 2015г на званието „Почетен гражданин на Търговище“. Творческият потенциал и
заслуги на тъжителката сами по себе си не могат да подменят правните изисквания към
обективността на признаците по чл.146 ал.1 от НК, вменено с частната тъжба, които в
случая не са налице .
Изтъкнатата от защитата „злонамереност“ на инкриминираните изрази е относима
отново към визирания в пледоарията пред въззивния съд отрицателен заряд, но оценката им
дали разкриват съдържателно и обективните елементи от престъплението обида, тоест дали
покриват изискуемите признаци на такива унижаващи достойнството и честта на човека,
които се защитават с това престъпление, предполага, както вече се спомена, не
субективното им оценяване от техния адресат, а от обективната възможност да породят
визираното в престъпния състав засягане на честта и достойнството. При това, както се
отбеляза не веднъж, става въпрос за обективно въведени критерии, понеже всеки човек е с
различен праг на поносимост на критика, себеуважение и мнение за себе си.
Всеки един от подробно цитираните изрази безспорно обективира несъгласие и мнение,
което действително визира отрицателно отношение към качествата на тъжителката, но е в
рамките на конституционно гарантираните свобода на изразяване, на мнение и критика,
защото подбраните изрази и думи в тях, не могат еднозначно, както се настоява в подробно
развитата устна аргументация от повереника, да бъдат оценени като обидни.
Достатъчно е да се споменат - осма и девета точка от изброените в тъжбата изрази,
инкриминирани като „обстоятелства по престъплението“ : Неразрешаването на
индивидуален платен отпуск, когато се касае за ден,два до три ,по някаква лична причина
и необходимост категорично се отказваше с мотива ,че нямаме право на това“. И
следващият инкриминиран израз: „ Г-жа К. не зачита демократичните и синдикалните
ценности ….“ Видно е, че оценените като „обстоятелства по престъплението“ фрази, не
съставляват нищо друго, освен обективирана обобщаваща оценка (втората фраза) дадена въз
основа на преди това фактически възпроизведеното обстоятелство - неразрешаването на
отпуските(първата фраза). По естеството си заявеното „незачитане“ несъмнено съставлява
оценъчно съждение изведено от посочената му фактическа основа, а както е известно
съдебната практика е константна по отношение на приетото, че оценъчните съждения не са
основание за наказателна отговорност, когато както е в случая те сами по себе си не
съдържат обидни по съдържанието си думи и изрази. Както вече се посочи многократно, за
тяхната преценка е от значение възможността същите обективно да могат да бъдат оценени
като „унизителни“, а не дадената им от тъжителката собствена оценка, като уместно РС се е
позовал в този смисъл и на пряко приложимата съдебна практика на ЕСПЧ( мотиви,
страница осма).
Допустимият баланс между правото на свободно изразяване на критика, обективирано в
реализираното от подсъдимия участие в Общинската сесия и изразените от него като
представител на подписалите „съгласието“ оркестранти мнение и несъгласия и правото на
лична чест и достойнство, чието накърняване е заявено с предявеното с тъжбата частно
7
обвинение в случая, правилно е преценен от първата инстанция като ненарушен. Поради
това и макар, както се посочи, правото по чл.39,ал.1 от КРБ да не е безконтролно,
допустимите параметри, въведени в следващата алинея- на чл.39,ал.2 от КРБ - „Това право
не може да се използва за накърняване ..доброто име на другиго..“ в случая не са
надхвърлени.
Деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Обидата,
както е известно е умишлено престъпление и освен обективната съответност на изречените
фрази с предвиденото в състава казано или извършено „нещо“, „унизително за честта или
достойнството на другиго, съставомерността на деянието изисква установимост и на
неговата субективна страна: съзнаването на изречените обиди и преследването с тях на
визираната в състава цел - засягане и накърняване на защитаваните с престъплението блага
- честта и достойнството на гражданите. Ето защо, от значение в случая е цялостния прочит
на словесно изразеното от подсъдимия и възпроизведено в представения от самата
тъжителка протокол от проведеното заседание на Общинския съвет, видно от който
изказването е направено след като подсъдимият се е представил, изложени са хронологията
на проблемите и напрежението в Духовия оркестър, като в аргументиране на изразената
позиция са посочени и конкретните примери, изведени в тъжбата като такива, носещи
„злонамерено и отрицателно значение“. В този смисъл задължително подлежи на преценка
встъплението и изразните средства ползвани от подсъдимия (вж.протокол,л.29,НЧХД)“Във
фейсбук групите, в мрежите, хората, които бяха „за“ премахването на госпожа К. не
бяха дейни. Само едно, една беше идеята –да и запазим честта, да и запазим
достойноството, да не я компрометираме или казано на уличен език,да не се изваждат
кирливите ризи“.....“Да обаче , след като съм тук, след като вие сте тук ,няма вече накъде
, дето се казва“. Нещо повече, точният прочит на отразените в представения както
писмено доказателство протокол от Общинското заседание, сочи, че конкретните изрази,
оценени впоследствие в тъжбата като изразяващи „обстоятелствата на престъплението“ са
изречени от подсъдимия след настоятелното искане отправено в този смисъл от тъжителката
(вж л.30, НЧХД) .
Предвид всичко гореизложеното, въззивният състав прие, че жалбата, с изложените в
нея и устно развити оплаквания се явява неоснователна, поради което и няма как да бъде
споделено искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде осъден. Респективно, проверяваната първоинстанционна присъда, с
която подсъдимия Т. е бил признат за невинен по обвинението за престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 и т.2,във вр.с чл.146,ал.1 от НК, като обоснована и законосъобразна, от
материално правна и процесуално правна гледна точка, следва да бъде потвърдена.
При отсъствие на виновно увреждащо поведение, обосноваващо гражданска отговорност
за обезвреда, то и правилно РС е отхвърлил като неосноватален и предявения граждански
иск .
При служебната проверка не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на
проверяваната присъда, поради което и същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК, разноските,
8
направени от подсъдимия за защитник пред въззивната инстанция, след като е направено
изрично искане за това, следва да бъдат присъдени в тежест на тъжителката , която следва
да бъде осъдена да ги заплати. При преценката за размера на претендираната сума - 600лв.,
отразени в приложеното пълномощно като реално заплатени, съдът, съобрази от една
страна разпоредбата на чл.13, ал. т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съгласно която, с оглед престъплението, предмет на делото минималния
адвокатски хонорар е 400лв. От друга страна с нормата на 36,ал.2 от Закона за
адвокатурата, е предвидено, че адвокатското възнаграждение се определя с договор между
клиента и адвоката, но размерът му следва да бъде "справедлив и обоснован" и не може да е
по-малък от посочения в Наредбата. С решение 14820 на ВАС, в сила от 5.02.2016г., § 2
цитираната Наредба, очертаваща възможност за преценка на горната граница до размера на
три пъти минималното адвокатско възнаграждение бе отменена, но отделно от това не са
налице и предпоставките й доколкото платените 600 лв. са по-малко от допустимия
трикратен размер на минималното възнаграждение, равняващо се на 1200лв. Ето защо,
предвид изложените съображения съдът намира, че липсват основания за корекция на
посоченото в пълномощното възнаграждение за защитник във въззивната инстанция, поради
което и следва да бъде присъдена цялата сума, реално заплатена, посочена в приложеното
по делото(л.23 от ВНЧХД) пълномощно.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК въззивният съд, в настоящия си
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 11 от 22.04.2021г., постановена НЧХД № 101/
2021г. от Районен съд Търговище.
ОСЪЖДА Кр.Н. К. – И. , с ЕГН ********** да заплати на подсъдимия Т. К. Т., с
ЕГН********** направените разноски за защитник пред въззивната инстанция в размер на
600лв.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете по чл.346 от НПК и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9