Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1800 27.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XVІ граждански състав
На петнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 7856 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от “Топлофикация – Бургас” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от
Христин Илиев Илиев срещу Т.К.А., ЕГН **********,
адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове съдът да
приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
вземане по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/01.08.2019г. за
следните вземания: сумата от 1337.61 лева, представляваща сбор от месечни
главници, дължими за доставена топлинна енергия за битови нужди в периода месец
юли 2016г. - месец май 2019г., за топлоснабден жилищен имот на адрес гр. ***,
сумата от 284.17 лева, представляваща сборна мораторна лихва за забава върху
месечните сборни главници, начислена за периода от 01.09.2016 год. до
29.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.07.2019г. до изплащане на вземането. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски по делото и по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на БРС.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва иска с подробни съображения. Моли за
отхвърляне на претенциите.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* не изразява
становище.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно
основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.153 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
За претендираните
вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/ 01.08.2019г. по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на БсРС. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и настоящият установителен
иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, указан на кредитора с
разпореждане от 26.08.2019г.
В подкрепа на иска си ищцовото дружество представя неоспорена от страните изходяща
от него справка за начислени на ответника суми за ползвана през периода месец
юли 2016г. – май 2019г. топлинна енергия, съставена въз основа на 36 фактури,
издадени в периода 09.08.2016г. – 07.06.2019г. – на обща стойност 1337,61 лева.
Ответната страна не оспорва размера на така начислените суми.
Процесният недвижим имот, за който не се спори, че се намира в
топлоснабдена сграда – апартамент № 5, находящ се в гр.***, е бил съсобствен на
ответника с неговия брат П. К.А. и майка М. Р. А. /вдовица/, съгласно документ от 1974 година. Видно от приложеното удостоверение
за наследници братът П. Кр. А. е починал на 26.06.2016г.,
а майката М. Р. А. е починала на 19.07.2018г., като наследник е ответника Т.А..
Установява се от представените доказателства по делото, че на 30.08.2017г.
наследодателката М. А. - майка на ответника, починала 2018г. е подала искане в топлопреносното
предприятие за спиране на топлата вода в имота, като е съставен Констативен
протокол №1 от 31.08.2017г. за отсъединяване от вътрешната отоплителна
инсталация три броя радиатори и прекратяване ползването на БГВ. В резултат на
искането от самия абонат, считано от м.септември 2017г. в процесния имот не е
начислявана топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, а ответникът не
оспорва сумите за щранг лира, сградна инсталация и за отчет на дяловия
разпределител.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ страни
по облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия в качеството
им на клиенти са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в топлоснабдената
сграда - етажна собственост, които са длъжни да заплащат цената на ползваната
топлинна енергия. Цитираната норма създава презумпция за съществуване на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по
което потребители са собствениците на топлоснабдения обект, респективно носителите
на вещно право на ползване, за каквото в случая няма данни да е учредено върху
процесния имот. Поради това настоящият съд приема, че ответникът в качеството му
на съсобственик на процесния топлоснабден имот е обвързан от договора за
доставка на топлинна енергия при общи условия и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ
дължи разделно с всеки друг съсобственик начислените цени за ползваната
топлинна енергия, като в случая същият се явява и наследник на останалите
съсобственици.
Предвид липсата на оспорване, на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че
претендираното парично задължение за цена на топлинна енергия е в предявения
размер от 1337.61 лева, съобразно справката за дължими суми. На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, което за периода на забавата периода от
01.09.2016 год. до 29.07.2019 год. е в предявения размер от 284.17 лева.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените
по делото разноски. В заповедното производство ищецът е направил съдебни
разноски в размер на 152,44 лева, включващи 32,44 лева - заплатена държавна
такса и 120 лева – адвокатско възнаграждение. Направените от ищеца разноски в
настоящото производство са 411,06 лева, включващи 71,06 лева – заплатена
държавна такса и 340 лева – направените разноски за депозит за адвокатско
възнаграждение за назначения особен представител на ответника.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.К.А., ЕГН
**********, адрес ***, дължи на “Топлофикация –
Бургас” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Лозово, представлявано от Христин Илиев Илиев, следните вземания, за които
е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на РС-гр.Бургас: сумата от 1337.61 лева – неплатена цена за ползвана топлинна
енергия за периода месец юли 2016г. - месец май 2019г., за топлоснабден жилищен
имот на адрес гр. ***, сумата от 284.17
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 01.09.2016 год. до 29.07.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на 31.07.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Т.К.А., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на “Топлофикация
– Бургас” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Лозово, представлявано от Христин Илиев Илиев, сумата от 411,06 лева /четиристотин и единадесет лева и шест
стотинки/ разноски по делото и сумата от
152,44 лева /сто петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски в заповедното
производство.
Решението е
постановено при участието на „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Абоба“ № 6, като трето лице помагач на
страната на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : (П)
Вярно с оригинала!
ММ