Р Е
Ш Е Н
И E
№273 01.10.2018 год. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №222 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на „Галикс“ЕООД, ЕИК 123008384,
представлявано от управителя Т.Т. чрез
пълномощника си по делото адв. Л.Л., против Комисия за защита на потребителите
гр. София, за заплащане на сумата от 600.00 лв., представляваща имуществени
вреди от отменено наказателно постановление на Директора на Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра в Комисия за
защита на потребителите.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №8/02.01.2018 год., постановено по АНД №5083/2017 год. по
описа на Районен съд Варна е отменено изцяло наказателно постановление №В-0044163
от 11.09.2017 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра в Комисия за защита на
потребителите гр. София. За представителство в съдебното производство ищецът
сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. С
решение №802/16.04.2018 год., постановено по КАНД №535/2018 год. описа на
Административен съд Варна, решението на районният съд е оставено в сила. За
процесуалното производство пред касационната инстанция е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ищецът счита, че заплатената сума общо в размер на 600.00 лв. съставлява
за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Комисия за защита на
потребителите гр. София. Иска от съда след установяване на твърденията в
исковата молба да бъде осъден ответника по иска Комисия за защита на
потребителите гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени
вреди в размер 600.00 лева, ведно със законната лихва от 03.05.2018 год. - датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както
и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.
Ответникът Комисия
за защита на потребителите гр. София, не изразява становище относно
депозираната искова молба. Не е подал отговор на исковата молба, нито изпраща
представител в съдебното заседание.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция.
От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното:
С наказателно
постановление №В-0044163 от 11.09.2017 год., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра при Комисия за защита на потребителите гр. София, на ищеца – търговско
дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00
лева за нарушение по Закона за защита на потребителите. По жалба на
санкционираното лице било образувано АНД №5083/2017 год. по описа на Районен
съд Варна, приключило с Решение №8/02.01.2018 год., с което е отменено изцяло като
незаконосъобразно наказателно
постановление №В-0044163 от 11.09.2017 год. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра. Срещу това решение е депозирана касационна жалба
от Комисията за защита на потребителите
и е образувано КАНД №535/2018 год. по описа на Административен съд Варна,
приключило с Решение №802/16.04.2018 год., с което обжалваният съдебен акт е
оставен в сила.
Видно от приложените към
настоящото дело АНД №5083/2018 год. по описа на Районен съд Варна и КАНД №535/2018
год. по описа на Административен съд Варна, е видно, че ищецът е сключил два договора
за правна защита и съдействие с адв. Л.Л. за процесуално представителство по
АНД №5083/2017 год. на Варненския районен съд с договорено и платено по сметка
възнаграждение в размер на 300.00 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие №49140 от 15.11.2017 год. и за процесуално представителство по КАНД
№535/2018 год. на Административен съд Варна с договорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 300.00 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие №86330 от 29.01.2018 год. В развилото се съдебно производство не са
били поискани, нито присъдени направените разноски.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение
на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от
издадено наказателно постановление №В-0044163 от 11.09.2017 год. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при Комисия за
защита на потребителите гр. София, което е било отменено като незаконосъобразно
по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно
производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е
административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014
от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на
Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен
съд.
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП
ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Направените от „Галикс“ЕООД разноски,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени
вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №В-0044163 от 11.09.2017
на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №В-0044163 от 11.09.2017
на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите.
Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е
приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено
на неоправдана административнонаказателна репресия
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което
предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема,
че предявеният от „Галикс“ЕООД иск срещу Комисия за
защита на потребителите гр. София е доказан по основание.
Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от
приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен
начин, че ищецът е заплатил договореното възнаграждение в размер на 300.00 лв.
за процесуално представителство по АНД №5083/2018 год. по описа на Районен съд
Варна. Видно от приетите писмени доказателства, налице е и реално заплащане на
възнаграждението по банков път. За процесуално представителство пред
Административен съд Варна е сключен договор за правна защита и съдействие,
съгласно който е заплатено възнаграждение в брой в размер на 300.00 лева. Приложеният
договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което
удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело
№6/2012 год., ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 600.00 лв., изразяващи се в
направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №В-0044163/11.09.2017
год. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите, отменено
като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Галикс“ЕООД иск срещу Комисия за защита на потребителите
гр. София, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един
от елементите от правопораждащия фактически състав за
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което
исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена изцяло.
В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно
със законната лихва върху същото, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане от страна на ответника по делото.
Съдът намира същото за основателно. Претендираната сума по същество
представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС.
В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на
държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно
лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения
в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния
случай това ще бъде момента на влизане в сила на решението на съда, с което е отменено
наказателното постановление. В този смисъл е Решение №6003 от 1996 год. на
Върховния съд, ІV г.о. Решението с което е отменено
наказателното постановление е влязло в законна сила на 16.04.2018 год., а
претендираната лихва е от дата 03.05.2018 год. – датата на подаване на исковата
молба. Съдът не може да се произнесе повече от това с което е сезиран, поради
което и лихвата следва да се присъди от датата посочена в исковата молба.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото. С оглед изхода на делото същото е основателно за размера от 300.00 лв.,
представляваща заплатена по договор за правна защита и съдействие №086333 от 24.04.2018
год..
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, ЕИК ********* гр. София, площад ”Славейков”№4А,
представлявана от Председателя Д. М. Й. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да
заплати на „Галикс“ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Т.Т. сумата от 600.00 /шестстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление №В-0044163 от 11.09.2017 год., издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра при Комисия за защита на потребителите, ведно със
законната лихва върху сумата от 03.05.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, ЕИК ********* гр. София, площад ”Славейков”№4А,
представлявана от Председателя Д. М. да заплати на „Галикс“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Т., сумата от 300.00 /триста/
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: