№ 1487
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20243110203736 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Ф. А. А., против НП № 1745/22.07.24 г. на Зам.-кмета на Община -
Варна, с което за нарушение на чл.17 ал.1 вр.чл.31 ал.2 и чл.35 от Наредбата за
обществения ред на територията на гр.Варна му е наложена глоба в размер на
800 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивникът моли отмяна на НП като твърди, че отглеждал
животните не на територията на гр. Варна, като ПИ с идентификатор
10135.5203.151 бил земеделска земя, четвърта категория и представлявала
нива с площ 28000 кв.ч., която не била урбанизирана. Оспорва и това, че бил
собственик на животните, като твърди, че ги наглеждал докато собственикът
отсъствал за няколко часа.
В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът не се явява,
представлява се от адв. П. и адв.Г.. Последната по съществото на делото
изразява становище НП да бъде отменено, тъй като Ф. А. нямал регистрирани
на негово име животни.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.В писмени бележки редовно упълномощеният ю.к. К.
1
изразява становище НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.05.24 г. св. служители на Община-Варна, сред които и св. С.,
извършили проверка в кв.Аспарухово в имот с кадастрален идентификатор
10135.5203.151, при която установили, че имотът е разположен на платото до
* и че лицето Ф. А. А. отглежда селскостопански животни – една крава,
четири юници, един бик, едно теле, три овце и три агнета. За нарушение на
чл.17 ал.1 вр.чл.31 ал.2 и чл. 35 от НОР на Община – Варна, срещу А. бил
съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис и без
възражения.
За същото нещо срещу лицето било издадено НП № 1678/05.05.23г.,
влязло в законна сила на 30.05.23г.
Проверката била извършена по сигнал на В. С., която адресирала
сигнала си до множество институции.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – писмените доказателства - материА.те по АНП и
приобщените в хода на с.з наказателно постановление от 05.05.23г., копие на
сигнал, заповед от 21.06.24г., известие за доставяне, пълномощно, справка от
БАБХ, справка на Община – Варна, справка от АГКК, както и от гласните
такива - показанията на св. С., които са искрени, логични и непротиворечиви,
поради което са изцяло кредитирани.
Предвид горното, съдът приема за установена фактическата обстановка
такава, каквато е възприета в АУАН и НП.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Правилно е приложен материалния закон.
Видно от справката на Община – Варна, Дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране“, процесният имот съгласно ОУП
на гр. Варна попада в зона „СМФ“ (смесени многофункционални
устройствени зони). Според чл.6 ал.1 т. 3 от Правилата и нормативите за
прилагане на ОУП на Община –Варна, смесените многофункционални
устройствени зони са част от урбанизираната територия на гр. Варна
Несъстоятелно е и възражението, че Ф. А. не бил собственик на
животните. От една страна, това че той не е регистрирал животновъден обект
не е достатъчно да се направи извод, че не е извършил нарушението, още
повече че отглеждането на територията на града, съответно – регистрирането
на такъв обект не би следвало да е възможно. От друга страна, не за първи
2
път именно Ф. А. е бил установен да отглежда животните, като вече веднъж
наказван за същото нарушение, извършено именно на това място. Той не е
направил възражения, че не отглежда тези животни нито при предходното
съставяне на АУАН и издаване на НП, нито при издаването на настоящия
АУАН. Изрично пред св. С. Ф. А. е заявил, че животните са негови. По тези
съображения съдът намира, че доказателствата в своята съвкупност са
достатъчни да се направи единствен, категоричен и непоколебим извод, че
въззивникът Ф. А. е този, който е отглеждал животните и съответно – лицето,
което е извършило нарушението.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената правна
норма и към нормата регламентираща санкцията, правилно е определен
субекта на нарушението. Извършеното е нарушение на чл.17 ал.1 от НОР на
Община – Варна и е наказуемо по чл. 31 ал.2 от същата наредба.
Правилно АНО е квА.фицирал деянието като извършено при
повторност, поради това, че Ф. А. е наказван за същото нещо с НП, влязло в
сила на 30.05.23г.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и са
спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Нарушението е описано пълно и точно и от
фактическа, и от правна страна, като са посочени всички съставомерни факти
и са описани всички, относими към тях обстоятелства по начин, че
нарушителят е могъл да разбере в какво се изразява то и срещу какво се
защитава.
Наложеното наказание е справедливо.
При определяне размера на санкцията, АНО наложил същата в размер
незначително над средния, предвиден от закона за случаите на повторност.
Така той се е съобразил с факта, че се отглежда не само едно, но множество
селскостопански животни. Именно такъв следва да е размерът на глобата , за
да въздейства тя предупредително, превъзпитателно и възпиращо не дееца и
на останА.те членове на обществото.
Предвид горното, искането за присъждане на разноски в полза на
въззивната страна следва да бъде оставено без уважение. В полза на Община -
Варна следва да се присъдят направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Предвид развитието на производството и
участието н ю.к. К. с кратки писмени бележки, съгласно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че възнаграждението
следва да е в минимален размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
1745/22.07.24 г. на Зам.-кмета на Община - Варна, с което за нарушение на
3
чл.17 ал.1 вр.чл.31 ал.2 и чл.35 от Наредбата за обществения ред на
територията на гр.Варна на Ф. А. А. е наложена глоба в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА Ф. А. А. - ЕГН ********** да заплати в полза на Община –
Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /
осемдесет лева/
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4