РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 28.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 15 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Ж.Д.Н. ***
против Заповед № 587/23.12.2019 г. на кмета на Община Ветово, с която на
жалбоподателката е разпоредено да премахне незаконен строеж категория пета:
„Пристройка от южната страна и надстройка на съществуваща жилищна сграда; гараж
долепен на северната страна на съществуващата жилищна сграда в УПИ ІІ-1054, кв.
93, гр. Ветово, ул. „Никола Петков“ № 3“. Жалбоподателката счита заповедта за
незаконосъобразна. Твърди, че при постановяването й са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като от една страна тя не била уведомена за започналото производство, а
освен това в производството не е взел участие собственика на имота Б. Р. Й.,
която също не е била уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК. Твърди се още,
че административният орган е постановил акта си на база на предположение за
момента на извършване на строежа като освен това неправилно е пристъпил към
издаване на заповед за премахване вместо към процедура за узаконяването му по
реда на „§ 127 от ЗУТ“. На последно място се излагат и доводи, че процесното
строителство е извършено с цел задоволяване на жилищните нужди на семейството,
което е многочленно, като изграденото е единствено жилище за жалбоподателката и
семейството й. В хода на делото по същество доводите на жалбоподателката се
допълват с възражение, че тя не е надлежен адресат на оспорваната заповед, тъй
като не е нито собственик, нито извършител на незаконния строеж. Поддържа се
тезата, че това е единственото жилище за семейството й и премахването му
нарушава основни човешки права като допълва, че премахването на описания в
заповедта строеж практически ще направи неизползваема и останалата част от
жилищната сграда, при което смейството йще остане без дом. Моли да се отмени
заповедта и да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на Община Ветово,
чрез процесуалния представител адв. Карачорова в депозирана молба-становище (л.
111), оспорва жалбата като неоснователна и моли заповедта да се остави в сила
като правилна и законосъобразна. Няма заявено искане за присъждане на разноски.
Административен съд Русе в настоящия
си състав намира, че жалбата е подадена от лице, което адресат на оспорената
заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея. Съдът намира
също така, че жалбата е подадена в срок, предвид наличната по делото разписка на
л. 44 за връчване на заповедта на 27.12.2019 г. на Ж.Н. и изпратената по пощата
на 07.01.2020 г. (л. 8) жалба до настоящия съд.
При тези данни съдът намира, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Административното производство е
започнало по инициатива на административния орган, който с Констативен акт № 4
от 26.11.2019 г. (л. 41-43) установява, че процесният строеж представлява „пристройка
от южната страна на съществуваща жилищна сграда – 55,5 кв.м., надстройка на
жилищната сграда с нова покривна конструкция – 83,3 кв.м., гараж долепен на
северната страна на съществуващата жилищна сграда – 51 кв.м.“ В констативния
акт е отразено и предположение от страна на контролните органи, че
строителството е извършено в последните 2 до 3 години. Посочва се, че строежът
е завършен. С КА е установено и че по информация от разписния лист по плана на
гр. Ветово собственик на УПИ ІІ-1054 е Б. Р. Й., а в имота живее Ж.Д.Н. със
съответна адресна регистрация без надлежен документ за собственост.
Жалбоподателката е посочена в констативния акт и като възложител и извършител
на строежа. Строежът е извършен без без одобрени проекти и разрешение за
строеж, с което бил нарушен чл. 137, ал. 3 от
ЗУТ.
Проверката е извършена в отсъствието
на жалбоподателката, но Констативният акт й е връчен на 02.12.2019 г.,
удостоверено с подписа й в разписка към акта като й е предоставен 7-дневен срок
за възражения по него /л.43 от делото/. Видно от съставения на 10.12.2019 г.
констативен протокол (л. 45) възражения от Н. не се постъпили.
Въз основа на тези констатации е
издадена процесната заповед, с която е наредено премахването на незакон строеж
пета категория: „Пристройка от южната страна и надствойка на съществуваща
жилищна сграда; гараж долепен на северната страна на съществуващата жилищна
сграда в УПИ ІІ-1054, кв. 93, гр. Ветово, ул. „Никола Петков“ № 3“, тъй като е
налице строеж без одобрен проект и строително разрешение, т.е. незаконен такъв
по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.
Липсата на строителни книжа за
процесния строеж не се оспорва от жалбоподателката. В заповедта се посочва, че
строителството е извършено „около 2017 г.“, от където е направен извод, че за
строежа е неприложим §127, ал. 1 и ал. 2, във връзка с § 184 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, както и § 16 от ПР на ЗУТ.
В хода на делото за изясняване на
спорните обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза. В
заключението си вещото лице е констатирало, че изградените в процесния имот
пристройка, надстройка и гараж съответстват на описаните в оспорената заповед. Експертът
установява, че надстройката и съществуващата жилищна сграда представляват един
обект като обаче тези две части не са пространствено свързани/обединени. Между
тях липсва каквато и да е връзка. Надстройката не е завършена и липсва изграден
достъп до нея, като в този си вид единствената функция, която изпълнява е да
увеличи височината на покривната конструкция. Вещото лице приема, че на
практика надстройката представлява реконструкция на покрива на съществуващата
жилижна сграда с изграждане на надзид до 1,50 м. За разлика от надстройката, за
пристройката експертът посочва, че представлява самостоятелен обект, с отделен
вход без да е пространствено свързана/обединена със съществуващата жилищна
сграда. Пристройката би могла да се използва като самостоятелно жилище отделно
от жилищната сграда. С такова предназначение се използва пристройката и към
момента на огледа от вещото лице. Експертизата сочи още, че покривната
конструкция на надстройката и присттройката имат общи елементи (ребрата лягат
на една и съща столица върху надствоения зид в южната част на сградата), при
което премахването на пристрйоката не оказва влияние на покрива на надстройката,
но обратното не е в сила. Премахването на надстройката е свързано с премахване
на покрива на съществуващата жилищна сграда и на пристройката. При това
положение за съществуващата жилищна сграда ще следва да се изгради отново
покрив въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж.
По делото като свидетели са разпитани
Г. Н. и Петър П. – съседи на жалбоподателката, които установяват, че Ж.Н. живее
в процесната къща със семейството си, включващо нейния съпруг, сина й, снаха й
и трите й внучета. По отношение на всички членове на семейството по делото е
представена информация, че същите са с адресна регистрация по постоянен и
настоящ адрес *** като адрестана регистрация на Н. и сина й е от 08.03.1996 г.,
а на съпруга й дори от 30.10.1995 г. / л.80-л.л.86 от делото/. Налични по
делото са и удоставерения, издадени от Агенцията по вписванията, установяващи,
че нито един от членовете на семейството на жалбоподателката не притежава
собственост върху недвижими имоти.
С оглед на всички тези данни от
правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал.2 от закона, или на части от тях. Видно е от описанието
на строежа, че се касае за такъв от пета категория по см. на чл. 137, ал. 1, т.
5, б."а" от ЗУТ – пристройка и надстройка на жилищна сграда, както и
гараж, които съгласно описанието в констативната част на акта попадат в
хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи като смесена сграда с ниско закстрояване с
площ до 1000 кв.м. Дори и да се приеме, че става въпрос за жилищна сграда с
ниско застрояване по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същата наредба по отношение на
пристройката и надстройката, то гаражът попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1,
т. 5 от Наредбата и отново е от пета категория, поради което компетентен за
издаването на заповедта е именно кметът. Издаденият административен акт,
предмет на оспорване по делото, е постановен от компетентен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Заповедта е издадена в писмена форма
като съдържа както правните, така и фактическите основания, на които се
позозава административният орган, което позволява извършването на контрол за
законосъобразност от страна на съда.
Не се установяват и допуснати в хода
на производството съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателката за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Тази разпоредба предвижда, че за започване на производството се уведомяват известните
заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за
приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и
информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. С нормата на чл.
25 от АПК е уреден момента на започване на административното производство в
зависим от това по чия инициатива започва то. Така съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК, относима за настоящия случай, извън предвидените в ал. 1 и 2
случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да
издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото
процесуално действие по него. В настоящия случай първото процесуално действие е
сътавянето на Констативен акт № 4/26.11.2019 г. Този акт е надлежно връчен на
жалбоподателката, с което тя се счита за уведомена за започналото производство,
като и е дадена възможност да участва в производството и да представи своите
възражения по установените от органа релевантни факти, т.е. не е налице
нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Дори и да се приеме, че уведомяването по чл.
26, ал. 1 от АПК следва да се извърши с отделно нарочно уведомление, съдържащо
конкретна информация за вида на започналото административно производство и
административния акт, който би бил издаден на финала му, то неизпращането на
такова уведомление в случая не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение, именно предвид изброените по-горе обстоятелства и факта, че на
жалбоподателката е осигурена възможност за участие в производството и реализиране
на правото й на защита.
Неоснователни са и възраженията на Ж.Н.,
базиращи се на доводи за неуведомяване за започналото производство на трето
лице – вписания в разписния лист като собственик на имота Б. Й. Недопустимо е в съдебни производства по оспорване на
индивидуални административни актове страните да търсят защита на правата си,
претендирайки нарушаване на чужди.
В този смисъл съдебната практика е непротиворечива.
Възраженията на оспорващата
за неучастие в производството на собственика на имота следва да бъдат
разгледани единствено в контекста на това дали административният орган правилно
е определил именно Ж.Н. като адресат на оспорената заповед. Собствениците на строеж, за който е
установено, че е незаконен, респ. собствениците на имота, върху който се намира
строежът (т. нар. възложители по чл. 161, ал. 1 ЗУТ) са възможни адресати на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, наравно с извършителите, по аргумент от § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за
принудително изпълнение на заповеди за племахване на незаконни строежи от
органите на ДНСК. Право на органа, в изпълнение на дискреационната власт която
има, е да определи кое от посочената категория лица следва да е адресат на заповедта, предвид разпоредбата
на чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ, уреждаща солидарна отговорност за лицата по ал. 5,
т.е. тези които биха могли да бъдат адресати на заповедта за премахване на
незаконен строеж. В случая административният орган е определил това да бъде
жалбоподателаката като възложител и собственик на строежа (не на имота). Безпротиворечиво
по делото е установено, че тя и семейството й използват имота, в който
съществува жилищната сграда, въпреки липсата на данни за основанието, на което
имота се ползва. Същите са регистрирани
на адреса на имота от 1995 г. – 1996 г., а и по данните от показанията на
свидетелите се установява, че Ж.Н. и семейството й отдавна живеят в него. Страните не спорят, че
процесните надстройка, пристройка и гараж са изградени от жалбоподателката и
съпруга й. Обстоятелството, че като извършител свидетелите посочват съпруга на
жалбоподателката, не променя нейното качество на възложител.
В тази връзка съдът счита, че
правилно жалбоподателката е определена като адресат на оспорения
административен акт и е без правно значение за спора дали разпореждането за
премахване на незаконния строеж е можело да има и други адресати.
По делото не се спори между страните,
че описаните в заповедта строежи са изградени без необходимите строителни
книжа. Твърдението на Ж.Н., че не знае, че такива се изискват, е несъстоятелно.
На следващо място съдът преценява за неоснователни доводите на оспорващата, че
премахването на процесните незаконни строежи би довело до оставане на
семейството й без дом. По отношение на изградения гараж, чието премахване е
разпоредено, тези съображения са неотносими, доколкото този строеж въобще няма
жилищно предназначение. По отношение на пристройката, която е изградена и
функционира като жилище, съдът намира, че тя (пристройката) не може да се
възприеме като единствено жилище за жалбоподателаката. Данните по делото са, че
семейството й е обитавало съществуващата жилищна сграда в имота УПИ ІІ-1054 в
гр. Ветово, ул. „Никола Петков“ № 3, която не предмет на заповедта, т.е.
разполагали са с жилище преди изграждането на пристройката. Обстоятелството, че
с времето жилищните нужди на семейството са се увеличили поради това, че синът
на жалбоподателката е създал свое семейство и има три деца, не означава, че е
допустимо жилищната площ да се разширява в противоречие с нормативните
изисквания. Ж.Н. е разполагала с възможността да извърши строителството
съобразно правилата на ЗУТ. Фактът, че след незаконния строеж на пристройката
жалбоподателката е започнала да я обитава със съпруга си, отделно от семейтвото
на сина си, не превръща пристройката в нейно единствено жилище. За единствено
жилище следва да се възприеме съществуващата жилищна сграда, но не и
достроените впоследствие пристройка и/или надстройка. Така с премахването на
незаконната пристройка по никакъв начин не се нарушават правата на
жалбоподателката, гарантирани й с Европейската конвенцията за правата на
човека. В тази връзка е неосносимо позоваването от страна на процесуалния
представител на жалбоподателката на решения на Европейския съд по правата на
човека, в които съдът се е произнесъл по случаи, различаващи се от настоящия.
За неоснователни съдът преценява и
доводите на жалбоподателката, че ще остане без единственото си жилище, тъй като
при премахване на незаконния строеж ще бъде засегнат покривът на жилищната
сграда. От заключението на вещото лице се установява, че премахването на
пристройката от южната страна на жилищната сграда не би засегнало самата
сграда. Същото се отнася и до гаража от северната страна на сградата. По
отношение на надстройката очевидно премахването й не може да се извърши без
премахване на покривната конструкция на жилищната сграда, след което е
необходимо възстановяването й (както отпреди незаконния строеж), което следва
да се извърши след издаване на съответните строителни книжа за това. Всичко
това обаче са обстоятелства касаещи изпълнението на оспорената заповед, а не
нейната законосъобразност. Следва да се посочи още, че ако се приеме за
основателна застъпваната от жалбоподателаката теза, то във всички случаи на
изграждане на незаконни надстройки,
премахването им не би било възможно поради премахване и на покрива на сградата,
върху която е извършена надстройката. Целта на процедурата по премахване на
незаконни строежи, уредена в ЗУТ, е да не се допуска съществуването на строежи,
които не са изградени по установения ред, дори и когато премахването изисква
възстановяване на експлоатационните характеристики на засегнатите от
незаконното строителство законни строежи.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намира, че извършените строежи следва да се квалифицират като незаконни, по
смисъла на чл. 225а, ал.2, т.2 от ЗУТ. По данни на експерта, към момента на
извършения от него оглед на 07.03.2020 г., строителството на пристройката,
надстройката и гаража не е приключило, а от вложените материали вещото лице е
заключило, че строителството е започнало в рамките на две до
пет години назад във времето от издаване на процесната заповед. На база тези
обстоятелства се следва изводът, че обектите не са съществували в периодите по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ
и за тях е неприложим режима на търпимост. С оспорената заповед в съответствие
на закона е разпоредено да бъдат премахнати на основание разпоредбата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ. Издаденият административен акт е законосъобразен, а
постъпилата против него жалба е неоснователна.
С оглед изхода от спора на жалбоподателката
не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.
219, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Ж.Д.Н. ***
против Заповед № 587/23.12.2019 г. на кмета на Община Ветово, с която й е
разпоредено да премахне незаконен строеж категория пета: „Пристройка от южната
страна и надстройка на съществуваща жилищна сграда; гараж долепен на северната
страна на съществуващата жилищна сграда в УПИ ІІ-1054, кв. 93, гр. Ветово, ул.
„Никола Петков“ № 3“.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: