№ 59
гр. Тетевен, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101140 по описа за 2024 година
Производство по реда на глава ХХV „Бързо производство“ ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК - за увеличаване на размера на
присъдена издръжка.
Предявена е искова молба от Р. З. И. с ЕГН **********, с адрес с. Български Извор,
област Ловеч, ул. „улица“ № 17 и с настоящ адрес с. Кирчево, общ. Угърчин, ул. „улица“ №
49, със знанието и съгласието на своя родител и законен представител И. А. И. – майка, с
ЕГН ********** с адрес с. Български Извор, област Ловеч, ул. „улица“ № 17 и с настоящ
адрес с. Кирчево, общ. Угърчин, ул. „улица“ № 49, чрез адв. Х. от ЛАК, срещу З. М. С. с ЕГН
********** от с. Торос, област Ловеч, ул. „улица“ № 5, с иск по чл. 150 от СК за изменение
на присъдена издръжка на ненавършилото пълнолетие дете на страните Р. З. И. с ЕГН
**********.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на непълнолетното дете Р. З. И.,
като същият с сключил съдебно споразумение, постановено по гр. дело № 624/2020 г. на РС
– Тетевен, по силата на което да му заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 170
лева. Сочат се увеличени нужди на детето с оглед изминалия период от време и увеличените
в тази връзка негови нужди. Претендира се увеличаване на присъдената в полза на ищеца
месечна издръжка на сумата от 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Твърди се, че детето на страните редовно посещава училище и в тази връзка,
разходите му за издръжка, многократно са се увеличили
Заявява, че от определянето на дължимата издръжка са изминали повече от 4 години,
като средствата за развитието и образованието му се увеличили, а има и голяма инфлация.
Парите, на които е осъден ответникът са недостатъчни и следва тази определена издръжка да
бъде увеличена. Сочи се, че ищцата е ученик в гимназия в друго населено място, във връзка
с което са и необходими средства за транспорт, квартира и ежедневни нужди.
Моли съда да осъди ответника З. М. С. с ЕГН ********** от с. Торос, област Ловеч,
1
ул. „улица“ № 5 да заплаща издръжка на детето, със знанието и съгласието на майка му и
законен представител, като измени определената ежемесечна издръжка на ищцата Р. З. И. с
ЕГН ********** от 170 лв. на 350 лв. месечно от 19.11.2024 год. до настъпване на условията
за изменяне или прекратяване, която е определена със споразумение по гр. д. № 624/2020 г.
по описа на PC - Тетевен, ведно със законните последици.
Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане - за разпит на един
свидетел.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответната страна
заявява, че искът е допустим, но същият е частично основателен до сумата от 250 лева, за
което изразява становище за постигане на споразумение между страните.
В съдебно заседание ищецът Р. З. И., чрез родителя си и законен представител И. А.
И. поддържа така предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло.
Ответника, чрез процесуалният му представител адв. П. от САК сочи, че подържа
писмения отговор на исковата молба. Оспорва претендираният размер на дължимата
издръжка от ответникът.
Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на ищцата и като
прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства
- Удостоверение за раждане от 21.11.2018 г., издадено от Община Тетевен, въз основа
на Акт за раждане № 0215 от 18.07.2009 г. и Решение № 68 от 11.06.2015 г., постановено по
гр. дело № 211/2015 г. по описа на Районен съд - Тетевен, и Споразумение по 13.01.2021 г.по
гр. дело № 624/2020 по описа на РС-Тетевен се установява, че ответникът З. М. С. с ЕГН
********** е баща на детето Р. З. И. с ЕГН **********, ищец в съдебното производство,
действаща със знанието на майка си и законен представител И. А. И., е родена на 18.07.2009
г. С решението по посочените граждански дела – бащата осъден да заплаща на дъщеря си Р.
З. И. с ЕГН **********, малолетна към онзи момент, чрез нейната майка и законен
представител И. А. И. месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от 13.10.2020 г. до
настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяване на същата, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
От приетите по делото Служебна бележка с изх. № 123/30.10.2024 г. издадена от
Национална Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Д. Димов“, гр.
Ловеч, област Ловеч е видно, че Р. З. И. е записана и посещава учебното заведение за
учебната 2024/2025 г. и същата е в 8-ти клас. В последствие в хода на процеса се установи,
че Р. И. е преместена, считано от втори срок на учебната 2024/2025 г. в СУ „Св. Св. Кирил и
Методии“ гр. Угърчин, по данни на родителя – майка, причината е икономическа, тъй като
семейството ме могло да покрива разходите по обучението на детето в гр. Ловеч.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпита
на един свидетел С.М. – баба на детето по майчина линия. Пред съда свидетеля сочи, че за
отглеждането на детето се грижи единствено и основно майката, с помощта на нейните
родители, а от известно време и с помощта на мъжът, с когото живее, в с. Кирчево, област
Ловеч. Свидетелят сочи, че бащата се е десезирал от детето и никога не се е грижил за него,
не му е помагал нито финансово, нито родителски. Свидетелят заявява, че ответникът
Здравка С., дори си е сменил фамилното име, от З. Иванов на Здравка С., според свидетеля,
за да е по трудно откриваем, по повод дължимата издръжка за детето Р..
Видно от изготвената служебна справка за действащи трудови договори е, че майката
И. А. И., към момента работи, но е по майчинство и има регистрирани трудови договор.
Не се установи в процеса бащата-ответникът да полага грижи за детето. Не се
установи да им дава допълнителни средства, извън определената с влязлото в сила съдебно
2
решение издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявения иск за
увеличение на присъдената издръжка е доказан и основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл. 150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на
обстоятелствата въз основа, на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката
се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното
плащане.
В настоящия казус, безспорно се установи, че е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката на Р. З. И. от
влизането в сила на решението с което е определена месечна издръжка на детето в размер на
170 лева до настоящия момент са изминали повече от четири години. През това време детето
на страните безспорно е пораснало. Понастоящем Р. З. И. е ученик в осми клас, в гимназия
е. Съответно са нараснали съществено нуждите му от храна, дрехи, спортни екипи, обувки,
помагала и пособия. Детето Р. И. учи в друго населено място, пътува до училище, а до
съвсем скоро е живяла и на пансион, докато е учила в училище в гр. Ловеч, което, както
сочи процесуалният представител на ищцата адв, Х. е напуснато по икономически причини,
тъй като семейството се затруднява с издръжката на детето, докато учи в друг град, пътува и
живее на пансион, което само по себе си предполага изключително завишение на нуждите на
детето.
Освен изложеното съдът отчита и факта, че през последните години съществено се
промениха социално-икономическите условия на живот в страната. Увеличиха се и то
значително цените на стоките и услугите.
В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия
момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и обучението на малолетното дете – обстоятелства, обуславящи увеличението
на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК. Ал. 2 на същия текст
предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Към момента последната е в размер на 1077 лева или
минималният размер на издръжката се равнява на сумата от 270.00 лева. Определената към
момента месечна издръжка на детето е 170 лева и е далеч от този минимален размер.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата
родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от
време, а и понастоящем, преките и непосредствени ежедневни грижи за детето са
осигурявани от неговата майка, при която то живее и която не работи и не реализира
месечен доход от трудовото правоотношение, тъй като е по майчинство. Бащата-ответникът
получава официален месечен доход от трудова дейсност, съгласно изготвената справка от
съда, а и като осъден родител дължи изплащане на издръжка за детето си.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от 19.11.2024 г., в каквато насока е
искането на ищцовата страна /датата е датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
3
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 от СК следва да бъде
уважен за претендирания размер от 350 лв. Този размер ще се дължи, считано от датата на
подаване на иска – 19.11.2024 г., до настъпване на обстоятелство налагащо изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
По разноските:
Ищцовата страна по иска претендира присъждане на разноски. Претенцията й е
основателна, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по
спорна съдебна администрация и в случая е налице пълно уважаване или отхвърляне на
исковата молба. Ето защо са налице основания някоя от страните да понесе разноски /В този
смисъл изразеното в Тълкувателно Решение 3/2023 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на
ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в производствата по спорна съдебна
администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При
цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато
касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При
пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В
останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Предвид изложеното и извода на спора, ищецът има правото на сторените съдебни
разноски, в размер на 300 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда върху присъдената разлика за издръжка за бъдещо време в
размер на 259.20 лв., за държавна такса върху тригодишните платежи от присъдения размер
на увеличените издръжки /180х36х4%/, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със Споразумение по 13.01.2021 г.по гр. дело №
624/2020 по описа на РС-Тетевен издръжка, дължима от З. М. С. с ЕГН **********, в полза
на Р. З. И. с ЕГН **********, родена на 18.07.2009 г., платима чрез нейната майка и законен
представител И. А. И., с ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 170 лева (сто и
седемдесет лева) на 350 лева (триста и петдесет лева) месечно, считано от датата на
подаване исковата молба в съда – 19.11.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. М. С. с ЕГН ********** от с. Торос,
област Ловеч, ул. „улица“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Р. З. И. с ЕГН **********, с адрес с.
Български Извор, област Ловеч, ул. „улица“ № 17 и с настоящ адрес с. Кирчево, общ.
Угърчин, ул. „улица“ № 49, чрез нейната майка и законен представител И. А. И., с ЕГН
**********, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, съдебни разноски.
4
ОСЪЖДА З. М. С. с ЕГН ********** от с. Торос, област Ловеч, ул. „улица“ № 5 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Тетевен
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 259.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Ловеч в двуседмичен срок от
17.03.2025 г., (датата на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК), а в частта с която е
допуснато предварително изпълнение на решението (имаща характер на определение) - в
едноседмичен срок с частна жалба, считано от същата дата – 17.03.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5