Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския административен съд двадесет и втори състав, в публичното заседание проведено на осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Янка Ганчева
при секретаря А.Г. като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.д. N 1558 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Г.К.А. и В.К.А. ***, представлявани от адв. Н., против Заповед № КС-16 от 9.03.2016 г. с която на осн. чл. 57а ал.3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат в 14 дневен срок преместваем обект – „Преместваем метален фургон“, находящ се в ПИ с идентификатор № 110, по плана на местност „Орехчето“, землище на с. Звездица, гр. Варна. В случай на неизпълнение на заповедта в дадения срок за доброволно изпълнение е постановено премахването да се извърши по реда на ЗУТ и Наредба за реда на поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. В случая фургона се използва за жилищни нужди, същия е трайно прикрепен към земята върху циментова основа, монтиран е преди 30 г. Сочат, че не са уведомени за образуване на административна преписка по случая. Излагат доводи, че твърденията на органа, че констативния протокол е съставен в тяхно присъствие е неверен. Не е възможно преместване на обекта без същия да загуби своята индивидуализация и да бъде унищожен. Молят да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Излага доводи и за нищожност на оспорения акт, тъй като кмета на община Варна не може да делегира правомощия на кмета на район. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В хода на административното производство е установено, че процесния обект е преместваем. Моли за присъждане на юрисокнсултско възнаграждение.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 215 ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок. Видно от приложения пощенски плик – жалбата е пусната на 28.04.2016 г. и е входирана район „Аспарухово“ на 5.05.2016 г., като заповедта е съобщена на жалбоподателя Г.А. на 15.04.2016 г., видно от приложеното на л. 4 от преписката известие за доставяне. Данни за връчване на заповедта на А. не са представени. Жалбата е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице при наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Депозирана е жалба от „Технобилд Инвест“ ЕООД до РДНСК – Варна, че в ПИ 110 са налице изградени на границата монолитни постройки без строителни книжа. Моли да се извърши проверка. С писмо жалбата е изпратена по компетентност на Кмета на район „Аспарухово“.
На 29.07.2016 г. е съставен констативен протокол от работна група на длъжностни лица от район „Аспарухово“, при която е констатирано че в ПИ 110 на СО „Орехчето“ са изградени една постройка на допълващото застрояване и фургон, като за строежите не са представени строителни книжа.
Представен е нотариален акт за закупен недвижим имот по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно който Г.А. е собственик на 600/807 ид.ч. от имот целия с площ от 807 кв.м., земеделска земя, находящ се в с. Звездица, Варненска област, местност „Орехчето“, представляващ пл.№99. От приложена справка е видно, че имота е придобит в СИО. В представена скица за имота е отразен, че същия е с площ от 703 кв.м., представляващ ПИ 30497.502.110 по плана на СО „Орехчето“ и е собственост на Г. и В. Алексиеви.
В декларация А. е посочил, че за селскостопанските постройки в имота са изградени с разрешение за строеж издадено от ОНС – с. Аврен , изградени са 1988 г.
Изготвено е писмо от служители на „КС“ в дирекция „КСИД“, съгласно която след проверка на място е установено, че за изградената постройка в имота не са налице строителни книжа, попълнена е декларация от извършителя на строителството за времето на изграждане на строежа.
По отношение на строежа находящ се в ПИ 110 Гл. архитект на район „Аспарухово“ е преценил, че същия не е търпим по смисъла на §127 ал.1 от ПР на ЗУТ. На 5.01.2016 г. е депозирано възражение от А., в което се поддържа, че двете постройки в имота представляват търпими строежи.
На 26.02.2016 г. е съставен констативен акт № 4 в който е посочено, че е извършена проверка на място на обект – преместваем метален фургон, находящ се в ПИ 110 – гр. Варна, местност „Орехчето“, както и че проверката е извършена в присъствието на А.. Като участник в строителството и собственик на обекта е посочен А.. Отразено е, че не са представени строителни книжа. Отразено е че обекта е поставен в ПИ 110, същия представлява преместваем метален фургон с размери 2,5 м. / 7 м., площ около 17,5 кв.м. и височина около 2.5 м. Изготвена е окомерна скица на разположението и размерите на обекта. Преценено е, фургона е поставен без наличие на разрешение по чл. 56 ал.2 от ЗУТ, както и че е нарушен чл. 56 ал.2 от ЗУТ, вр. чл. 45 ал.1 раздел ІІ, глава втора от наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал.1 от ЗУТ. Отразено е, че акта е основание за започване на процедура по премахване на обекта, както и че е съставен в присъствието на А.. Собственика на фургона е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписите на Дарина Калоянова и Траяна Боева.
На 26.02.2016 г. е съставен констативен протокол от инж. Николов и инж. Друмев, съгласно който същите са поставили по реда на §4 ал.2 от ЗУТ, чрез залепване на съобщение на таблото за съобщения в сградата на район „Аспарухово“ на констативен акт №4. На 2.03.2016 г. е снето от таблото поставеното съобщение, което е удостоверено в протокол с подписите на същите две лица.
По делото е представена заповед № 4794/26.11.2015 г. с която Кмета на Община Варна на осн. чл. 44 ал.1 и 2 от ЗМСМА, §1 ал.3 от ДР на ЗУТ, вр. чл. 57 а, чл. 178 ал.6 и чл. 195 ал.5, чл. 224 а и чл. 225 а от ЗУТ, съгласно която Кмета е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете по райони вкл. и издаването на заповеди по чл. 57 а ал.3 от ЗУТ, за обекти по чл. 56 и 57 от ЗУТ.
На 9.03.2016 г. е издадена процесната заповед, с която е прието, че имота е собственост на В. и Г. Алексиеви. В имота е поставен метален фургон. Същия е с метална конструкция, и метален обков от профилирана ламарина, с размери 3,5 м на 7 м, площ от 17,50 кв.м. Във височина е около 2,5 м при билото на покрива. Преценено е, че е налице преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, поставен в нарушение на чл. 56 ал.2 от ЗУТ и НРППО действаща на територията на гр. Варна. При тези констатации е наредено обект - преместваем фургон да бъде премахнат на осн. чл. 57 а ал.3 от ЗУТ.
В хода на производството са представени скица от 1997 г. на имот пл. № 99 по КП „Орехчето“, както и скица от ПНИ за ПИ 110.
Представено е писмо с рег. № РД-150-1616744РС-002АС/27.08.2015 г. съгласно което изградените постройки в ПИ 110 попадат в хипотезата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИТ на ЗУТ.
По делото е назначена и приета СТЕ, от заключението на която се установява, че обекта предмет на заповедта се намира в имот с идентификатор № 30497.502.110, местност „Орехчето“, с площ от 712 кв.м, разположен е в югозападния ъгъл на имота, на 0.75 м. от границата с ПИ 274, на запад на -.55 м до 0.5 м от границата на ПИ 111 от юг. Обектът е с размери: ширина 2,8 м, дължина 8 м., площ от 22,4 кв.м., повдигнат на 0.55 м до 0.75 м. от терена чрез СТБ колони, с височина до най-високата точка на овалният покрив 2,5 м. Обектът представлява фургон, с метална конструкция, с обшивка от профилирана ламарина, с изолация от стиропор и вътрешна обшивка от фазер по стени и таван. Подът е от метална конструкция, дюшеме и балатум. Металната конструкция на фургон е в шест точки е замонолитена към СТБ колонки, които стъпват върху бетонови фундаменти по целия контур, образуващи частична изба в северната половина. Обекта се използва за жилищни нужди, като представлява предверие с две стаи, санитарните помещения – WС и баня, както и лятна кухня са в отделна постройка. Обекта е електрифициран и не може да бъде отделен от основата, за която е замонолитен, без да загуби своята индивидуализация и възможността да б де използван на друго място със същото или подобно предназначение, т.е. да бъде отделен без да се повреди или разруши. Със замонолитването на процесния обект, върху СТБ колони и бетонови основи с частична изба, е изменена трайно субстанцията на земната повърхност. В.л. е изготвило скица на която е показано местоположението на фургона, в приложение № 2 към СТЕ показан разрез на избата и фургона.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 57а ал.6 от ЗУТ заповедите за премахване на обекти по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ се издава от кмета на общината., вт §1 ал.3 от ДР на ЗУТ е уредена възможността кметът на общината да предоставя свои функции по този закон на заместниците си, както и на други длъжностни лице от общинската администрация. Видно от заповед № 4794 от 2015 г. кметът на община Варна е възложил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони да издават заповеди по чл. 57 а ал.3 от ЗУТ. Предвид изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, а доводите на жалбоподателя за нищожност на издадения акт са несъстоятелни.
Съгласно разпоредбата на 56 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане /спирки, пейки, осветителни тела, съдове за отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др./, а от ал.2 на чл. 56 от ЗУТ е видно, че за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен в наредба на общинския съвет, като за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В конкретния случай, административния орган е приел, че обекта няма издадено разрешение за поставяне, поради което е разпоредил демонтирането му. Не се спори между страните, че разрешение за поставяне за обекта не е издавано. От съществено значение е въпросът дали предметът по оспорения акт представлява преместваем обект, както е квалифициран от административния орган. Съдът намира, че за да е преместваем един обект, същият следва да е един от посочените в чл. 56 от ЗУТ какъвто настоящия не е. Отделно от това в §5, т.80 от ДР на ЗУТ е дадена дефиниция на понятието преместваем обект, този който е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая обекта предмет на заповедта е с жилищно предназначение, отделно от това същия не може да бъде отделен от повърхността, същия е замонолитен върху СТБ колони и бетонови основи. При отделянето му от повърхността същия ще загуби своята индивидуализация и възможността да се ползва на друго място. Отделно от това със самото замонолитване на обекта е изменена трайно субстанцията на земната повърхност.
При тези установявания, обекта предмет на заповедта не представлява преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ. Като е приел, че е налице преместваем обект и е разпоредил неговото премахване по реда на чл. 57 а от ЗУТ, административният орган е издал акт, противоречащ на материалния закон - отменително основание по чл. 146 т.4 от АПК.
По възраженията за нарушения в проведената процедура по издаване на заповедта, съдът прецени следното: началото на административно производство за премахване на преместваем обект се поставя с изготвянето на констативен акт. В случая в констативен акт № 4/2016 г. е отразено, че е съставен в присъствието на А., който е отказал да получи акта. Това е удостоверено с подписите на двама свидетели, поради което жалбоподателя е редовно уведомен за започналото производство за премахване на преместваем обект. Данни за уведомяване на А. по преписката не се съдържат. Административния орган е представил два броя констативни протоколи за поставяне и снемане от таблото за съобщения в район „Аспарухово“ на КА №4, но видно от същите процедурата по §4 ал.2 от ДР на ЗУТ не е изпълнена. Следва да се отбележи, че уведомяването по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ се прилага тогава, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В случая в констативния акт е посочено, че А. е присъствал при проверката, но е отказал да получи акта, като в последствие е започната процедура по §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, отделно от това самата процедура не е изпълнена, доколкото липсват данни за поставяне на акта на недвижимия имот, оповестяване в интернет страницата на органа. Съдът намира, че административния орган се е произнесъл в нарушение на чл. 35 от АПК, като не е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Това процесуално нарушение на органа е съществено, тъй като ако не беше допуснато, т.е. ако бяха изяснени всички релевантни факти, постановената заповед би била с друг краен резултат. Поради допуснатото допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, органът се е произнесъл и в нарушение нормите на материалния закон, които бяха обсъдени по-горе.
С оглед на констатираната по-горе незаконосъобразност, оспорената заповед следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати общо сумата от 1410 лева на жалбоподателите, от тях 10 лв. д.т. за образуване на делото, 200 лв. депозит за изготвяне на СТЕ, 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът на основание чл. 172 ал.2 вр. ал.1 от АПК, вр. чл. 213 от ЗУТ,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.А. с ЕГН ********** и В.К.А. с ЕГН ********** ***, Заповед № КС-16 от 9.03.2016 г. с която на осн. чл. 57а ал.3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат в 14 дневен срок преместваем обект – „Преместваем метален фургон“, находящ се в ПИ с идентификатор № 110, по плана на местност „Орехчето“, землище на с. Звездица, гр. Варна. В случай на неизпълнение на заповедта в дадения срок за доброволно изпълнение е постановено премахването да се извърши по реда на ЗУТ и Наредба за реда на поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал.1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Варна – район „Аспарухово“ да заплати на Г.К.А. с ЕГН ********** и В.К.А. с ЕГН ********** *** общо сумата от 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:...........................