Мотиви към
присъда № 260003 от 23.09.2020 г. по нохд № 01230/2020 г. на Районен съд Перник:
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Перник на С.В.Е. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 31.01.2020 г. в гр. Перник,
по ул. Св.св. Кирил и Методий е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Съдебното
производство е проведено по реда на диференцираната процедура на съкратеното
съдебно следствие, в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Пледира на подсъдимия да бъдат наложени комулативно предвидените наказания
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК, и глоба, на които размерите да се
определят при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като деецът
да бъде лишен и от право да управлява моторно превозно средство, предвид
разпоредбата на чл.343г, вр. чл. 343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият С.В.Е. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Упражнявайки правото си на последна дума, изразява
съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия – адв. К.М.от АК-Перник пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода на
подзащитния му в минимално предвидения размер, което да бъде редуцирано
съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, като същото да бъде отложено за
изпълнение на основание чл. 66 от НК. Предлага подсъдимият да бъде лишен от
право да уппавлява моторно превозно средство за срок от около осем месеца, с
оглед чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1 от НК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.В.Е. е роден на *** ***. Има
средно-специално образование. Безработен е. От 2007 г. е правоспособен водач на
моторно превозно средство.
Към момента на
долуописанто деяние подсъдимият не е осъждан, тъй като наложените му за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК по нохд № 3636/2014 г.
на Софийски районен съд наказания пробация и лишаване от право да управлява
моторно превозни средство са били изтърпяни съответно на 08.03.2015 г. и
12.02.2015 г., поради което и е настъпила реабилитация по право съгласно чл.
86, ал.1, т.2 и т.3 от НК.
На 31.01.2020 г. полицейските служители Г.В.Н.и Т.В.Ф.изпълнявали
служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на гр.
Перник. Около 10:40 часа те възприели движещия се в района на кръстовището на
ул. Юрий Гагарин и ул. Република лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с
рег. № ****, който криволичел по пътното платно,
поради което автопатрулът го последвал. След като колата завила по ул. Св.св.
Кирил и Методий, тя била спряна от полицейските служители. При извършената
проверка свидетелите Г.Н.и Т.Ф.установили, че същият се управлява от подсъдимия
С.Е., който лъхал на алкохол. За установяване употребата на такъв, полицейските
служители поискали съдействие, като място пристигнал св. Д.П.Г.- мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник, с оглед правомощията му да извършва
проверка за употреба на алкохол от водачи на моторни превозни средства. С.Е.
бил изпробван с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”, което отчело положителен
резултат. За констатираното нарушение спрямо подсъдимия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 126779 от 31.01.2020 г. и издаден талон за
изследване бл. № 0044657. С.Е. бил придрижун до ЦСМП-гр. Перник, където му било
извършено медицинско изследване и взета кръвна проба. При направеното химическо
изследване на последната била установена концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно от 1,45 на хиляда, за което бил съставен
протокол № 48 от 04.02.2020 г.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установено, като взе предвид
самопризнанието на подсъдимия С.В.Е., направено по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствата, а
именно: показанията на свидетелите Г.В.Н., Т.В.Ф.и
Д.П.Г.,
заключението по извършената химическа
експертиза, което е пълно, обективно и компетентно дадено, както и приобщените,
с протоколно определение от 23.09.2020 г. по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 67/2020 г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР-Перник.
Настоящият
състав не анализира подробно изброените доказателствени средства, тъй като
същите не установяват противоречиви факти, а пълно и всестранно изясняват
релевантните по делото обстоятелства – подсъдимият, след употреба на алкохол, е
предприел управление на процесния лек автомобил, като към момента на проверката
на ул. Св.св.Кирил и Методий в кръвта му е имало наличие на алкохолна
концентрация от 1,45 промила. Последната е извършена при съблюдаване на
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техните
аналози, а именно: чрез химическо изследване на взетата от дееца кръвна проба,
обективирано в протокол № 48 от 04.02.2020 г.
Съдът прие за доказано предвид приетата като писмено доказателства справка
на полицията от централна база данни за нарушители/водачи на МПС, че С.Е.
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, води се на
отчет в ОД на МВР-Перник и е
правоспособен водач.
От правна страна:
При така
приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
подсъдимият С.В.Е. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като
на 31.01.2020 г. в гр. Перник, по ул. Св.св. Кирил и Методий е управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с
рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,45 на хиляда, установено по надлежния ред.
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие – управление на
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № **** от страна на
подсъдимия с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата граница от 1,2
на хиляда, а именно 1,45 на хиляда, установена по надлежния ред, който е този
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техните аналози. В процесния
случай специалните правила на посочения нормативен акт са съобразени, като
меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на Е. е тази, която
е определена със заключението на извършеното химическо изследване на кръвната
проба и която възлиза на 1,45 на хиляда.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на
вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните последици от него и ги е искал. С.Е. е
знаел, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал автомобила.
Причини за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на
подсъдимия и пренебрежителното му отношение към установените правила за
движение.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна С.В.Е. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. След като се
съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, която препраща към
чл. 58а от НК, настоящият състав взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, като отчете значимите за индивидуализацията на наказателната отговорност
такива и прие като смекчаващи наказателната отговорност процесуалното поведение
на подсъдимия в хода на досъдебното производство, чрез което е оказал съдействие
на разследването за изясняване на обективната истина и изразеното съжаление за
извършеното. Направеното
самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК съдът не третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид диференцирата процедура на
съкратеното съдебно следствие, по която протече производството пред съда, в
какъвто смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. №
1/2008 г. на ВКС. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
отчете недобрите характеристични данни за подсъдимия, изводими както от
множеството нарушения по Закона за движението по пътищата, за които е бил
санкциониран, така и от факта за настъпилата реабилитация за извършеното от
лицето престъпно деяние от същия вид–по чл. 343б, ал.1 от НК, която макар и да
заличава последиците от осъждането по нохд № 3636/2014 г. на Софийски районен
съд, не може да заличи факта на извършване на противоправното деяние.
С
оглед всичко казано по-горе и отчитайки както смекчаващите, така и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
предвиден в закона размер – една година лишаване от свобода, което редуцира с 1/3, поради което и
осъди С.В.Е. на осем месеца лишаване от свобода. Доколкото по делото няма данни за имущественото състояние на подсъдия,
освен, че е безработен, то съдът го осъди и на
минималния предвиден в закона размер на кумулативното наказание глоба, а
именно 200,00 лв (двеста лева).
Тези наказания са съответни както на обществената опасност на дееца, така и
на извършеното деяние и са достатъчни за постигане на нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие.
Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или с
изключителен характер на някое такова, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание да
е несъразмерно тежко, поради което и настоящият състав прие, че не следва да
приложи хипотезата на чл. 55 от НК като по-благоприятна в конкуренция с
правилото по чл.58а, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Настоящият състав прецени, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, поради
което и на това основание отложи същото за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, предвид
факта, че подсъдимият е неосъждан, наложеното наказание е под три години и че
за поправяне и превъзпитание на С.Е. не е необходимо изолирането му от
обществото, тъй като същото може да бъде постигнато и без ефективното
изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.
В съответствие с императивната разпоредба на чл.343г,
вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи на С.Е. и наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година, съобразявайки обстоятелството, че подсъдимият многократно е
санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата, което обуславя
извод, че същият трайно ги неглижира, като отчете и тяхната действителна голяма
тежест.
На основание чл. 59, ал.4 от НК настоящият състав приспадна от наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство времето,
през което С.Е. е бил лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред, считано от 31.01.2020 г., т.е. от момента когато
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето с
акта за установяване на административно нарушение серия GA, № 126779 от 31.01.2020 г.
По разноските:
При този изход на делото – осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3
от НПК съдебният състав осъди подсъдимият С.В.Е. да заплати по сметка на ОД на
МВР Перник направените в хода на досъдебното производство разноски, които
възлизат на 55,02 лв (петдесет и пет лева и 02 ст). Същите се доказват от
приложените на л.23-24 писмо на началник сектор „НТЛ-ЕКД” при ОД на МВР Преник
и справка за направените разходи.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ