Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.02.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 1131 по описа на РС-Харманли
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл.432, ал.1, вр. чл.429 ал.1, т.1 от КЗ и по чл.432 ал.1, вр. чл.429 ал.2, т.2,
вр. ал.3 от КЗ.
Производството по делото е образувано
по искова молба на Д.К.Д., ЕГН:********** *** чрез адв.А.Г. срещу „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Христофор
Колумб" №43, представлявано от Р.Г.Б., И.Ц.Ц. и Е.С.И., в която се сочи, че от няколко години ищецът работел на трудов договор
в „Мини Марица Изток” ЕАД, Рудник
„Трояново
Поради това, че по
наказателното производство пострадалият Н. направил искане за прекратяване на
делото срещу обвиняемия на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК, наблюдаващият
прокурор приключил същото с Постановление от 30.04.2020г.
В резултат на ПТП-то
пострадал и ищецът, който в деня на произшествието бил приет в „МБАЛ- Хасково” АД
с комоцио, главоболие и световъртеж. Видно от Епикриза на МБАЛ -Хасково, му
била поставена диагноза: Комоцио церебри, Контузио на капитис ет порпорис,
Вулнос лацеро - контузум капитис. Престоял в болничното заведение 5 дни, след
което бил изписан, но впоследствие се наложило отново да посещава болнични
заведения и да бъде подлаган на лечение и рентгенови изследвания. Още дълго
време след инцидента изпитвал болки на мястото на травмите и приемал
болкоуспокояващи.
Ищецът знаел, че
горепосоченият автобус бил застрахован в ЗК"ЛЕВ ИНС" АД гр.София със
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" от 18.01.2018г.,
поради което първоначално щетата била заведена на 25.05.2018г. при ЗК"ЛЕВ
ИНС"АД. На 10.08.2018г. получил писмо от ЗК„Лев ИНС" АД с изх.№8597
от 08.08.2018г., с което го уведомили, че автобус „Сестра" с рег.№ ****
бил застрахован в ЗД"Евроинс"АД с полица №BG/07/l 18000007666. Към писмото била приложена и справка от Гаранционен фонд
за проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност"
На 29.08.2018г. уведомил
ответното дружество за случката и помолил да му бъде изплатено справедливо и
адекватно по размер обезщетение за всички имуществени и неимуществени щети,
претърпени в резултат на катастрофата по вина на водача на застрахования при
ответника автобус. От страна на застрахователя бил уведомен писмено, че
застрахователно-експертната комисия на „ЗД Евроинс" АД определила да му
бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 000,00 лв. /четири
хиляди лева/. Горепосочената сума му била преведена по личната банкова сметка 16.10.2018г.
Ищецът счита така изплатения
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за недостатъчен да
репарира в пълна степен настъпилите в следствие на ПТП-то действително
претърпени вреди, тъй като било несправедливо и явно занижено.
Ищецът подробно и
обстоятелствено описва претърпените от него болки и страдания. Заявява също, че
дълго време не бил в състояние сам да задоволява ежедневните си битови нужди,
което довело до срив в самочувствието му и тежък психически шок.
Счита, че при изготвянето на
решението на застрахователно-експертната комисия на „ЗД ЕВРОИНС” АД и при
определянето на застрахователното обезщетение в размер на 4000лв. /четири
хиляди/ лева, ответното дружество не било взело под внимание всички
обстоятелства, които обуславяли причинените му от настъпилото пътнотранспортно
произшествие вреди, както и значението на тези обстоятелства за размера на
вредите. Размерът на застрахователното обезщетение бил определен към датата
25.09.2018г., а малко след това обезщетението било преведено по личната му
банкова сметка. Към горепосочената дата обаче ищецът все още се лекувал у дома
и не ходел на работа. Самото лечение продължило доста време след това, макар и
да не се налагало да бъде постоянно вкъщи, приемал лекарства и ходел на
процедури. След датата на определяне на обезщетението болките в областта на
главата и продължаващото и досега главоболие не били изцяло отминали.
Определените към 25.09.2018г. и платени впоследствие от ответника 4000 лева
застрахователно обезщетение не отговаряли на критерия за справедливост и същите
не били достатъчни да репарират преживените неимуществени вреди.
При обезщетяването трябвало
да се вземе предвид продължителността и интензитета на вредните последици. Дори
тази сума напълно да удовлетворявала понесените неимуществени вреди към датата
на определянето и изплащането на обезщетението -25.09.2018г., то не можело да
се пренебрегне обстоятелството, че заради продължителността, интензитета и
характера на причиненото по време на застрахователното събитие нараняване -
черепно мозъчна травма/комоцио/, ищецът претърпял и все още претърпявал
неимуществени вреди под формата на болки и страдания и след датата на
обезщетяване от страна на застрахователя.
Пълният размер на дължимото
за неимуществените щети обезщетение следвало да се определи от съда по
справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите.
Имайки предвид принципът на
справедливостта, ищецът счита, че адекватното на вредите му обезщетение, би
било такова в размер на 8 000 лв., от която сума частично получил от застрахователя 4000 лева.
За
останалата част от тази сума, а именно 4 000 лв. /четири хиляди лева/ завежда
настоящия иск в съда, като счита, че същата се дължи заедно със законната лихва
върху нея, считано от датата на представяне на удостоверението за банкова
сметка на застрахователя от страна на ищеца -29.09.2018г.
С оглед на гореизложеното,
моли да се образува гражданско дело и да се постановите решение, с което на
основание чл.432, ал.1 вр. чл.429, ал.1, т.1 вр. ал.2 вр. ал.3, вр. вр. чл.409
от КЗ вр. чл.45, вр. чл.51, ал.1, вр. чл.52, и чл. 86 от ЗЗД, да се ОСЪДИ
ответника „ЗД ЕВРОИНС"АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „Христофор Колумб" №43, представлявано от Р.Г.Б.,
Й.Ц.Ц. и Е.С.И., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.К.Д. с ЕГН:**********,***, сумата от
4000,00 /четири хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди, причинени
виновно от водача на автобус „Сестра" с рег.№**** - Я.И.И., ЕГН:**********,
с адрес ***, във връзка с настъпилото на 17.05.2018г. пътнотранспортно
произшествие между автобус и влак на неохраняем ЖП прелез до град Симеоновград,
както и сумата от 845,55 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от датата на предоставяне на банкова сметка на застрахователя от страна на
ищеца - 29.09.2018г. до датата на завеждане на настоящия иск, и ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Моли да се присъдят
и направените от ищците разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, в който заявява, че оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че не оспорва
твърдението, че е налице полица № 07118000007666 за сключена застраховка
„Гражданска отговорност" за автобус марка ”Сетра", pег. №
**** със срок на покритие от 01.01.2018г. до 31.12.20181. Не оспорва настъпилото произшествие на
17.05.2018г. между автобуса и влакова композиция № 83503. Във връзка със
събитието на 29.08.2018г. пред ответното дружество постъпила извънсъдебна
претенция от ищеца по реда на чл. 380 КЗ. По случая била образувана щета №
**********, по която на пострадалия било изплатено застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди вследствие на катастрофата в размер на 4000
лева. Не оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автобуса. Не оспорва и
получените от ищеца наранявания, както са описани в епикризата, издадена от
.”МБАЛ Хасково” АД. а именно: „Комоцио церебри", „Контузио капитис ет
порпорис", „Вулнос лацеро - контузум капитис". Но оспорва всички останали твърдения за други получени травми.
Оспорва неимуществените вреди. Счита, че изложеното относно негативните последици от
катастрофата и нараняванията било преувеличено и невярно. От представената
медицинска документация ставало ясно, че бил получил лека форма на мозъчно
сътресение, без загуба на съзнание и усложнения. По делото нямало доказателства
за изключително тежка мозъчна травма с голям риск за дълготрайно и безвъзвратно
увреждане на мозъка, както се посочвало. В случая възстановяването било бързо,
пълно и без каквито и да било трайни последици. По делото нямало данни за
травматични увреждания, които да са довели до обездвижване или пареза. При това
положение не било ясно за каква рехабилитация се говорило в исковата молба. Не
било вярно, че след изписването от болницата състоянието на ищеца се влошило и
че вследствие на нараняванията получил усложнения като високо кръвно и
сърцебиене. Твърденията за това, че все още не се бил възстановил и описаните
оплаквания също не отговаряли на истината.
При евентуалност твърди, че по
отношение на ищеца били налице съпътстващи заболявания, които са удължили
възстановителния период и са причинили усложнения, в случай че такива се
установят. Същите стояли извън поведението на деликвента и не можели да му се
вменят.
Оспорва психологичните последици от ПТП-то и заявява, че размерът на
претендираното обезщетение бил прекалено завишен и не отговарял на получените
увреждания, възстановителния период, проведеното лечение, критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика в сходни случаи. Оспорва и началния момент, от който евентуално би трябвало да се
начислява лихва за забава. В конкретния случай и съгласно разпоредбата на чл. 498
ал. 3 КЗ това трябвало да е денят следващ датата на извършеното плащане-
17.10.2018г.
Предвид изложеното, моли съдът
да отхвърли изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни и да бъдат
присъдени разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно настъпилото на
17.05.2018г. ПТП между МПС -автобус „Сетра” с рег.№ **** и влакова композиция № 83503, при
което водачът на автобуса Я.И. нарушил правилата за движение
-чл.51, ал.3 от ЗДвП:
"Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен
прелез, който няма бариери", като не спрял на жп прелез до
гр.Симеоновград, вследствие на което последвал удар между
управлявания от него автобус и товарна влакова композиция №83502, движеща се в
посока от град Симеоновград към град Гълъбово, обл.Ст. Загора.
Страните
не спорят и относно механизма на ПТП-то и вината на водача Я.И., срещу когото е
имало повдигнато обвинение по чл.343 ал.1, б. „б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, като
на основание чл.343 ал.2, т.2 от НК по искане на пострадалия е било прекратено
наказателното производство срещу него, видно от Постановление от 30.04.2020г.
на РП-Харманли и приложеното ДП №207/2018г. по описа на РУ-Харманли.
В резултат на ПТП-то пострадал и
ищецът по делото Д.Д., който получил следните наранявания, а
именно: „Комоцио церебри”, „Контузио капитис
ет порпорис”, „Вулнос лацеро - контузум капитис”. Същият
е бил на болнично лечение в „МБАЛ – Хасково” АД, където е престоял от
17.05.2018г. до 21.05.2018г., видно от приложената епикриза на „МБАЛ-Хасково”
АД.
Ищецът
е бил отпуск по болест от 17.05.2018г. до 19.10.2018г. предвид настъпилата
трудова злополука и вследствие на претърпяното мозъчно сътресение, съгласно
представените болнични листове, издадени от „МБАЛ-Хасково” АД и „МЦ 1 Харманли”
ЕООД.
Съгласно
амбулаторни листове от 27.05.2018г. и 31.05.2018г., ищецът Д. страда от
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и контузия
на раменния пояс и мишницата. За посочените диагнози му е предписано
медикаментозно лечение.
Видно от
съдебномедицинско удостоверение №229/31.05.2018г. на д-р Х.Е., към 17.05.2018г.
ищецът е имал следните травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно –
контузни рани и охлузвания на лицето и главата, контузуя на носа, мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, охлузване на дясното коляно.
Установено е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Съгласно съдебномедицинско
удостоверение №258/13.06.2018г. на д-р Х.Е., не са констатирани промени в
структурата на гръбнака в резулат на травмата, а движенията в дясната ръка са
възстановени, но болезнени. Посочено е още, че травмата в областта на шията и
на дясното рамо са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
Процесният автобус марка „Сетра” с pег. № **** е бил
застрахован със сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” №
07118000007666 при ответника СД „Евроинс” АД, със срок на покритие
от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., видно от справка за сключена
застраховка „ГО” и приложената застрахователна полица № 07118000007666.
На
29.08.2018г.
ответното дружество е получило извънсъдебна
претенция от ищеца, съгл. молба с вх.№15569/29.08.2018г., по която е
била образувана щета №********** и е било определено и изплатено на ищеца
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на катастрофата в размер на 4000 лева. Това се
доказа от уведомително писмо №15569/25.09.2018г. от ответника до ищеца и
преводно нареждане от 16.10.2018г.
Съгласно
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза при процесното ПТП от
17.05.2018г. ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсно –
контузни рани и охлузвания на лицето, контузия на носа, мозъчно сътресение без
пълна загуба на съзнание, охлузване на дясното коляно. Установено е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещото лице е
посочило още, че травмата в областта на шията и тази на дясното рамо са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В
заключението е отразено, че описаните травми отшумяват за около 20 дни.
От показанията на св.Д. Д. се
установява, че непосредствено след инцидента ищецът бил много уплашен, имал
видими наранявания, оплаквал се от болки в главата и кръста, трудно подвижен
бил и му се виело свят. Св.Д. заявява, че след ПТП-то ищецът бил стресиран,
започнал да има повишено кръвно налягане, като главоболието продължавало и до
днес, поради което приемал и обезболяващи медикаменти. Св.Д. твърди още, че
около 3-4 месеца след ПТП-то ищецът не карал сам автомобил, както и че до сега
споменавал за катастрофата.
Св.Н.Д потвърждава нараняванията на ищеца след ПТП-то, главоболието
на същия и стреса, който изпитал, като това продължило няколко месеца. Св.Д
заяви още, че след инцидента ищецът не можел да се грижи в пълна степен за
детето си, което отглеждал сам, поради което св.Д редовно ги посещавала и
помагала за обучението му. Св.Д твърди също, че след ПТП-то често се повишавало
кръвното му налягане, което наложило употребата на медикаменти. Освен това
периодично имал и болки в гърба и коляното и все още изпитвал страх и стрес от
удара с влака.
Св.Я.И.
потвърди станалото ПТП, както и че ищецът имал наранявания и бил приет в
болница.
При тази фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ, а именно след отправяне към
застрахователя на писмена застрахователна претенция, съдържаща пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
За
основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи, че на посочената
дата
17.05.2018г. е настъпило
ПТП по вина на водача Я.И., в резултат на което е претърпял
твърдените неимуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат;
че МПС-то, управлявано от
виновния водач, е
застраховано по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество, действаща към датата на настъпване
на ПТП-то; че е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на
обезщетение за претърпените от него вреди.
По делото не е спорно, че на посочената
дата
- 17.05.2018г. е
настъпило ПТП между автобус „Сетра” с рег.№ **** и влакова композиция № 83503 по
вина на водача Я.И., което се потвърди и от приложените
материали, съдържащи се в ДП
№207/2018г. по описа на РУ-Харманли и не се оспорва между страните. Видно
от същите, водачът на автобуса е нарушил правилата за движение -чл.51, ал.3 от ЗДвП:
"Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен
прелез, който няма бариери", като не спрял на жп прелез до
гр.Симеоновград, вследствие на което последвал удар между
управлявания от него автобус и товарна влакова композиция №83502, движеща се в
посока от град Симеоновград към град Гълъбово, обл.Ст. Загора. Т.е.
налице е противоправно и виновно поведение от негова страна,
довело до причиняване на ПТП, при което е пострадал М.Н. и
други лица, пътуващи в автобуса, сред които и ищецът Д., който съгл.
заключението по съдебно-медицинската експертиза след ПТП-то е получил следните
травматични увреждания: разкъсно – контузни рани и охлузвания на
лицето, контузия на носа, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание,
охлузване на дясното коляно. Тези обстоятелства също
не се оспорват по делото.
За
доказана съдът намира и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и
противоправното поведение на водача
на автобуса. Това
обстоятелство, както и механизма на ПТП-то, не се оспорват
между страните и се потвърждават също от материалите, съдържащи се в ДП
№207/2018г. по описа на РУ-Харманли. Следователно доказани
са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, което е необходимо за ангажиране отговорността на застрахователя по реда
на чл.432 ал.1 от КЗ.
Нужно е също така установяване, че МПС-то, управлявано от виновния
водач,
е застраховано
по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество,
действаща към датата на настъпване на ПТП-то и че
ищецът е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него вреди
съгл. чл.380 ал.1 от КЗ. Тези обстоятелства също не се оспорват от ответника и се доказват от справка за сключена застраховка „ГО” и
приложената застрахователна полица № 07118000007666, като и
молба от ищеца до ответника с вх.№15569/29.08.2018г.
Доказно по делото е и направеното
в полза на ищеца плащане на застрахователно
обезщетение по определена от застрахователя
стойност по заведена при ответника щета
с платежно нареждане от 16.10.2018г.
на стойност от 4000 лв. Посоченото плащане
и размера на същото не се оспорват и от страна на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира за
доказан иска по чл.432 ал.1 от КЗ по основание.
Спорен остава единствено размера на същия. По
силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой /чл.429 ал.1 и чл. 493, ал.
1 КЗ/. В случая се касае за обезщетяване на
причинени вследтсвие на ПТП-то неимуществени вреди на ищеца, което съгл. чл.52
от ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, отчитайки обстоятелствата
по делото и събраните доказателства. Това следва и съгласно т.11 от ППВС №4/68, съгласно което при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на
вредите. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността
на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите
му за възстановяване и адаптация. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически, психически и такива от битово естество,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото се/.
За причинените
увреждания, техния вид, брой и характер, за твърдените болки и страдания, за
психо – емоционалния отзвук бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят въз основа на заключението на
съдебно-медицинската експертиза и медицинските документи по делото. Касае се за
разкъсно – контузни рани и охлузвания на лицето, контузия на носа, мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, охлузване на дясното коляно. Причинените увреждания носят белезите на лека телесна повреда
по смисъла на Наказателния кодекс. Налице е бил болничен престой, макар не
толкова дълъг (17.05.2018г. – 21.05.2018г.) съгл. епикризита на „МБАЛ-Хасково” АД. Неработоспособността
на ищеца е продължила
значителен период от време съгласно представените болнични листове, издадени от „МБАЛ-Хасково” АД и „МЦ 1 Харманли” ЕООД, видно от които
ищецът е бил в болнични за периода от 17.05.2018г. до 19.10.2018г.
Освен това за периода на възстановяването му ищецът не е могъл
напълно да обгрижва детето си, предвид силното главоболие, за което пък е
получавал помощ от св.Н.Д съгл. показанията на същата. Това само по себе си -
освен физически болезнено, се явява некомфортно и натоварващо,
включително за трети лица. Приемани са лекарствени медикаменти, като ищецът и
понастоящем периодично продължава да приема болкоуспокоителни, което се
потвърди от показанията на свидетелите Н.Д и Д.Д. Последвали са
допълнителни прегледи при специалисти, установили травма във врата и дясното
рамо, съгл. амбулаторни листове от
27.05.2018г. и 31.05.2018г. и предвид заключението по съдебно-медицинската
експертиза.
Случилото
се несъмнено е дало негативно отражение в емоционален и психически план. Макар
физически ищецът да се е възстановил, инцидентът очевидно е оказал
неблагоприятно въздействие върху психиката му. Отсенки на преживения стрес се
появяват и понастоящем, въпреки изтеклия период от време, което се потвърди от
събраните непротиворечиви и кредитирани с доверие показания на свидетелите Н.Д
и Д.Д.
Поради
изложеното, справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с фактите,
сочещи на преживени физически травми, свързаните с тях страдания, които са се
отразили и на психиката на ищеца, като са довели и до социален дискомфорт.
Отчетени бяха начинът и обстоятелствата при получаване на тези увреди –
вследствие на ПТП, което се отразява стресово, предвид внезапността на
преживяното.
Изхождайки
от тези конкретни обстоятелства, а именно че се касае за лека
черепно-мозъчна травма, и отчитайки продължителността на възстановителния
период,
съдът счита, че размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 1500
лв., за която сума искът по чл.432 ал.1 от КЗ следва да
бъде
уважен, а в останалата му част за разликата до пълния предявен
размер от 4000, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху главницата от 1500 лв. следва
да се присъди и законната лихва, считано от предявяване на иска на 28.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, доколкото е отправено искане в тази
насока и доколкото такава се дължи на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като
вземането е лихвоносно.
Акцесорният
иск по чл.432 ал.1, вр. чл.429 ал.2, т.2, вр. ал.3 от КЗ съдът намира също за частично основателен. Претенцията
за заплащане на обезщетение за забава има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Съгласно чл. 84, ал. 3
от ЗЗД деликвентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Отговорността на
застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност
на причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и
при същите условия, за които би отговарял деликвента, включително и за лихвите
за забава. С нормата на чл. 429, ал.
3 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / обаче отговорността на
застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху
обезщетението е лимитирана като началото на периода на забава се поставя с
уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за
настъпилото застрахователно събитие или с
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност”
в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането (в този смисъл
Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение №
167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). В случая застрахователят е уведомен за застрахователното събитие и
застрахователната претенция от увредения ищец е предявена на 29.08.2018г.,
видно от входящия номер на заведената при ответника молба-уведомление за
изплащане на застрахователно обезщетение. От своя страна ищецът претендира
лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя за банковата му
сметка – 29.09.2018г., следваща датата на предявяване на застрахователната
претенция и в унисон с предвиденото в чл.380 ал.3 от КЗ, а именно че непредставянето
на данни за банковата сметка има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Приложената разписка за
доставка от куриер Speedy потвърждава
сочената дата на уведомяване на ответника за банковата сметка на ищеца, поради
което съдът счита, че лихва за забава върху главницата от 1500 лв. се дължи за
претендирания период от 29.09.2018г. до предявяване на иска на 28.10.2020г.,
възлизаща на сумата от 317.09 лева, изчислена с помощта на онлайн
калкулатор. В останалата му част за
разликата до пълния предявен размер от 845.55 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото,
съответно на уважените претенции, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени
направените по делото разноски в размер на общо 503.94 лв.
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
За процесуално представителство на ответника, съдът счита, че се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, вземайки предвид материалния интерес и проведените по
делото съдебни заседания.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК и чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съответно на отхвърлената част на исковите претенции, на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 96.88 лв. за юрисконсултско възнаграждение
и разноски за съдебно удостоверение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб” №43, представлявано
от Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И., на основание чл.432 ал.1, вр. чл.429 ал.1, т.1 от КЗ, да
заплати на ищеца Д.К.Д.,
ЕГН:********** *** сумата от 1500 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени от ПТП на 17.05.2018г. неимущевствени
вреди по щета №**********/2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на иска на 28.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като иска
за разликата над 1500 лв. до пълния
предявен размери от 4000 лв.,
отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб” №43, представлявано
от Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И., на основание чл.432 ал.1, вр. чл.429 ал.2, т.2, вр. ал.3 от КЗ, да
заплати на ищеца Д.К.Д.,
ЕГН:********** ***, сумата от 317.09 лв. - мораторна лихва
върху главницата от 1500 лв. за периода от 29.09.2018г. до предявяване на иска
на 28.10.2020г., като иска за разликата над 317.09 лв. до пълния предявен
размер от 845.55 лв., отвхърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб”
№43, представлявано от Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.К.Д.,
ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на общо 503.94 лв. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА
ищеца Д.К.Д.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб”
№43, представлявано от Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И., направените по делото разноски
в размер на общо 96.88 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и разноски за съдебно удостоверение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: