Решение по дело №997/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 68
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220200997
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……

 

гр. Пазарджик, 30.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 997/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К.С.Г., ЕГН- **********, в качеството и на управител и законен представител на „***“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, против Електронен фиш Серия Г № 0002473/07.03.2019 г., издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност на ЕФ, поради нарушение на материалния закон, тъй като липсва вина у собственика и водача на МПС, респ. че случаят е маловажен, поради което се иска отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява законовия или процесуален представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага доводи за основателност на жалбата, подкрепящи искането за отмяна на ЕФ.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. С АНП е депозирано обосновано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

         Атакуваният ЕФ е съставен, за това че на 07.03.2019 г., в 15,13 часа, в обл. Пазарджик, на АМ Тракия, км 89 в посока гр. Пловдив“, било засечено движение на товарен автомобил „*** 8.224 ЛЛЦ“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, което било заснето с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027, като било установено нарушение на Кодекса за застраховането.

         По този повод бил издаден процесния ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

         На първо място при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на ЕФ липсва пълно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е осъществено. Посочено е единствено дата, час и място на извършване на нарушението, както и с какво МПС е реализирано. Не става ясно обаче, какво точно е направило дружеството-жалбоподател, за да е нарушило разпоредбите на КЗ, тоест не ясно е какво точно нарушение е било извършено от същото, тъй като в описанието на нарушението е посочено само, че е установено нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира защитата си. Посочването в диспозитивната част на ЕФ на нарушената норма, а именно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не може да санира допуснатото процесуално нарушение, тъй като ЕФ следва да съдържа не само правна квалификация на извършеното нарушение, но и словесна такава (посочване на всички факти, включени в състава на вмененото нарушение), тъй като привлеченият към административнонаказателна отговорност се брани не само срещу правото, но и срещу фактите и непосочването им го лишава от възможността за адекватна защита.

         На следващо място, така както е съставен ЕФ не става достатъчно ясно дали субект на нарушението е ФЛ или ЮЛ. Няма спор, че управляваното МПС е собственост на ЮЛ- „***“ ЕООД (виж СРМПС Част ІІ на л.10 от делото), чиито законен представител е управителят К.С.Г., което се установява при справка в публичния Търговски регистър. В неговата диспозитивна част, така както е оформен, става ясно че се санкционира ФЛ при това с имуществена санкция, което е недопустимо, тъй като ФЛ се санкционират с глоба. Вярно е, че е посочено, че ФЛ- К.Г. е законен представител на дружеството- собственик на процесното МПС, но никъде не е посочено, че се санкционира именно ЮЛ- собственик, като се уведомява за наложената глоба неговият законен представител. По този начин като е санкционирал ФЛ с имуществена санкция наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон.

         Всичко това е достатъчно основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, поради допуснатите нарушения на материалния закон.

         Съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя направените от страна на защитника на дружеството възражения за липса на вина у водача на МПС и на собственика на същото и че случаят е маловажен. В конкретния случай въпросът за наличието или липса на вина у водача на МПС в случая св. О.П.. Това е така, тъй като наказващият орган е санкционирал собственика на МПС, а не неговия водач. Водач, който не е собственик на управляваното от него МПС, което използва и за което няма сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите, подлежи на санкциониране на съвсем друго основание, а именно за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. В случая е санкциониран собственика на МПС предвид констатирането на нарушението с АТСС с оглед разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ. Т.е. в тези случаи винаги се санкционира собственика на МПС, а не неговия водач. Казано с други думи без значение е в случая кой е водачът на МПС, което се управлява без ад има ЗЗГО.

         С оглед на изложеното е неприемливо и възражението, че собственикът на МПС няма вина. В случая собственикът е ЮЛ и извършеното от него нарушение е безвиновно. Разбира се в конкретния случай следва да се има предвид и изложеното по горе за допуснатото нарушение в ЕФ, от което не става ясно дали ФЛ К.Г. или представляваното от нея дружество- собственик на МПС е санкционирано.

         Съдът не споделя и възражението за маловажност на случая. Вярно е, че с оглед на събраните гласни доказателства, договорът за ЗЗГО на автомобилистите за процесния автомобил е сключена преди да се управлява МПС. Видно от самата полица, а и от справка в Гаранционния фонд обаче е, че действието на застраховката е от 00,00 часа на 08.03.2019 г., т.е. от деня следващ, този, в който у управлявано МПС и е засечено извършеното с него нарушение. Вярно е също, че от гласните доказателства стана ясно, че свидетелите П. и П. са ползвали МПС със съзнанието, че същото има действащ договор за ЗЗГО, като стана ясно, че не са проверили застрахователната полица от кога всъщност започва нейното покритие. Това обстоятелство не оправдава нито водача на товарния автомобил, който е бил длъжен да се убеди, че управлява автомобила с действаща ЗЗГО, нито неговия собственик, който е следвало да сключи застраховка за МПС, което предоставя за използване или да се убеди, че МПС е с валидна застраховка преди да го предостави. Но дори и да се приеме, че сочените причини за липса на ЗЗГО за МПС са обективни такива, то не е без значение обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа, дори минути, процесният автомобил да е участник в движението и за него да няма сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането плащане от фонда ГО. Конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност и поради факта, че в автомобила освен водача е пътувало и още едно лице. От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на договор за ЗЗГО за всички автомобили, които не са спрени по надлежен ред от движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с тази норма се регулират съществени обществени отношения свързани с транспорта. Дори и това да е инцидентна проява от страна на въззивника- собственика на МПС, то това обстоятелство не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с останалите такива от този вид. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че се управлява товарен автомобил и той е управляван на доста голямо разстояние, движейки се и по АМ, където интензивността на движението е много по-голяма и създава по-големи рискове от ПТП.

С оглед на допуснатите съществени нарушения, предвид изложеното по-горе, обаче ЕФ следва да бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав

 

Р   Е   Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0002473/07.03.2019 г., издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на „***“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.Г., на основание чл.638 ал.4 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразен.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: