№ 490
гр. Плевен , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена С. Томова
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20214430101985 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, с ЕИК *** срещу А. О. М., с ЕГН
**********, с адрес: ***, ***, в която се твърди, че страните се намирали в
облигационни правоотношения, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „***, които са
общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Съгласно тях, ищцовото дружество изпълнило задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода 21.02.2020 г. до 30.09.2020г., но
ответника не изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия
по издадени от ищеца фактури.
Твърди се, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия
на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
1
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17/01.07.2013г. Като такова е доставяло на ответника А. О. М. за
електроснабден имот находящ се в ***, с ИТН 210042226126 ел.енергия за
периода от 21.02.2020 г. до 30.09.2020г., за което били издадени следните
фактури: Фактура № *** от 17.03.2020г. на стойност 28.58 лева за периода
21.02.2020 - 09.03.2020; Фактура № *** от 14.04.2020г. на стойност 46.15 лева
за периода 10.03.2020 - 07.04.2020г.; Фактура № *** от 15.05.2020г. на
стойност 49.06 лева за периода 08.04.2020 - 08.05.2020г.; Фактура № *** от
16.06.2020г. на стойност 49.45 лева за периода 09.05.2020 - 08.06.2020г.;
Фактура № *** от 16.07.2020г. на стойност 47.26 лева за периода 09.06.2020 -
08.07.2020г.; Фактура № *** от 17.08.2020г. на стойност 47.26 лева за
периода 09.07.2020 - 07.08.2020г.; Фактура № *** от 16.09.2020г. на стойност
48.83 лева за периода 08.08.2020 - 07.09.2020г.; Фактура № *** от
30.09.2020г. на стойност 36.23 лева за периода 08.09.2020 - 30.09.2020г.
Излага се, че посочените задължения по процесните фактури били
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „***, абонатът разполагал с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия. Излага се,
че чл.19, ал.8 от Общите условия изрично предвиждал, че неполучаването на
съобщението не освобождавало потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума.
Навеждат се доводи, че поради забава потребителят дължал и
законната лихва върху вземанията по отделните фактури от съответните дати
на падеж до 16.11.2020г., като общия размер на мораторната лихва възлизал
на 11.47лв.
Твърди се, че вземанията били претендирани от кредитора по реда на
чл.410 от ГПК пред Районен съд *** и по образуваното ч.гр.дело *** била
издадена съответна заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на
иск за установяване съществуването на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
2
вземанията за главница и лихва, за които е била издадена заповедта за
изпълнение в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, както следва:
сумата от 352.82 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 21.02.2020 г. до 30.09.2020г. и сумата от 11.74 лева -
законна лихва за забава, считано от 31.03.2020 г. до 16.11.2020г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане.
Ищецът *** е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че на ответника А. О. М. с ЕГН **********, са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за
което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както
и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което се уважат исковите претенции.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи изцяло направените от ищеца разноски,
които са в размер на 88лв. за заповедното производство (25лв. за държавна
такса и 63лв. за адвокатско възнаграждение) и 138лв. за исковото
производство (25лв. за държавна такса и 113лв. за адвокатско
3
възнаграждение).
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
А. О. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, ***, ДЪЛЖИ на “***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 352,82лв.,
представляваща стойност на консумирана и неплатена ел. енергия за периода
от 21.02.2020г. до 30.09.2018г. и сумата от 11,74лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до 16.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 26.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед №*** за изпълнение на парично
задължение от 27.11.2020г. по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. О. М. с ЕГН
**********, с адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***,следните суми: сумата от 88лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 138лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4