Мотиви към Присъда №260000 от 19.01.2021г., постановена по НОХД №334/2020г. по описа на РС -
Левски.
В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт, с който на
С.П.С. ***, е повдигнато обвинение за това, че на 17.06.2020г. в гр.Белене,
обл.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано
престъпление и повторност, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 840,00
лв. от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, както следва:
-
На
17.06.2020г. в гр.Белене, обл.Плевен, отнел чужда движима вещ – 1 брой
велосипед марка „****”, „**** ” с рама №****и №****, на стойност 140,00 лв.,
собственост на С.П.В. от владението на П.И.В. от същия град, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
- На 17.06.2020г. в гр.Белене, обл.Плевен, отнел чужда
движима вещ – 1 брой електрическа триколка, на стойност 700,00 лв., от
владението на собственика М.Д.Р. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
На досъдебната фаза подсъдимият е привлечен в качеството му
на обвиняем, като непълнолетен. В хода на наказателното производство, преди
постановяване на присъдата, същият е навършил пълнолетие.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива
по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на
чл.371, т.2 от НПК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Навежда довод, че обвинението е
доказано от събраните в хода на досъдебното производство безспорни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си доказателства, както и от
направените от подсъдимия самопризнания. Навежда доводи, че престъплението е
извършено с пряк умисъл и при условията на повторност, по смисъла на чл.28 от НК. Пледира, че с оглед стойността на отнетото имущество и предходната съдимост
на Я., не е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. По
отношение индивидуализацията на наказанието посочва, че като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени лошите характеристични
данни за подсъдимия и предходните му осъждания, които не са оказали необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху него. Посочва, че подсъдимият
е оказал изцяло и пълно съдействие в хода на досъдебното производство, което
съобразно т.7 от Тълкувателно решение №1 от 2009г. на ВКС следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Предлага на съда, при
съобразяване на редукцията по чл.63, ал.1, т.3 НК да наложи наказание лишаване
от свобода срок около 2 години, което да бъде намалено с 1/3 предвид
редукцията, предвидена в разпоредбата на чл.343, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК.
Посочва, че по преценка на съда, с оглед смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, наложеното наказание може да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК със съответния изпитателен срок, а в случай на
постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието, същото да бъде търпяно
при общ режим. Пледира веществените доказателства да бъдат върнати на
правоимащите лица, а направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.Д. – ВТАК, сочи, че подсъдимият
му е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт, които се установяват
от събраните по делото доказателства, както и обстоятелствата, въз основа на
които престъплението е квалифицирано като кражба при условията на повторност и
като продължавано престъпление. Навежда доводи, че съгласно изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт
подсъдимият е съдействал на полицейските служители, като ги завел на
местата, където се намират отнетите вещи и по този начин обезпечил
възстановяването им на собствениците, поради което са налице предпоставките за
преквалификация на деянието, като такова по чл.197 НК. Алтернативно моли съда в
случай, че намери, че не са налице предпоставките за прилага на по-леко наказауем
състав, да отчете посочените обстоятелства като смекчаващи отговорността. Като
такива сочи и направеното от подсъдимия самопризнание и съдействие за
разкриване на обективната истина. Пледира, в случай, че съдът не преквалифицира
деянието като по-леко такова, да наложи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като предлага такова около 1 година, което да бъде
намалено с 1/3 на основание чл.58а от НК, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Моли съдът да отчете младата възраст
на подсъдимия и да не налага ненужно голяма репресия, която не би постигнала
функциите на наказанието в конкретния случай.
Подсъдимият С.П.С. поддържа заявеното
от защитника му и заявява, че съжалява за извършеното. При упражняване на
предоставеното му от съда право на последна дума моли за условна присъда.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата по делото, които го
подкрепят, на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.П.С. е роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, с основно образование, неженен, ученик, с постоянен
адрес:***, с настоящ адрес:***, ЕГН:**********.
С Определение по НОХД №395/2019 година по описа на Районен
съд-Левски, било одобрено споразумение, с което подсъдимият С. се признал за
виновен, за това че на 18.08.2019 година извършил престъпление по чл.197, т.3,
вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, като му е наложено наказание пробация. Определението влязло в сила
на 26.11.2019 година.
Непълнолетният обвиняем С.С. ***.
Вечерта на 16.06.2020 година поради липсата на финансови
средства решил да извърши кражба на вещи, намиращи се във входовете на един от
жилищните блокове в града.
В изпълнение на намисленото през нощта на 17.06.2020 година
се отправил към бл. 1/15, находящ се на ул. „Александър Стамболийски", тъй
като знаел, че в един от входовете, който не се заключва, се съхранява
електрическа триколка. След като пристигнал пред блока, С. влязъл във вх.В,
където забелязал велосипед марка „****", „****" с рама №**** и №*****,
който вечерта на 16.06.2020 година бил оставен там от свидетеля П.И.В.,
собственост на дъщеря му - свидетелката С.П.В.. С. взел със себе си велосипеда
и напуснал входа, след което влязъл и във вх.Г на същия блок. Там видял
електрическа триколка, собственост на свидетелката М.Д.Р.. Взел вещта и излязъл
от входа. След това занесъл така отнетите вещи до магазин за авточасти и
моторни триони на ул.„Христо Ботев" №23. Там се опитал да приведе в
движение електрическата триколка, като срязал кабелите й и разкачил контролния
й панел. Част от счупените вещи изхвърлил в контейнер за смет. След като не успял,
я избутал до входа на СУ „Димчо Дебелянов", където я оставил. Малко по -
късно същата нощ оставил отнетия велосипед до жилищен блок, находящ се до
магазин „На сома".
Сутринта на 17.06.2020 година свидетелката М.Р.
констатирала извършената кражба, като заедно със съпруга си З.Р. отишла до
полицейското управление в града, където подала сигнал за престъплението. В този
момент там били свидетелите М.Г. и П.П. ***, които по-рано същия ден при извършен
обход били забелязали изоставената триколка. Те завели Р. до СУ „Димчо
Дебелянов", където свидетелката М.Р., след като видяла изоставената
триколка, веднага разпознала, че е нейна собственост.
Свидетелите С. и П.В. също подали сигнал за извършената
кражба на велосипеда.
В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия
било установено, че извършител на престъплението е С.П.С.. Последният направил
извънпроцесуални признания, като описал подробно механизма на осъществяване на
кражбата.
С. завел полицейските служители до контейнера за смет,
където бил изхвърлил счупените части на електрическата триколка, както и до
мястото, където оставил отнетия велосипед, след което ги предал с протокол за
доброволно предаване.
Образувано било процесното досъдебно производство, в хода
на което била назначена съдебно - стокова експертиза от заключението на която
било установено, че стойността на вещите, предмет престъплението, към момента
на извършването му възлиза на обща стойност 840,00 лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
от направеното от подсъдимия самопризнание и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства.
В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК съдът указа
на подсъдимия правото му да признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и му разясни, че в този
случай направеното от него самопризнание ще бъде ползвано при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Направеното самопризнание се подкрепя от гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, а именно: показанията на свидетелите М.Д.Р., С.П.В., П. И. В., М.Л.Г.,
Л.Н.Д., К.Л.Ч., обясненията на обвиняемия С.П.С., 2 бр. протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, 3 бр. протокол за
доброволно предаване, характеристична справка, справка за съдимост, заключение
на вещо лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Изброените по-горе кредитирани от съда доказателства са събрани по реда и начините, предвидени в НПК и съставляват
годни източници на доказателствена информация. Същите са
достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на деянията и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания
от подсъдимия.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият С.П.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, на 17.06.2020г., в гр.Белене,
подсъдимият отнел чужди движими
вещи, на обща стойност 840,00 лв., както следва:
-
На
17.06.2020г. в гр.Белене, обл.Плевен, отнел чужда движима вещ – 1 брой
велосипед марка „****”, „*****” с рама №**** и № ***, на стойност 140,00 лв.,
собственост на С.П.В. от владението на П.И.В. от същия град.
Фактическата власт върху посочената вещ свидетелят П.И.В.
упражнявал, като на 16.06.2020г. бил поставил велосипеда във входа на
обитавания от него блок 1/15, вх.В, находящ се на ул.“Александър Стамболийски“
в гр.Белене. Подсъдимият прекъснал фактическата власт върху вещта и установил
своя такава, като взел велосипеда със себе си и напуснал входа, а по-късно
заедно с него се отдалечил от блока и го закарал до магазин за авточасти и
моторни триони на ул.“Христо Ботев“№23. За вземането на вещта подсъдимият не е
имал съгласието на св.В..
- На 17.06.2020г. в гр.Белене, обл.Плевен, отнел чужда
движима вещ – 1 брой електрическа триколка, на стойност 700,00 лв., от
владението на собственика М.Д.Р. ***.
Фактическата власт върху посочената вещ свидетелката М.Р.
упражнявала, като на 16.06.2020г., следобяд я оставила от вътрешната страна на
входната врата на входа на блока, който обитавала в гр.Белене, ул.“Александър
Стамболийски“№5, бл.1/15, вх.Г. Подсъдимият прекъснал фактическата власт върху
вещта и установил своя такава, като взел електрическата тротинетка със себе си,
напуснал входа и се отдалечил заедно с нея от блока, а след това се опитал да я
приведе в движение като срязал кабелите й и разкачил контролния панел. За вземането
на вещта подсъдимият не е имал съгласието на собственика – св.М.Р..
Предметът на престъплението се установява от показанията на
свидетелите М.Д.Р., С.П.В., П.И.В. и дадените от подсъдимия обяснения, които
съдът кредитира изцяло като годни гласни доказателствени средства, както и
протоколите за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства.
От обективна страна, престъплението е извършено от
подсъдимия при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като към момента на осъществяването му С. е бил осъден за друго престъпление по
чл.194, ал.1 НК – с влязло в сила на 26.11.2019г. Определение по НОХД №395/2019
година по описа на Районен съд – Левски, с което е одобрено споразумение, по
силата на което е признат за виновен за престъпление по чл.197, т.3, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, като не е изтекъл предвидения
в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Престъплението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като същото не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, предвид общата стойност на отнетите вещи и
личността на подсъдимия с оглед лошите характеристични данни и предходните му
осъждания освен престъплението, обуславящо квалифициращия състав по чл.195,
ал.1, т.7 от НК.
Авторството на деянието се установява по безсъмнен начин от
обсъдените по-горе гласни доказателствени средства.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че взима чужди вещи, които не му
се следват и прави това без съгласието на собствениците им. Разбирал е, че като
ги открадне, ще лиши собствениците им от възможността да ги използват за
нуждите си, но ги е отнел, искайки да установи собствена фактическа власт.
Вещите са отнети от С. с намерени противозаконно да ги присвои, като се
разпореди с тях, но поради неосъществяване на намерението му изхвърлил
счупените части от тротинетката в контейнер за смет, а нея оставил до входа на
СУ „Димчо Дебелянов“, велосипедът оставил до жилищен блок, находящ се до
магазин „На сома“ в гр.Белене. Макар и непълнолетен към момента на извършване
на деянието, С.С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Процесните деяния са извършени от подсъдимия при идентична
обстановка, в непродължителен период от време и при еднородност на вината.
Поотделно всяко от тях осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр. чл.194 от НК. Поради изложените съображения, съдът прие, че последващото
деяние се явява продължение на предшестващото го и цялостната престъпна дейност
бе квалифицирана като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Съдът намери за неоснователен изложения от защитника довод,
че престъплението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.197 от НК.
Съгласно посочената разпоредба ако до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието
е: т.1. в случаите на чл.194, ал.1 -
лишаване от свобода до пет години; т.2. в случаите на чл.194, ал.3 и чл.195, ал.4 -
пробация или глоба от сто до триста лева; т.3. в случаите на чл.195, ал.1,
точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години; т.4. в
случаите на чл.195, ал.2,
във вр. с чл.194 или
с чл.195, ал.1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години; т.5. в
случаите на чл.196а -
лишаване от свобода от осем до двадесет години.
Видно е, че разпоредбата на чл.197 от НК не предвижда
привилегирован състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, за което на
С.С. е повдигнато обвинение, предвид на което дори и да са налице
предпоставките, предвидени в хипотезата на правната норма, посоченият по-леко
наказуем състав не може да бъде приложен. Законодателят е предвидил
привилегирован, по-леко наказуем състав при връщане или заместване на отнетата
вещ до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд за престъпните
състави на чл.195, ал.1, точки от 2 до 6 НК, но не и за състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7 НК – кражба при условията на повторност, с
оглед по-високата обществена опасност на посоченото престъпление. За процесното
престъпление не е налице привилегирован състав, който да може да бъде приложен
съда при наличие на предпоставките за това. Само за пълнота на изложението
следва да бъде посочено, че в процесния случай и не са налице визираните в
закона предпоставки. Възстановяване на откраднатите вещи по смисъла на чл.197, т.3 от НК е налице, когато
те са върнати на лицето, от което са отнетити както и при оказано съдействие на
разследващите да открият и изземат вещта. Установено е по делото, че
подсъдимият е завел полицейските служители до мястото, където оставил отнетия
велосипед, както и до контейнера за смет, където бил изхвърлил счупените части
на електрическата триколка, но последната била установена от полицейските
служители Г. и П.. Съдебната практика е последователна, че намалената
отговорност по чл.197 от НК е неприложима в
случаите, когато откраднатото имущество е открито и иззето от органите на
властта без съдействие на подсъдимия, както и когато не са възстановени щетите
от престъплението в пълен обем.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав прие за
доказано извършването на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК от подсъдимия С.С., поради което го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение.
По
наказанието:
Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което на основание чл.373, ал.2 от НПК
съдът определи наказание при условията на чл.58а от НК. Съгласно последната
разпоредба, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от
разпоредбите за индивидуализация на наказанието, визирани в Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета.
За престъплението по чл.195, ал.1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до десет години, което предвид непълнолетието на
подсъдимия на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК се заменя с наказание лишаване
от свобода до три години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид предходните осъждания на подсъдимия, които сочат, че въпреки младата му
възраст, спрямо същия неколкократно е била реализирана наказателна и
административно-наказателна репресия за осъществени от него престъпни деяние,
която очевидно не е постигнала нужния поправителен и възпиращ ефект, с оглед на
последващата му престъпна дейност, както и установените лоши характеристични
данни от изготвената характеристична справка.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства съдът взе
предвид оказаното съдействие в хода на досъдебното производство - признаване на
вина, даване на подробни обяснения относно механизма на осъществяване на
деянието, съдействие за установяване на част от отнетите вещи – посочване на
контейнера за смет, където били изхвърлени счупените части от ел. тротинетката
и мястото, където бил оставен отнетият велосипед. С оглед на изложеното съдът
прие, че цялостното процесуално поведение на С. в хода на досъдебното
производство е допринесло за разкриване на обективната истина, механизма и
авторството на престъплението, поради което съобразно т.7 от Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСНК на ВКС, направените от подсъдимия самопризнания бяха
отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, като елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Съдът намери, че в процесния случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които
и най-лекото предвидено в закона за процесното престъпление наказание да се
явява несъразмерно тежко, като отчете и високата обществена опасност на дееца и
престъплението. Предвид на изложеното, наказанието бе определено при условията
на чл.54 от НК, като с оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и с цел гарантиране най-вече на индивидуалната превенция, съдът
намери, че справедливо се явява наказание лишаване от свобода в размер на една
година. На основание чл.58а от НК, съдът намали така определеното наказание с
1/3, като подсъдимият да търпи наказание лишаване от свобода в размер на осем
месеца. По отношение на подсъдимия С. са налице предпоставките на чл.66, ал.1
от НК – същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, като съдът намери, че за постигане целите на наказанието в
процесния случай не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Настоящият съдебен състав прие, че самият изпитателен срок и
възможността при извършване на ново престъпление наказанието да бъде изтърпяно
ефективно, би въздействало възпиращо по отношение личността на С. относно
извършване на нови престъпни деяния. Тъй като престъплението е извършено от
подсъдимия като непълнолетен, съдът определи размерът на изпитателния срок в
границите, предвидени в разпоредбата на чл.69, ал.1 НК, като намери, че в
процесния случай изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да бъде
отложено с изпитателен срок от една година и шест месеца. Към момента на
постановяване на присъдата подсъдимият е навършил пълнолетие, с оглед на което
съдът възложи възпитателните грижи по отношение на С. по време на изпитателния
срок на мл. полицейски инспектор при РУ-Белене, отговарящ за района на
местоживеене на подсъдимия.
Относно
веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства – предмет на
престъплението, да бъдат върнати на правоимащите лица, както следва: 1 брой
електрическа триколка с три броя помпещи се колелета (1 бр. отпред и 2 бр.
отзад, тъмночервена на цвят, с кожена седалка, счупен заден калник в двете
странични части) в дясно липсва част от него, с липсваща лява ръкохватка, със
скъсани кабели излизащи от долната й част, с висящ модул с копчета, след
влизане на присъдата в сила да се върне на собственика М.Д.Р., а 1 брой
велосипед със скорости марка „****”, част от пластмасов панел, бял на цвят,
част от панел черен и бял на цвят с патронник за палене, част от пластмасов
фар, черен пластмасов сигнализатор и черен пластмасов капак и лайсна от дисплея,
след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика С.П.В..
Относно
разноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.П.С. да заплати по сметка на ОДМВР-Плевен
направените на досъдебното производство разноски в размер на 91,50лв. за
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза.
С оглед на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: