№ 15
гр. гр.м, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – м, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630102326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.237 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, “В и К” ООД, вписано в търговския регистър на Агенцията
по вписванията ЕИК 0, със седалище и адрес на управление град м, бул.
Ал.Стамболийски 11, представлявана от Управителя инж. вди, ЕГН
**********, е предявил иск ПРОТИВ: М. ИВ. К., ЕГН ********** от с.в,
обл.м, ул.”с” № 19 и ЦЕНА НА ИСКА: 391.01 лв., от които: Главница: 350.11
лв. и Лихва: 40.90 лв.
В исковата си молба твърди, че М. ИВ. К. е неизправен длъжник
потребител на "В и К" ООД - гр.м, съгласно Закона за водите. Срещу
длъжника е образувано ч.гр.д. № 20211630101281/2021г., ІІ състав по описа на
Районен съд - гр.м.
До 22.04.2021г. потребителят е натрупал задължение към
дружеството в размер на 391.01лв. за имот, находящ се в с.в, обл.м, ул.”с” №
19 като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват
неизплатената стойност за консумираната вода, съгласно извлечение от
сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо
1
главница е за периода от 17.01.2018г. до 17.03.2021г., като претендираната
законна лихва е за периода от 18.02.2018г. до 22.04.2021г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба
№ 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който
при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода,
се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия.
Общите условия на „В и К” ООД - гр. м са одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09/11.08.2014г.
С оглед на гореизложеното за ,,В и К” ООД - гр. м е налице правен
интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че М. ИВ. К. следва да заплати на „В и К” ООД - гр.м сумата 391.01лв., която
представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които
главница - 350.11 лв. и лихва - 40.90лв. към 22.04.2021г., съгласно извлечение
от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявеното в съда Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и да
присъдите направените в производството разноски.
Ответникът, М. ИВ. К., ЕГН ********** от с.в, обл.м, ул.”с” № 19, в
срока, предвиден за отговор не взема становище по иска.
За насроченото съдебно заседание е представено Становище от
ответника чрез адвокат Надя Александрова, вписана в АК м, с което признава
иска по основание, но не и по размер, с оглед обстоятелството, че в хода на
производството са погасени суми, с които е заплатена дължимата държавна
такса за заповедното производство и е погасено част от задължението, в
размер на 120 лв. Налице е остатък от 246.01 лв., който признава за дължим.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза,
изпълнена от вещото лице И.В., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1281 по описа за
2
2021 година на Районен съд м.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, исканията и
доводите на страните, съобрази констатациите на вещото лице и погасяване
част от задължението в хода на процеса, както и признанието на иска от
страна на ответника, намира за установено следното:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения
ред на чл.410 и сл ГПК по извлечение от сметка Клиенти 411 на дружеството
– доставчик на питейна вода относно потребител на същата в лицето на
длъжника.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за доставка и
потребление на питейна вода и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Ищецът „В и К” ООД м, като доставчик на питейна вода, има правото
да поиска плащане на стойността на потребеното количество вода от
ответника- абонат и потребител, което, с оглед липсата на доброволно
изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410
ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, предявеният
установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма,
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава
правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в
заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са
нормативно установени.
Безспорно е, че в хода на производството ответникът е погасил част от
задължението си и е направил признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
3
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С оглед представените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на
исковете от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства.
Съдът намира, че ответникът М.К. има право да се разпорежда с признатото
право, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените
искове за частично основателни, с оглед погасяване на част от задължението,
поради което следва да се уважат в останалия размер. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК
пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл.
237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2
ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на исковете.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право да му бъдат заплатени направените деловодни разноски в исковото
производство, които са реализирани съгласно приложен списък по чл. 80 от
ГПК. За заповедното производство разноските са платени.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
237, ал. 1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИВ. К., ЕГН
********** от град м, ул.ей № 42, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В и К”
ООД, със седалище и адрес на управление град м, ул.ас 11, БУЛСТАТ 0,
представлявано от инж.вди - Управител, към 26.04.2021 година за длъжника
4
М. ИВ. К., ЕГН **********, за имот, находящ се в с.в, обл.м, ул.”с” № 19, в
качеството му на потребител на “В и К” ООД м, за сумите: 230.11 лв., която
представлява неизплатената стойност на консумираната вода; лихва – 40.90
лв. за периода 18.02.2018 година до 22.04.2022 година, съгласно извлечение
от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, за абонатен № 0303157, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2021 година до
окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 62 от 28.05.2021 година по частно
гражданско дело № 1281 по описа за 2021 година на Районен съд м, като
ОТХВЪРЛЯ иска, над размера на сумата от 230.11 лв. до заявения такъв за
главница от 350.11 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. ИВ. К., ЕГН ********** от град м, ул.ей 42, ДА
ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД, със седалище и адрес на управление град м, ул.ас
11, БУЛСТАТ 0, сумата от 77.00 лв. за довнесена държавна такса за
исковото производство, 152.20 лв. за възнаграждението на вещото лице, както
и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на
принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд м в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – м: _______________________
5