№ 97
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Силвия Тачева
при участието на секретаря РАДКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Николай Василев Русинов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100601760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
С присъда от 12.10.2020г., постановена по НОХД № 20897/2016г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 – ти състав,
подсъдимият Б. А. К. е признат за виновен за това, че в периода 14.09.2006г.
до 02.10.2006г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с
шест отделни деяния, които осъществяват поотделно различни състави на
едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, присвоил противозаконно чужди движими
вещи (на „И.“ ЕООД), които владеел, а именно сумата с обща левова
равностойност 58585,16 лева и автомобил на стойност 3150 лева (всичко на
обща стойност 61735, 16 лева), като обсебването е в големи размери, поради
което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
пет години, както и наказание лишаване от право да заема длъжност на
ръководител на структурно звено в държавната и общинска администрация,
включително в администрацията на съдебната и законодателната власт и
други власти извън изпълнителната за срок от три години и шест месеца и
наказание лишаване от право да упражнява дейност като управляващ и/или
1
представляващ на търговец по смисъла на ТЗ, както и на юридическо лице с
нестопанска цел за срок от три години и шест месеца.
С присъдата подсъдимият Б. А. К. е признат за невиновен и оправдан по
обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. ал. 26, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
и допълнение към същата от адв. Ж. и адв. К., в качеството им на
упълномощени защитници на подсъдимия Б. А. К.. Наведени са доводи за
това, че присъдата е неправилна, постановена въз основа на неправилна
фактическа обстановка и при неправилна преценка на доказателствата.
Поддържа се, че е доказано, че деянията не са осъществени от подсъдимия в
качеството му на длъжностно лице, комуто е било поверено имущество, тъй
като след проведеното Общо събрание на дружеството „И.“ ООД на
04.09.2006г. подсъдимият е нямал такова качество. Посочва се още, че не е
налице умисъл за присвояване на чуждо имущество, а на свое такова. Иска се
отмяна на присъдата. Не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В хода на съдебното производство през въззивната инстанция по
същество представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за
неоснователна. Поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна,
добре мотивирана, законосъобразна и справедлива.
Адв. К. - защитник на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Намира,
че от събраните доказателства не се установява пряк умисъл за присвояване
на чужда вещ, а умисъл да се спаси лично имущество. Не се прави конкретно
искане за изхода на делото.
Адв. Ж. – също упълномощен защитник на подсъдимия се присъединява
към казаното от адв. К.. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият в последната си дума иска да бъде оправдан, тъй като не е
виновен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен
състав, като прецени изложените в жалбата и допълнението твърдения, след
като обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар не по изложените
в нея съображения.
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: показанията
на свидетелите А.А.В.а, Н.Л.Т., Л.Д.Б., С.М.Н., Й.Г.Л., А.Г.М., К. И.И.,
Х.А.Г., В.Б.З., В.С.Г., С.Б.Б. А.И. и заключенията на съдебно-счетоводните
експертизи, депозирани в досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 НПК, след като районният съд е одобрил
съгласието на подсъдимия да не се разпитват в съдебното производство тези
свидетели и вещите лица; чрез депозираните в съдебно следствие показания
на свидетелите Й.К. К.а и Л.Н.В.; чрез писмените доказателствени средства и
доказателства, прочетени по реда на чл. 283 НПК.
Делото е разгледано в процедура по съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 1 НПК, като районният съд е одобрил съгласието на страните да не
се разпитват свидетелите по приложението към обвинителния акт и вещите
лица по съдебно-счетоводните експертизи, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползват протоколите за разпит на тези свидетели и
експертните заключения от досъдебното производство. Същевременно по
искане на защитата са били събрани непосредствено показанията на
свидетелите Й. К.а и Л.В..
От фактическа страна СРС е приел, че подсъдимият участвал като
съдружник във визираното в „И.“ ЕООД, като отделно от това бил и негов
управител. Същият имал спорове с другия съдружник – свидетелят С.Б.Б.,
който притежавал по-голямата част от капитала. Така се стигнало до
провеждане на общо събрание на търговското дружество на 04.09.2006 г., на
което с необходимото мнозинство било взето решение, с което подсъдимият
К. да бъде освободен като управител, включително му било отнето правото да
представлява дружеството с ограничена отговорност. С ясното съзнание, че
вече не притежава длъжностно качество, подсъдимият К., възползвайки се от
обстоятелството, че все още фигурира като управител в Търговския регистър,
на 14.09.2006 г. в гр. София продал на трето лице собствения на "И." ООД лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", с per. № *******, на стойност
3150 лева. В гр. София на дати 26.09.2006 г., 28.09.2006 г. (с три трансфера на
тази дата) и на 02.10.2006 г. превел по свои сметки, респективно изтеглил на
каса, от сметки на "И." ООД в "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, сумите
(пари, собственик на които било споменатото дружество с ограничена
отговорност) съответно от 10000 лева (преведена по сметка на подсъдимото
лице), 2000 лева (изтеглена на каса), 4500 лева (изтеглена на каса), 2600 евро,
с левова равностойност 5085,16 лева (изтеглена на каса) и 37000 лева
(изтеглена на каса), като така преведените/изтеглените пари подсъдимият К.
не възстановил на съответното ООД, нито разходвал за нуждите на същото
3
дружество.
Преценката на процесуалната действителност установява, че
атакуваният съдебен акт страда от процесуален недъг, изразяващ се в
допуснато съществено, неотстранимо от въззивния съд, но отстранимо от
първостепенния, нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на подсъдимия да разбере за какво е признат за виновен
и наказан.
Видно от буквалния прочит на присъдата става ясно, че престъплението
е извършено при условията на чл. 26 от НК. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд продължаваното престъпление се извършва не с
едно, а с две или повече отделни деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината.
Съдебната практика е трайна, че тъй като всяко от деянията в състава на
продължаваното престъпление самостоятелно осъществява престъпен състав,
то за индивидуализацията на престъплението не е достатъчно да се посочи
единствено началният и крайният период на престъплението, но така също и
времето и мястото на извършване, както и размера на евентуално
причинените с всяко деяние вреди на всяко от деянията му, включени в
състава му. Както правото на защита на подсъдимия, така и възможността да
се извърши преценка от съда извършено ли е твърдяното от прокуратурата
престъпление, изисква ясно посочване на всичките, самостоятелни деяния от
продължаваното престъпление.
В случая в диспозитива и в мотивите на присъдата единствено е
посочен началният и крайният период на престъплението – от 14.09.2006г. до
02.10.2006г., като се твърди, че през този период подсъдимият на няколко
пъти, с шест отделни деяния, е присвоил процесните чужди движими вещи,
които владеел на правно основание. Напълно неясно както за подсъдимия,
така и за настоящия съд е отделните деяния кога и къде са осъществени, има
ли обективна и субективна връзка помежду им, както и кои от тях се явяват
съставомерни по основния състав и кои по квалифицирания (в мотивите на
стр. 2 от присъдата съдът декларативно е посочил, че част от деянията се
явяват съставомерни по основания състав на обсебването, а последното
покрива съставомерния признак по чл. 206, ал. 3 от НК).
Осъществявайки контролните си правомощия да провери по същество
първоинстанционната присъда, СГС в настоящия си състав намери, че при
разглеждането на делото от първия съд е допуснато и друго съществено
нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал.
1, т. 2 от НПК, предпоставящо отмяна на проверявания съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от същия състав на СРС.
Съгласно задължителната практика на ВКС преходът към особените
4
правила на Глава двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие
по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, вложени в
диференцираната процедура. Нормите на чл. 371 - чл. 373 НПК визират
предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото провеждане
и произтичащите от това последици - съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция. Те съдържат императивни предписания, представляващи
отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които
първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното
следствие с прочитането на обвинителния акт.
След започване на съдебното следствие по общите правила при
първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за
преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл.
372, ал. 4 НПК са закъснели, съответно несвоевременно е и решението на съда
по този въпрос. Да се приеме допустимост на очертаната процесуална
ситуация би означавало да се позволи на отделна страна (в случая на
подсъдимия) да определя реда за разглеждане на делото вместо органа,
осъществяващ процесуалното ръководство в тази фаза на наказателния
процес. Такъв подход противоречи и на характера и целите на
диференцираната процедура, насочена към обезпечаване икономичност и
бързина на съдебното производство.
Не в такава законосъобразна последователност е процедирал състава на
СРС.
От материалите по делото се установява, че в съдебно заседание от
23.10.2017г. съдът след като е намерил, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е
определил, че при постановяване на присъдата ще се ползва така направеното
самопризнание без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. След това, в съдебно заседание
на 28.05.2018г. съдът е определил, че не са налице основание за разглеждане
на делото по реда на особените правила, като едва в съдебно заседание от
22.10.2018г., първостепенният съд е отменил предходното си определение за
разглеждане на делото по общия ред и е преминал към хипотезата на чл. 371,
т. 1 от НПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че присъдата
следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание. При това
ново разглеждане констатираните нарушения следва да бъдат отстранени.
Позицията на СГС не позволява обсъждане на наведените във въззивната
жалба и допълнението към същата доводи по отношение на приложението на
материалния закон и справедливостта на наложеното наказание, които могат
да бъдат предмет на проверка само при законосъобразно осъществена дейност
по установяване на фактите, каквато в случая не е налице.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от
5
НПК, Софийски градски съд, III въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД №
20897/2016 г. по описа на СРС, НО, 18- ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС от
стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6